II. АГЕНТЪТ КАТО "ЛИТЕРАТУРОВЕД"
(Из "Човек на дълга и честта. Досието на Михаил Арнаудов")

Емил Ив. Димитров

web

На г-жа Златка Арнаудова-Христоскова

Думата "литературовед" в заглавието можем да изпишем тук дори и без кавички: както ще видим, специфичните "авторски" текстове на агентите - донесенията (рапортите) - съвсем неочаквано могат да послужат за превъзходен и с нищо несравним материал за литературната ни наука: за историята на литературата и обществените движения и идеи, за библиографията и пр.

Разбирам, читателю: ще трябва тутакси да поясним шокиращата на пръв поглед мисъл.

Както стана вече ясно (вж. Димитров 2007) досието на Михаил Арнаудов (1878-1978) всъщност се състои от две досиета. Първото от тях е рожба на Политическата полиция "преди Девети" и е съставено през 1935-1938 г. Да припомним, че "основанието" за това е фактът, че през 30-те години на ХХ век М. Арнаудов е активна политическа фигура - един от лидерите на Националлибералната партия, а изявите му след преврата на 19 май 1934 г. влизат в противоречие с извънредното антипартийно законодателство на деветнадесетомайците. Лидерите на "буржоазните" партии са поставени под наблюдение и вниманието на Политическата полиция към именития учен е достатъчно "показателство" за значимост и тежест; но, както също вече стана ясно, имаме и недвусмислен писмен документ за това - присъствието на името на М. Арнаудов в списък на десетте най-влиятелни политици на времето.

И така, стана ясно, че тук ще се занимаем по-подробно с първата част от досието на М. Арнаудов, а именно - с наличните в него документи от 1935-1938 г. Те са сравнително еднородни по тип (жанр): агентурни донесения (рапорти), протоколи от разпит, заповеди, а между тях - немалко изрезки от вестници (за това - по-долу).

Най-многобройни, интересни и "колоритни" са, разбира се, донесенията. Те (донякъде условно) могат да бъдат разделени на две групи: "частни" и "обществени". В първия случай става дума за група донесения, касаещи ежедневието на М. Арнаудов: за движението му в пространството, срещите му с познати и непознати, дори наблюдения за негови навици и т.н. Тези донесения поразяват със своята точност, детайлност, обстоятелственост; по тях с абсолютна сигурност можем да реконструираме "един ден от живота на Михаил Арнаудов". Те са и твърде пластични, кинематографични дори; четенето им мигновено произвежда образ: ето, върви си по "Дондуков" например ученият, увлечен в беседа, а зад него ту се приближава, ту се отдалечава, ту уж се зазяпва по витрините някакъв напрегнат субект: шлифер, бомбе, метален изпитателен поглед. И вестник в ръката - с дупка в средата...

Втората група донесения касаят собствено политическата дейност на М. Арнаудов; в този случай обаче сведенията са дадени предимно "от втори глас": инфилтриран сред политическите среди сътрудник донася на агента, който от своя страна препредава данните на началството. По принцип тези донесения са също с висока степен на достоверност, в тях се съдържат сведения за политически ходове и инициативи "зад кадър", в режим, при който партийната дейност е в "режим на несанкционираност"; "обществените", политическите донесения са симптоматични по-скоро за обществената атмосфера, като те все пак трябва да бъдат проверявани и "засичани" чрез други извори.

Има известна последователност между двата типа донесения: започва се с "частно" проследяване, което след известно прекъсване бива последвано от множество политически "компромати" - донесения, разпити, разпореждания, след което пък за известно време се назначава постоянно наблюдение над дома на професора - и така, с прекъсвания - до 1938 г., когато в България е възстановена парламентарно-партийната демократична система.

Но да караме поред. По-долу представяме монтаж от документи (запазваме всички особености на оригиналите), които почти няма защо да бъдат коментирани. Все пак ще ги съпроводим с любимите ни маргиналии: за връзка и разтуха.

Дали поради годишнината от преврата на 19 май, дали заради празника на Св. св. Кирил и Методий, но първото агентурно донесение за М. Арнаудов е написано тъкмо на 24 май 1935 г., и в него агент № 177 рапортува пред началника на "Отделение "Б", т.е. политическата полиция, за извършеното проследяване предния ден:

"Донасям Ви, Господин Началник, следното по проследяването на 23 т.м. на лицето Проф. М.П. Арнаудов:

Лицето бе поето за проследяване от мен в 2 часа, когато го намерих в кабинета му при Ректората.

След като разписва книжки и чете първата си лекция от 4.20 до 5 часа, същия се яви за втория час пак в аудиторията и съобщи на студентите, че току що го извикали по много важна работа и като така отлага лекцията. Това отлагане направи силно впечатление на студентите, тъй като Проф. Арнаудов не е запомнен почти да отлага лекциите си.

Веднага след това той излезе от Ректората с г. Трънка, бивш дипломат и тръгнаха по Ц. Освободител, след като се срещнаха, поговориха за кратко с Проф. Г.П. Генов, двамата продължиха пътя си до хотел България, гдето двамата се разделиха, като Проф. Арнаудов се отправи през Градската градина за ул. Алабинска и влезна в магазина за платове на Тотю Николов и &-сие - до кафене "Централ". След няколко минути в магазина влезна едно среден ръст лице, с черна велюрена (кадифе) шапка, с орлов нос, плещест, обло бяло лице. (...) Двамата престояха в кафенето още около 15 минути и към 6 часа и нещо Проф. Арнаудов се отправи за кафе "България" а лицето с велюрената шапка за магазина (на Т. Николов).

Проф. Арнаудов има среща в кафе "България" с Г. Петров, Смилов и други непознати лица, след около ½ часа се отправи за кафене Ц. Освободител, тук той говори с Димит. Симидов (преводач) в отделение "В", комуто Арнаудов по сведения му е зет, П. Господинов от съюза "Добруджа", говориха на чисто литературни теми. След това говори с г. Трънка и към 8 ½ той се отправи по Ц. Освободител и гарата. Същия живее в Своге, гдето се намира неговото семейство."

От следващите донесения научаваме името на старателния агент - не 007, а 177: Ж. (Живко? Жеко? Желю?) И. Демиров - той е бил първият "персонален" агент на учения (които, както вече видяхме, с времето ще набъбнат до трийсетина). Та той, установил вече, че по това време професорът прехожда между София и Своге, където има малка вила, в която със семейството си прекарва летните месеци, още на следния ден се заема да "покрие" цялостно "обекта"; не щеш ли обаче, забавили го с издаването на жп карта, каквато получил чак в 6,10 ч. вечерта, след което незабавно заминал за Своге. "Въпросното лице, се указа, че е заминало за София след обед. Същия се върна в Своге заедно с направени покупки в 8.50 часа, с следующия влак се завърнах в София." Е, разминали се този ден (25 май), но не и следващия: За да мога да проследя лицето, заминах на 26 т.м. сутринта за Своге. - Проф. Арнаудов си беше в вилата с децата. Към 8.51 часа той заедно с двете си деца дойде на гара Своге, за да посрещне влака, очакваше някакъв приятел. Това заяви на лицата с които водеше случаен разговор - намиращи се на гарата. От влака не слезна очаквания. Той се отправи веднага за вилата си. От последната той излезе и в 11.19 часа дойде пак на гарата, когато пристигаше влак пак от София, обаче и с него не дойде очаквания гост. Професора се върна пак в домът си гдето през всичкото време, както до обед, така и след обед, той беше в двора на вилата си и не излизаше из района на гарата. - С влака в 9 часа аз се завърнах в София, тъй като нямаше вероятност да напустне Своге, още повече че той никога не пътува с късни влакове.

Не му е провървяло и този ден на агент 177, принуден да свива устремите си на свогенската гара. Следващият ден обаче му дава възможност да изяви в пълнота уменията на школата: "чисти ръце, хладен ум и горещо сърце" - нищо, че последното е казано за една друга школа. Донесението за 27 май 1935 г. е шедьовър в жанра, поради което ще го приведем в пълния му вид:

ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА

Проф. М.П. АРНАУДОВ

от аг. Ж.И. ДЕМИРОВ

на 27 май 1935 г.

Донасям Ви, Господин Началник, следното:

Заминах на 27 т.м. пр. обед за Своге, тъй като обекта ми не беше дошъл в София. Същия беше в вилата си. Не излиза до обед в селото. След обед в 2 часа без нещо той дойде на гарата и с влака в 2.12 часа пристигна в София. Веднага се качи на трамвай № 1 и слезе на пл. Св. Неделя. По бул. Дондуков се отправи за ул. Сердика и влезе в № 1 на същата улица. След като доста време гледа табелата с надписите на адвокатите и архитектите, които се помещават в сградата и като погледа му се спря на надписа на Д-р Х.Н. Радославов се отправи навътре в зданието. (В същото здание се помещават: Мебел. Д-во Софа; адвокатите Д. Ковачев, Ст. Ковачев; Д-р Генов зъболекар, архитектите: Д. Ничев, Яким Янакиев, Люб. Костов).

След около 20 минути излезе от там и по Бул. Дондуков биде настигнат от едно непознато на мен лице: с зелена шапка, гледа с премрежени очи, с ниско подстригани прошарени мустаци на около 40-45 години, с черен костюм, който по разговора с Професора даваше да се разбере че е партизанин. Двамата тръгнаха по ул. Московска пл. Ал. Невски и покрай Ректората много бавно. Говориха много увлекателно, като се почти на 15 - 20 крачки спираха и пак продължава да се движат. Лицето нямаше вид на много интелигентно, доста разпустнато и не изискан беше в маниерите и разговора си. Дочух когато г. Арнаудов му правеше забележки: "Ние трябва да се обичаме като другари, да си вярваме и работим за една идея" г. Арнаудов също беше много увлечен в разговора. След като говориха доста време и пред ректората г. Арнаудов влезна в последния а аз пожелах да установя лицето, и тръгнах подире му по Ц. Освободител. В "Сурович" той се поздрави с Н. Либерала - П. Даскалов казаха си по няколко думи и продължи по Ц. Освободител за към Градината. Въпросното лице имаше на лявата си буза долу израстък. Върнах се пак в Ректората за да продължа проследяването на обекта.

В 5 ½ той излезе от Ректората и се отправи за Външното министерство. Пита дали г. Наумов е в кабинета си и като получи отвърдителен отговор влезна при него.

Към 6.15 той излезе от Външното министерство и тръгна по Ц. Освободител, тук той се срещна с няколко души писатели и една жена с които беседва след около 20 минути той излезе от кафенето Ц. Освободител, гдето беше влезъл с едно лице с остра дълга брада на около 50 години с когото се отправиха по ул. Кн. Александър I - Алабинска и влезоха в магазина за платове на Тотю Николов и &. Тук той престоя до 7.10, след което вече сам излезе и се отправи по ул. Гурко - Раковска - Ив. Вазов - 6 Септемврий - Славянска и влезе в домът си на № 38 на същата улица. Отвори прозорците на апартамента си. Той остана да нощува в дома си. Към 8 ½ часа аз преустанових наблюдението си, тъй като той по сведения не се движи след казаното време.

Време е за някои изводи.

И така, точните до минута донесения на агента на Политическата полиция ни дават ясна представа за ежедневието на професора, за редуването на уединение и "външна" активност, вглъбеност и общуване. Донесенията са фотографично точни по отношения на атмосфера, лица и пространства: по-късните спомени за същите места в същата епоха са подвластни на неизбежното "ретроспективно изместване" - оптиката изкривява перспективата, картината е в друга тоналност. Характерен детайл: М. Арнаудов "обхожда" кафенетата, всяко от които има своя собствена "кривина" на пространството - в кафене "България" той разговаря изключително на политически теми, а в знаменитото кафене "Цар Освободител" - по литературни. Последното, знаем, е силно митологизирано от по-късни спомени и графични изображения, "приковали" някак неподвижно в "писателското кафене" и професора; вече е ясна приблизителната продължителност на посещенията и срещите му там (20-30 минути). Малко по-късно същата година Ал. Дзивгов ще пише за М. Арнаудов и "неговата невероятна, едва ли не Балзаковска продуктивност", невъзможна в димната атмосфера на кафенето.

Погледнати в тази перспектива (от гледна точка на липсващите "сегменти" на пъзела на миналото) донесенията са незаменим (и без аналог) извор за "бита на битието" на големия ни учен.

И за друго свидетелстват те: в известен смисъл М. Арнаудов като че "владее" всички знакови места на столицата, нейният истински "център" - местата на общение и среща.

Да обърнем внимание на една любопитна подробност: донесенията са писани от агентите на "пишУща машина", обикновено - едва на следващия ден след проследяването. Но как се е стигало до окончателния вариант? Дали агентите са имали пред себе си ръкописни чернови? - за това архивите мълчат.

Признавам, читателю: мира не ми дават някои "технически" въпроси - и както винаги, за дреболиите. Като например: водили ли са си бележки агентите и ако да, то как? Ясно е, че по това време служителите на въпросното благородно учреждение не са разполагали с диктофони, та да поверяват на съответния мистериозен "Даян" своите ремарки. Но виж, сигурно всекиму е бил зачислен персонален бележник и химически молив - зер няма да носят хората със себе си мастилница, перодръжка и попивателна!

Та представи си, читателю: върви си агентът по петите на професора и от време на време се поспирва, поглежда си часовника, вади бележника, плюнчи молива и записва. И пак - но как? На коляно ли? Или гърбом към "обекта", облакътен на някой перваз? Щото малко трудно ми е да си представя, че е записвал в движение...

Едно е несъмнено обаче: явно агентите са си вършели професионално работата, понеже няма никакви данни за това, че професорът изобщо е подозирал за тъй грижливото и старателно следене. А ако все пак е забелязал нечие натрапчиво присъствие, какво ли си е помислил? Че непознатият зад него си води бележки по градска антропология ли?

Не, сигурно - че това е хроникьорът на живота.

Втората по-компактна група "частни" донесения са от ноември 1936 г. (има отделни и от юли същата година); ако първите, цитирани по-горе, донесения, са "за лицето", то вторите са, така да се каже, "донесения за мястото": при тях един друг агент - този път "номер 105" (Илия Попниколов - и тук научаваме името му) е трябвало да наблюдава "Славянска" 38 - последната квартира на учения. "В изпълнение на възложената ми задача да наблюдавам през деня от 7.30 ч. сутринта до 9 ч. вечерта домът на проф. Арнаудов на ул. "Славянска" № 38, - не установих никакви външни лица, които да го посещават (в домът му)" - докладва агентът на 20 ноември 1936 г. Ясно е, че агентът си е имал работно време - от 7,30 до 21 часа. Може да питаш, читателю: ами ако М. Арнаудов е замислил някоя "провокация" нощем? Как тогава политическата полиция би узнала и фиксирала наблюденията си? Аа, знаели са си работата, а и са разбирали от хора: нощта е собственото време за "разгръщане" на едни други политически "парадигми"; а що се отнася до М. Арнаудов, още първият агент беше точно фиксирал: "по сведения не се движи след казаното време (20,30 ч.)".

Повечето донесения на агент № 105 са подобни на следното: "От наблюдението ми днес върху домът на проф. Арнаудов (Славянска № 38) не установих външни лица, които да посещават домът му. Обекта в 9 часа пр. обед излезе от къщи и отиде в Ректората - обратно се завърна в 12,30 ч. по обяд. - След обед в 2.15 ч. отново излезе от къщи и отиде в кабинета си в Ректората. След 6 часа остана в Ректората на факултетен съвет до 9 часа, след което си отиде в къщи".

Всички донесения косвено свидетелстват за подредения живот на университетския професор, за живеене "като по часовник", в който дневната програма наистина е разпределена по минути. Изглежда, че агентът бързо е схванал, че трудно може да очаква сюрпризи от професора; между 12,30 и 14,15 часа няма никакво "движение" - какво по-добро време за обедна почивка и на отрудения "хроникьор". Интересно - дали е мръдвал до най-близката "скара-бира" или е карал на приготвените призори "от жената" сандвичи?

"Наблюдателният пункт" на агента е на едно централно, знаково място в София: кооперацията, в която по това време живее проф. Арнаудов, се намира в "долния" край на улица "Славянска", почти на пресечката с късата, но живописна ул. "Достоевски"; по диагонал е мавзолеят на Александър Батенберг ("Достоевски" е точно зад него), наблизо е и новото здание на Университета. Чудя се - къде точно се е разполагал агентът? Облегнат на оградата на мавзолея? Или пък небрежно се е разхождал нагоре-надолу по улицата?

Където и да е бил, веднъж се е проявил: на 22 ноември (1936 г.) "към 11 ч. пр. обяд установих, че едно непознато лице посети домът му. Тук приложена представлявам личната му карта". Казусът се оказва обидно елементарен: някой си Марин Василев, студент, от Оряхово, е бил принуден саморъчно да напише на следния ден: "На 22.XI.1936 г. като инкасатор в Д-вото на публицистите ходих в домът на г. проф. Мих. Арнаудов да му дам квитанция за членски внос, той като същия е член в Д-вото. На излизане от домът на г. Арнаудов ме настигна един т[аен] полицай и ми поиска личната карта. Аз го попитах, защо я иска, а той ми отговори за това за гдето съм бил в домът на професора и че да дойда днес 23.XI. - т.г. в Дир[екция] на полицията ... и си я получа".

Дали агентът си е показал "легитимацията" (именно "легитимацията"!); щото на други места неговите колеги явно са си я показвали - иначе как ще узнаят, че "на гарата от гише № 1 взема третокласен билет до Своге и на 20.25 часа влака замина", както пишат на 19 юли 1936 г. цели двама агенти - номера 14 и 114. Що ли са били двама? Сигур докато единият се е "легитимирал" на гишето, другият е проследявал професора до перона...

Липсата на някакъв конкретен резултат от проследяването очевидно не е притеснявало Политическата полиция, понеже и по-натам намираме свидетелства за нейните "грижи" и опека: така например на 22 февруари 1937 г. е формулирана задача № 238: "Да се поставят под наблюдение къщите на шефовете на полит[ическите] партии, за да се установят куриерите, които пренасят в провинцията разните им нареждания за акции и пр.".

Това, което прави изявите на Политическата полиция особено скандални, е фактът, че през 1935/36 г. Михаил Арнаудов е Ректор на Софийския университет (а през 1936 г. става doctor honoris causa на Хайделбергския университет). Встъпването му в тази почетна длъжност (по това време мандатът е една академична година) е посрещнато с надежда от българските интелектуалци; в този акт се съзира нещо несравнимо повече от една тривиална процедура: "...едно съвпадение, по-малко резултат на щастливо хрумване, а повече на спонтанна мъдрост, постави начело на българския университет професор Михаил Арнаудов - еднакво бележит като създател на своето специално знание и като прояснител на българския дух" - пише Ал. Дзивгов във вече цитираната по-горе статия. Ректорството на проф. Арнаудов е разбирано тогава символично, като високо обществено служение: "И неговото ректорство днес добива смисъла на едно знамение, то подчертава неразривността между делото на духа и делото на форума, то подчертава необходимостта да се внесе в нашата общественост ... равновесие..., което може да осигури на България успех за по-нататъшен живот. Това равновесие единствено може да даде човека на общата култура - литератора." Възприеман е като човек, дошъл с мисията да продължи традициите на възраждането, един вид свързващо звено на съвременността с "най-светлата епоха на нашата духовна и политическа история"; това, че е литератор, също е натоварено с особен смисъл: като човек на словото и културата, той "трябва да донесе озон и опресняване". А казано направо, "неговото душевно здраве е необходимо за нашето днешно болно време". Не за последен път здравето (разбрано едновременно и буквално-физиологично, и пределно метафорично) на М. Арнаудов ще бъде съпрягано като противовес на болежките, язвите, гангрените на обществения организъм: и не без основание впрочем.

За чест на "корпорацията" и името на "институцията" - Университета, М. Арнаудов напълно оправдава възлаганите надежди. Само в този "ключ", мисля, можем днес да прочетем и другата група донесения и материали на Политическата полиция, касаещи по-пряко политическите и обществените изяви на професора.

Казано накратко, те касаят: 1) продължаващата активност на М. Арнаудов по обединението на различните крила на национал-либералната партия; 2) инициативи и "совалки" за "композиране" на един от популярните на времето "фронтове" - опит за организирано легално противодействие на авторитарния режим, за общи акции на партиите и пр.; 3) публични изяви на професора - публикации, обръщения и пр. Любопитно е да отбележим, че най-голямата концентрация документи от първото досие на М. Арнаудов се пада тъкмо през времето на неговото ректорство - от есента на 1935 до късната есен на 1936 г.

Тук ще приведем само едно характерно свидетелство-признание на Политическата полиция за "тежестта" на учения: "По сведения, от средите на национал-либералите, последните са били постигнали споразумение помежду си, като за общ ръководител на отделните крила е посочен от всички професор Арнаудов. Същия, като най-стар член, с известност вътре в страната и с големи връзки вън в Европа, а същевременно и като бивш възпитател на Негово Величество Царя и ползващ се с неговите симпатии, е бил считан за най-подходящ." (донесение от 9 януари 1936 г.). И отново: "... обединението на бившите либерали било свършен факт, като за техен шеф избрали професор Арнаудов. Това обединение се посрещнало с възторг от всички либерали и техните съмишленици е дало импулс за организиране в цялата страна." (донесение на агент 116 от 1 февруари 1936 г.).

Най-яркия политически и граждански "жест" на М. Арнаудов от това време е издадената от самия него брошура "Вчера, днес и утре".

И тази история ще разкажем накратко тук за първи път. Отново - чрез "навързването" на автентични документи, старателно произведени и съхранени от "цивилните" култур-историци.

На 28 юли 1936 г. агент 115 докладва: "Днес, 28 т.м., сутринта, отивайки на работа, ми бе предадено от един мой сътрудник, една брошура, под заглавие "ВЧЕРА, ДНЕС и УТРЕ". Писмо до моите приятели - подписана от проф. М. Арнаудов и издадена на 15 Юлий 1936 г., София. Според сведенията от сътрудника ми, тя се е разпространявала от нац.-либерали, по начин - предаване на ръка и пускане по пощенски кутии. Сътрудникът ми я е намерил в пощенската си кутия тази сутрин."

Съдържанието на брошурата можем да предадем чрез кратката рецензия, публикувана на немски в "Прагер прессе" на 2 август и тутакси преведена от "филолозите" на Политическата полиция: "Ректорът на Софийския Университет проф. Михаил Арнаудов, който и като водач на една от фракциите на национал-либералната партия играе политическа роля, е отправил до своите приятели един нелегален позив. Проф. Арнаудов се изказва недвусмислено против диктаторските стремежи на Цанков и апелира за една концентрация на всички демократически сили за запазване на гражданските права и на Търновската конституция, както е казано в образуващия се народен фронт. Всички опити в България да се задържи скрито или не един авторитарен режим, се сблъскваха с организираното противодействие на българския народ, на който всяка диктатура винаги е била чужда."

На следващия ден, 3 август, не кой да е, а лично директорът на Политическата полиция Драганов със заповед до областните полицейски инспектори и околийските управители нарежда: "Спрете разпространението на отпечатаната на печатарска машина на 16 страници брошура, под надслов "Вчера, днес и утре", с дата - София, 15 Юлий 1936 г. от М. Арнаудов, започваща: "Драги приятели, промяната в управлението, извършена на 4 т.м....". № 22912/3.VIII.936 г."

Тази заповед мигновено е последвана на 5 август и от прокурорска заповед: "Понеже с издаването и разпространението на брошурата под наслов "Вчера, днес и утре" - писмо до моите приятели с дата - София 15 юлий 1939 год. (1936 г.) от М. Арнаудов, започваща с думите: "драги приятели, промяната, извършена на 4 т.м....", се върши престъпление по чл. 5 от наредбата закон за изменение и допълнение на наредбата за разтуряне на партийно политическите организации - наказуемо по чл. 7 от същата наредба закон, то съгласно чл. 10 от същата, ЗАПОВЯДВАМ горната брошура да се изземе. - Препис от настоящата заповед да се изпрати в Дирекция на полицията за изпълнение."

Не се изненадваме от това, че става "напечено" за ректора, издал на своя глава въпросната брошура, отгоре на всичко и разпространявана нелегално; между другото, любопитен детайл: по семейни спомени, авторът я е криел и пренасял в ... шапката си. На 15 август 1936 г. проф. М. Арнаудов е разпитван от политическата полиция, за което е съставен съответният протокол. "Свидетелство за "константна" човешка и гражданска доблест", "политическо и гражданско верую" - така ще определим този интересен документ. Ето най-характерните пасажи:

"Брошурата "Вчера, Днес и Утре", издадена като "писмо до приятелите ми" има за цел да разясни пред всички ония, които са били в личен контакт с мен, разбиранията ми по актюалните политико-обществени въпроси. Ако е вярно, че Наредбата-закон за разтуряне на партийно-политическите организации от 9 Юлий 1935 г., предвижда в чл. 5, който ми се изтъква от г. Прокурора писменно или устно проявление от парт[ийно]-политически характер, също тъй е вярно, че тази наредба стои в непримиримо противоречие с българската конституция, и че аз лично защищавам в брошурата едно становище, което е далеч от всякаква тесногърда партийност и в хармония с пожеланията на сегашното правителство за едно прегрупиране на някогашните политико-обществ[ени] организации. (...)

Аз пледирам каузата не на миналото, а на бъдащото и ... не виждам никакво противоречие в подържане на някои отречени от живота методи и цели на партийните организации. Вярно е, че държа на национални, демократични и парламентарни начала в управлението, в съгласие с нашата конституция - и ако това се признава за грях, мога да бъда подвеждан под отговорност. Иначе не виждам никакъв сериозен повод за инкриминиране на брошурата ми, с прокараните в нея най-откровено и с най-чисто граждански и патриотични подбуди мисли. (...) Тия нови начала (в политико-обществения живот - Е.Д.) аз виждам не в промяна на буквата в основния ни закон, Търновската конституция, а в строгото и честно нейно прилагане, против което са грешили мнозина партийни хора и среди. Сега, когато защищавам същите тези идеи и соча опастността от дясна и лява реакция, която може да лиши народа ни от законните му свободи, аз се обръщам към всички мои приятели и то не само в лагера на партията, в която съм се числял, а и в другите обществени и културни среди, гдето имам многобройни връзки." (...)

И в послепис: На въпроса за печатницата и разпространението на брошурата не мога да отговоря сега и поемам върху себе си, като човек на дълга и честта, цялата отговорност.

За да "затворим" темата, да отбележим и напомним, че М. Арнаудов е подложен на политическа репресия все пак не през 30-те години, а десетилетие по-късно. Предприетите срещу него мерки в никакъв случай не са еталон за благополучие на обществения организъм, нито са повод за носталгия, но те все пак имат своя граница, а не са проява на тоталната репресия. Това, че Ректорът на Alma Mater e следен и разследван, не се отразява пряко на кариерата му; ректорът е престанал да бъде такъв не поради натиск, а поради изтичане на мандата.

За цялостност на картината не можем да спестим на читателя и това, че "филологическите" увлечения на агентите на Политическата полиция не са подминали и сферата на... библиографията. Няма грешка, точно тъй е: в досието на М. Арнаудов са събрани - очевидно като уличаващ материал - около двайсетина негови публикации от тия години - политически статии, изявления, интервюта, съобщения в печата. Изрезките внимателно са подлепени на отделни бели листа, а над всяка изрезка (впрочем с две изключения) грижливо са вписани точните библиографски данни на публикацията. Тук се натъкваме дори на коректурните варианти на някои от публикациите, ergo - агентите ни намекват за латентната си склонност и към текстологията...

Както и да е, но усилията им трябва да бъдат оценени по достойнство: заглавията на почти всички събрани от агентите статии отсъстват в прецизната научна библиография на знаменития учен. Да отдадем дължимото на ненадейните ни "съмишленици", извършили подобаващо "академично" една сериозна предварителна, "проучвателна" работа по съставителството на възможен том с публицистиката на филолога...

* * *

Историята е такава, каквато е. И трудността се състои тъкмо в това: тя да бъде схваната, каквато е - без гняв и бунт, без сантимент и умиление.

А такова "схващане" е другото име на истината.

ЛИТЕРАТУРА

Дзивгов 1935: Дзивгов, Ал. Водача на младата българска духовна армия. // Литературен глас, год. VIII, № 284, 09.10.1935, с. 1-2.

Димитров 2007: Димитров, Емил Ив. I. За "природата" на досието (Из "Човек на дълга и честта". Досието на Михаил Арнаудов). // Електронно списание LiterNet, 26.05.2007, № 5 (90) <https://liternet.bg/publish2/eivdimitrov/chovek.htm> (08.10.2007).

Гечева 2000: Гечева, Кр. Михаил Арнаудов: Биобиблиография. София, 2000, 275 с.

© Емил Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.10.2007, № 10 (95)

Други публикации:
Литературен вестник, № 12, 26.03.-03.04.2007, с. 12-13.
Емил Ив. Димитров. Човек на дълга и честта. Досието на Михаил Арнаудов. София, 2007.