 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Аз съм твоята любима от алабастър,
с наметало от бяло сукно.
Като лотос
те чакам на прага
не на белия храм
край Урук,
който само жреците
имат право да обитават,
а накрая на пътя,
който води към залива
и свещените знания на бог Еа*.
Златото и прахта
са още девствени
за леката двуколка,
на победителя.
А соленият вятър ме пази
като твоя любима статуя
от алабастър.
юли, 2003
* Бог Еа, човекориба, дошъл от дълбините на Еритрейско море (Персийския залив) и дал знанието на хората. (Бел.авт.)
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.02.2004, № 02 (51)