ДВЕ

Георги Календеров, Димитър Иванов

web | Коматевските убийци

- Ще ги избия, ще ги изкормя, ще ги изтрепяаа! - стенеше тихо Христо Беков свит на топка на пода.

Воплите идваха от килията в средата на коридора в пловдивския следствен арест. Бяха достатъчно приглушени, за да не се разбира заканата в тях, но и твърде пронизителни, разпростираха се като заразно чувство за неизбежно настъпваща лудост.

- Тоя пак се разрева - подхвърли сержант Александър Гугалов към колегата си капитан Георги Гечев. Двамата бутаха количка с казан фасул по етажа да нахранят четирийсетте прегладнели арестанти. Сред тях имаше джебчии, банкери, двама заподозрени в изнасилване, както и няколко серийни убийци, известни като Коматевската група.

- Ще пореве, ще пореве, пък ще спре - каза Гечев, отключи килията на стария Петър Беков, баща на Христо, и нареди:

- Фасул!

Пъргавият Гугалов се шмугна под мишницата на шефа си и сурна по пода алуминиева купа, дървена лъжица и дебела филия хляб.

- Заради тебе реве синът ти - Гечев говореше на пандизчията от безопасно разстояние. Преди да те докарат, не ревеше.

Старият отговори с презрително мляскане.

Тикнаха Петър Беков в кауша последен, след като изсмукаха от него всичката информация, която можаха. Полковник Момчилов, му предложи сделка: "Кажи ми къде ската оръжието и детенцето ти може да се надява на по-лека присъда. Иначе го забрави!"

Още щом чу признанието на Стария: "Бомбите са при моста на Шестия километър в посока Пазарджик", полковникът нареди водолази да се гмурнат там, а информаторът, разбира се, да бъде пратен на топло. "Няма да се плашиш!" - смигна му Момчилов. Повече не се видяха.

Старият проследи с поглед полицаите, които затваряха килията му. От съседната се разнесе познатият стон.

* * *

Помещенията бяха мити скоро и миризма на хлорна вар се смесваше с острия аромат на цигари "Golden Eagle", който се разнасяше от устата и дрехите на капитан Гечев. Това обаче не смущаваше апетита на арестантите.

Надзирателите влизаха и излизаха от килиите, въоръжени само с гумени палки. Оръжията бяха складирани на долния етаж, да не послужат срещу тях, в случай че стане нещо.

Вратите на клетките не бяха снабдени с подвижни подноси за храна и трябваше да се отварят предпазливо. Гечев обаче живееше спокойно дали поради огромния си опит (оставаше му месец до пенсия), дали поради сравнително високия си чин.

Гугалов бе малко по-нервен.

Първо дадоха храна на Коста Танков, който безшумно започна да я преглъща. Дончо Кулишев си надроби всичкия хляб и изчака хлябът да омекне. Таньо Урумбашев пък въобще не погледна лъжицата, а пи от тенекиената купа, сгъна една от филиите надве и отхапа половината. От останалото щеше да си направи зарчета и да играе барбут сам със себе си. Почти плешивият Вичо Печурков (Гъбата) не виждаше добре какво яде, понеже му бяха строшили очилата при арестуването, но обонянието му го ориентира правилно: фасул, както всеки ден.

Четиримата, заедно с двамата Бекови, бяха обвинени в серия грабежи, убийства, изнудвания и търговия с оръжие. Не се сетиха да ги нарочат и за още работи, не че нямаше.

Само Христо още чакаше да му се сервира.

Той така силно стискаше юмруци, че ноктите оставяха червени следи по дланите. Нека само отворят свинете! Да видят смъртта в очите. После ще му мислим. После ще се оправяме.

Христо не изглеждаше много страшен отдалеч. От два метра разстояние обаче правеше впечатление атлетичната му фигура, поддържана със зверски тренировки.

Изобщо не му бе до ядене.

Гечев отключи килията и изкомандва:

- Фасул! - след което образува кръгче "Golden Eagle" и то леко се залюля пред очите му.

Гугалов се мушна вътре и, пъшкайки постави на пода гозбата и хляба.

Моментът и позата му бяха повече от удобни.

Христо го яхна неочаквано откъм главата, събаряйки го с цялата си тежест върху разлетия фасул.

Заби острия край на лъжицата с всички сили в челото му (през нощта бе заточил дръжката й на циментовия под).

Тя удари на кокал, хлъзна се, разпра едната вежда, смъкна част от бузата и хлътна в носната кухина.

Гечев за малко щеше да си глътне цигарата. Даже не успя да извика.

Христо забоде с въртеливо движение лъжицата в окото му.

Нещо изплющя. Нещо шурна.

Вкара я още веднъж дълбоко между ребрата на втрещения капитан.

Всъщност Гечев бе най-изненаданият човек в целия следствен арест.

* * *

- Умри, умри, умри! - давеше се Христо, докато млатеше с лъжицата.

Заби я в корема на Гечев, после в бедрото му, прицели се и в слабините.

Гневен и размахващ оръжието си, приличаше на едно от ужасните видения на ада, за които съпругата на Гугалов евангелистка дрънкаше постоянно.

Сержантът за миг се опомни и макар прималял от страх, изпрати ритник в топките на Христо. Изблъска го от вратата и хукна по коридора.

За момент Христо се оказа захлупен от кървящия капитан. Докато се мъчеше да го отмести, сержантът вече бе стигнал другия край на коридора. Рутината му помогна да пъхне ключа, да го превърти и да тресне решетката под носа на беглеца.

Христо връхлетя и увисна на нея.

Двамата дишаха тежко.Погледите им се пресякоха за секунда. Христо протегна ръка и мило, наподобявайки любимия си герой, доктор Лектър, каза:

- Шефе, дай ключа... Няма да те коля, обещавам.

Паникьосан, Гугалов се запрепъва по стълбите към долния етаж.

- По-бързо, по-бързо! - мърмореше си. - По-бързо към телефона!

Зад гърба му се разнесе приглушен смях. Христо влачеше полуубития Гечев. Слуз и кръв оставиха неколкометрова диря от килията до вратата на коридора.

- Ей, ченге, върни се! - продължи да нарежда. После тембърът му се втвърди. - Ще му извадя и другото око! Първо ще го разпоря обаче. Ще му дам да си разгледа карантиите. Черния му дроб ще изям. Ще му дам да си яде говната. Ясно ли е бе, гад!

Седнал запъхтян на прага в дежурната стая, уловил треперещите си колене, обезумял от страх, Гугалов въртеше очи и бръщолевеше: "Работиш денонощно за жълти стотинки. Всеки те навиква. За чуждите грешки пишеш доклади, обяснения даваш... А сега говна!"

Когато се поопомни, с облекчение видя, че пистолетите си бяха на мястото. Взе ги. Изтри кръвта от обезобразеното си лице.

Вече нямаше смисъл да звъни. Двама колеги прескачаха стъпалата нагоре.

* * *

Оцелялото око на капитан Гечев мъчително се отвори. То фиксира Христо, усмихнат, сякаш добронамерено затънал в червена мъгла. Клепачът премигна, за да отстрани кървавата сълза.

Христо видимо се зарадва на помръдващия зрителен орган и понечи да го почисти с ръкав.

- Искаш ли да ти избода и това оченце? Да ти избия и горните, и долните зъби? Скоро разглеждал ли си си карантиите?

Гечев го усети как тършува из джобовете му за ключове.

Откъм стълбите дотърчаха ченгетата.

Полумъртъв от ужас и болка, капитанът бе вдигнат пред гърдите на Христо вместо щит. Движенията на арестанта издаваха небрежния майсторлък на селски колач.

- Ще го убия! - разкрещя се отново.

Полицаите припряно отваряха междинна врата.

Гласът му мина в налудничав фалцет:

- Назад! Ще му светя маслото!

Те налепиха по лицата си усмивки на психоаналитици, каквито ги знаеха от филмите. Най-якият, старши лейтенант Узунов, отключи решетката и даде знак на Христо да се приближи.

Той повлачи заложника си към изхода. Бяха като танцуваща двойка, в която, както често се случва, се забавляваше само единият.

Червената мъгла отново заискри в окото на Гечев и отново избледня.

Капитанът слабо чувстваше краката си, тътрещи се с трополене по стълбите. Някакви страшни ръце го стискаха и го болеше много, навсякъде.

Отдалеч се чу тупане на килим и лай на дворно куче. Гечев видя алено небе, после трима тийнейджъри с червени носове, преплитащи крака на излизане от кръчма "Трапезица".

В далечния край на Районното управление с вой паркираха две линейки.

Още щом зърна санитарите, накацали като белоглави лешояди по площадката в дворчето, Беков разбра какво му се пише.

- Ключовете! Бързо! Искам ключовете за останалите килии! За Дъртия, за Танка и за другите! Няма да ви чакам! - изстреля на един дъх.

Гугалов каза нещо на старши лейтенант Узунов, оня припна и се върна с връзката ключове.

- Остави оръжието! - викът отекна в съзнанието на капитан Гечев и се повтори няколко пъти.

"Сега е моментът" - помисли той и внимателно напрегна мускулите си един по един. В червената мъгла изплува силуетът на старши лейтенанта. С плавно движение ченгето, майстор по карате, сложи пистолета на земята и плъзна по плочника ключовете към Беков.

В този миг Гечев залитна назад и блъсна Христо с последни сили. Мракът отново се спусна.

Във въздуха изсвистя якото заучено "маваши-гери", което Узунов запрати в брадичката на Беков. Челюстта изтрещя. Тялото тупна на метър и половина от капитана.

Последвалата картина би наляла мед в душата на всеки бияч професионалист.

Ченгетата навалиха Христо от всички страни с искреното желание да му сторят колкото се може повече злини

- Ей сега ти ебахме майката! - крякна Гугалов.

Полковник Момчилов случайно погледна през прозореца си от осмия етаж на Регионалната дирекция и сравни купчината хора с опашка за олио. Удряха поваления Беков с гумени палки. После го започнаха с кубинките. Момчилов за миг съжали, че вече в полицията не се работи с нагайка.

На отсрещния тротоар се събра тълпа.

- Навремето поне вътре ги пердашеха - каза на мъжа си лелка, отгледала трима буйни синове.

- Сега нали е гласност! - опонира ежедневният й политически противник.

<<< || >>>

© Георги Календеров, Димитър Иванов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.02.2001
Георги Календеров, Димитър Иванов. Коматевски убийци. Варна: LiterNet, 2001