Николай Заяков е роден на 27.10.1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението на 60-те години. Издава първата си книга "Въпреки" през 1967 г. в издателство "Христо Г. Данов". Пловдивската му съдба е неразривно свързана с неговите връстници - поетите Петър Анастасов, Иван Вълев и, малко по-късно, Иван Николов. Идват и следващите книги на поета: "Непреклонна възраст" (1973), "Съдба на цвете" (1976), "Работни думи" (1977), "Магазин за метафори" (1981), "Ешафод" (1985), "Свещ" (1990), "Дневникът на господин Самотен" (1999, получила наградата "Иван Николов"), "Пастирът на звездите" (2008) и "Евангелие от Никола" (2010). Тези заглавия илюстрират фанатичната пристрастеност на поета към думите. Николай Заяков е познат на своите читатели и като публицист. Всъщност трудовият му стаж преминава в един вестник и в едно списание. Рубриката му "Писма от Мрачна поляна" в пловдивския в. "Марица", за жалост, е свалена от цензурата в годините на демокрацията и забранена дори и като словосъчетание. Николай Заяков е женен, има дъщеря и двама внуци. Умира на 06.07.2012 г.

ПОЕЗИЯ

Стихове
  Комо
  Адът е преддверието...
  Ако Разкъсаш Обръча...
  животът на сърцето продължава...
  поетът
  не плачи, не плачи, смехът...
  произведох разни буламачи...
  сънят е сън за някой друг живот...
  тъй както седнал си връз слънцето...
  царицата е ялова. и нивга...
  да правиш път на капката в окото...
  щом пръв си, значи всичко си загубил...

ПРОЗА

Разкази
  Психиана Лини
  живот и смърт на един правоъгълник

* * *
Критика за Николай Заяков

© Електронно издателство
LiterNet, 2008-2012