БЪЛГАРСКИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ СЪС ЗАЕТ КОМПОНЕНТ В АТРИБУТИВНА ФУНКЦИЯ
(Върху материал от специалния език на компютърните технологии)

Людмила Кирова

web

В тази работа показваме как под влиянието на английския език чрез специалните подсистеми в националния език проникват и се утвърждават лексикални единици, които провеждат иновации в други равнища на системата.

Хауген (1953: 384) обединява всички явления на лексикалната интерференция в термина "заемане" (borrowing), който определя като "опит на говорещия да възпроизведе със средствата на един език тези модели, които е изучил в друг език". Той дели лексикалните иновации, родени в ситуации на езиков контакт, на: 1. заети единици; 2. собствени единици. От своя страна заетите единици могат да бъдат заети лексеми (асимилирани и неасимилирани) и съответно - калки (новообразувания - точни или приблизителни, и разширения - омонимични и синонимични). Според Хауген в езика приемник в първия случай се създава фонемно копие на чуждия езиков модел, а във втория се създава морфемно копие чрез заместването на чуждата морфема със собствена, която има идентично основно значение, или по думите на самия Хауген - "подсказано от оригинала" значение. По термина на Семчински лексико-семантичните изменения в системата, предизвикани от всякакъв род езикови взаимодействия между езиците, са прояви на "семантична интерференция" (Жлуктенко 1979: 217). Безспорно семантиката е основната предпоставка изобщо да се извърши заемането и следователно да се осъществи какъвто и да било пренос по-нататък по нивата на приемащата езикова система. Обикновено понятийното съдържание се реализира чрез основната номинативна единица - думата. Заемките (думи и значения) и техните деривати влизат в свободни и синаптични словосъчетания с други думи. Затова анализът на заетите единици дава представа за измененията в системата на всички равнища.

В терминологичните системи на езиците се налагат т.нар. multiword lexical units - словосъчетания от няколко именни лексеми, които освен че назовават обекта, го поставят в система от отношения "род-вид-подвид" на съответната област на знанието, като по този начин го дефинират. Съвременната номинация в науката и техниката е дълбоко мотивирана от човешкото познание и както подчертава Мурдаров (1983: 8-20), позовавайки се на Даниленко, изпълнява и дефинитивна функция. Новите названия задоволяват необходимостта чрез точно назоваване да се създаде системност в категоризацията на новото знание. Материалният израз на системността на връзките се демонстрира от разчленимостта на формалната структура, която съответства на семантичната структура, отражение на йерархични категории от обекти в действителността. Езиковата структура на терминологичните единици е концептуален израз на познанието и е път към него при овладяване на нова сфера на дейност.

Синаптичните съчетания са номинации, характерни за специалния език на компютърните технологии (КТ). Те са завършени и устойчиви именни единици, комбинация от граматично зависими помежду си думи. Опорната дума е съществително, което предшества появата на синапсия и се явява негов хипероним. Диференциращата дума уточнява хиперонима, а синаптичното слововосъчетание е разчленен, но лексикализиран знак на новия референт - видова категория (напр. видео карта, sound карта, мултиплейър карта¹). Синапсият означава денотата единно в неговото класифициращо-идентифициращо отношение към родово понятие. Значението му е сбор от значенията на съставляващите го, но той е единна лексикална единица поради стабилността на семантичните и синтагматични отношения и поради факта, че съществува в готов вид и събужда постоянна единна представа (Мурдаров 1983: 35-40).

Лексикализирани словосъчетания могат да се заемат или да се калкира значението им. Пълното калкиране е характерно за по-ранните етапи на формиране на специалния език на КТ (вж. Кирова 2001: 155). Днес синаптичните номинации са все по-диференцирани, назовават нови референти, свързани с развитието на областта. Към това се прибавя силно изразената езикова тенденция специалният език да използва интернационални терминологични знакове. В резултат на това се създават хибридни терминологични словосъчетания - първият компонент е чужд, а вторият се превежда, напр.: Програмата притежава собствен скрипт език, с който могат да се напишат и още. За родовото понятие обикновено има съответствие в българския език. Когато няма такова, т.е. думата за понятието е чужда, словосъчетанието се заема в готов вид.

По-голямата част от компютърната лексика, получена чрез синапсий, която установихме в изследвания корпус², е двукомпонентна. Когато е съставено от повече от две думи, синаптичното словосъчетание обикновено още в езика източник се абревиира и така постъпва в езика приемник. Според произхода на компонентите и това дали връзката между тях е лексикализирана, словосъчетанията, съдържащи зает елемент в атрибутивна функция, могат да се подразделят на три групи.

1. Заети терминологични словосъчетания

Такива словосъчетания са пренесени от английския език в готов вид, т.е. като фонемно копие. В българския специален език на компютърните технологии (КТ) номинативната единица е реализирана като синаптично словосъчетание, което независимо от аналитичната си структура функционира като единен термин. Примери: даунлоуд мениджър < download manager, скрол бар < scroll bar, шел акаунт < shell account и под.

Чрез реда на думите и синтактичната връзка между компонентите на словосъчетанието, които се представят като самостоятелни думи, се материализира отношението между референтите от действителността, което е отношение между родова и видова категория. По този начин се дефинира терминологичното словообразувателно значение в английския език. Двуезичните членове на КБГ копират комплексния знак заедно с този терминологичен модел. Тъй като става дума за свързване на компоненти без някакъв морфологичен показател, границата между синаптично словосъчетание и дума е относителна. Според Пернишка (1980: 12) словосъчетания (сраствания) като напр. бавно подвижен, трудно проходим семантично не се отделят от сложните думи, получени по синтактико-морфологичен път - бавноподвижен, труднопроходим. В своята работа, посветена на сложните прилагателни, тя ги разглежда като сложни думи, подчертавайки, че за семантиката им различният начин на тяхното словообразуване е без значение.

Едни и същи заети от английски единици на специалния език на КТ могат да се реализират чрез два словообразувателни начина - синаптично словосъчетание или композитум. Прилаганите от компютърно базираните групи (КБГ) варианти - демо версия, хард диск и под. - се различават от тези, използвани в националната езикова общност - демоверсия, харддиск. Според нас различието маркира социолингвистичен смисъл - зависимостта на КБГ от билингвизма и осъзнаването на отношенията между обектите в специалното поле.

Реализацията на заетото единство като синапсий или като композитум зависи и от типологичната природа на езика приемник. Чуждият компонент се явява формант в словообразувателен модел. Той има твърде обобщена семантика - означава ‘признак, който се отнася до субстанция’ (Кирова 2005: 50). Както знаем, много чужди корени са се превърнали в афикси: авто-, -граф, -лог, -фоб и т.н. В останалите славянски езици обикновено се реализира композитум³, защото падежното формоизменение при евентуалната лексикализация на първия компонент би отдалечило фонемното копие от оригинала, зает като едно цяло. Затова в този случай се осъществява морфологизация на форманта. Аналитичният характер на българския език не налага такова ограничение и затова много по-лесно формантът се лексикализира (демо версия > Новите [игри] ги имам на демо.; Дисковете са демо). Тази тенденция е системно прокарана при КБГ и останалите социални групи, чиято речева практика налага двуезичие с английски, който се явява катализатор на аналитичните процеси.

Съществуват само отделни случаи в речта на КБГ, когато заети терминологични словосъчетания са графично представени като сложни думи: аудиоплейър < audio player, видеоплейър < video player и под. Те като правило са по-стари заемки и отразяват традиционна кодификационна норма, продуктивна по времето, когато са проникнали. Реализацията на новозаето терминологично словосъчетание като сложна дума се обяснява с влиянието именно на традиционната норма. За разлика от националната езикова общност при КБГ това явление почти не се среща. В общоговоримия български език обаче единият или и двата компонента на заетото словосъчетание не съществуват като самостоятелни речникови единици и словосъчетанието се реализира като сложна дума. При КБГ обратно - и двата компонента съществуват в репертоара като отделни думи, което мотивира словообразувателна реализация на заетото название като синаптично словосъчетание.

2. Хибридни терминологични словосъчетания

Това са словосъчетания, които съдържат зает компонент в атрибутивната позиция и българска опорна дума. Те се появяват по две причини:

• при калкиране на заето терминологично словосъчетание;

• при разгръщане на семантичната структура на заета лексема със специално значение, поради съобразяване с комуникативната ситуация.

В първия случай при заемането вторият компонент на словосъчетанието се калкира, защото в родния език почти винаги съществува дума за родовата категория: уеб дизайн, native дял и пр. Дори да не е българска (warez сървър), тя е приета в речника преди новата заемка, чиято функция е да диференцира надредно понятие. При такива терминологични словосъчетания обикновено първият компонент не присъства в общоговоримия български език като самостоятелна дума. В специалния език на КТ обаче той съществува. Чрез двуезичната практика в англоезична технологична среда първият компонент винаги е познат на КБГ като самостоятелен номинативен знак. Нещо повече, самият факт на участието на английска дума в първа позиция на заето или частично калкирано терминологично словосъчетание я дефинира като отделен лексикален знак в специалното поле (рутинг протокол > рутинг). В самостоятелна употреба той функционира като съществително име. В рамките на копирания терминологичен модел на синапсия чуждият компонент се мотивира като дума за признак, произведена от съответното съществително. Тъй като много от постъпващите в специалния език терминологични словосъчетания се заемат паралелно с техните универбати, които редовно съвпадат с първия компонент, този процес става системен. Всички съставки от чужд произход с атрибутивна семантика в заетите или частично калкирани терминологични словосъчетания в речта на КБГ са думи.

Утвърждаването на копирания модел за създаване на терминологични словосъчетания е причина дори някои заемки, които в английски са сложни думи, да се реализират като словосъчетания. Това става, понеже първата, подчинената основа на сложната дума, съответства на заето в речта на КБГ съществително име. Напр. уеб страница < webpage: Повечето проблеми в Opera идват от зле написаните уеб страници. Наличието на уеб в лексикона на КБГ и парадигмата от заети терминологични словосъчетания мотивират сложните номинации, в които тази дума участва, като получени чрез синапсий:

предлагаше бързина, но не и атрактивност в Web

да налагат web по свой облик и подобие.

Срв.: ...взема кръпка добавена в уеб сайта?

Бърза връзка, приятна обсатновка, web дизайн

Само като сложни думи се срещат заемки като webmaster, webshot и под. Причините за това са: първо, вторият им компонент не съществува като самостоятелен знак в българския език; второ, изходните единици в английски също са сложни думи. Срв. случаи, в които първото условие е налице (при КБГ), но не и второто:

Na diska e vkluchen i zestok Map editor za novi niva i geroi.

slagate 1 MESSAGE v kanala si4ki geroi da si izhvarlqt SET ITEMITE.

Както бе казано по-горе, комуникативната ситуация също може да провокира появата на хибридни словосъчетания. Общуване в по-широка езикова среда и по-висок стил, напр. в електронна статия, изискват специалното значение да бъде представено по-експлицитно. За аудитория извън КБГ, говорещият обикновено "разгъва" семантичната структура на думата, за да улесни слушателя във възприемането. По този начин той изтъква йерархията на родово-видовите отношения. Синаптичната структура дефинира термина, като разделя диференциалната сема и архисемата на значението. На всяка от тях съответства лексема - диференциращата и опорната дума в словосъчетанието. Опорната дума е българска, което отнася комплексния знак към референт, който е разновидност на позната родова категория.

Обикновено от английски в компютърния професиолект наред с терминологичните словосъчетания директно попадат и техни универбирани варианти, които се използват в разговорната реч. Това най-ясно личи при заемки, които са универбати от различни словосъчетания. Такива лексеми са многозначни. По тази причина според ситуацията в разговорна реч те реализират значения, които са различни лексико-семантични варианти. Напр. думата e-mail е натоварена с няколко значения, което не се експлицира в разговорния стил и на английски, и на български език: 1. ‘електронна поща’, 2. ‘електронно писмо’, 3. ‘адрес (URL) на електронна поща’. Пред слушатели неспециалисти или в по-висок регистър актуалното значение на многозначния термин се разграничава, като архисемата се експлицира, за да уточни родовото понятие, към което трябва да се отнесе един още непознат за широката аудитория знак: чат канал/разговор, факс апарат/съобщение, zip формат/архив/архиватор (програма) и пр. Това рядко се налага при вътрешногрупово общуване, тъй като специалното знание помага да се извлече актуалното значение от контекста. В разговорната реч на КБГ се предпочитат универбираните още в езика източник форми на многозначната заемка, чиито значения говорещите лица добре различават.

Подобно явление се наблюдава при някои абревиатури: LAN⁴, ASCII⁵. Дума от изходното словосъчетание (обикновено опорната), която е маркирана само с буква, се експлицира допълнително за яснота. Вследствие на това семата на опорната дума се повтаря - един път е изразена чрез графичен знак в абревиатурата, втори път - чрез отделна лексема. Това може да става в конкретна ситуация (LAN мрежа) или редовно (ASCII код).

Понякога причината е да се снабди абревиатурата с формоизменение, без да се нарушава по-официалния характер на речта. Спрямо книжовната норма изписването на флексията на абревиатура (напр. LAN-ове) е нетрадиционно и маркира разговорност. Изваждането на опорната дума вписва произведеното словосъчетание в заетия терминологичен модел с неизменяем чужд компонент, в който формоизменението се представя чрез флексията на българската дума.

3. Словосъчетания с участието на заета чужда дума, които възникват при комуникативна нужда

Тази група се разглежда наред с терминологичните словосъчетания, които се адаптират в езика (1. и 2.), за да се илюстрира тясната връзка между първите две групи и появата на третата. Словосъчетанията от този тип не са заети, а образувани в българския език. Според необходимостта заета дума се свързва в свободно словосъчетание с друга дума, която пояснява. Условие за това е заемката да съществува като дума в речника на КБГ. Копираният терминологичен модел за номинация на основата на синтактична връзка, утвърден чрез заемането и частичното калкиране, се развива по-нататък като свободно свързване на думи в конкретен речев акт. По аналогия на терминологичните синаптични словосъчетания се появяват нетерминологични номинации. Срв. примерите, цитирани по-горе, със следващите: Той е отявлен web сърфист […];

...една от две опции да не оказват особено положително влияние върху web разглеждането.

В редица случаи собствено име от английски произход придобива атрибутивна функция в създаденото по английски модел словосъчетание (терминологично или нетерминологично):

под 3 мегабайта след инсталация на версията без java поддръжка

на последък се превърнах в разглезен MS Windows роб.

трябваше да го направите на www.google.com или с google toolbar...

С думи от българския език съдържанието на google toolbar може да се предаде като лента с инструменти на Гугъл, което е твърде многословно. Комуникативните норми на КБГ дават предпочитание на минималната дължина на специалния езиков знак. Тенденцията към минимизация се стимулира още повече при компютърно опосредствана комуникация, особенно синхронна (чат, ICQ⁶, SMS).

Изводът от така направената класификация е, че лексикализирането на съставките на заети терминологични словосъчетания в българския език осигурява използването им на равнището на синтаксиса. Това е ярко изразено в случаите от група 3., където заетата дума реализира потенциала си да се свързва свободно с всяко съществително.

В заключение може да се направи следния извод. Фактори за нарастването на лексикализацията на чуждия компонент с атрибутивна функция са:

• вътрешносистемните основания на тенденцията;

• престижът и увеличаването на броя и разширяването на професионалните и социалните общности, източници на процесите;

• глобализирането на комуникацията под влиянието на английския език в ролята на лингва франка, което води до уеднаквяване на дискурсните норми, а оттук въздейства и върху системно-езиковите норми;

• интелектуализацията на обществото, при която присъствието на специална лексика в бита налага постоянен непряк езиков контакт.

БЕЛЕЖКИ

1. Всички примери са дадени с автентична графика, правопис и пунктуация - така, както фигурират в електронните текстове, от които са извлечени. [обратно]

2. Изследваният корпус има обем от 38 968 графични думи. Текстовете за изследване според социалните фактори участие в компютърно базирани групи (КБГ) и употреба на компютърно опосредствана комуникация (КОК) от страна на говорещите лица се разпределят в матрица от три социални групи - компютърджии, геймъри и чатъри и три жанра - статия, форум и чат. Формират се девет дискурсни групи, две от които са празни, тъй като чатърите общуват единствено в чат. Оценяването на номинациите е във връзка с дискурса, който принадлежи на една от дискурсните групи и това позволява да се проследи зависимостта на езиковите особености от характеристики на социалната група и комуникативната ситуация. [обратно]

3. Като изключение от това правило в славянските езици първият компонент се реализира като отделна лексема, когато е инициална абревиатура, и в някои отделни други случаи. [обратно]

4. LAN (Local Area Network) - локална мрежа. [обратно]

5. ASCII (American Standart Code Information Interchange) - кодова таблица, вградена в софтуерните продукти, работещи с текстове, в която на всеки знак от азбуката - английската и редица неанглийски, а също и на редица графични символи - отговарят числа. [обратно]

6. ICQ е най-разпространената програма за персонална синхронна комуникация. Характерно е, че включеният в мрежата потребител директно е известяван кои от неговите приятели (вписани в неговия contact list) са онлайн. В мига, в който той влезе в Мрежата, те също разбират това и при желание потребителят може да общува с някой/и от тях, без да се търсят на специално виртуално място, както е в чат. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Жлуктенко 1979: Жлуктенко, Ю. А. Коментарии. Вайнрайх, У. Языковые контакты. Киев: Изд. Киев. ун-те "Вища школа", 1979.

Кирова 2001: Кирова, Л. Еволюцията на българската компютърна терминология и компютърен жаргон. // Обучение без граници: Език и култура. [CD-ROM], ISBN 954-91173-1-6, София: ДЕО-ИЧС, СУ, 2001. Също в: Електронно списание LiterNet, 28.02.2002, № 2 (27) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/evolution.htm> (14.06.2006).

Кирова 2005: Кирова, Л. Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. // Български език, 2005, № 1.

Мурдаров 1983: Мурдаров, В. Съвременни словообразователни процеси. София, 1983.

Пернишка 1980: Пернишка, Е. Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език. София: Изд. на БАН, 1980.

Хауген 1953: Haugen, Einar. Norwegian Language in America. N.Y., 1953.

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.06.2006, № 6 (79)

Статията е представена като доклад на Националната научна конференция "Словото - класическо и ново", 05.-06.12.2005, СУ "Св. Кл. Охридски".