София Несторова е родена на 06.10.1955 г. в гр. Казанлък. От 1962 г. живее в Пловдив. През 1978 г. завършва Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1978 до 1996 г. работи като специалист "Културна дейност" в Управление "Старинен Пловдив", а от 1996 до 2003 г. - за една година основава и ръководи Галерия "Стръмна" в Стария град; сътрудничи в Бюро преводи; работи "на парче" за различни издателства и вестници. От 2003 г. е редактор и коректор в "ИК Жанет 45" - Пловдив. Превежда от чешки и руски език. Автор е на стихосбирките: "Целувам камъка" (1983; Национална награда за поезия "Димчо Дебелянов"), "Озонова наркоза" (1994; Национална награда за поезия "Иван Николов"), "Избрах" (2005). Нейни стихове са включени в: Антология на българската поезия "Мост" (1996; на чешки език), Антология на пловдивската любовна лирика (1996), книгата "Лични полета" на З. Гълъбов с интервюта и творби на 9 пловдивски поети (2004), Антология "Кратки творби от български поети" (2006; на унгарски език), Антология "10 съвременни български поетеси" (2006; на турски език). Умира на 18.05.2020.

Накъсо
  Стихотворението
  Къде сега ще се укрием
  Борей
  Ловецът на птици

Стихове
  Беше сладостна самотата с теб...
  Мълчанието...
  Нощен разговор с баща ми
  Първи лош сън
  Втори лош сън
  Казват
  Трети лош сън
  Нанесох се в самотата...
  Скверна молитва

  От своя връх
  Жена
  Морски фрагменти
  Мелодрама
  Баба ми за мъжете
  Любовно
  Нямо кино
  Какво да ти кажа?

  Празник на поезията
  Последно писмо на един безследно изчезнал поет

В превод на турски език - Хюсеин Мевсим

  Şiir bayrami
  Faili meçhul bir şairin son mektubu

© Електронно издателство
LiterNet, 2007-2008