|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НАЦИОНАЛЕН ИЗПИТ ТЕСТ'2000:
Маргарита Димитрова, Борислав Георгиев, Руска Станчева, Татяна Александрова, Албена Руневска Изборът на тест като един от елементите на националния изпит за прием на ученици в специализирани училища след 7. клас в кампания '2000 безспорно е добро управленско решение в системата на българското средно образование. Това е свидетелство за ориентация към изпитани в световната образователна практика инструменти за проверка, които намаляват в голяма степен субективизма при оценяване и така осигуряват по-качествен и по-справедлив подбор на кандидатите. Обект на настоящото изследване е частта по български език от националния изпит тест, проведен в края на учебната 1999-2000 г. Безспорен успех представлява изборът на концептуален подход за тестовата проверка на знания и умения по български език. Във връзка с общата насока на обучението по български език да преследва практически цели, като развива комуникативната компетентност на учениците (т.нар. речевокомуникативни умения и навици), в тест '2000 присъстват такъв тип задачи, които проверяват степента, в която у учениците са изградени тези умения и навици, а не само или не предимно усвояването на теоретични знания за езика. От тази гледна точка може категорично да се каже, че тест '2000 в частта си по български език като концепция е ориентиран към положителното от световния опит в областта на образованието, в резултат на което има амбицията да проверява не теоретичните знания, а практическите умения, които учениците притежават като изградени устойчиви навици, получени вследствие на усвояваните до 7. клас знания. Предмет на анализ в следващите 5 статии са отделните тематични групи задачи на теста в частта му по български език според обявената изпитна програма в Наредба № 6/29.11.1999 г. на МОН. Целта на авторите1 е чрез направения съдържателен анализ да се постави началото на диалог на експертно равнище по проблема изпълняват ли тестовите задачи по български език от изпитния тест '2000 добре своята функция. Конкретизацията на този проблем изисква отговор на следните въпроси: 1) доколко тестовите задачи мерят това, което се заявява, че проверяват според програмата в наредбата; 2) до каква стенен те са съобразени с учебното съдържание по български език; 3) изпълнено ли е изискването за операционализация на целите, което е основно при съставянето на дидактически тестови задачи2. Намираме тази дискусия за полезна и навременна, още повече, че МОН смята да запази теста като изпитен инструмент и по време на предстоящата изпитна кампания '2001.
БЕЛЕЖКИ: 1. Авторите са участници в първия етап на проекта на МОН "Прием на ученици в специализирани училища и техникуми след завършен седми клас за учебната 2000/2001 г." за периода октомври 1998-октомври 1999 г. [обратно] 2. Адекватният отговор на тези въпроси е невъзможен и без статистически анализ на данните от теста и от отделните задачи. Надяваме се, че събраните от изпита данни ще бъдат поне публикувани, а още по-добре - и анализирани от специалисти. В края на учебната 1999/2000 г. авторите на настоящата статия проведоха научен експеримент сред седмокласници от столични училища с три теста по български език, съставени според Наредба № 6 от 1999 г., и анализараха получените статистически данни. Тестовете и анализът са публикувани в: Александрова, Т., Георгиев, Б., Димитрова, М., Руневска, А., Станчева, Р., Стоименова, Е. Тестове по български език за 7. клас. Обяснения на отговорите. Анализ на постиженията. С., 2000. [обратно]
Авторите Маргарита Димитрова, Задачите
за четене с разбиране на текст
© Маргарита Димитрова, Борислав Георгиев,
Руска Станчева, Татяна Александрова, Албена Руневска Други публикации: |