БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК (1)

Нейко Нейков

Арам Хрант Берберян-Датв е роден на 26 ноември (покръстен 3 декември) 1926 година в град Варна (България) - едно от най-красивите селища на брега на Черно море. В момента наброява над 300 000 жители. А през лятото обитателите му стават много повече, защото се посещава от многобройни туристи. Варна не с само център на туризма, а и средище на българската и световната култура. В чужбина са известни не само курортите "Св. св. Константин и Елена" и Златни пясъци, а и международният музикален фестивал "Варненско лято", международният балетен конкурс, майският хоров фестивал, международния! фолклорен фестивал, фестивалът на куклените театри "Златният Делфин", биеналето на графиката и др. С тези дадености и с чудесната си природа Варна с право се нарежда сред най-предпочитаните места за културен отдих в Европа и достойно носи името си "Перлата на Черно море" - лятната столица на България.

Историята на града води началото си от дълбока древност, той съществува още преди създаването на българската държава (681 година) под името ОДЕСОС. А откритият близо до града ВАРНЕНСКИ НЕКРОПОЛ доказва, че по тези места се е творила една от най-древните култури в Европа. Не е маловажно в каква градска атмосфера се е формирала личността на Берберян-Датв. Той е част от Варненската култура, а тя има многовековни традиции. Без да се впускам в дълбочина и в подробности, аз ще изброя само някои моменти от историята на града, които са основа за развитие на процесите, достигнали до наши дни и спомогнали за оформяне на бележити фигури в българския културен живот. Варна е сред първите български градове, в които се разгръща Възраждането (Българският ренесанс). През 1860 година е открито първото българско училище, през 1861 - първата българска черква. През същата година се създава и музикалното дружество, а през 1870 година - първото народно читалище (своеобразен културен феномен, характерен само за България), което съществува и до днес. Това е средище, в което се четат книги и вестници, играе се театър, свири се музика, рисува се, изнасят се лекции и т.н. През 1875 година е основано филхармонично дружество, а 4 години по-късно - първият хор. Първото в страната музикално училище е създадено във Варна през 1889 година. (В него след много години се усъвършенства и бъдещият композитор Арам Берберян-Датв). В Европа тези процеси са се развили 200 години по-рано, но за България те са закъснели поради петвековното османско владичество. И въпреки това с бързи темпове ние догонваме европейската култура и в някои отношения вече сме наравно с нея.

Точно в годината, когато се ражда Арам Берберян-Датв, започва своето съществуване международният музикален фестивал "Варненско лято" под името “Летни музикални тържества” (от 23 юли до 1 август 1926 година), които с малки прекъсвания продължават и до днес. Тези празници правят варненския музикален живот уникален, защото през лятото Варна се изпълва със знаменити личности от цяла България и от цял свят. Невъзможно е да се изброят всички, затова ще спомена само някои от тях: Добри Христов, Панчо Владигеров, Арам Хачатурян, Алексис Вайсенберг, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Леонид Коган, Арно Бабаджанян, Давид Ойстрах, Мирела Френи, Андре Клюитанс и много други знаменитости.

Като се има предвид, че Арам прекарва детството си сред тази културна, с акцент върху музиката, среда, до самия летен театър и до старината "Римски терми", до мястото, където гарнизонният духов оркестър и флотският духов оркестър изнасят своите популярни концерти. Става ясно откъде с дошъл този интерес към музиката още от най-ранна възраст у бъдещия композитор, пианист и диригент. Той се възхищава и учи от много хора - личности по това време. Аз ще се спра на първите:

- Добри Христов - композитор, варненец, класик на българското национално песенно творчество,

- Александър Кръстев - композитор, варненец,

- Христо Манолов - композитор, хормайстор, основател на варненския мъжки хор "Морски звуци",

- Панчо Владигеров - композитор, един от най-видните представители на българската национална музикалнотворческа школа. Пръв завоювал международно признание и високи награди и отличия - престиж за българската музикална култура,

- Петър Райчев - тенор,

- Натан Амирханянц - пианист, педагог,

- Найден Найденов - пианист, педагог,

- Асен Найденов – оперен диригент, Влади Симеонов, Васил Стефанов, Константин Илиев, Добрин Петков и др. диригенти.

Не е маловажно за бъдещите увлечения на Арам и това, че по-голямата част са възпитаници на германската музикална култура и носители на класическите германски творчески традиции. За оформянето на Арам Берберян-Датв играе решителна роля и неговото семейно обкръжение.

Духът във фамилията и по майчина, и по бащина линия е свободолюбив. Близките на Арам се стремят към духовна хармония, в която борбата за свобода и поезията, и музиката заемат достойно място.

Една от най-интересните фигури в рода (без да се подценяват другите) е дядото по майчина линия на Арам Берберян-Датв. Името му е Вахагн Датевян, наричан още "Великият Вахагн" ("Медзн Вахагн"), и е бил главен инженер на изкопаемите богатства на Султаната. Роден е в град Адана, Турция. Малко преди масовите убийства по време на геноцида (1915 г.) той е обесен и обезглавен. Дядото бил много силна личност, оглавявал Централния комитет на Арменската революционна федерация ("Ташнагцутйун") в борбите за освобождение на арменския народ. Негови сподвижници по това време са едни от най-знаменитите мъже, вписали с кръвта си своите имена в историята на арменския народ:

- Армен Гаро - професионален революционер,

- Аведис Ахаронян - голям писател на Армения,

- Мурад - хайдутин,

- Таниел Варужан - поет, революционер,

- Себух - професионален революционер,

- Папген Сюни - революционер,

- Папазян, Оханджанян, Шамалян, Аведик Исаакян - поет, Техлерян и други.

Дядото бил отдаден на делото си човек имал е възможност да се спаси като служител на турската власт, но заявявайки, че не може да изостави народа си и да избяга, понася наказанието през 1915 година. (Арам също - захване ли се с нещо, лесно не го изоставя.)

Истинската баба по майчина линия умира при раждане и децата и внуците са отгледани от сестрата на дядо му която се е казвала Антарам Датевян. Тя не се е омъжвала и се отдала изцяло да отгледа дъщерята на своя брат Вахагн - Вартухи (майката на Арам), и по-късно, когато на този свят се появява Арам, тя поема задължението да отгледа и своя внук. На нея Арам дължи много за оформянето си като човек и затова с чисто сърце си я смята за своя същинска баба и я нарича така и в своите спомени. Тя била образована за времето си жена, преподавала арабски езици в султанския пансионат на децата на паши, бейове и везири в Цариград.

Дядото по бащина линия, на когото е кръстен Арам, е един от живите, останали след потушаване на въстанието в Зейтун, Турция (1894 г.). Успява да избяга в България със своята годеница и се заселва във Варна. Занимавал се със сърмена бродерия, имал занаятчийски магазин. Синът му Хрант - бащата на Арам, наследява този занаят. Той учил във френски колеж, но не го завършил. След като умира дядото, най-големият мъж в семейството остава бащата на бъдещия музикант - Хрант. Той поема грижите за всичко, макар да бил още юноша на 16 - 17 години. Усъвършенства уменията си в занаятчийската професия, създава и притежава един от най-добрите магазини за български шевици и българска бродерия. Той е един от първите в художествената българска бродерия и през 1932 и 1936 година получава два златни медала в изложението в Лайпциг за българска бродерия.

Майката на Арам също е интелигентна и образована жена, учила в Цариград (Истанбул) пеене при Гомидас - композитор, най-голямата личност и значима фигура в арменския духовен и културен живот. По духовен сан той е патриарх, а по признанието на арменския народ-духовен предводител на арменската национална художествена музика - претворява народното песенно творчество в художествено. Майката на Арам имала чудесен глас и добри музикални наклонности - свирела добре и на пиано (обучавана също от Гомидас).

Бъдещите му родители се срещат във Варна през 1918 година. Тя - току-що преселена от Турция, а той - секретар па арменското църковно настоятелство във Варна. Оженват се през 1924 година и така през 1926 година се появява на бял свят Арам - единственото им дете.

Макар и доста бегъл, погледът върху предците на Арам Берберян-Датв разкрива доста качества, които той е наследил от близките си. От дядовците - борчески национален дух и непреклонност, от майката - музикалността. Бащата също имал музикални наклонности - свирел на мандолина в тамбурашкия оркестър "Кохтан" с ръководител тогавашния опитен диригент Киряков. Въобще семейната атмосфера се оказва много благоприятна за оформянето на малкото момче като личност. Между родителите цари разбирателство, един общ дух. Всеки член на това голямо семейство има конкретна област на действие и я изпълнява стриктно. Леля Аршалуйс (сестрата на баща му), както и майката на малкия Арам помагат в магазина за бродерия и шевици. Лелята подготвя същевременно Арам за училище, помага и за музикалното му оформяне. Като ученичка във Варненската девическа гимназия тя учи цигулка и свири в училищния оркестър с ръководител Стефан Стефанов - баща на именития наш диригент Васил Стефанов. Майката се грижи за общото му възпитание.

Баба Антарам (сестра на Вахагн Датевян - дядо по майчина линия на Арам) готви, чисти, поддържа реда в къщата. (Тук трябвала отбележа, че тя била борбена личност, много помагала на своя брат Вахагн в обществената му и революционна дейност.)

Най-често баба Антарам води на разходка детето из Морската градина, а понякога и цялото семейство с файтон до местността "Св.св. Константин и Елена". Вкъщи не се говори за политика. На заден план стоят проблемите с храната, облеклото, парите и др. Доминира духовното, което съпътства Арам Берберян-Датв. В дома им звучи денонощно музика. Имат грамофон ("куче" марка), който се ползва много често и задължително, когато ги посещават приятели и гости. Още от малък Арам слуша Гомидас и Бетовен, Вагнер, изпълненията на Шаляпин - Мусоргски, симфонични изпълнения под диригентството на световни имена, като Стоковски, Фуртвенглер, Абендрот. До днес много от тези плочи (бързосвирещи на оборот 78) са запазени. Така той учи, живее сред музика и песни и оформя своя вкус интуитивно към музикалното изкуство.

Бащата (Хрант) на бъдещия творец е настроен прогермански и това може би също определя една от насоките в живота на бъдещия професионален музикант и за която насока той вечно, до последния си дъх, ще бъде благодарен на своите родители.

Навършил 4 годинки, Арам е приет в детската градина на германското училище ("Дойче шуле" - Варна). Там наред с българския и арменския език, които усвоява вкъщи, изучава основния - германския език. (Трябва да отбележа, че в семейството се говори често и на турски език.) Още от ранните си години в детската градина на германското училище той се пристрастява към реда, дисциплината, постоянството, чистотата (хигиената) - все черти, типични за германската култура и неговите носител.

През този ранен период от живота на малкото момче има интересен случай, който се превръща във фундамент за по-нататъшното му развитие и който случай говори за дарбата на детето.

Както споменах, баба му Антарам често го води на разходка в Морската градина. Всяка събота и неделя близо до открития ресторант - градина (мястото на днешното "Морско казино") на специално построен подиум с купол изнасят концерти и увеселителни изпълнения на хорà и ръченици военният духов оркестър на гарнизона и представителният духов оркестър на флота. Малкият Арам, облечен в гащеризон, дълго се застоявал пред духовия оркестър зад диригента, вслушан и унесен в музиката, а и честичко махал с ръце, дирижирайки. Един ден капел-майсторът на военния духов оркестър Г. Попов, наблюдавайки как детето се опитва да дирижира, го грабва и го поставя пред оркестъра върху високата поставка на диригента. Нарежда на оркестъра да свири според подаванията на малкия диригент. Изпълнението започва. Свирят потпури из оперети на Калман. Арам доста точно подавал на инструментите (по мнението на "делегацията" от оркестъра при срещата с бащата на Арам). Явно музиката му била позната от къщи. Събрал се народ, наставали хората от ресторанта, имало счупени чаши и чинии. Собственикът на ресторанта поискал обезщетение от баща му, но след това оттеглил иска си заради таланта на детето и намесата на диригента и оркестъра. Но по-важното е, че оркестрантите, водени от самия капелмайстор, убедили родителите, че в интерес на детето трябва да се купи пиано, за да може да развива дарбата си в музикалното изкуство.

Така в дома на семейство Берберян се появява черно пиано на австрийско-френската фирма "Орания" – едно от първите пиана, купено на изплащане от тогавашния френски консул (производство на пианото - 1892 година – Лион - Франция). Макар и старо, до ден-днешен то продължи да служи на композитора в творческата му работа до 15 май 2000 г.

Тогава тази покупка нарушава финансовото равновесие на родителите, но бащата е доволен и пианото се освещава в присъствието на военните музиканти и капелмайстора в първото жилище на семейството на улица "Сан Стефано" №3 - втори стаж (където е роден композиторът), срещу тогавашната Земеделска банка - (понастоящем управлението на МВР). Пианото е в сравнително добро състояние, защото за него дълги години се с грижил професионалният акордьор Георгиевич, а през последните 25 години - колегите на Арам и негови лични приятели Кънчо Мошев и Васил Делев.

Така след закупуването на музикалния инструмент Арам започва усвояването му под ръководството на клавирната педагожка Дора Станкович, тяхна съседка, която живеела на първия етаж. Ако трябва да спрем дотук и да направим равносметка за формирането на нашия герой, ще видим, че той е едно обикновено момче, като всички останали. Доста буен, палав, един от главните участници в боевете между махалите - Гръцка, Рибарска, Табааната. Но наред с игрите у него се кодират вече доста от качествата, които притежава големият Арам, и най-важното - интерес, любов, знания и умения в областта на музикалното изкуство.

За този ранен период от живота си Арам Берберян-Датв е благодарен най-вече на своите родители, на близките си, на Дора Станкович и Найден Найденов и особено на германските си учители и възпитатели. Те продължават да влияят и дълги години след това върху него, дори до наши дни. След детската градина момчето продължава в подготвителен клас -забавачница и после от първо до четвърто отделение – ДОЙЧЕ ШУЛЕ - Варна. Важен момент в живота на Арам е определянето му от директора и ръководството на училището заедно с още няколко деца да бъде изпратен за три години в интернат в Германия. Така през 1936 година (според запазени материали) малкият Арам продължава обучението си в Берлин на "Бисмаркщрасе" 94 в ИНТЕРНАТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ ДАРОВИТИ ДЕЦА. Там пребивава до 1 септември 1938 година. Попаднал в естествена среда и обстановка (както оценява сега), той усъвършенства знанията си по германски език и литература. Пред още детските му очи преминават исторически картини от бурния обществено-политически живот на Германия по това време и те оставят незаличими, незабравими следи както в духа му, така и в начина му на мислене и поведение в живота до днес, а именно - строгост, дисциплина и ред. Наред с всичко това стои и България - Родината и националният оптимистичен трицвет, който и днес, където и да се намира той, го съпътства!

С музика се занимава в свободно избраните от него часове, координирани с неговите възпитатели.

Завръщайки се във Варна, той продължава образованието си в "Дойче шуле"- Варна, в гимназиалните класове на германското училище, което завършва през 1944 година, месеците май - юни.

През целия образователен "германски период", както обича да се изразява Арам Берберян-Датв, у него се оформя една солидна основа по германски език и литература, изучава български език и литература, латински, старобългарски, старогръцки и френски език и литература. С голяма почит и уважение той си спомня за своите учители - германци, както и за учителите си - българи: Ковачев, Мартинова, Вълкова, Йордан Тодоров, Матеев. В съзнанието му са оставили дълбока бразда до ден-днешен германските педагози Бартен, Дау, Дикман, Волф, Мюлер, Зюсмилх, Щаалшмит, Прьолц и особено Фройлайн Зоммер, която дълги години след това поддържа връзките си с него и с много от своите бивши ученици, също и Мюлер, с когото поради постъпване в болница (1998 година) и влошаване на състоянието му връзките се прекъсват. Ето от всичко това произлиза и заключението, че учителите, които са възпитавали Арам, са били личности с високи морални и човешки достойнства-високообразовани и интелигентни люде. Хора, за които човешкият морал, етика, възпитание, толерантност, честност и почтеност са стоели на първо място, особено във възпитателната им работа с учениците. И да отбележим, че те са били преди всичко знаещи и можещи! Трябва да се отбележи също неговите не прекъснати връзки с приятелите си от военните години, бивши моряци от германския флот пребивавал във Варна: Ханс Ниид, Хелмут Монатсбергер и полковникът от запаса Хелмут Арндт. Същите до ден днешен поддържат непрекъсната връзка със своя приятел Арам.

Оформянето на човека на музикалното изкуство не е плод само на таланта и решаващото значение на общата култура, придобита от германското му образование, но също така и на целенасочените занимания по пиано. От шестгодишна възраст той учи и работи конкретно за усвояване на музикалния инструмент при Дора Станкович, една високоинтелигентна личност с богат педагогически опит, а по-късно при големия клавирен педагог Найден Найденов, брат на известния български дългогодишен оперен диригент Асен Найденов.

Важна роля изиграва през годините 1942 - 1944 и личността на германския композитор и хормайстор Франц Рьомер, който по това време е ръководител на представителен песенен ансамбъл - мъжки хор и оркестър на военноморския германски флот, пребиваващ тогава във Варна. От този период датира и запознаването на Арам с произведенията на Ференц Лист и Рихард Вагнер. Рьомер работи доброволно с младия пианист (Арам) и задълбочено го въвежда, виждайки интереса на бъдещия музикант, в характерната стилистика и съдържание на творчеството им. Направило му впечатление, че Арам вече познава някои от произведенията и държи много на тях.

След промените в България на 9 септември 1944 година новата власт не признава дипломата за германско средно образование и се налага всички ученици, завършили по това време чуждите училища, да повторят последния курс на гимназията в Първа мъжка гимназия "Христо Ботев" за легализиране на дипломата. Явно това не с било желано от младите хора (особено да учат още една година, и то по всички предмети на български език), но сега, от дистанцията на времето, Арам не крие задоволството си, че тази година е била много необходима и доста полезна за него. Тук за първи път са признати музикалните му способности като пианист-акомпанятор на мъжкия хор в гимназията (под диригентството на учителя му по музика Васил Димов), участва със солистични изпълнения в концертите на училището, получава и първа награда - книга, за проявени дарби в областта на музиката, връчена и подписана лично от директора на гимназията, един от най-големите варненски педагози - литератора Кръстьо Баев, по предложение на Васил Димов.

По същото време Арам се включва като пианист-акомпанятор към новосъздадения младежки самодеен хоров колектив "Стефан Йовчев" и участва същевременно при учредяването на младежки оркестър при комитета за демократична младеж.

Музикалните му способности са забелязани и от тогавашния директор на Радио Варна Йордан Каранов - вокален педагог и музиковед, учил в Германия. Същият го насочва към Средното музикално училище, току-що открито, където като извънреден ученик да продължи обучението си по пиано при Мара Игнатиева. Освен това участва като пианист в концерти и продукции на ученици от класовете по цигулка на директорката по това време на Музикалното училище Христина Стоянова - цигулков педагог, както и на учениците от класа по вокална подготовка на известния наш оперен певец и педагогСъбчо Събев (по това време той води клас по вокална подготовка в Музикалното училище).

Наред с разнообразните си прояви в двете учебни заведения, Арам започва (по покана на директора на Радио - Варна Йордан Каранов) концертната дейност и пред микрофона на Радио - Варна в рубриката "Концерт на млади сили". Фактически от първия му концерт пред микрофона на радиото - 15 май 1945 година, започва летоброенето на творческата дейност на Арам Берберян-Датв и с това и първото признание на таланта му, станало вече обществено достояние.

След завършване на гимназията продължава обучението си в Музикалното училище и като акомпанятор на всички солисти до постъпването си в казармата (от октомври 1946 година до март 1949 година). В началото е в Осми Приморски пехотен полк - Варна, няколко месеца в 46-и полк в град Добрич, където приключва първоначалното си военно обучение. После завършва школа за запасни офицери за културна дейност в армията и е зачислен в специална дружина към щаба на дивизията при III-та армия - гр. Шумен. Явно е бил проучен добре и лично по нареждане на полк. Добри Джуров (бъдещ министър на отбраната), тогава зам.-командир по политическата част на III-та армия, го вземат на служба с още двама като военни за специални поръчки и машинописец към щаба. До последните осем месеца от военната служба в живота на Арам няма нищо особено, но през тях той получава нови знания и умения в областта на музиката.

С разпореждане на Джуров като изявен талантлив музикант, нужен с качествата си за добрите намерения на новата власт (тогава) за културното израстване на народа, той e даден на разположение на капелмайстора на гарнизонния духов оркестър в Шумен капитан Кадиев, който е с академично Италианско образование, да работи индивидуално с Арам. И успява да канализира всички интуитивни натрупвания от познания в музикално-теоретичната област, които започват да получават ясни научни очертания. Следва опознавателна подготовка по духова оркестрация (по-късно в Музикалната академия ще му бъде от полза), като предварителна подготовка. Тук, при капитан Кадиев, се изяснява и цялата специфика на всички видове духови инструменти (дървени и медни) - диапазони и характеристика.

През периода 1945/46 година се ражда и първата му творба "Ода за Армения", изпълнена във Варна, второто му изпълнение е в София под диригентството на самия автор. Междувременно Арам се ползва с доверието и благоразположението на преките си началници (капитан Вучков), дават му отпуски, пътува до Варна при своите родители, включвайки се междувременно в музикалния живот на родния град.

За пръв път дирижира през 1946 година-арменската оперета "Ашух Хариб" (негова преработка и аранжимент за голям оркестър), изпълнена от самодейния театрален състав при арменската организация "Ереван" и от сборен симфониетен оркестров състав (от симфоничния и оперния оркестър във Варна) и добри изпълнители-самодейци (аматьори), негови сънародници.

Като пиша за различни периоди от живота на Арам Берберян-Датв, у мен се прокрадва мисълта, че съдбата е била благосклонна към него и щастливата му звезда често е изгрявала на хоризонта.

За това говорят детското му дирижиране на военния духов оркестър в Морската градина през 1930 година; образователният и възпитателен период в Германското училище и интерната в Берлин. И още един случай, който е след уволнението от казармата.

Завръщайки се във Варна, един ден на посещение в Музикалното училище за ревизия и прослушване на млади таланти идват именитите български композитори Панчо Владигеров и Любомир Пипков. Тъй като Арам не е предвиден (той е извънреден ученик), неговият добър приятел Димитър Александров (тогава ученик по цигулка в класа на директорката Христина Стоянова) предлага на Събчо Събев (на когото личен корепетитор е Арам), да бъде представен на вниманието им. Предложението на Митко Александров (както обича Арам да го нарича) е прието с охота от Събчо Събев и така комисията прослушва извънредно и Арам. Единодушното решение на ДВАМАТА ГОЛЕМИ е Арам да кандидатства в Музикалната академия и Панчо Владигеров да го приеме в своя клас по пиано. Комисията оценява по достойнство дарованието на младежа. По този начин Събчо Събев не само отваря пътя на младия пианист, но му дава и пари за кандидатстването му, с препоръка да не се връща във Варна, без да е издържал приемния си изпит. Разбира се, Арам се класира на едно от първите места в теоретичния факултет на Музикалната академия (1949 година). До ден-днешен Арам си спомня концертната пиеса, която е свирил на изпита си - ПРЕЛЮД № 2 опус 3 на Сергей Рахманинов. Това произведение, както и ЛУННАТА СОНАТА от Бетовен, са и досега е любимите клавирни пиеси на композитора и обича често да ги пресвирва, почти на всяко сядане пред пианото. За изпита подготвя Рахманинов самостоятелно. Привързаността му към творческата стилистика на Рахманинов не е случайна, трябва да прибавим и влиянието в тази насока на неговия учител Панчо Владигеров. Естествено е окончателното му оформяне като композитор, пианист и диригент да са ставали под вещото ръководство на големи български величини в областта на музикалното изкуство (имам предвид кои са го обучавали и насочвали по трънливия път на професионален творец). Разбира се, първото и решително място е отредено на Панчо Владигеров - в класа по пиано и консултативно (извънредно) композиция и композиционен анализ на всяко изработено клавирно произведение на световни автори в продължение на 6 години (от 1949 до 1955 година вкл.). Следват имената на: Любомир Пипков -камерна музика (винаги с анализ), Веселин Стоянов - музикални форми с анализ, Марин Големинов - инструментознание, оркестрация и проблеми на оркестрацията, Иван Пеев – солфеж и теория на музиката, Парашкев Хаджиев - хармония и проблеми, Асен Карастоянов - контрапункт и проблеми на полифонията, Светослав Обретенов - (извънредно) обучение по хорово-диригентска работа, Влади Симеонов (също извънредно) - консултативно обучение по оркестрово-диригентска работа.

Но най-решаваща е ролята на Панчо Владигеров за оформянето на твореца Арам. Той никога не забравя кабинет № 6 (с двата рояла) в ректората, на улица "Будапеща'" № 1, където провеждал занятията със своите студенти професор Владигеров. Арам с много обич си спомня за бащинската топлина на своя учител, с която го обгръщал, как провеждал с него часовете по композиция извън академията, в жилището си на улица “Генерал Паренсов”. И до днес не са забравени не само похвалите на големия музикант, но и моментите, когато го гонел с бастуна си из стаята в академията, ако Арам бил разконцентриран и отпуснат или се явявал недостатъчно подготвен. Безспорно Владигеров усещал у този младеж нещо по-голямо. Арам бил стипендиант, а една стипендия свършва много бързо. Усещайки това, Владигеров го викал на занятия в дома си, за да провери докъде е стигнал в заданията и тайно му бутал в джоба някоя пара. Съпругата му Кетхен - както обичал Панчо да се обръща към нея, след като нахранела Арам, също го подкрепяла с пари; много добра и умна жена - така обича да характеризира първата съпруга на своя учител и майка на известния по-късно у нас диригент и композитор Александър Владигеров, който остава най-добрият интерпретатор до наши дни на бащините си произведения.

Когато един ден синът Александър отива на гости при Арам в квартирата му на улица "Кърниградска" №1 (по-късно преименувана на “Гочо Гопин"), в съседство с диригента Влади Симеонов, и вижда, че няма пиано, а само дъска в клавиатурен размер с разчертана клавиатура, на която студентът подготвял учебния материал. Той веднага уведомява за това баща си. Панчо Владигеров от своя страна, разтревожен, се разпорежда и намира под наем едно добро пиано "Фьорстер" и на свои разноски и платен годишен наем предварително, го докарва в квартирата на Арам.

Първото изпробване на пианото извършва Александър Владигеров.

Панчо Владигеров посещава Варна през летните месеци и никога не пропуска да се усамоти със своя студент (в дома на Арам на улица "Сан Стефано" № 3), да провери как изпълнява заданията, да види докъде е стигнало и творчеството му, както и клавирните му постижения, да го изведе на разходка из града и да го почерпи. Винаги добронамерен, но много строг и безкомпромисно взискателен, винаги с гума и молив в ръка, готов да помогне, да покаже на пианото и след това да коригира - с обстойно пояснение на корекциите.

Трябва да отбележа (според спомените на Арам), че големият творец и педагог е работил извънредно и с други даровити младежи (по няколко от випуск), защото милеел за българската музика, за културното бъдеще и израстване на българската нация.

През студентските си години (още от 1949 година) Арам Берберян-Датв, освен че учи, продължава творческите си опити -да композира (и по думите на своя професор Владигеров) доста сполучливо, с верен усет към хармонията. Прави оркестрации, аранжира и преработва произведения, дирижира и изпълнява клавирни творби. (За създадените произведения оттук нататък уважаемият читател да проследи хронологическия им ред по години в послеслова.) Участва през 1949 година в Първия младежки фестивал като акомпанятор на цигуларя Михаил Топалов. В Музикалната академия участва често и в демонстрации на три пиана (рояли) в голямата концертна зала пред състуденти заедно със Здравко Манолов и Александър Владигеров.

Сътрудничи на катедрата по духови инструменти, най-вече на класа по тромпет на професор Петър Кърпаров - корепетира и акомпанира на студенти, също сътрудничи и на професор Карел Стари в класа по валдхорна, както и на класа по цугтромбон на професор Георги Тодоров.