ЛЮБОВНО

web

Да те възпявам ли сега?
Не ми прилича... Не ми прилича
и не е прието.
Да те възпявам ли сега, когато
ми се намират думи само за проклятие?

И все пак... Да живее лятото,
което ни оформя според себе си
и според пристъпите си на лудост!
Така сме се познали някога,
когато сме били земя, вода и вятър.
И още -
намесата на зодиака
не ни е приравнявала
със другите себеподобни.
Били сме само чакаща материя във тъмното,
готова да приеме мраз и огън.
И повече от всичко е наподобявала
на въздуха прозрачната и бистра
същност.

Да те възпявам ли сега
или да се потрудя да си спомня
кога сме се родили на света,
от твоето ребро как тайно съм израснала
и как ограбвам с алчни жили
сока на земята ти...
...Ала така ще кажа само думите,
а смисълът -
ще ми убегне и без друго.

Да те възпявам ли сега?
Не бива. Късно е...
На лятото божествените пръсти ни изваяха
и ни поставиха
под стъкления похлупак на слънцето -
да ни оглеждат всички живи твари
и да се чудят:
кога ли сме били
прозрачен, бистър въздух...

Сега сме включени във зодиака,
сред другите себеподобни,
и може да ни каже всеки:
"След тридесет и пет
голямата любов те чака!"

© София Несторова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.01.2008, № 1 (98)

Други публикации:
София Несторова. Целувам камъка. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1983.