Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
Погребан под един глагол
и жив в един език,
изгарям като станиол
в случаен пепелник.
В един живот от грехове
и толкова порок
актрисите от векове
са дъщери на бог.
Пред малко траурния факт
или пред пепелта
спомни си първия антракт
и първите цветя.
В театъра или нощта,
когато скърца стол,
природата или речта
създават нов глагол.
Приключващия послеслов
е следващ хоризонт,
след който следваща любов
ни обещава бронз.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|