НЕВИДИМИЯТ МОРЗ

web

Свършва престоят на любимия бряг,
свършва престоят.
От утре, сине, потегляме пак -
всеки на своя кораб,
всеки със своя премерен багаж,
със своя талант и мяра.
Океанът е целият наш -
роден е за преплаване.
В него прегръщат се извор дълбок
с капката сняг на кокичето,
звънкият смях на висок водоскок
с нашето тихо „обичам те“.
Казвай го, сине, на мен и на друг -
любовта не е за премълчаване.
Мислил ли си, че мерят с аршина си звук
нощните крайбрежни славеи?
Те се отдават, докато си спим -
пеят нечути, невидими,
а в песента им лети - Херувим,
и напред дните разприда ни.
Свърши престоят - потегляме пак,
всеки на своя кораб,
а обичта ни ще бъде знак,
през който ще си говорим.