ЗАДАЧИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА СИНОНИМНИ И АНТОНИМНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ИЗРАЗИ, ЗА АНАЛИЗ НА ФРАЗЕОЛОГИЧНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ

Борислав Георгиев

web

Съдържателен анализ на задачите в частта по български език >>>

Задачите, свързани със съдържателната страна на езиковата употреба, са едни от най-трудните за изработване, защото именно при тях винаги съществува опасността да се забрави, че става въпрос за тест, предназначен за носители на езика, а не за чужденци, които изучават българския като чужд. Същевременно това са едни от най-интересните задачи за тестуваните лица, тъй като се борави със съдържателната страна на различните езикови единици.

Едни от несполуките на тест '2000 безспорно са задачите от този раздел.

Учебното съдържание, което трябва да се проверява чрез предварително обявените три задачи¹, е следното: дума; дума и контекст; метафорична употреба на езикови средства; международна културна лексика; обществено-политическа лексика; лексикална съчетаемост на думите; неметафорична и метафорична употреба на думите в речта; емоционалнооценъчна и експресивна лексика; употреба на фразеологични словосъчетания в художествени и публицистични текстове (Наръчник '2000²).

Без коментар оставяме факта, че метафоричната употреба в изпитната програма се среща на две места: веднъж при художествения текст и веднъж изобщо - като неметафорична и метафорична употреба на думите в речта. Науката отдавна не прави разлика между нехудожествената и художествената метафора и отдава по-голямо значение на познавателната (концептуалната) метафора, като разглежда художествената метафора по-скоро като някакъв екзотизъм³.

Нека започнем с формулировката на типа задачи - такава, каквато я виждаме в Наръчник '2000.

Защо трябва да се откриват синонимни и антонимни отношения непременно между изрази? И защо не бива да се откриват подобен вид отношения и между думи и думи; между думи и изрази?

А какво означава „анализ на фразеологични словосъчетания"? В изпитната програма е казано, че ще се проверяват знанията или уменията (не става ясно!) за употреба на фразеологични словосъчетания в художествени и в публицистични текстове. Вероятно все пак става въпрос за знания, защото никой в изпитната програма не изисква от учениците да съставят художествен или публицистичен текст.

Без коментар оставяме факта, че изпитната програма изключва от своето полезрение употребата на метафората при разговор - там, където учениците най-често си служат с метафори и където в най-голяма степен е възможно да се породят грешки.

Какво измерват изпитните задачи, които се отнасят към този раздел?

Задача 3. измерва знанията за термина като езиково явление и по-специално - за терминологизацията и детерминологизацията като езикови явления. Тази проблематика отсъства в изпитната програма за теста.

Задача 4. е съставена така, че да измерва познанията както за контекстова, така и за извънконтекстова синонимия.

Задачи 8.- 10. са за... „анализ на фразеологични словосъчетания".

Чрез посочените пет задачи се измерват знанията и уменията само по една от предварително обявените конкурсни теми в Наръчник '2000 (употреба на фразеологични словосъчетания в художествени и публицистични текстове), защото дори и синонимията не присъства експлицитно като изпитен въпрос в програмата за теста.

Задачи 8.-10. измерват дали учениците познават значенията на три фразеологизма, подбрани по неясно какъв критерий: димна завеса, измивам си ръцете и връзвам ръцете на някого. Вторият и третият фразеологизъм имат една и съща опорна дума - ръце, което е допълнителна слабост на 9. и 10. задача. Само фразеологизмът от 9. задача (измивам си ръцете) принадлежи към международния културен лексикален фонд, защото е библеизъм. Само в 10. задача и четирите възможни отговора се съчетават граматически и логически с останалата част от изречението (Полицаят отговори, че законът му връзва ръцете: Полицаят отговори, че законът е най-важен за него; Полицаят отговори, че законът улеснява задачата му; Полицаят отговори, че законът ограничава действията му). В останалите три задачи това невинаги се получава:

*⁴ Всичко това, което се изписа по вестниците, е само има за цел да прикрие истинския проблем.

* Директорът уволни конкретния виновник за аварията и така освободи се от отговорност.

* Директорът уволни конкретния виновник за аварията и така погрижи се за личната си хигиена.

Трите задачи извършват проверка на едно от най-ниските когнитивни равнища - „разбиране" (което е от съществено значение за чужденците, изучаващи български, но не и за носителите на езика), и дори нямат за цел да проверят уменията на учениците да перифразират (когнитивно равнище „приложение", принадлежащо, впрочем, също така към ниските когнитивни равнища). Перифразата е основата на диглосното превключване (или преименуването, по терминологията на Р. Якобсон⁵) между езиците със специално предназначение и общоразбираемия език - операция, която всеки човек трябва да умее да извършва, за да бъде разбираем за събеседника си.

Основният въпрос тук е защо съставителите на изпитната програма и на конкретния конкурсен тест са отделили толкова много внимание на фразеологизмите. Действително, един от принципите за успешна езикова комуникация е да се изразяваме идиоматично, освен ако особени причини налагат да не вършим това (принцип на Джон Сърл⁶). От друга страна обаче, обикновено носителят на езика най-малко има проблеми с идиоматиката на родния си език. Проблеми с идиоматиката на един или друг език имат тези, за които този език е чужд или не е роден (т.е. когато е налице билингвизъм от типа на нероден официален език и роден език, използван за битови нужди). Дали трите задачи, имащи за свой предмет фразеологията, са израз на специална езикова политика на МОН към районите със смесено население, или са израз на нещо друго, е трудно да се каже.

Другояче биха изглеждали нещата, ако фразеологизмите в конкурсните задачи бяха свързани с изучаваните литературни произведения до 7. клас или ако принадлежаха към международната културна съкровищница (от типа на ахилесова пета, дамоклев меч, жребият е хвърлен⁷ и т.н.). Трябва да се отбележи също така, че при този тип фразеологизми могат да се проверяват и правописни умения, т.е. правописът да се обвърже със значението: напр. Вартоломеева нощ и вартоломеева нощ (метафорична употреба, превръщаща наименованието на историческото събитие във фразеологизъм).

За съжаление МОН и екипът, съставял тестовите задачи в раздела по български език, се отказаха от от т.нар. Cloze-тест с избираем отговор, който беше апробиран през учебната 1998/99 г, въпреки че статистическите данни бяха обнадеждаващи. Този вид тест (или тази задача от теста) представлява следното: в свързан текст, разбираем за седмокласниците, на равен интервал са пропуснати думи или са пропуснати точно определени думи, като не се следи пропускането им да бъде на равен интервал. За всяка пропусната позиция се предлагат четири възможности за избор. Целта е, като се ориентира по контекста, тестуваното лице да попълни празното място с подходяща дума в нейната подходяща граматична и графична форма, така че да не се нарушат смисълът, насочеността и стилът на текста⁸.

БЕЛЕЖКИ

1. Задачите са всъщност пет, което е нарушение на предварително обявената тестова спецификация. [обратно]

2. Министерство на образованието и науката. Наръчник за седмокласници и техните родители. Къде, как, кога ще кандидатствате? (Лесни отговори на трудни въпроси за прием след 7. клас). С., 2000. [обратно]

3. Вж. например класическото съчинение на G. Lakoff & M. Jhonson Metaphors We Live By. 1980. Chicago, University of Chicago Press. [обратно]

4. Звездичката пред изречението означава формално и/или съдържателно невъзможно изречение. [обратно]

5. Якобсон, Р. О лингвистических аспектах перевода. В: Якобсон, Р. Избранные работы. Москва, 1985, с. 361-368. [обратно]

6. Searle, J. R. Expression and Meaning. 1979. Cambridge UP, Cambridge etc. [обратно]

7. Вж. по този въпрос речника на С. Влахов От Авгий до Яфет. Енциклопедичен речник. 1996. [обратно]

8. Такива типове тестове могат да се видят в двете книги с тестове по български език, издадени от „Регалия 6". В книгата на Т. Александрова, Б. Георгиев, М. Димитрова, А. Руневска, Р. Станчева, Е. Стоименова „Български език. Тестове. Обяснения на отговорите. Анализ на постиженията" (Регалия 6, 2000 г.) са представени постиженията на учениците в решаването на подобен тип задача и е направен съответният анализ въз основа на статистически данни. [обратно]

© Борислав Георгиев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2001, № 1
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)

Други публикации:
Български език и литература, 2001, № 1.