ЛУИС РОСАЛЕС
=============================

Луис Росалес Камачо е роден през 1910 г. в Гранада, където следва право и хуманитаристика, но поетическите му наклонности го насочват към кръга около сп. "Ел Гальо" и го сприятеляват с Федерико Гарсия Лорка и Хоакин Амиго. През 1930 г. заминава за Мадрид и завършва с докторат романска филология, публикува първите си стихове в сп. "Лос куатро виентос" през 1933 г., а от следващата година започва да сътрудничи на сп. "Крус и Рая". През 1935 г. публикува първата си стихосбирка "Април" (1935), а след Гражданската война става секретар на сп. "Ескориал", по-късно ръководи сп. "Куадернос американос" и сп. "Естафета литерариа". Започва изследователската си работа по ръкописите в Националната библиотека, с подчертан интерес към испанския Златен век. Издава прочутата антология "Героическа поезия на Империята" (Т. 1, 1940; т. 2, 1943) заедно с Виванко, книга за Херонимо Грасиан (1942), антология на Хуан де Тарсис, граф Вилямедиана (1944), като работи и върху няколко свои стихосбирки. Излизането на "Осветената къща" през 1949 г. му донася Националната награда за поезия, следват Националната награда за литература след Рими (1951), "Бонсомс", за двата тома есеистика "Сервантес и свободата" (1960), Националната награда "Мигел де Унамуно" (1972) за основно преработената "Втори април" и есеистичната "Испанската лирика", както и Националната награда за есеистика (1973). Пренаписва и разширява "Осветената къща" (1967). През 1962 г. става член на Испанската кралска академия, макар да чете встъпителната си реч през 1964 г. Антологията "Испанската поезия на Златния век" (1970), студиите "Теория на свободата" (1972), "Поезията на Неруда" (1978) се редуват със стихосбирките му "Песни" (1973), "Как разрезът пуска кръв" (1974), "Дневнвик на едно възкресение" (1979). През 1982 г. получава наградата "Сервантес за литература" и отличието "Сребърен Прометей", през 1983 г. участва в VІ Световен конгрес на поетите, отдадена му е почит на ІІ Панаир на поезията в Мадрид, посещава България. 80-те години са посветени на работа по двата тома "Събрани поетически произведения", както и на трите части на неговото "Всеобхватно писмо": "Първи епизод. Ловът на риба тон" (1980), "Втори епизод. Едно лице във всяка вълна" (1982) и "Трети епизод. Чувам всемирната тишина на страха" (1984), публикува есеистичната "Онази горест, наричана Андалусия" (1987). Пълните му събрани произведения са публикувани в 6 тома през 1996 г., но архивите му крият още непознати творби. Луис Росалес умира през 1992 г. в Мадрид.