Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Признания
пред Бела Цонева
Без чувството за църква
или за нещо свято,
душата ми замръква
сред нещо непознато.
Отсъствие на нещо
жадувано и нужно
сред купищата вещи
е вече нещо чуждо.
Венчален и безбрачен,
в озъбения ъгъл
стихът ми гледа мрачно,
излъган и излъгал.
Единствено леглото
под меката постеля
се хили като мото
на траурна новела.
Каквато си, такава
си остани докрая,
а аз ще се оправям
из ада и из рая.
© Иван Динков, 1988
© Издателство LiterNet,
17. 06. 2002
=============================
Иван Динков "Признания пред Бела Цонева", С., 1988.
|