Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
1923
web | Лична
карта
Отмина битката - отминахте и вие.
Бащи и братя, лека пръст - и нощ!
Отмина битката - и тъмни бури вият
в дърветата над редник и над вожд.
Слана слани. И хлипат женски пости.
И пъплят глойни есенни мъгли.
Из тинята на Искър и Огоста
пируват гладни врани и орли.
В Берковица, Бойчиновци и Бяла,
при Пазарджик - на хиляди места
заглъхналата битка е създала
безгласови комуни на смъртта.
Но в тоя мрак, но в тоя ужас леден
- през хаоса на ослепяла стръв -
пътеките се вият като вени
и търсят вашата пролята кръв.
И думите ви търсят!
И отново
ги връщат по села и градове.
И лумват пак сигналните огньове,
разжарени за нови боеве.
И пак гърмеж раздира небосвода
над тоя край, където бой гърмя...
Една земя се слави по народа,
един народ - по своята земя!
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.
|