Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
На път из младата ти плът
умът ми вижда
инстинктът ми за ранна смърт
и стих безгрижен.
Без обредите в мисълта
смъртта е груба
или плесница на плътта,
която любя.
Ответната ти женска страст
е също жажда
единствено в любовен час
деца да ражда.
Така накрая на света
след обща спазма
осъмваме като цветя
в кристална ваза.
Над още тръпната ни плът
сред скъпи вещи
студени свещници скърбят
за топли свещи.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|