ЧИРПАН, 2001. ДЕН ВТОРИ

(Виртуален репортаж от мястото на съ-БИТИЕТО)

Костадин Димов

web

По-малко прожектори и повече мъдрост. Все пак да съмва и без Светила. Денят започва с вода от "Манчов дъб" (тя е единствената, която тук става за пиене) и с умопомрачениетото на собствениците на кафене в градината, които дълго търкаха очите си, мислейки, че сънуват посред бял ден, когато забелязват тъмен субект да сяда на първата извадена маса преди обяд и започва да пише репортажа на ден Първи. Коректор на написаното по-късно стана Владо Кондарев, който му оцвети бялата маса с две кафета.

Над града през цялото денонощие властваше Цар Панаир и дори за капак, вечерта най-популярната певица на всички епохи, известна с едноименната си песен, побърка организаторите, като дойде в града, но не дойде на тържеството. Това породи такъв хаос, пред който Ню Йорк на 11.09.2001 г. бе като родопско село.

Културната вечер започна с повторна прожекция на филма за Кольо (както всички неизвестно за мене защо го наричаха, въпреки че той очевидно бе преминал умилително-майчината биологична възраст) Манев. Прожекцията бе удостоена с внимателно зрителствуване на показвания в 3/4-ти от екранното време, което напомни на пишещия за анекдота:

"Кое е върха на натегачеството?

Да напишеш доклада на шефа си, и когато той го чете на конференцията, да седиш на първия ред и да си водиш записки!"

Последва изпълнение на цигуларя Влади Владигеров, който възхити публиката с няколко прекрасни неща. За мене, скромно-лично казано, една извадка от сюита на добра цигулка щеше да се помни поне до следващото издание. Но изглежда дългото стоене надалеч от родината променя българина много.

За щастие Странджа бе възнесена от вдъхновените танцьорки-жрици, които бяха толкова убедителни в сценичното си присъствие, че (както една близкостояща удачно забеляза) напомниха и за известен санаториум в близкия град Раднево.

Следващото име на постановка "Лудо вино" накара доста зрители да се взрат с недоверие в кървавочервената течност в чашите си. Но виното се оказа нормално Лудо-Младо и напомни чрез вените им максимата, която Траките от дълбока древност са дали на Римляните, че в него е истината.

За да допълнят палитрата на вечерта с цветовете: бяло, зелено, заснежено, изпотено и кафяво препечено, повечето френско-заситени с култура се отправиха в "Зографа", за да полеят паметта на Георги Данчов, друг голям Чирпанлия. Амин.

В този момент гърмящата в целия център ориенталско-ритмична "музика" наведе мислите на една малка компания, със скромни неинтелектуални възможности, да прозре, че по време на Турското робство сме "хакнати" с "троянски кон" (компютърен жаргон), което на български значи: вкарали във фонда ни малко ориенталски гени, които сега със зелени ключета се събуждат, за да разядат музикалната култура на цяло едно поколение. Добре, че южната ни съседка закъса икономически и тази инвазия намали темпото си за помохамеданчване на млади и кръшни българки (за справка биографиите на Кондьо, Нелина, Елвира... и други красавици, редовно визирани на N-та страница на най-тиражния вестник). Техните текстове са направени от думи-куршуми, които не могат да се смесват със светената вода, която обитава дълбокия кладенец под стряхата, напивала жаждата на Човека, видял и показал на всички завинаги "Две хубави очи". Това напомни на пишещия за две тъжно-хубави сълзи, които се сляха и сложиха точка-миг на ден Втори.

16.09.2001

>>>

© Костадин Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2001, № 9 (22)