СПАСЕНИЯТ ГРАД

web

тук ще бъде убита една отдавнашна целувка,
песен, която ти ми обеща да слушаме заедно,
улички без изход, тесни като нашата любов,
едва оцелели образи на срещи
и на импотентни сбогувания.
тук няма спасение.

не, добре, забележи какви паяжини по ръцете ми,
в очите ми каква слюда от безразличие;
чуваш ли бебешките викове на гларусите -
души на удавници -
и не ми говори, че ще ме спасиш.

дрипа от занемарени сенки
в дървените къщи, в които нямахме тела,
прокарвам длан по твоята и само кръв, кръв,
а дланите са безмълвни в своето лицемерие.

през август, когато дърветата достигат до звездите,
тук по-скоро смъртта ни е събрала
в любовна среща.

ще запея
и морето ще заглуша,
ще заплача -
защото просто тук е място,
където да вървя и пея.

как извиват грациозни шии
черните корморани,
и, скъпи,
виж моите тъмни приятели,
дошли са да грабнат душите ни,
неспасени.

над фара на Созопол -
крехък като бяло дете върху скала,
над малкия морски фар -
само тъмният глас на морето.

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2017, № 10 (215)