 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
ПЕСЕН ЗА СНЕГА, УЕДНАКВЯВАЩ СВЕТА
Ние сме хора, Господи, и което е изживяно
за семе повече за нас не струва;
между едно море и друго бряг не съществува;
гласът ми, който те възпява, е подмяна.
Вината е вина и хвърля сянка над доброто;
и само белият и хладен сняг остава
и някой ден след ходене и ходене в забрава
ще стигнем Яслата, без да го знаем още.
Снегът изтрива пътищата: ще ни води
към Тебе, който не заспиваш никога;
ще свети в пътя на краката непривикнали
и ще ни служи вместо звезда пътеводна.
Ще стигнем през нощта, и хладината
на собствената своя кръв ще Ти предложим.
Това е нашият подарък: друго и не можем
да ти дадем освен тъгата, тъгата, тъгата.
© Луис Росалес
© Рада Панчовска, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2010, № 12 (133)