МИГ

web | Жената - грешната и святата

Не виждам другите край масата, защото ти
                                                                      седиш до мен.
Ръката ми ту пламва в твоята, ту стине.
А с четири очи ме гледа, смешно разкривен,
ликът ми, отразен във чашата със вино.

Гласът ми, чужд за мен самата, странно ми звучи.
Не знам дали навън е ден, дали е тъмно.
Загледана като магьосана във твоите очи,
аз жадно ще изпия чашата до дъно.

*

Дойдох при тебе с обич непокътната и свята
и гледах плахо недопушената ти цигара върху масата
и бялата завеса, разклатена от вятъра,
що блъскаше отвън вратата на терасата.

Видях ли отначало теб? Потърсих ли очите ти?
От друг далечен мир зовеше ти душата ми.
Пияна от любов, аз тръпнех и мъчително
понасях своя страх и ужас пред лъжата.

И неразмислила във оня миг, че съм обречена
да бъда само гост във твойта стая,
във ангелската светлина на тая снежна вечер,
видях разтворени пред мен широките врати на Рая.

И после... после булото се скъса пред очите ми.
Разбрах, че няма връщане назад,
че всяка сметка със света ми е разчистена
и дълго, безутешно плаках на рамото на своя
                                                                      спътник млад.

© Мария Грубешлиева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2019
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019