ВЯТЪР!

web

- I -

Аз съм, Вятърът!
Тропам бурно по затворени врати
Оплитам се в платната, шумоля в клоните, идвам

Аз съм, Вятърът!
Предизвиквам вашите мелници, идвам
Като цел на светлината ви, като зрелост на борбата ви, идвам
Идвам от Севера
От капана, в който попадате
За да занеса мед до ядката на неузрелия плод
Идвам, за да се превърна в гласа на мравката нощем, в копнежа за огъня денем

Във вълнaта ме наричате торнадо, в песента - свистене, през зимата - мраз
Но аз ида от място винаги тихо

- II -

Аз съм Вятърът!
Познавам влагата на полята вечнозелени,
Знам историята на скалите в Средиземно море, знам колко му е студено на огъня в Рим

Аз съм Вятърът!
Когато подгизналият в дъжда гледа любимата си
Познавам самотата, просмукана в сълзите и в капките на любовта
Идвам от Запада
Познавам именията, хранени със семената на хиляди борби
Познавам Ренесанса на престъплението и наказанието, Реформацията на вярата
Аз идвам от стените и истините на разума
Познавам трагедията на измокрената със сълзите на Нерон корона
арените, жестокостта на лъвовете, жените на революцията познавам

В Париж ме наричате младост, история - в Рим, в Истанбул борба съм
Но аз винаги идвам от яростта на любовта, рушаща цяла една епоха

- III -

Аз съм Вятърът!
Всички посоки на света познавам
Познавам всичко отвъд облаците, морето, дъжда

Аз съм, Вятърът!
Идвам от Юга
Из утехата, която намирате
Минавам между гърдите на девица
През там, където потта докосва интимното
От опушения двор на древен храм ида

В морето щорм ме наричате, виелица - в снега, гръмотевична буря в прахта съм
Но аз ида от неспирно течащата към себе си любов

- IV -

Аз съм Вятърът!
Прохладата на балкона е моето тяло
През съня на слънцето минавам, не на нощта

Аз съм, Вятърът!
Съзрях дълбините на водата, на рибите хилядите краски
Пътят ме отведе до корените на вярата
От Изтока идвам
От земите, които почитате
От седмото небе, от кирпичения покрив на Вавилон аз ида
Флейтата на Таммуз познавам, копитото на ярето, отиващо на водопой
Познавам тъгата на майката, от чиято гръд не потича мляко, на незаситеното агне

Знам, че първият Бог е бил пастир
Или е стоял връз кратер на вулкан на Горното море

В планината ме наричате проклятие, в прозореца глас съм, през пролетта съм Борей
Но винаги ида от мястото, където всички религии са едно

© Мехмет Алтън
© Ивайло Хранов, превод от турски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.11.2014, № 11 (180)