СТОЯН МУРАДАНЛАРСКИ

web | Лична карта

Той бил сам - в мълчание зазидан.
Под. Таван. И четири стени.
И една решетка - за да влизат
слънчеви и лунни светлини.
А навън - над бойниците мрачни,
над портала - тъмен и заключен,
плахото ветрило на небето
трепкало от веселия бриз.
Пролетта прииждала - провлачен
глас на гларус идвал от морето...

И тогава той решил да учи
в дните си последни краснопис!

Как е стигнал той до тая радост?
Как е тя изгряла в самотата?
Та нима на оня свят е нужна
буквената детска красота!
Може би е искал да изстрада
цялата ненавист на борбата:
слава от врага си да заслужи -
както го разказва песента.

Може би е искал да забрави
жаждата си за живот - да може,
изведат ли го - да тръгне мъжки
и по мъжки в тъмното да спре,
без да трепне пред пръстта корава,
онемяла в сянката на ножа,
без да се отпусне, да изпъшка -
сам срещу войнишкото каре.

Ден и нощ той писал до умора,
ден и нощ той писал до припадък,
падал и в припадъка лудувал
и заспивал, буквите изтрил.
Може би тогава е сънувал,
че лежи под крушата на двора -
там, на мама, ненаситно сладък,
там, на мама, ненагледно мил.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Трудни са славянските балади.
Две русалки разказа изплитат.
Първата подхваща от полето,
втората - от старите гори.
В тия песни има тъжна радост.
Месецът е восък над скалите -
капе по обречени момчета
и така изтича пред зори.
А пък в тая песен няма радост,
две русалки не изплитат разказ,
от горите няма даже лист.
Стиховете се редят надлъж
и докосват сянката на мъж,
учил пред смъртта си краснопис.

© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. София, 1982.