НЕЩА

web

V

Алис бе сирена, която живееше край морето море.

Край морето живееше сирена, чието име бе Алис, Алис.

Алис край морето.

Тя живееше върху суровите скали край Корнуелско море.
Алис върху скалите край Корнуелско море.
Коварно море, млечно синьо море, море, което кипеше и се люшкаше и
            растеше, сякаш изтичащо време в стенен часовник.
Там върху суровите скали живееше Алис.

Дългата й пръстена коса и оросени черни очи мнозина Корнуелски мо-
            ряци бяха оплели. Мнозина върху скалите й бяха погинали.

Славата й (подобно морето) растеше и се простираше и турски, датски,
            италиански моряци също бяха срещнали края си с вик "Всич-
            кото време неизживяно в любов е изгубено!"
Но тя не помръдваше.
Сърцето й пленено бе на гургулица, чийто мъжкар е мъртъв.
А морето растеше.

А морето растеше.

Алис, дългата й пръстена коса и оросени черни очи, върху скалите на млечно-
            то синьо Корнуелско море, където мнозина моряци бяха загинали.
А морето растеше...

© Джонатан Дън
© Цветанка Еленкова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2009, № 1 (110)