Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРАЗНИК
web | Лична
карта
Ден карнавален е - сестрина Цветница.
Църквите сричат: "Всич-ко е в жес-та..."
Кучето пъха и ближе ръцете ми,
болно от ямба и анапеста.
Казвам му: "Милички, близал си залеза.
Виж си езика - мъртав, за риби.
Ах, остаряваме - а няма надлези
нито над старост, нито над гибел!"
Куче - разбира ли как си отиваме!
Куче - отпуснато, пъха, почива си!
Милвам го: "Милички, мъжките повести
свършват с трибуна или мълчание.
Аз не заслужих обществени почести -
кой ще ми каже: "Сбогом, Иване!"
Куче - разбира ли как си отиваме!
Куче - отпуснато, пъха, почива си!
Восъчен,
месецът капи по троскота.
виждам си гроба - хълм белезникав.
И правя крачка - и пръст под ноктите
вземам от него,
за да привикна.
© Иван Динков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2002
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Иван Динков. Лична карта. Избрани стихове.
София, 1982.
|