Мария Грубешлиева е родена на 13.06.1900 г. в гр. Кюстендил. Завършва гимназия в София през 1919. Членува в Съюза на българските писатели; член-учредител е на Съюза на трудово-борческите писатели (1931). Сътрудничи на периодичните издания "Хиперион", "Вестник на жената", "Студентска борба", "Детски свят", "Щит", "Литературен преглед", "Кормило" и др. До 1944 г. издава стихосбирките "Хляб и вино" (1930), "Езически песни" (1933), "Стрели" (1936), "Мост" (1937), "Улица" (1942); повестите "Женени хора" (1935, 1943), "Бягството на Методи Ников" (1936), "Чужденец" (1937), "Разминаване" (1939); сборниците с разкази "Полюси" (1938), "По надолнището" (1940) и романа "Насрещен вятър" (1941, 1963). Участва в работата на Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата в Мадрид и Валенсия (1937). Плод на преживяното в република Испания е репортажната ѝ книга "Какво видях в Испания" (1938). През 1939 г. със съпруга ѝ Людмил Стоянов е интернирана в Пазарджик и Сомовит. След 09.09.1944 г. завежда отдел "Белетристика" в сп. "Пламък" (от септември 1956 до 1970 г.). През този период пише и публикува предимно детски и юношески произведения. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и др. Умира на 31.01.1970 г. в София.

ПОЕЗИЯ

Стихотворения
Из "Хляб и вино" (1930)
  Молитва
  Миг
  Разкаяние

Из "Езически песни" (1933)
  Молба
  Вторникът
  Повест
  На улицата

Из "Стрели" (1936)
  Родина
  Глухата улица
  Роман без лъжа

ПРОЗА

Разкази
  Обикновен случай
  Любов
  Коледен подарък

Повести
  Из "Бягството на Методи Ников"

© Електронно издателство
LiterNet, 2019