Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
В една градина с много кестени
и много бели пейки
изплаквах стихове предесенни
по някакви жалейки.
В кръга на тръпното съзнание
и още по-нататък
димяха моите въстания
за равенство и братство.
И също като героините
от гледаните филми
ти правеше от гилотините
предания фамилни.
Пожарищата из кварталите
и глухото им ехо
развяваха като заглавие
разкошната ти дреха.
Когато падна дъжд по пейките
сред сенките на мрака
написаното по жалейките
за теб и мен заплака.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|