ИЗЧЕЗВАЩ ВИД

web

Поетите се хранят със живот,
те мислят със сърцето си,
а то е сляпо
(животното се храни в буквената ясла,
живее да обича и да страда,
и е самотно като пещерен човек).

Поетите си спомнят всеки звук на поглед,
дъхът хриптящ при първата ви среща,
мълчанието на увехналите думи
и всичко видимо си спомня за невидимото.

Поетите са толкова различни от хората наоколо,
строят от пясък къща върху облак,
добре е да са защитени от закона.

Поетите пътуват във мига,
пътуват в себе си,
те могат да избягат от страха -
една идея ги спасява,
живота си обличат в думи.

Ръката пише
и поетът диша.

Как да станеш добра поетеса?

може първо да се наложи
да чукаш готини мъже
докато събереш куража
да пропишеш,
да скъсаш с нормите за приличие,
да се разведеш със скучния си живот,
да бъдеш освободена,
скандално младолика
и по-малко порядъчна,
да си приготвиш въже.

не се притеснявай от възрастта,
а залягай над книгите,
разбери че Анна, Марина, Емили,
Ан и Силвия^*
са изповядвали максимата:
"тебе покорной? ты сошел с ума!^**

слушай повече Шопен,
разтвори сърцето
и пак слушай Шопен,
Григ, Лист и Гершуин,
докато навън вали.

не се влюбвай в порядъчни мъже,
а преживей една нещастна любов
и още една, и още една...
докато ръцете ти сами потърсят
лаптопа с дивата страст на удавник
и се остави на времето -
времето е проверка,
самотност,
заточение,
отчаяние,
надежда,
поражение
и всичко останало в живота.

пътувай много,
мини под моста Мирабо,
под Бруклинския мост,
под мостовете на Нева и на Москва река,
плувай с корабче из Мичиганското,
из Охридското езеро,
прави много фотографии,
опознай импресионистите,
опознай модернистите.

купи си апартамент
с огромна тераса под Витоша,
отгледай син и го изпрати надалеч,
обичай най-много себе си и детето си,
не бъди обсебена от мъже, преживей
още една нещастна любов.

издържай сама живота си, пиши,
никога не ходи по пазарища,
не готви, не пери, не ший,
пий повечко вино, храни се с емоции,
виното засилва мозъчната дейност
и кръвообращението,
когато можеш спи до обяд.

не си губи времето
по семейни сбирки и сватби,
хич да не ти пука какво мислят роднините
или умрелите от скука семейства,
влюби се в 10 години по-млад художник,
но не позволявай да те ограби,
по-добре да умреш в самота
отколкото в досада.

посещавай барове и книжарници,
екскурзии в планината,
но не и поетични вечери и концерти,
не и магазини и МОЛ-ове,
не гледай телевизия,
слушай Бетховен,
чети Хемингуей.

влюби се в 10 години по-стар писател
и целувай, целувай, целувай -
преживей една щастлива любов този път,
напиши си мемоарите.

никога не вземай заем или кредит,
не плащай висока цена,
живей с изкуство - бедно и щастливо,
свикни да губиш и да печелиш,
заложи на успеха, но понякога мисли
и за смъртта като неизбежност!

никога не забравяй да пиеш вино
то е верен приятел - червено зиме,
бяло - лете.

метни се после върху лаптопа
страстно и влюбено,
докато хората наоколо
ходят напред-назад,
целуват, стенат, потят се,
направи показно салто мортале,
провикни се така,
че да те чуят отвъд океана.

и ако мислиш че
Анна, Марина, Емили,
Ан и Силвия
не са полудели накрая
и не са прибегнали до
въжето, газовата печка и пистолета...
и не те е страх от това

значи си поетеса.

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.08.2018, № 8 (225)