* * *

web | Признания пред Бела Цонева

Капка от небе без облак,
нещо малко вероятно,
едно тихо, едно обло,
едно много малко блато.

От прибраната пшеница
към окапалата шума
две добри и тъжни птици
гледат по човешки умно.

След един живот сред ято
и след толкова миражи
дъното, а не водата,
сигурно е вече важно.

В случая е допустимо,
че сега дори си мислят
за виелиците зимни
из горите иглолистни.

Няма го дори в представа,
но едва ли е измама,
че смъртта се побеждава
само от смъртта на двама.

© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.