Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
Навън рисунките са странни,
защото дъжд
облива скръбно дъждобрана
на силен мъж.
В една представа за лоялност
все някой там
е в раните си епохален
или е сам.
Трагични пориви изискват
от всички нас
да носим болките си чисти
до сетен час.
Дори да хвърляме цветята
на скъп букет,
когато плаче под словата
голям поет.
Каквото погледът намира,
вземи за път:
човек от нищо не умира,
освен от смърт.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|