БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК (2)

Нейко Нейков

Към този период от студентството на Берберян-Датв принадлежи и неговият КОНЦЕРТ за тромпет и пиано, посветен на Петър Кърпаров и изпълнен от него през 1952 година пред гостуващия световноизвестен композитор Арам Хачатурян в голямата концертна зала на Музикалната академия в съпровод от Берберян-Датв. Представен лично от Владигеров на Хачатурян, същият му определя четиридневни занятия по 4 часа на ден за изясняване па арменския национален тон и ладова особеност и приложението им в композиционната работа.

Извън занятията в академията той създава женски хор при университета по френска филология, певчески състав от 30 души при шоколадената фабрика "Йорданка Николова" (на бул. "Сливница") с директор Нисим Бенбасат. Арам превръща формацията в певчески ансамбъл, като прибавя (с пълното съдействие и подкрепа на директора на фабриката) инструментален състав, сформиран от негови приятели - колеги и състуденти. Сред тях са варненците Влади Анастасов, Димитър Александров, Николай Ризов, Мирчо Мирчев, Петър Саралиев, Моис Леви, Анастас Наумов и други.

Пианист - акомпанятор с на хоровете "Никола Вапцаров" при III^-ти райсъвет - София, с художествен ръководител неговия състудент и приятел през студентските години Михаил Букурещлиев и на смесен хор "Васка Ненчева" при едноименното народно читалище при II^-ри райсъвет с диригент неговия състудент и приятел Петко Драмсъзов.

Участва в младежкия фестивал при III^-ти райсъвет като пианист-солист и е награден за изпълнението на "Танц със саби" (из балета "Гаяне" на Арам Хачатурян) като най-добър инструменталист с "Лавров венец".

Арам Берберян-Датв оценява следването си в Музикалната академия като много плодотворен във всяко едно отношение - период.

Сътрудничи също на арменската организация в културната й дейност в качеството на пианист-акомпанятор и помощник-диригент на смесения хор "Ереван"- София (1951 - 1955 година). Създава като лектор-преподавател в арменското училище и към организация "Ереван" - София, детски ансамбъл за.арменски песни и танци и е художествен ръководител и хормайстор на ансамбъла. Същият ансамбъл има голяма концертна дейност из страната.

По покана на своя колега пианист Андрей Башев става корепетитор-пианист на експерименталния балетен клас на мадам Александрова в средното балетно училище - София, на лекторски начала. Там провежда и лекторски часове но "задължително пиано".

След завършване на академията (1956 година), както изисква законът по това време - бившите стипендианти, станали млади специалисти, трябва да работят три години по разпределение. Арам доброволно избира град Шумен.

Ето тук отново отбелязвам едно щастливо стечение на обстоятелствата, защото той попада в Шумен, един от старите центрове на българската култура. Тук за първи път в България през 1856 година се играе театрално представление; в този град с създаден първият оркестър и е изнесен първият симфоничен концерт в България от унгарски и чешки музиканти - емигранти. Не на последно място. Шумен е родният град на Панчо Владигеров. Тези традиции са запазени до наши дни и Арам Берберян-Датв много успешно се вписва в музикалния живот на града през този период. Да не забравяме също, че последните месеци от военната повинност на Арам също са свързани с Шумен. Така той става музикален ръководител на турския естраден театър с директор Хамдиев - изключително интелигентна личност, симпатичен и коректен специалист, за когото и до днес Берберян-Датв си спомня с уважение.

Възстановява и ръководи смесения хор при арменската организация "Ереван" в Шумен, наброяващ 70 души. Правят се съвместни концерти с формациите на хормайстора-диригент Георги Бабачев, който е вече опитен специалист, изключителен в работата си, основоположник на хор "Родни звуци" и продължител на певческите български традиции. Особено впечатляваща е изявата на двата състава - смесен хор "Родни звуци" и смесен хор "Ереван", в съвместния концерт в театър "Балкан" - София, по случай 100 години народно читалище. Добри взаимоотношения има и със своя колега и приятел от студентските години, диригента Иван Вульпе, който възглавява по това време Шуменския симфоничен оркестър. И с него организират съвместни мероприятия от концертен характер.

Никога след този период Арам Берберян-Датв няма да намери такава благоприятна обществено-творческа среда за дейност и развитие. В Шумен той попада в много коректно и колегиално обкръжение. По-опитните музиканти-ветерани му помагат, но и се вслушват в него заради новостите, които той носи от академията в София. Тук той продължава да твори, аранжира и преработва - нагажда, музикални произведения според конкретните нужди. Пише музика за пиесата "Човекът на инспектора" от Иван Пейчев за Шуменския драматичен театър, и нещо повече, цялата музикална програма на Турския естраден театър, където той е музикален ръководител, се гради върху негови преработки и аранжименти на турска национална основа. Тук той създава и оркестровата си творба "Симфонични картини от стария Шумен" - циклично произведение. Също трябва да отбележа, че и целият репертоар на смесения хор при арменската организация "Ереван" се състои от негови преработки и нагоден певчески репертоар, съответстващ на възможностите на хора. През 1956/57 година изгражда смесен хор при Окръжната болница в Шумен по покана на нейното ръководство. Често е изпращан от отдел "Култура" - Шумен (поставил се на разположение като сътрудник), в турски селища в района за подпомагане на турската самодейност. Случвало му се е да преспива в турски къщи. Спечелвал е нови приятели.

Преди да опиша живота и дейността на Арам Берберян-Датв след завръщането му във Варна, искам да загатна за един къс период, наричан от него ДЕВНЕНСКИ. Защото след Шумен, за да се добере до Варна, той приема един доброволен кръст - двегодишен период, свързан с разпределението му, при който създава ДЕТСКА МУЗИКАЛНА ШКОЛА към Държавния содов завод в Девня. Не само работи в нея, но същевременно помага и за раздвижването на художествената самодейност при завода. Новосъздадената музикална школа става център на тази дейност. Пише първата си музика за естрадно-сатиричен спектакъл на автора Димитър Върбанов и лично участва в реализацията на своята музика със самодейци от завода.

След окончателното завръщане във Варна (1958/59 година) започва нов етап от творческото му разгръщане.

Тук ще преразкажа малка част от един мой разговор с него. На въпроса ми как гледа днес на детството, юношеството, годините на студентството и следването, както и на шуменския си период, какво би променил, ако можеше да започне отначало: той ми отговори , че би искал, ако му отреди Всевишният такава възможност, тези години да се повторят. Да прави същото, но вече със сегашните познания и опит и поглед към света и живота. Много бързо е минало времето, много неща са пропуснати. От днешната си гледна точка той би искал да допълни много моменти от миналите периоди, без да се отказва от нищо, което е вършил по това време.

Най-после, в края на 1958 година, след дълги митарства, прибрал се в родния си град Варна, става учител по музика в училище "Христо Ботев" в квартал "Аспарухово" (тогава директор е Йордан Липчев, а зам.-директор - Петровска). Тук той създава и ръководи детски хор и духов оркестър (две години). През 1959 година спечелва ПЪРВА НАГРАДА на анонимния конкурс за ораториално-кантатни произведения с кантатата си "ПЕСЕН ЗА СВОБОДАТА" в три части за четец, солисти, смесен хор и симфоничен оркестър, по стихове на Кольо Севов. Тя е изпълнена на празничен концерт от получилия по-късно и европейско признание представителен градски хор "Морски звуци" с диригент Марин Чонев и Варненския симфоничен оркестър под диригентството на Емил Главанаков. Последвалите още две изпълнения на кантатата са под диригентството на Влади Анастасов. Вече признат като млад професионален композитор, той с удостоен и с първото си държавно отличие - орден "Кирил и Методий" II степен (1960 година), по предложение на един от обществените ръководители - Стефан Николов.

По препоръка на Кръстьо Баев, когото споменах във връзка с ученическите години на Арам като директор на Първа мъжка гимназия, а по това време вече началник на отдел "Образование и култура" в Градския народен съвет във Варна, младият специалист с назначен в Техникума по строителство за преподавател по музика и диригент. Тук той възстановява традицията на техникума, като създава нов духов оркестър - прототип на гвардейските български състави, наброяващ 32 ученици. Преработва за възможностите на състава всички български национални бойни маршове (забранени по това време): "Велик е нашият войник", "Един завет", "Одринска епопея", "Булаирски марш", "Бдинци", "Край Босфора" и други. Дебютира пред обществеността в Деня на Славянската писменост и Българската култура - Деня на светите братя Кирил и Методий. Явно изпълнението се е харесало от ръководителите на града, защото се получават положителни и хвалебствени отзиви. И по този начин се дава "зелена улица" на тези маршове да влязат в репертоара и на други духови оркестри. По думите на Арам: "Това са маршове, възхваляващи българския национален дух и храбростта на българския воин, проявил се в историческия развой на българския народ и нация."

След Строителния техникум (1961 година) той е преподавател по пиано в музикалната школа в дом "Народен флот" (ДНФ), а от 1962 година е музикален ръководител на дома (при началник капитан I ранг Бошнаков). Отговаря за всички музикални дейности на дома, помага и за развитието на самодейността във Военноморското училище, както и на поделенията на военноморския флот. Пише много музика за естрадно-сатиричните спектакли на театралния състав при ДНФ. Създава единствения по рода си в страната голям естрадно-симфоничен оркестър при дома, съставен предимно от военнослужещи - отбиващи военната си служба и от волнонаемни. Наброява 46 оркестранти, пълна струнна група от 26 души, пълна брас група, както и валдхорни, флейта, обой и пълна ритмична секция с електрическо и акустично пиано. След това той създава и за късо време ръководи детската музикална школа при Окръжния народен съвет - Варна.

Извън преките си задължения пише музика за театрални постановки на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" - Варна, за Добричкия народен театър, както и за куклените театри във Варна и Добрич.

В определени години работата му в ДНФ се покрива и с друга високоотговорна дейност, поставена като задача от арменската общност - създаване на ансамбъл за арменски песни и танци при организация "Ереван" - Варна. С този ансамбъл Арам Берберян-Датв е свързан от 1960 до 1967 година включително (при председатели братята Крикор и Онник Ованезови). През 1961 година същият ансамбъл вече е носител на сребърен медал и лауреат на Републиканския фестивал.

Но нека да се върнем отново малко назад към основната работа на Берберян в ДНФ. На прегледа на военната самодейност-републикански фестивал в София през 1965 година, се сипят суперлативи за варненския естрадно-симфоничен оркестър, ръководен от Берберян-Датв, както и за оригиналните му аранжименти, написани за оркестъра. Удостоен е със златен медал от този фестивал. Той е неуморим, работоспособен, захваща се с много неща, но и успешно ги завършва. Не допуска пролука в своята работа. Винаги търси новото, малко известното у нас, прави неизвестното известно. Започне ли нещо, върши го с жар и умение, и то по най-добрия начин. Доказателствата в това отношение са много. И ако се върнем назад в годините, ще видим, че получените дотук отличия са нищожна част за това, което в годините той е създал и вършил.

От 1952 до 1955 година с Детския ансамбъл за арменски песни и танци при Арменското училище - София (директор Борис Настев), той печели специалната награда на Министерството на културата и образованието.

Отново една специална награда: на прегледа на художествената самодейност на медицинските работници в София (1961 година) с женския хор на Медицинския техникум - Варна, наброяващ 86 ученички. Наградата е на Министерството на народното здраве (по това време директор на Медицинския техникум е Тодорова и зам.-директор - Бонинска).

През 1961 година на конкурса "Песни за Варна" (писмен конкурс) за песента "Вечерна песен за Варна" по стихове на Богомил Тодоров получава втора награда. Първа награда е присъдена на композитора Иван Маринов. Песента на Арам през 1964 година е записана на грамофонна плоча в Москва от Грамиздат "Мелодия" в изпълнение на Бедрос Киркоров с големия естрадно-симфоничен оркестър на Московското радио и телевизия под диригентството на Юрий Силантиев. Невероятно и трудно за възприемане е това себеотдаване на Арам Берберян-Датв. И началниците на флота, както и неговите преки ръководители начело с капитан I ранг Бошнаков, така също и завеждащият културно-масовата работа в дома лейтенант Божидар Славов са се отнасяли с разбиране към неговата дейност и винаги са го насърчавали и подкрепяли, защото композиторът и диригентът Берберян-Датв нито за миг не занемарява преките си задължения. С големия оркестър на дома обикалят поделения на флота по крайбрежието, изнасят концерти, помага методически на ръководителите на самодейността по поделения, а от време на време намира свободни часове да отиде на място и практически да помогне. Впечатляващо е представянето му с големия оркестър пред генералитета на Министерството на отбраната на юбилейния концерт на Висшето Военноморско училище във Варна в препълнената зала от 5000 зрители на Двореца на културата и спорта.

След напускане на ДНФ той е търсен и канен на хонорар да оказва помощ на отделни негови състави и изпълнители, както и да пише музика за тях, защото е оставил добри впечатления като специалист и всеотдаен и работлив човек.

1962/3 година Берберян изгражда студио за естрадна музика към изкуство и култура на градския съвет – Варна при н-к на културата Нино Нинов.

Останал без работа в края на 1963 година, той приема поканата от Силистра да стане диригент на градския хор "Седянка" - 1964г. Шефът на културата във Варна Нино Нинов му съдейства, като се споразумява с общественото ръководство на град Силистра, което по това време търси временен заместник на заболелия диригент.

В годините по-късно между Арам и Нино Нинов се изграждат едни добри и коректни отношения. Не можем да отминем факта, че Нинов винаги е бил готов да подпомага и стимулира младия композитор и диригент.

Завръща се в родния си град през 1965 година и е назначен за музикален редактор в Радио Варна малко по-късно - и тонрежисьор (при тогавашния директор на радиото Кирил Ковачев и със съдействието на тогавашния председател на арменската организация – Онниг Ованезов).

През 1967 година, по време на Майския хоров конкурс, между Нинов и професор Георги Димитров - шеф на катедрата по хорово дирижиране в Музикалната академия и председател на Майския хоров конкурс, става дума за Арам, като Нинов предлага Арам да се яви на изпит за специалност хорово дирижиране - хормайстор. Комисията е в състав: професор Г. Димитров, В. Арнаудов, Г. Робев, Чешмеджиев и Гюлева. Изпитът се провежда в репетиционната зала на хоровата капела "Св. Обретенов" с определен певчески състав на академичния хор на Манолов. Програмата на изпита е Мадригал от Монтеверди (на латински език), "Алелуя" из ораторията "Месията" от Хендел (на немски език), "Царевица ранна" и "Песен за малкия чирак" от Любомир Пипков, "Гълъбите гукат" от Г. Димитров, "Заплакала е Рила планина" от Тодор Попов и хор-финал из четвърта част на Девета симфония "Ода на радостта" от Бетовен. Всичко се дирижира наизуст-без партитура. С единодушното решение на комисията Арам с удостоен със специалността ХОРМАЙСТОР на 26 ноември 1967 година.

Забележително за творческата кариера на Берберян е второто му завръщане като диригент на хор "Седянка" в Силистра от 1968 до края на 1969 година. Изявите на хор "Седянка" на Републиканския фестивал на художествената самодейност правят отлично впечатление на журито, председателствано от професор Георги Димитров. Въпреки че по принцип на такива конкурсни мероприятия журито винаги е сдържано, професор Георги Димитров не се стърпява и възкликва: "Най-после "Селянка''¹ да пропее! Браво, Арам! "И до ден-днешен думите на професор Георги Димитров са едно от най-големите признания за хормайсторските му - диригентски - достойнства. Едно наистина заслужено признание, защото този смесен хор (наброяващ над 80 души) от далечния на София добруджански град Силистра се представя с един изненадващ и силен репертоар, а именно: "Алелуя" из ораторията "Месията" от Хендел (на немски език), "Лагерът на смъртта Трeблинка" (на немски диалект), "Царевица ранна" на Любомир Пипков, "Гълъбите гукат" на Георги Димитров и "След разпит" на Йордан Дафов (репертоар, по своята трудност достоен за професионално състезание).

Между първия и втория Силистренски период (от 1965 година) Арам Берберян-Датв е музикален редактор и тонрежисьор в Радио Варна. С радиото е свързана важна част от живота и творческата му дейност, които го обогатяват с нови умения. Това е същевременно и по-дълбоко навлизане в дълбините на световната музика. (Негови преки ръководители в музикалната редакция по това време са Радослав Данов и Ангел Истатков.) Той извършва и огромна събирателска дейност. Оказано му с доверие и му е разрешено да подбира най-доброто от американската музика (забранена по това време), като презаписва много плочи, иззети от митницата от частни лица (внесени без разрешение) и най-вече от моряци. Благодарение на него и неговия колега Димитър Демиров (с когото извършват тази дейност) музикалният архив на Радио Варна е обогатен с произведения на Гершуин, с джазовото изкуство на Елла Фицджералд, Луис Армстронг, Дюк Елингтън, Ерол Гарнър, Бени Гудман, Нат Кинг Кол, Каунт Бейзи, Ленард Бърнстейн, Арета Франклин, Рей Чарлс, с изпълнителското изкуство на състава на Метрополитен опера "Порги и Бес" с Хари Белафонте и Оскар Левант, "Рапсодия в синьо" в оригинално изпълнение с Оскар Левант под диригентството на Гершуин, джазовите преработки на "Порги и Бес" от Ръсел Гарша, направени приживе на Гершуин; симфонични и оперни спектакли под диригентството на световни имена и изпълнители, както и под диригентската палка на големи български майстори и много други. (За съжаление след 1992 година този архив по най-безотговорен начин е унищожен, а би било възможно презаписването, като се има предвид, че такъв архив днес струва милиони.) Трябва да отбележа, че са унищожени и оригинални документални записи на музикално-сценични, симфонични и камерни произведения на български композитори, също голяма част от архива на "Варненско лято" и на Майския хоров конкурс.

Арам Берберян-Датв успява през 1992 година, използвайки желанието на Германското радио да притежава част от творческия му архив (почти целият записан и в притежание на Радио Варна, с ярки изпълнители и състави, както и негови изпълнения и негов съпровод на солисти), да презапише по-голямата част от него за Берлинското радио със съдействието на своя по-млад колега и негов приемник в радиото Тодор Кръстев. Днес тези записи, трасиращи пътя му на композитор, пианист и диригент, цялата кореспонденция с международни институти и водещи културни заведения, неговите удостоявания - признания (номинации), високи отличия, както и международните му титулования и награди се съхраняват в Берлин - Германия.

Не е бил лесен животът на Арам Берберян-Датв. Във Варна детството му отдавна е минало. През студентските години (1952 година) семейството му изживява голям трус - отчуждено е жилището им за обществени нужди от "народната власт" (без да им се издаде документ за това), а семейството му (в отсъствие на Арам) е настанено в едно приземно жилище (сутерен - мазе) на улица "Опълченска" 22. Бащата е обявен за търговец (което никога не е отговаряло па истината, защото той с занаятчия), тъй като е бил член на Търговската камара и за върл националист арменец, но само доброто име на Арам като перспективен талантлив творец спасява от интерниране в Попово цялото семейство.

Годините, през които той, вече утвърден музикален деец и ръководител на различни формации, е в родния си град, пише музика въпреки цялата си обществена натовареност, която никак не е лека. Няма постоянна щатна работа, изпълнява отделни поръчки на хонорар, от време на време прямият му и твърд характер му създава проблеми, защото той не търпи несправедливостите и ги назовава с истинските им имена, както и хората, насаждащи тези несправедливости. Враг е на подлизурковщината и затова е обявен за конфликтна личност. Не обича да му се налагат некомпетентни хора.

Въпреки това към Арам Берберян-Датв има много приятелски настроени люде (особено тези, които са успявали да вникнат в неговата човешка същност), почитатели има и сред представителите на властта във Варна, но в същото време има и врагове по ниските етажи на управлението. А да не говорим за завистта на определени колеги...

При тази подготовка, възможности, натрупан богат професионален опит (на който няма начин да не му завиждат колегите му по специалност), особена работоспособност и доказани високо-професионални качества никога не са му били предоставяни или създавани условия за пълноценно реализиране, нито пък необходимите жилищно-битови условия. Навсякъде той е принуден да се преборва с бюрокрацията, непочтеността, парвенющината, посредствеността н партийното нагаждачество. Навсякъде той трябва да се доказва - и в ДНФ, и в Силистра, и в Шумен, и в Попово (където отива по покана от 1969 до 1970 година включително, оставен без работа след завръщането си от Силистра), и в Девня, и т.н. и т.н. И въпреки всичко той работи (и както обича да се изразява: "Кучето си лае, а керванът си минава...") и след него остават плодовете на неговия труд. Навсякъде работи без помощници и без заместници, затова винаги е било много трудно да бъде заменен или заместен от когото и да било в работата по-точно в неговата творческа дейност и метод на работа - където и да е.

През 1970 година, завръщайки се във Варна, създава инструментален състав за забавна и танцова музика при Дома на транспортните работници, по същото време с назначен и за пианист-корепетитор във Варненската опера (директор Мирчо Мирчев). През същата година той с поканен от ръководството на шуменския Драматичен театър "Васил Друмев" -турски естрадно-театрален профил (с директор Мустафов) - за музикалната постановка на спектакъла "Любов моя" (разработки и аранжименти на Арам Датв) като познавач на музиката на Ориента и цялата мелодико-ладова структура на ориенталската (турската) музика. По време на пребиваването си в Силистра още през 1968 година, междувременно създава певчески ансамбъл за турски песни при читалище "Доростол" (смесен хор за многогласно пеене на турски песни със съпровод на оркестър от национални турски инструменти, като е обучавал инструменталистите да свирят негови разработки). И там е имал приятели, които са му вярвали в работата и са го поддържали.

1972/74 година отново възстановява във Варна Ансамбъла за арменски песни и танци. Преработва и дирижира оперетите "Ашух Хариб" и "Аршин Мал-Алан" (постановки на аматьорския театрален състав при арменската общност – Варна – с режисьор Иван Иванов).

Без да обхващам всичко, ще отбележа още някои моменти от многостранната творческа биография на Арам Берберян-Датв през този период:

От 1973 до 1974 година отново е диригент на голям джазово-симфоничен оркестър към ДНФ (по времето на капитан I ранг Бошнаков) - носител на специалната награда на Министерството на отбраната.

1975 година изгражда формация за ангажирана (политическа) песен в Младежкия дом във Варна (директор Христо Минев и културно-масовик Лидия Михова).

1976/79 година отново са изпълнени с многостранните дейности и изяви на ръководените от него състави и големи групи за музикална и културна дейност. Продължава работата му в сферата на ангажираната песен - създава представителната младежка формация "Маяковски" при едноименното читалище, но продължава и в Младежкия дом и по този начин превръща този дом в център за подготовка на изпълнители, състави и групи за ангажирана (политическа) песен. Благодарение на него и на още няколко негови последователи-ентусиасти движението във Варна добива и художествен облик (тази страна на творческата му работа е подкрепяна от тогавашния първи секретар на комсомола Красимир Премянов). По думите на Берберян, както и по документите, се вижда как в това движение се изграждат изпълнители като Мария Бъчварова, Владимир Стоянов, Владимир Левков, Грета Жекова, Бойко Богданов, групите "Вълна" и "Полет" и други, всички те - носители на отличия от фестивали.

По същото време в читалище "Маяковски" (понастоящем “Отец Паисий”) Арам Берберян-Датв изгражда голям джазово-симфоничен оркестър от 36 изпълнители (пълна струнна група + брасгрупа + пълна ритмична секция). През 1979 година на Републиканския фестивал съставът, както и самите изпълнители са удостоени със ЗЛАТЕН МЕДАЛ поотделно. (Оркестърът е изграден без елементарна обществена подкрепа, както и без подкрепата на читалищното ръководство. Дори се правят опити да се попречи за създаването на този състав.)

През 1977 година се чества официално 50-годишнината на Арам Берберян-Датв съвместно с годишнината на неговия колега Петко Мечков. На това честване му е връчено държавното отличие орден "Кирил и Методий" - I степен.

Продължава да подпомага подготовката на естрадния състав на Висшето военноморско училище - Варна (1978 година), който е отличен на прегледа на флотската самодейност със златен медал. Точно тогава се появява песента "Бялата яхта" по мотиви и стихове на курсанта от същото училище Иван Митев. Арам Берберян-Датв след няколко години приема замисъла на тази песен, преработва я основно и професионално, аранжиран за голям оркестър и тя намира място в юбилейната плоча на училището, издадена през 1983/84 година от "Балкантон".

Аз съм съвременник на последните изяви от този период (от 1978/ 79 до 1988 година и до днес) - отблизо и директно познавам нещата, и като изреждам годините, съставите, многото награди, се чудя как тогава НЕ СМЕ ЗАБЕЛЯЗВАЛИ колко много е правел и давал от себе си Арам Берберян-Датв за нашия град, за името, за честта му, за младите хора (които в замяна му отвръщаха с много обич, сърдечност, разбиране и топлота). Как не сме се замисляли за усилията и какво му е коствало всичко това.

Ние не сме се замисляли, но близките му са страдали заедно с него. Тук искам да вмъкна, че баща му е оставен от властта без пенсия, както и майка му - те са били всецяло на грижите на своя син.

През 1969 година, когато слиза от сцената след изпълнението на "Алелуя" от Хендел с хор "Селянка" по време на Републиканския преглед, получава съобщението за смъртта на своя баща. Успява с голямо усилие на волята да довърши изпълненията на хора и веднага заедно със съпругата си Ивана се прибира във Варна. Три години по-късно се прощава и с майка си. Не е останало спокойно и сърцето му, което му поднася две силни прединфарктни сътресения.

Днес, от върха на неговата 75^-та юбилейна година и повече от 55 години документирана творческа дейност, Големия Арам не се сърди на никого, прощава просто на всички.

Вероятно на читателя е направило впечатление, че навсякъде, с малки изключения, като споменавам местата, където е работил Арам Берберян-Датв, по негово изрично изискване пиша и името на ръководителя на съответната институция или отдел, защото за всички постигнати свои успехи той счита, че и те имат своя принос.

И още нещо, което ме впечатлява у Арам - морално-етичната страна на неговото мислене, както и на неговото съществуване. Въпреки това, дори неговите колеги от съюза на Българските композитори успяват да намерят претекст /повод/ от 1986 година до 1999 година името му да бъде изолирано от музикално обществения живот в София. Но едно ново подмладено ръководство на СБК – го връща в членския състав на съюза през декември 1999 година, като неправилно извършено деяние на техните предшественици – ръководители.

Той не се отказва от нищо, което е създал и правил през годините. Не мога да не споделя и неговите разсъждения, що се касае до партийните поръчки и създаването на политически произведения. (Тук отбелязвам, за да няма недомлъвки, че идейно-политическите му убеждения са много точни - конкретни и непоклатими, и той си ги носи още от детско-юношеските години, още от “Германския” период.)

Размислите по тези проблеми започнаха още като стигнах до работата му в гр. Попово. Странстванията му го довеждат в този град 1970 година, където в продължение на седеммесечен упорит труд той, с поставени високи изисквания и голяма дисциплина, успява да възстанови и подготви градския хор, който се представя с голям успех след това при честване на някаква годишнина на Ленин в окръжния център Търговище. Тук той показва своята вещина като диригент в изпълнението на "Поема за Ленин" от Арам Хачатурян и "Поема за Украйна" от Александров. И двете творби са чудесни. Втората е особено интересна по замисъл от музикална гледна точка. За Арам на първо и най-важно място стои музиката. Ако тя с добра и му допадне, той я поставя и изпълнява, ако не - отпада, просто не се захваща с това произведение, щом не притежава художествени достойнства. Текстът за него остава на допълнителен план.

Искам да отбележа нещо важно и интересно - поръчковите творби на Арам Берберян-Датв са едни от най-хубавите му хрумвания (творчески поръчки от отделите Култура и Изкуство на градския и окръжния народни съвети в лицето на тогавашните инспектори Любозар Трифонов, Добрин Добрев, Константин Попов - поддържани от н-к отдела Нино Нинов и зам. Председателя на градския-общински съвет Иванка Христова): напр. "Музикален фон" за смяна на караула на паметника-пантеон и "Музикално встъпление" за откриване на "Варненско лято", програмните му "Песни за Варна" (до днес 20 на брой), за съставите за ангажирани песни и т.н.

С напредване на възрастта, с влошаване на здравето Берберян-Датв започва да свива ветрилото на дейностите си и да се концентрира предимно върху композирането и от време на време дирижирането на симфонични програми в чужбина.

Уволнен несправедливо 1985 година от н-к отдела Коренчев, е приет веднага на работа в дирекция "Музика" по покана на зам.-директора (по това време) Димитър Александров и директора Любозар Трифонов. Като старши музиколог в дирекцията има големи отговорности и натоварване, но това му доставя удоволствие. Едновременно е ползван и като пианист-изпълнител на забавна музика за обедно свирене (матине) пред чуждестранни туристически групи в представителни заведения в курорта Златни пясъци. Арам го прави с голямо удоволствие, защото още от юношеските си години джазът и забавната музика са винаги съпътствуващи - негово хоби. Нека да отбележа, че хобито и професионалното у Берберян са умело съчетани.

Пише музика и най-важното, което върши, са участията му в камерните концерти на ММФ "Варненско лято". Този фестивал е голямо творческо предизвикателство за него, той се включва като композитор и изпълнител - пианист и акомпанятор на свои произведения, изпълнявани от много добри солисти-интерпретатори, например: Борислав Дончев -цигулар, Радмила Петрова - цигулар, Кирил Филипов - кларнетист, Любозар Трифонов - виолончелист, Живка Маркова - мецосопран, София Хитова - сопран, както и млади талантливи ученици като: Меглена Кирова -флейта, Петър Любчев - обой, Светльо Иванов - фагот, Цветанка Георгиева - флейта, и др. от Музикалното училище "Добри Христов"-Варна. Това е периодът след 1980 година до наши дни.

Пълната справка от афишите и програмите на тези прояви свързва името му със симфоничната поема "Диалог с морето" ("Моят град е закърмен с море") по стихове на Атанас Стоев - за четец, солисти и оркестър (поръчково произведение от шефа на отдел култура - Нино Нинов), самостоятелна програма за джазово-симфоничния оркестър, концерта му за кларинет, Поема-прелюд за виолончело и много други…

Дори само това е достатъчно като потвърждение на извода, че Арам Берберян-Датв е един от най-пълно представените композитори - варненец - във "Варненско лято" до 1989 година.

През годините 1986 до 1988 година той създава при дирекция "Музика" "БРАСФОРМАЦИЯ - ВАРНА' 86". Съставът наброява 16 инструменталисти с двама вокални изпълнители-солисти - Росица Овчарова и Георги Ралчев. Формацията изнася повече от 30 концерта - най-вече пред чуждестранни туристи в комплекса Златни пясъци. Партийното ръководство па града в лицето на Ана Недялкова и Борислав Цветков се опълчва срещу тази дейност на Берберян, която е организирана без тяхно съгласие и Арам се принуждава да разпусне състава. Тук също искам дебело да подчертая, че самостоятелността в творчеството и в работата на Арам не се е харесвала на тогавашното партийно ръководство.

През 1988 година гой приключва всички свои странствания по работни места, вглъбява се в себе си, преосмисля изминалия път и започва нов етап от живота си. За този период (от 1986 до 1989 година) говори и голямото му сценично произведение- балетът-спектакъл "Началото - 681 година" (Хан Аспарух и създаването на Първата Славяно-Българска държава) в три части: встъпление-пролог, четец и епилог-финал.

За това, което му се случва през последните 11 години - от 1989 до 2000 година, говорят международните признания, удостоявания, отличия и награди и професионални титли, както и голямата поддръжка на неговите ЕДИНСТВЕНИ И НАЙ-БЛИЗКИ ГЕРМАНСКИ ПРИЯТЕЛИ (повече от родственици) Силвия ШАЙЛ, поетеса и инженер Гюнтер МАТЦИК, които са решаващата опора и стимул в по-нататъшното му съществувание и творчество. Няма да пропусна и ролята на неговата съпруга Ивана, която през последните 30 години от живота им е до него в добри и лоши дни и с грижовността си подкрепя Арам в творческата му работа. Да не забравя да подчертая, че Арам има поддръжката в Германия на много свои колеги от висшестоящите гилдии.

Мисля, че тези факти са предостатъчно доказателство за цитираните негови думи в началото: “СЕГА СЪМ ЩАСТЛИВ!" Ясно е защо.

Не само защото е ПРИЗНАТ и ОТЛИЧЕН от такива международни високостоящи институции, (като ABI-USA, IBC/NBC – Англия и културни центрове в Германия, както и радио и телевизии - за съжаление всички те извън пределите на нашата страна), а защото справедливостта е възтържествувала и той е получил удовлетворение от своя 55 годишен – документиран творчески труд, крайния резултат от своята отдаденост и вярност към това велико изкуство - музиката и към своята страна и Варна.