КАК СЕ ОБРАЗУВАТ ЗООНИМИ В АНГЛИЙСКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: МОТИВИРАЩИ ПРИЗНАЦИ, ОТРАЗЕНИ В ЕЗИКОВАТА ФОРМА НА ТЕРМИНИТЕ

Корнелия Чоролеева, Милена Темелкова

web | web

---

Abstract: The paper focuses on the formation of English and Bulgarian zoonyms which are regarded here as terms since they necessitate specialized knowledge in order to be understood and used appropriately. The purpose of the paper is to compare pairs of zoonyms with the same referent in the two languages which have been excerpted from a popular science text. The zoonym pairs are analysed with respect to the ways in which their motivating features acquire linguistic form. On the basis of the comparison, the paper determines to what extent we can identify correspondences between the two languages.

Key words: zoonyms, terms, motivating features, language correspondences.

---

 

Зоонимите представляват названия на животни и следва да се възприемат като термини, когато изискват специализирани познания, за да бъдат разбрани и използвани в научен контекст, макар че съществува схващането, че фитонимите и зоонимите се разполагат на границата между термините и общоупотребимия език (вж. напр. Аврамова 2008). Зоонимите, които са обект на тази статия, могат да се разглеждат като термини, тъй като обозначават същности, които са обект на изучаване в науката, и са ексцерпирани от текстове с научно-популярна тематика.

Целта на настоящата статия е да направи сравнение между зооними в английски и български език, които се отнасят до едно и също "директно значещо понятие" от базисен тип, което се установява "[...] експериментално на равнището на взаимодействието на човека с физическата среда" (по Б. Алексиев, в Попова 2012: 356), за да може човек да осмисли междувидовите и вътревидовите различия при животинския свят. Това сравнение ще бъде направено въз основа на примерна класификация на зоонимите с един и същ референт в двата езика според мотивиращите признаци, които те изразяват чрез езиковата си форма.

Според своя езиков облик зоонимите и в английски, и в български език могат да бъдат: 1) прости съществителни имена, напр. ray/ скат, или сложни съществителни имена, напр. cuttlefish, многоножки; 2) субстантивирани части на речта, напр. паякообразни (субстантивирано прилагателно име), greater glider (субстантивиран глагол glide); 3) с форма на словосъчетание. Простите терминологични словосъчетания имат два терминоелемента, напр. алпийски козирог, Arctic skua, които са пълнозначни думи. Сложните терминологични словосъчетания се състоят от три или повече терминоелемента, които са пълнозначни думи, напр. Siamese fighting fish/ Сиамска бойна риба. В някои случаи зоонимите с форма на словосъчетание са образувани на български език с помощта на предлог и собствено име, напр. гвенон на Хамлин, клюномуцунест кит на Беърд. На английски език техните съответствия невинаги са маркирани за притежание, напр. Steller’s sea cow (наличие на маркера ‘s), но Weddel seal (липса на маркера‘s).

Както изтъква Канделаки, дефиницията на термина представлява съвкупност от съществените признаци на назования обект. Езиковата форма на термина би следвало да отразява "необходимите и достатъчни признаци" на референта (вж. Канделаки 1977: 9, макар че когнитивната лингвистика не открива емпирични доказателства за категоризация, основана на необходими и достатъчни признаци). В свое задълбочено изследване, посветено на теорията на терминологията, М. Попова говори за метафоризацията в терминологията, като я представя като семантична типология чрез следните участници в метафоричното назоваване: област източник, област цел и мотивиращ признак (област на взаимодействие между областта източник и областта цел). Мотивиращият признак служи на авторката за класификационна единица, представляваща обща сема в значението на двете взаимодействащи области (Попова 2012: 362-363). В рамките на типа на мотивиращия признак може да съществуват подтипове с по-ниска степен на абстрактност. Попова изтъква, че "[н]ай-често се срещат традиционните категории (като напр. външен вид, форма, функция, място, свойство), като равнището на абстракция може да бъде по-високо или по-ниско (като напр. цвят, по-високо равнище, и бял, черен, син, зелен и т.н. цвят от по-ниско равнище на абстракция в неговите граници; форма - овална, правоъгълна, квадратна и т.н.) (Попова 2012: 365; наклонен шрифт както в оригинала).

Анализирахме зоонимите с еднакъв референт на английски и български език с помощта на ексцерпираните източници и установихме, че мотивиращите признаци (за краткост МП) при двойките термини могат да бъдат причислени към няколко основни типа и подтипа. "Пълно съответствие" означава, че мотивиращите признаци и в английския, и в българския термин съвпадат напълно на съответното ниво на категоризация. "Частично съответствие" се има предвид, когато мотивиращите признаци се различават на ниво на категоризация с по-ниска степен на абстрактност. "Липса на съответствие" се проявява, когато съответният МП отсъства или при английския, или при българския зооним. Tермините с еднакъв референт са отделени с наклонена черта, а термините с различен референт - със запетая.

А.) МП "външен вид" се основава на реална прилика между обектите от действителността или на частично сходство при някои характеристики на тези обекти. Този МП се проявява чрез няколко подтипа.

А.1.) МП "цвят". В двата езика се забелязва:

- пълно съответствие, напр. brown lemming/ кафяв леминг ("цвят: кафяв"), golden potto/ златен пото ("цвят: златист");

- частично съответствие, т.е. и при двата термина отчетливата характеристика е "цвят", но мотивиращите признаци се различават на по-конкретно равнище, напр. bronze whaler shark ("цвят: бронзов")/ медна акула ("цвят: меден"); bluefin tuna ("цвят: син")/ червен тон ("цвят: червен"); darkling beetle ("цвят: тъмен")/ чернотелка ("цвят: черен");

- липса на съответствие, когато МП "цвят" е водещ само в единия език, напр. grey crowned crane ("цвят: сив")/ източен венценосен жерав ("липса на цвят"); black grouse ("цвят: черен")/ тетрев ("липса на цвят").

В много случаи откриваме МП "цвят" в комбинация с МП "част на тялото", напр. white-tailed deer/ белоопашат елен; white-lipped tree frog/ белоуста жаба.

А.2.) МП "част на тялото". В двата езика се наблюдава:

- пълно съответствие, напр. death’s head hawk moth/ мъртвешка глава ("част на тялото: глава"); humpback whale/ гърбав кит ("част на тялото: гърбица"); brain coral/ мозъковиден корал ("част на тялото: мозък");

- частично съответствие, т.е. и при двата термина отчетливата характеристика е "част на тялото", но мотивиращите признаци се различават на по-конкретно равнище, напр. owl-faced monkey ("част на тялото: лице")/ совоглав гвенон ("част на тялото: глава"); pale-throated three-toed sloth ("част на тялото: гърло" и "част на тялото: пръсти")/ трипръст ленивец ("част на тялото: пръсти");

- липса на съответствие, когато МП "част на тялото" е водещ само в единия език, напр. mallard (отсъствие на МП "част на тялото")/ зеленоглава патица (МП "цвят: зелен" и МП "част на тялото: глава"); coot (отсъствие на МП "част на тялото")/ белочела морска кокошка (МП "цвят: бял", МП "част на тялото: чело" и МП "място: море"); common shrew (отсъствие на МП "част на тялото")/ обикновена кафявозъбка (МП "цвят: кафяв" и МП "част на тялото: зъби"); sloth bear (отсъствие на МП "част на тялото")/ бърнеста мечка (МП "част на тялото: бърни/ устни").

Този МП често обяснява метафоризацията, осъществена чрез пренос на характеристики от предмет като нежива същност към част на тялото/ орган като част от живо същество, напр. hooded seal/ качулат тюлен ("качулка"), nine-banded armadillo/ деветопоясен броненосец ("пояс"). Подобни, както и други, примери от настоящия текст успешно могат да бъдат анализирани с помощта на т.нар. Голяма верига на битието (The Great Chain of Being) като проявление на концептуална метафора. Тя се движи хоризонтално между компоненти на Голямата верига, разположени на едно и също ниво (напр. [Нежива същност > Нежива същност]), или вертикално (нагоре или надолу) - между компоненти на веригата, разположени на различни нива в йерархичната ѝ структура (напр. [Жива същност > Нежива същност]; вж. напр. Луизова-Хорева 2019: 100-105).

А.3.) МП "форма" обикновено показва сходство между формата на обект, който е нежива същност, или обект, който се възприема като жива същност, и формата на животно, при което наблюдаваме:

- пълно съответствие, напр. tubeworm/ тръбен червей ("форма: тръба"; "тръба" - нежива същност); horseshoe crab/ подковообразен рак ("форма: подкова"; "подкова" - нежива същност); sea fan/ морско ветрило ("форма: ветрило"; "ветрило" - нежива същност); sea cucumber/ морска краставица ("форма: краставица"; "краставица" - растение, жива същност; пренос на МП "форма" от "растение" към "животно");

- частично съответствие, т.е. и при двата термина отчетливата характеристика е "форма", но мотивиращите признаци се различават на по-конкретно равнище, напр. box jellyfish ("форма: кутия")/ кубомедуза ("форма: куб"); pipefish ("форма: тръба")/ морска игла ("форма: игла);

- липса на съответствие, когато МП "форма" е водещ само в единия език, напр. hookworm ("форма: кука")/ анкилостома (отсъствие на МП "форма"); helmet jelly ("форма: шлем")/ перифила (отсъствие на МП "форма").

Както се вижда при последните примери за липса на съответствие, МП отсъства от българския термин, чиято мотивираност е неясна, поради това че е заемка и в синхронен план не е ясен мотивът за възникването му (по Даниленко 1977: 63). М. Попова разграничава абсолютната от относителната мотивираност, обяснявайки последната като съдържателна номинация, където обаче "формата не дава информация за признака, който е послужил като основа за названието" (Попова 1999: 19). Относителна мотивираност откриваме при повечето термини от чужд произход и домашни термини с непрозрачна езикова форма.

МП "форма" често се комбинира с МП "част на тялото", при което понякога липсва съответствие между двата езика, напр. bottle-nose dolphin (МП "част на тялото: нос" и МП "форма: бутилка") и афала (относителна мотивираност).

А.4.) МП "общ изглед" много често осъществява връзка между "източник: животно₁" и "цел: животно₂", напр. sea cow/ морска крава ("животно₁: крава" > "животно₂: воден бозайник"), leopard seal/ морски леопард ("животно₁: леопард" > "животно₂: вид тюлен"), spider monkey/ маймуна-паяк ("животно₁: паяк" > "животно₂ > маймуна"). Чрез този МП се осъществява пренос също от "източник: човек" към "цел: животно", напр. зоонимите capuchin monkey/ капуцин обозначават вид маймуни, чийто общ външен вид наподобява одеждите на монасите капуцини. Интересен е и примерът elf owl/ сова елф ("източник: митично същество" > "цел: животно").

А.5.) МП "размер" като цяло се проявява еднакво и в английския, и в българския зооним при двойките термини, напр. giant otter/ гигантска видра; slender lori/ тънко лори; dwarf goby/ малко попче; pygmy shrew/ земеровка пигмей, т.е. наблюдаваме пълно съответствие. При една от нашите двойки термини този мотивиращ признак е изразен по различен начин на езиково ниво, въпреки че на семантично ниво и при двата зоонима се проявява МП "размер: голям": при giant ground sloth МП се конкретизира чрез самостойна лексикална единица (giant), а при българския термин мегатерий - чрез префиксоид (мега).

Б.) МП "физическо свойство или качество", където човешко качество се пренася върху животно. Тук откриваме:

- пълно съответствие, напр. sloth/ ленивец, slow lori/ бавен лори, или

- липса на съответствие, напр. dormouse (липса на МП)/ сънливец (наличие на МП).

Интересни примери са двойките зооними midwife toad/ жаба-акушерка и hermit crab/ рак отшелник, които демонстрират как човешко качество е акцентирано чрез дейност, присъща на човека.

В.) МП "действие" се осмисля като "Животното Х извършва действието У". При някои термини се наблюдава пренос на действието от човек или обект към животно. Този МП е реализиран при разглежданите от нас двойки термини чрез:

- пълно съответствие, напр. boxer crab/ рак-боксьор ("действие: боксира се"); flying fox/ летяща лисица ("действие: лети"); praying mantis/ богомолка ("действие: моли се"); honeyguide/ медопоказвач ("действие: показва"); bombardier beetle/ бръмбар-бомбардировач ("действие: бомбардира");

- частично съответствие, т.е. и при двата термина отчетливата характеристика е "действие", но мотивиращите признаци се различават на по-конкретно равнище, напр. fishing bat ("действие: лови (риба)")/ прилеп рибояд ("действие: яде (риба)"); Brazilian huntsman ("действие: ловува")/ паяк-косач ("действие: коси");

- липса на съответствие, когато МП "действие" е водещ само в единия език, напр. red-billed quelea (quelea - относителна мотивираност)/ червеноклюн тъкач ("действие: тъче"); jerboa (относителна мотивираност)/ скачаща мишка ("действие: скача"); rockhopper penguin (МП "действие: скача" и МП "място: скала")/ скален пингвин (МП "място: скала", липса на МП "действие").

Г.) МП "място" се отнася до местообитанието или произхода на животното, а в много случаи - до мястото, където то извършва някакво действие. Тук отново наблюдаваме:

- пълно съответствие, напр. sea lion/ морски лъв ("място: море"), Arctic tern/ полярна рибарка ("място: Северен полюс");

- частично съответствие, т.е. и при двата термина отчетливата характеристика е "място", но мотивиращите признаци се различават на по-конкретно равнище, напр. Arctic skua ("място: Северен полюс")/ среден морелетник (МП "действие: лети", МП "място: море" и МП "размер: среден"), wallcreeper (МП "място: стена" и МП "действие: лази")/ скалолазка (МП "място: скала" и МП "действие: лази");

- липса на съответствие, когато МП "място" е водещ само в единия език, напр. ptarmigan (липса на МП "място")/ тундрова яребица ("място: тундра").

Изследваният материал показва, че мотивиращите признаци често се проявяват в различни комбинации, не само по отделно. Без да претендираме за изчерпателност, смятаме, че най-често те се съчетават по следния начин: "цвят" и "част на тялото"; "цвят" и "място"; "цвят", "част на тялото" и "място"; "място" и "форма"; "място" и "общ изглед"; "цвят", "място" и "общ изглед"; "място" и "действие"; "размер" и "част на тялото".

Посочените по-горе примери демонстрират, че разгледаните мотивиращи признаци се проявяват по различен начин в английски и български език. Категориите, напр. цвят, форма и т.н., съответстващи на мотивиращите признаци, често се конкретизират на различно ниво на абстракция в двата езика. Това вероятно се дължи на различното осмисляне на взаимовръзките между човека, от една страна, и природата и неживия свят, от друга. Освен това някои мотивиращи признаци в много случаи се проявяват в конкретни комбинации. Това показва, че от когнитивна гледна точка носителите на езика осмислят всяка категория с помощта на друга. В това отношение не се наблюдават съществени разлики при съчетаването на мотивиращи признаци в английските и българските зооними. Изглежда, че комбинирането на мотивиращи признаци е по-скоро правило, отколкото изключение. По-задълбочено изследване би могло да се занимае с начините, по които се осъществява категоризацията при подобни термини, както и установяването на връзки между категориите, с помощта на аналитичните модели, предлагани от когнитивните теории.

ЛИТЕРАТУРА

Аврамова 2008: Аврамова, Цветанка. Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). // Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, 2008.

Даниленко 1977: Даниленко, Валерия. Русская терминология. Опыт лингвистического описания. Москва, 1977.

Канделаки 1977: Канделаки, Татьяна. Семантика и мотивиранность терминов. Москва, 1977.

Луизова-Хорева 2019: Luizova-Horeva, Tsveta. Term Formation Processes: A Frame-Based Approach to Food Science Terminology. Plovdiv, 2019.

Попова 1999: Попова, Мария. За езиковата мотивираност на термините (върху материал от интернационалните термини в съвременния български език). // Въпроси на българската терминология. София, 1999.

Попова 2012: Попова, Мария. Теория на терминологията. Велико Търново, 2012.

Ексцерпиран източник

Чапман 2002: Chapman, J. The Animal World. Reader’s Digest, 2002.

© Корнелия Чоролеева, Милена Темелкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2020, № 2 (243)