|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРЕДГОВОР Димитър М. Михайлов Създаването на книга, посветена на страха, е амбициозно начинание. Първо, изисква преодоляването на обичайния страх от белия лист; второ, необходимо е предварително да допуснеш, че нишката на страхо-изследването може да те доведе до нелицеприятни истини за личности, събития и мотиви, част от личната (авто)митология на всеки специалист-литературовед; и трето - писането за страха е егоистично, дори лицемерно занимание, защото (по гоголевски) изисква да търсиш сламката в окото на другия, като обаче постоянно си напомняш, че имаш греда в своето. Страхът е върховно екзистенциално усещане, което го превръща в универсална тема. То е едно от малкото константни човешки усещания от раждането до смъртта, като вследствие на своята разнолика природа има способността да съществува независимо от цивилизационното, културно, политическо и икономическо състояние на социума и индивида. Затова, макар човечеството да е претърпяло развитие във всички сфери на своя живот, "страшното" винаги е вълнувало човека като познавателен обект. От най-дълбока древност всеки значим философ, мислител, историк, социолог, политик или творец се е ангажирал със свое мнение, хипотеза и(ли) дефиниция по темата "Що е страх?" (виж Приложението). Това обяснява защо всяко изследване на темата за страха се превръща в интердисциплинарен труд, естествено контаминиращ доказали се във времето научни подходи, концепции и гледни точки - историческа, политическа, културна, социологическа и литературна. Тази книга не прави изключение, като се надявам възприетият комплексен и отворен към всяко поле на човешкото познание изследователски принцип, хармонично да съответства на мащаба и важността на културологичните, литературноисторическите и обществени проблеми, част от темата за страха. "Страх по руски" е далечен наследник на аспирантски труд, посветен също на страха, но с приоритетно теоретично-поетологична насоченост. Той бе създаден в периода 2004-2007 г. и успешно защитен пред съответната научна институция, като изигра ролята на работилница на страхо-писането за мен. Затова настоящето изследване прекрачва граници, които останаха само докоснати в първородния текст, като акцентът се промени и в настоящето говорене за руска култура и литература на ХІХ век става дума преди всичко за непознатото, прикриваното и цензурираното в името на националното и идеологическо митотворчество в Русия. Ако в това някой провиди вината на автора, то нека не забравя, че само Истината прави хората свободни. Представените в това издание изследвания на живота на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов и Н. В. Гогол имат за цел да достигнат до най-широка аудитория - от колегите-литературоведи, през студентите по дисциплините, свързани (пряко или косвено) с руската класическа литература, така и до неспециалистите, любители на руската словесност. Настоящето четиво ще има и своето бъдещо продължение (втора част) в контекста на "страха по руски", като то ще затвори кръга с "децата" на "бащите" (засегнати тук). Разбира се, става дума за "прозаиците на страха" - Иван Сергеевич Тургенев, Фьодор Михайлович Достоевски, Лев Николаевич Толстой и Антон Павлович Чехов. Специални благодарности на: Ангелина Вачева, Дечка Чавдарова, Елка Миленкова, Кети Ангелова, Людмил Димитров, Михаил Михайлов, Петко Троев, Трифон Войводов; и студентите от специалност "Българска филология" на СУ "Св. Климент Охридски", взели дейно участие в учебните занятия в периода 2005-2008. Без всички тях страхът (най-вероятно) щеше да вземе превес над словото. Приятно четене! От автора
© Димитър М. Михайлов Други публикации: |