БОГ-СЛЪНЦЕ

web

този мой Бог
вижда и чува, аз него - не,
има най-добро сърце
и ми целува ръцете до лактите,
докато се опитвам да засея зрънце,
потънала във пръстта,
лежа просната и се притискам в земята,
докато после го поливам обилно със сълзи,
всяка сутрин разравям почвата да потъне дълбоко,
вечер се моля да спи под влагата,
да започне да надига чело.

този мой Бог -
очите му синьо гледат през мен,
през мен се разлива смехът,
той е нещо деликатно и вкусно,
всмуква се в тялото ми,
усещам мекото му сърце,
главата на слънцето,
когато ми целува ръцете,
изкривени от труд,
и без да настоява за чувства,
без да иска любов,
съм готова да давам.

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.03.2016, № 3 (196)

Други публикации:
Илеана Стоянова. Дъждовден. София: Изд. ателие Аб, 2015.