ЧИРПАН, 2001. ДЕН ТРЕТИ И ПОСЛЕДЕН

Костадин Димов

web

Белязан със знака на изобилието, за всички освен Недялко Таскин, който сладко спеше на стълбите на Универмага, поглъщайки слънчевите лъчи като Черна дупка, с което предизвикваше завистта на светските кучета. Блаженият му сън обаче бе прекъснат с няколко ритника от строгите пазители на реда. Те бавно крачеха и търсеха не толкова място-гнездо на порока, колкото къде да изнесат утринната си литургия на чаша кафе. Незабелязана от тях двойка, с видима разлика от половин век, свърши бързо биологичната си нужда пред недовършения театър и седна в поза, характерна за тъжно разделящите се млади в края на лятото на Бургаската гара.

Писането на вчерашния репортаж бе извършено на изкривената от старост пейка пред Яворовата къща в обкръжението на прекрасни цветя и птича песен. Там си припомних анекдота:

Докторе, имам три тестиса!

Не може човек да има толкова!? Сваляй панталоните да проверим!!

Киркор, ти какво правиш тук?!?

Ааа... Нищо. Имах половин час свободен и наминах да ме почешат малко.

Трите малки котенца на пра-пра-пра-внучката на любимката на Писателя се бореха като политици на сутрешен медиен блок. Те напълно забравяха, че са на ръба на чардака и често проверяваха закона за гравитация от метър и половина височина. После бързо се окопитваха, изкачваха по-високите от тях стъпала и се хвърляха ли, хвърляха с настървението на Скалата. Майката беше седнала на припек и с премрежени очи ги наблюдаваше, но щеше да реагира само ако някое паднеше на главата си. Това обаче не се случи нито веднъж, нито за тях, нито за депутатите, въпреки че пък за тях това би бил единственият начин да получат поне една гънка. След тази лека гимнастика малките топки се превърнаха в такива ръмжащи зверове, че изплашиха породистото куче на благородни посетители на литературния храм. За това беше виновен кокала, донесен им от грижовната стопанка на обиталището на Яворовия дух. Него дойде да почете Българина, намерил най-големите кристали в джунглите на Бразилия. След като пишещия го почерпи родна цигара, достолепният господин изпадна в такова добро настроение, че надлъгването ни се превърна в удоволствие. За нещастие идилията бе прекъсвана често от журналисти и организатори, твърдо заели се да решат проблемите на страната за един неделен ден вместо за осемстотин. Всичко окончателно свърши, когато две възрастни и авторитетни дами употребиха най-повелителните форми във френския език. Но все пак идеята да се направи биографичен филм по подобие на гледания предните вечери намери благодатна почва в богатата му на спомени душа.

Вечерта любезните домакини пак бяха извадили голямата бъчва с бяло и двете малки с червено. Те с невероятна точност отгатваха по погледа на посетителя от кое и по колко да налеят в любимите на всички зелени чашки. Тук е моментът да се извиня на момичетата от ансамбъл "Нестинарки" за хапливата реплика от предния репортаж за привидна нервност. Виновни за нея се оказаха краткостта на подготовката и голямото желание на режисьора да направи пълен букет от фолклорни цветя (нещо като Биг Мак). Нали играта се играе според свирката на рефера. Откровените разговори и неповърхностното второ гледане на спектакъла повишиха нивото на хореографската култура на поне още един зрител.

По-нататък последваха най-вълнуващите мигове на празниците. Един мъж, кавал и талант. До тогава не знаех че деветата дупка на кавала може да стане първа, но за вълшебника не е проблем да превърне и камъка в злато. А магията напълно му бе подвластна. Последователно широкият двор се изпълни с гора, животни, вятър, птици, хайдути, тъга по свобода, радост, "германци", "Дага-Дага" и искрено веселящи се организатори и гости. Но думите ми за съжаление са безпомощни. Все едно е да се наслаждавате през ключалка на изгрева край морето на безкраен плаж. Тук в съзнанието ми изплува образът на тържествата на Траките от древните стенописи. Мир на праха им - Живот на духа им! И за да се убедите, че на никого не спестявам истината, ще му призная - че не може да пее. Според мен беше непростимо да мъчи македонските извивки при положение, че около сцената бяха четири певици от ансамбъла "Филип Кутев" и солистката на "Канарите". А дует от плътен кавал и девичи глас би строшил на мига чашите на Яворов и неговите Другаре, а на Слави би поникнала коса завинаги.

След това от сцената се ширнаха изпълненията на "Канарите", дирижирани с поглед от Атанас Стоев. Те накараха около 500 сърца да бият в един ритъм и няколко тона чирпанска кръв да кипне като младо вино.

Авторът (който е роден до морето) в това време запази самообладание и философски обсъждаше на стълбите на великолепната къща с едни ангели, как по Интернет вълните автентични български песни да достигнат и до най-далечното, напукано от жажда емигрантско сърце. Нали нашите сънародници имат нужда от благи думи точно толкова, колкото ние, останалите в тази презряна страна имаме материални проблеми. Точно навреме тези "тежки " национални дела бяха прекъснати от весело хоро. Начело му беше напълно заслужено Никола Манев. Да му дава Господ живот и здраве, всяка година да слага венец от хора на това светено място. И както се казва в едни стари и мъдри народни писания "Три дни пили, пели и се веселили. Да сте били там да видите!" Пожелавам ви от сърце догодина да го сторите.

П. П. За вас с мъъка, мъкаа се труди Костадин Димов. Който не хваща вера на думите му, да му погледне снимките. В помощ му бяха непадналите в борбата с Чирпанската: Тодор, Женя, Виолета, Пламена, Деница, Петя, Николина, Ани, Дарина, Георги и други незнайни добри хора.

© Костадин Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2001, № 9 (22)