|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕВГЕНИЯ МАРС Евгения Марс e родена на 25.08.1877 г. в Самоков в семейството на търговец и учителка. В столицата учи в Първа софийска държавна девическа гимназия до 1895 година. Още като ученичка пише, учи сериозно френски и руски. Има намерение да продължи образованието си в Загреб, но бракът й с първия български дипломиран зъболекар, д-р Михаил Елмазов, осуетява плановете й. Издава първата си книга през 1906 г. - сборника с разкази "Из живота". Следват "Лунна нощ. Разходка из Цариград" (1909, сборник с разкази), "Божана" (1912, драма), "Магда" (1918, драма), "Белите нарциси" (1924, сборник с разкази), "Човекът в дрипи" (1935, сборник с разкази). Следващата й книга излиза 80 години по-късно - "Извън сянката на Вазов" (2015). Нейна заслуга е появата на енциклопедичния алманах "Полувековна България 1878-1928" (1929). През 20-те и 30-те години тя е сред най-прочутите дами в културния елит на столицата - всеки четвъртък и събота тя посреща у дома си писатели, артисти, музиканти, журналисти, които разговарят по актуални теми. Ползва се с протекцията на народния поет Иван Вазов, който сам признава, че тя е последната опора в живота му и й посвещава нежни стихове. По нейна идея е учреден Клубът на българските писателки - неправителствена организация, която получава широка подкрепа в обществото, както и материална помощ от държавата. През 40-те години на ХХ век, писателката страда от сърдечни проблеми. Умира през 1945 г. от миокардит. ПРОЗА
Разкази СПОМЕНИ И МЕМОАРИ Спомени
* * *
LiterNet, 2015-2019 |