ЛЕКСИКАЛИЗАЦИЯ НА СЛОВООБРАЗОВАТЕЛНИЯ ФОРМАНТ ПРИ ЗАЕТИ СЛОЖНИ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Людмила Кирова

web

През последните петнайсетина години значително нарасна количеството на заетите названия от чужд произход, предимно от английски. В това число са и множество сложни названия, чиято адаптация в българския език поставя много въпроси и изисква преразглеждане на традиционното ни отношение към езиковите категории, които тези процеси засягат.

В българското езикознание по традиция се разграничават сложните думи от лексикализираните словосъчетания. Спецификата на английския език прави границата между морфологичните единства и синтактичните конструкции по-слабо откроена във формално отношение, срв. greenhouse (‘парник’) - green house (‘зелена къща’).Българският език има изразено морфологично маркиране на категориалния тип на лексемите, което подчертава тази граница, срв. газгенератор - газов генератор. Настоящата речева практика показва, че при заети сложни названия процесите на адаптация протичат в скалата сложна дума - лексикализирано словосъчетание - свободно словосъчетание. Днес при пренасянето в родната езикова система английско сложно название може да се реализира по два модела взависимост от това, как се осъзнават отношенията между основите: като единно цяло или като сложно съставено понятийно съдържание, получено чрез обединяването на две отделно съществуващи в съзнанието представи в една. Установихме, че за различното възприемане на сложните заемки роля имат физическият и социалният опит на индивидите, които ги използват, независимо дали това става активно - като говорещи, или предимно пасивно - като слушатели (Кирова 2005б: 49, 2005в).

В редица статии беше изложен механизмът на адаптация на заетите сложни названия (Кирова 2005а, 2005б, 2005в, 2006а, 2006б). Тук ще се спрем на отделен възлов пункт от процеса на адаптация - лексикализирането на морфемно неоформения поясняващ компонент в заетите сложни названия, които обозначават субстантивни референти. Този въпрос е съществен от гледна точка на настъпилото изменение, което речевите норми на младите българи демонстрират. Надписите по магазините все по-често ни срещат с названия като видео наблюдение, фото услуги, смарт карти и под., а в индивидуалната кореспонденция на младите хора разделното писане преобладава. Същото важи и за специализираните издания на различни социално-професионални групи в областта на спорта, музиката, рекламата, комуникациите (Кирова 2005г), издания от типа lifestyle и пр. Писмената практика не е чисто графичен въпрос - когато става дума за системно повтарящи се реализации, показва промяна в езиковото съзнание.

Нека дадем примери. В изследваните до 2003 г. корпуси¹ един от компонентите, които най-твърдо се придържат към слято писане, е видео-/видео. Това е така поради факта, че този компонент е проникнал в българския език в периода до 1989 г., когато речевите норми във висока степен следваха кодифицираната норма, утвърждаваща слятото писане, напр.: видеозапис, видеомагнетофон, видеосигнал и др. (РЧДБЕ 1982: 172). Установената практика оказва влияние и върху реализациите днес, но това важи за хората, усвоили тогавашната доминантна норма. Направихме ad hoc експеримент какво е положението в настоящия момент, през 2006 г. Потърсихме в интернет с търсачката Google в колко уебстраници на български език се открива графичната форма видео плейър и в колко видеоплейър. Резултататът показа, че в 53,89 % от уебстраниците проучваното понятие се обозначава със словосъчетание и в 45,56 % - като сложна дума². Нещо повече, изследванията ни показаха, че дори общоприети морфеми като супер-, мега- и хипер- се лексикализират. Google потвърди това: като отделна дума супер се появява в 1 040 000 български уебстраници, мега - в 135 000, а хипер - в 28 100³.

Анализът ни се базира на изоморфизма, който съществува между резултатите от същинското словообразуване и словообразувателната структура на аналитичните производни. Такава позиция излага и Станьо Георгиев (1999: 85-93). Той разглежда поясняващия компонент в сложни названия като формант, обемайки в това понятие не само "морфемен експонент", но и основа и дума, когато те участват в изграждането на една нова лексемна формация. Както подчертава авторът, това разширява разбирането за обсега на формантните отношения в словообразувателния процес и дава отговор на въпроса за словообразувателната структура и на аналитичните производни, каквито са съставните думи (Георгиев 1999: 93). Формантното качество на второстепенния компонент е специфично. За разлика от морфемния формант, "този компонент не е формализиран и абстрахиран до такава степен, че да губи първичното си лексикално значение и да се превърне в истински формант" (Георгиев 1999: 87-88).

Георгиев (1999: 91) говори за вътрешни формантни отношения - между съставките на сложната дума и външни формантни отношения - изразявани от наставката, които са второстепенни и в много случаи липсват. Подобно на Пернишка (1980: 31) той смята, че основното словообразувателно отношение е това, което се изгражда между съставящите названието основи. Наставката има самостоятелна роля на формант при образуването на думи от готови сложни основи, определяйки категориалния тип на названието (антипат-> антипатия, антипатичен). Това обяснява защо наличието на явленията морфемна редукция (съкращаване на основата) и нулевата суфиксация при образуването на някои композитуми, не накърняват функционалната стойност на производната.

Георгиев (1999: 92) изяснява въпроса как при словообразуването формантният компонент се превръща в морфема. Нашите примери показват огледален процес - формантният компонент се превръща в лексема. Тъй като става въпрос за чужди думи, знаковете, заемани заедно с понятийното съдържание, което обозначават, трябва да получат оформление, адекватно на родната езикова система. Реализацията на заетото единство като композитум или като синапсий зависи и от типологичната природа на езика приемник. Чуждият компонент се явява формант в словообразувателен модел независимо дали се реализира като основа или като дума. В разглежданите именни словосъчетания семантиката му е твърде обобщена - ‘признак, който се отнася до субстанция’ (Кирова 2005а: 50). Според типологичната природа на езика приемник заетото единство може да се реализира като композитум, т.е. осъществява се морфологизация на форманта⁴. Такъв е случаят в другите славянски езици. Там също е налице тенденция към разделно писане, но дори тези реализации остават сложни думи, тъй като падежно словооизменение след първата основа не се осъществява: контрол панель - 2 670, контролпанель - 265 появи, драйвер порт - 589, драйвер порта - 4 360, драйверпорт - 0, драйверного порта - 0.Аналитичният характер на българския език не налага такова ограничение и затова много по-лесно формантът се лексикализира: аудио професионалисти, уеб достъпността, смарт и магнитни карти.

Принципа на образуване на сложни думи Георгиев назовава с общия термин свързване и частните термини съединяване и съчетаване. При свързването дори да не е налице забележима формална промяна, съставящите се променят семантически като:

• значението обединява понятийната стойност на съставящите;

• съставящите имат относителна самостоятелност;

• едната съставка е подчинена и обобщена (формантна);

• често липсва съединителен елемент.

Като съединяване се определя активният начин за образуване на сложни прилагателни, който се използва и за образуване на сложни съществителни, но като неактивен начин⁵, напр.: културно-просветен, лайкучка. При този начин се извършва формална и семантична промяна. Тя се изразява в семантична и синтактична несамостоятелност на поясняващата дума, което води до нейната морфологизация.

Обектът на нашите изследвания намира допирни точки с втория начин на словообразуване - съчетаване, затова ще се спрем на него. Георгиев (1999: 89-90) разграничава два типа съчетаване: формантно приложение и формантно определение.

При формантното приложение се извършва семантична промяна, а формалната се изразява в загуба на граматичното изменение по число и определеност, напр.: инженер-конструктор, очи-череши и др. В нашите примери подобни номинации са: Opera 4.0, Датекс Флекс Тайп⁶, Форум Хакери, веригата от интернет клубове БОЛ.БГ, Клуб PLAY ZONE Варна, списание Gamers' Workshop.Някои от названията като Уиндоуси 9XX-M, процесорите 486, вирус WinWordConcept, разширение “.exe”, които реферират серия от обекти (продукти) от един тип, могат да се реализират и чрез формантно определение. В този случай мястото на поясняващия компонент е в препозиция и акцентът е върху квалифицирането на вид в рамките на даден клас. Употребата на формантно приложение от своя страна набляга върху индивидуализирането на множество от обекти от родова категория чрез общо название, което ги диференцира като вид.

При формантното определение формалната и семантичната промяна се изразяват в семантична и синтактична несамостоятелност на думата, която е определение. В примерите от родния език, които дава Георгиев, това води до нейната морфологизация. Образуват се сложни съществителни имена от различни семантични и категориални класове, а също и сложни прилагателни имена. При това може да се съкрати основа: софсправка, физкултура;можеда участва или да не участва външен формант - суфиксили интерфикс: студенокръвен, дългокос; Еньовден, Бабинден. Наставката цялостно оформя сложното съществително или прилагателно име, обособявайки неговото значение. При всички случаи основно е словообразувателното отношение между основите, което превръща определителната съставка във формант (вътрешен формант). Морфологизирането й може да получи външен израз чрез участието на съединителен елемент, но това не е задължително и в редица случаи има морфонологична стойност. Словообразувателните типове на сложните имена може да се отделят според мотивиращата единица и словообразувателното значение, а подтиповете според наличието или липсата на наставка към производната основа (Георгиев 1999: 90).

В посочените примери се сливат съставящите на субстантивно-адективно словосъчетание. В нашите примери процесът е обратен - заетият знак за сложно понятийно съдържание преминава в българския език в синтактична конструкция, която осигурява използването му извън границите на конкретната номинация. Диференциран като самостоятелна дума, той може да функционира в различно синтактично и лексикално обкръжение, пораждайки според комуникативната потребност неограничен брой нови, аналитични производни номинации.

Превръщането на поясняващия компонент от чужд произход в дума (процесът на лексикализация) го преобразува семантично и формално. Допълнителният признак, който той е внасял в сложната номинация се отделя като семантично съдържание на самостоятелната лексема. Без участието на допълнителни суфикси при оформянето му той може да бъде припознат в системата на българския език като съществително. В речта обаче синтактичната функция може да го превърне в прилагателно, срв.: Български филми на DivX - divx филми на компакт дискове. Освен това не винаги категорично може да се определи каква част на речта е лексикализираният формант, напр.: Дисковете са демо [демонстрационни/демодискове].Релациите със съществуващите в родната езикова система названия и словообразувателни процеси определят употребите в единия случай като съществителни, а във втория като субстантивирани прилагателни (получени чрез конверсия от заетите съществителни), които са универбати от словосъчетания. Вж. също: 10-минутен видеоклип от AVI в MPEG2. В случая лексикализираният формант се появява като кратък заместител на различни словосъчетания. Взависимост от синтактичната си функция той се интерпретира в две значения:

• формантно приложение - 10-минутен видеоклип от [технология] AVI в [технология] MPEG2.;

• формантно определение - 10-минутен видеоклип от AVI [формат] в MPEG2 [формат].

Изложените разсъждения ни водят до извода, че при номинацията на сложно понятийно съдържание прилагането на синтактичния подход ще намира все по-широко място. Тази тенденция е отбелязана при домашните и одомашнените думи от Мурдаров (1983: 8) още през 1983 г. Днес тя е разпространена и при тези от чужд произход. Речта на младите поколения показва, че при заетите сложни названия доминира синтактичната аналитичност пред лексикалния и граматичен синкретизъм на древния модел на единната лексоформа.

БЕЛЕЖКИ

1. Корпусът, който е изследван и коментиран в посочените статии, включва изказвания в чатове, форуми и електронни статии на хора, чиито интереси са свързани с компютърните технологии. [обратно]

2. Не се отчита колко пъти във всяка уебстраница е употребено названието. [обратно]

3. В този брой влизат и реализации на полуслято писане. Софтуерът е базиран на англоезичната постановка за полуслятото писане, което маркира не само съчинени отношения между отделно съществуващи думи, мотивиращи названието, както е в българския, а и подчинени отношения между тях. Същественият признак е, че са налице отделни представи, недостатъчно споени помежду си, а свързването им е в речта, породено от комуникативна нужда. [обратно]

4. По подобен начин в нашия език множество чужди корени са се превърнали в афикси: авто-, моно-, -граф, -лог, -фоб и т.н. [обратно]

5. Названията активен и неактивен начин за словообразуване са на Ст. Георгиев и се разбират като продуктивен, съответно непродуктивен начин за словообразуване. [обратно]

6. Названието Датекс Флекс Тайп има значение ‘продуктът "Flex Type" на фирмата Datex’. В сферата на компютърните технологии названията на фирми и продукти редовно се употребяват в оригинал. По тази причина в практиката се налага английският структурен модел. Освен това, дори когато са кирилизирани, собствените имена най-често се изписват без кавички. [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Георгиев 1999: Георгиев, Станьо. Формантни отношения в словообразувателната структура на сложните думи в съвременния български език. // Актуални проблеми на българското словообразуване. София: БАН, 1999.

Кирова 2005а: Кирова, Людмила. Смесване на български с английски езиков код при компютърно базирани групи в условия на компютърно опосредствана комуникация. // Годишник на ДЕО-ИЧС към СУ, т. 13, София, 2005 (под печат).

Кирова 2005б: Кирова, Людмила. Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. // Български език, 2004, № 1, с. 48-58.

Кирова 2005в: Кирова, Людмила. Български словосъчетания със зает компонент в атрибутивна функция. // LiterNet, 23.06.2006, № 6 (79), <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/e-slovosychetanieto.htm> (15.04.2007).

Кирова 2005г: Кирова, Людмила. Писмено отразяване на подчинителна връзка между съществителни в езика на хора, работещи с компютри. // Езиковедски проучвания в памет на проф. дфн Йордан Заимов. София, 2005, с. 168-177.

Кирова 2006а: Кирова, Людмила. Анализ на сложно съставени термини с атрибутивен компонент от чужд произход чрез словообразователносемантичната йерархия, използвана от Емилия Пернишка. // Юбилеен сборник, посветен на Е. Пернишка. София, 2006 (под печат).

Кирова 2006б: Кирова, Людмила. Интернационализация на разговорната реч чрез съвременните професионални и социални сленгове. // LiterNet, 13.03.2006, № 3 (76) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/internacionalizacia.htm> (15.04.2007).

Мурдаров 1983: Мурдаров, Владко.Съвременни словообразователни процеси. София, 1983.

Пернишка 1980: Пернишка, Емилия. Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език. София, 1980.

РЧДБЕ 1982: Речник на чуждите думи в българския език. Отг. ред. Ст. Илчев. София, 1982.

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2007, № 4 (89)