|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НИКЪДЕ НИЩО Стефан Кисьов Въведение Минахме мостчето и голяма табела, на която пишеше с големи букви: “Конфедерация Швейцария”. Стюардесата на автобуса ни слезе с паспортите. Отиде с тях в КПП-то и забрави да се върне. После го направи и то с моето име в уста. - Стефан Кисьов да слезе! - викна тя през вратата. Угасих наполовина изпушената си цигара и се втурнах към нея. - Какво има? - изстенах. - Слизайте по-бързо! - сопна се тя. - И си вземете всичкия багаж! Един швейцарски граничар вече ме бройкаше с неподкупната си физиономия. Отворих капака на багажника и изхлузих сака си с надпис “Еърборн” и подзаглавие “Фрий шел уи евъ римейн”. В главата ми нахлуха пораженчески мисли. - Какво има? - пак попитах стюардесата. - Има ви в компютъра - рече тя. Почувствах се някак важна личност. Замъкнах си сака в КПП-то. С мен вървяха стюардесата и швейцарския граничар. Той ми каза да го оставя на един стелаж с дървена скара и влезе в гишето. Наведе се към прозорчето в стъклената преграда и ми каза: - Вие сте имали проблеми с швейцарската полиция! - Не! - отвърнах. - Да, да! - настоя той. - Сега ще дойдат полицаите! По-добре да си признаете! - Преди пет години бях емигрант в Швейцария - рекох. - Но не съм имал проблеми с полицията. - Имали сте! - пак настоя той. Записа ми имената от паспорта и пак излезе иззад гишето. Отиде при сака ми, отвори го, изтараши го, каза че мога да си прибирам нещата и се върна там, откъдето беше дошъл. - Може ли да тръгваме? - попита го стюардесата. - Да - отговори той. - Но ако искате, го почакайте. Той може да тръгне с вас. Стюардесата кимна. Не беше доволна от втората част на отговора. Автобусът бързаше да пристигне навреме в Цюрих. Дойде един полицай. Млад, слаб и по-висок от граничаря, но със същото безлично лице. - Елате! - кимна ми граничарят. Последвах ги в една стаичка. - Вдигнете си ръцете! - рече граничарят. И набързо ме обискира. - Съблечете си дрехите! - нареди ми след това с равен глас. Съблякох се чисто гол. Той пак ме накара да си вдигна ръцете, а след това да клекна. После нахлузи една найлонова ръкавица на ръката си, а след това ме накара да се надупя към него. Полицаят ме гледаше строго. - В това няма нищо лично - увери ме граничарят. Той се наведе и завря пръст в ануса ми. - Ох! - изстенах аз. - Моля? - не разбра граничарят. Обясних му.
© Стефан Кисьов
Други публикации: |