Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЯБЪЛКИТЕ

Яна Букова

web

Чувстваше се бодра. Чувстваше се дори сигурна. Беше изяла и едно малко шоколадче за енергия. По-точно нещо като малка вафла, покрита с дебел слой шоколад. Беше твърд и се натроши на парчета, като го захапа и половината изпопадаха по земята. Нищо, по-малко калории. Но все пак достатъчно енергия. Изпуши и една цигара. Много е гадно да пушиш, след като си ял шоколад. Получава се отвратителен вкус. Взе и една дъвка, за да си оправи вкуса и после я забрави, и така, с дъвката в устата се яви пред комисията.

От комисията й казаха, че процедурата може да продължи по-дълго от очакваното и разчитат на нейното разбиране. Предварително благодарят за съдействието. А тя кимаше с дъвката между зъбите си и с усещането, че стиснатите й челюсти се тълкуват от комисията като израз на прекалена нервност.

После й показаха две борчета. Успя да извади кърпичка от чантата си и да изплюе незабелязано дъвката. За миг се почувства туберкулозна. Целият жест - разстилането на кърпичката, дискретното изплюване на нещо в нея, нещо розово. Борчетата бяха съвсем схематични. Състояха се от три зелени триъгълника, залепени един върху друг и отдолу правото им стебло, също зелено. Като се съди по звука, с който се залепиха върху бялата дъска, трябва да имаха магнит от задната страна. Напомняха онези фигурки, с които учителката в отделенията им обясняваше за множествата. Ябълките са част от множеството на ябълките. Крушите са част от множеството на крушите. И двете са от множеството на плодовете. Всичко това тогава й се струваше, че се разбира от самосебе си и не виждаше причина учителката да го обяснява, лепейки ябълки по дъската. Съществуваха и празни множества. По-късно беше чела на различни места да се споменава, че теорията на множествата е една от най-значимите в съвременната математика, но така и не разбра в какво се състои значимостта й. Избра лявото. Попитаха я защо.

Поради движението на ръката, отговори. Възможно е да беше тръгнала да посочи дясното борче, но да не беше преценила добре силата на движението, устремът да беше прекалено голям и така да посочи лявото. Много често изборът става от движението на ръката. Както когато избираш бонбон от кутията. Тръгваш да вземеш един, а вземаш друг. Това не важи, когато бонбоните са различни. Тогава поправяш движението. Ако са еднакви, няма значение. Тогава просто си вземаш бонбон, не си избираш. Избираш, когато са различни.

От комисията й казаха, че тук се занимават не с това какво е избор, а как се прави. Впрочем, попитаха я, защо е избрала да се яви в петък следобед. В петък има кой да пази детето, отговори. Освен това през седмицата работи. Не може да си позволи да прекъсне работата си.

Показаха й две шапки и избра дясната. Шапките също бяха схематични, черни и всяка приличаше на боа, глътнала слон. Попитаха я защо е избрала дясната.

От погрешно усещане за равновесие, отговори. Хората често имат преувеличеното усещане, че съдействат за равновесието в света. Преди си избрал едното, сега ще избереш другото. Заради равновесието. Попитаха я винаги ли има по една теория за всяко нещо. Каза, че за някои неща има и по две, и по три теории. В момента, в който го произнесе, си помисли, че звучи така, сякаш им го е казала, за да се засмеят. Но никой не се засмя. Комисията оценява всяка форма на откровеност, й казаха.

Показаха й две платноходки. Долната им част представляваше плитък червен полукръг, а горната - белият триъгълник на платното. Помисли си дали всичките тези триъгълници означават нещо. Избра дясната, попитаха я защо. От погрешно усещане за цикличност, каза. Понякога хората, като избират, се опитват да наподобят случайността. Черна серия, червена серия. Избираш няколко пъти по ред само едното, после няколко пъти по ред само другото. Всъщност не е сигурна дали думата “цикличност” е най-точната. Може би не го е формулирала достатъчно добре. Дали би могла да запали една цигара.

От комисията й отговориха, че тук не се пуши. Освен това пушенето е вредно за здравето. Каза им, че е неин свободен избор да вреди на здравето си. Отговориха й, че е техен свободен избор да не допускат никой да вреди на тяхното здраве. Попита как се съвместяват два противоположни свободни избора. Отговориха й, че два противоположни свободни избора се съвместяват в отделни помещения. Отнякъде се чу хихикане. Внезапно се почувства като в студио на телевизионна игра. Попита дали всичко това се заснема. Да, казаха й. Ако иска, накрая може да получи касетите. Касетите? Да, казаха й, колкото са. Ако ги иска.

Каза, че се надява да не я снимат в едър план. Има разширени пори около носа си. И един косъм на брадичката. Т.е. не е сигурна дали в този момент го има. Всяка сутрин се разглежда внимателно пред огледалото. Но никога не успява да открие косъма още в зародиш, за да го изскубне. Винаги, когато го открива, е станал повече от половин сантиметър. И тази сутрин се е гледала и нищо не е открила. Но може да не го е видяла и да е върху брадичката й. Настъпва известна тишина. Наблюдава за кратко тишината, после пита дали няма да я попитат нещо.

Този път й показват наистина ябълки. Те са равномерно червени и дръжката им също е червена. Дясната е олющена. Очаква да се извинят и да я сменят, но не я сменят. Веднага избира дясната. Питат я защо.

Отговори, че човек може да избира и само от противоречие към комисията. Освен това олющената ябълка е единственото по-различно нещо от всичко, предлагано досега. Казват, че това е напълно разбираемо. Впрочем, питат, защо е излъгала, че има дете? Отговаря, че се е надявала на някакво съчувствие. Казват й, че милиарди хора по света имат деца и не съществува никаква индикация да се ползват к каквото и да било съчувствие. След кратка пауза отговаря, че наистина е така. Въпреки това, неизвестно защо се е надявала, че по този начин може да спечели съчувствие пред някоя инстанция. Казват й, че много добре разбират защо е избрала тази лъжа. Избирането на една лъжа никога не е случайно. Въпреки това няма да се занимават повече с темата. Тя не казва нищо.

Впрочем, казват, ако се е надявала на съчувствие, е могла да се облече малко по-прилично. Да носи сутиен например. Казва, че никога не е носила сутиен. Има малък бюст и не й се е налагало. Освен това какво неприлично би могло да има, след като носи две блузи една върху друга. Казват, че зърната й се очертават и през двете блузи. Отговоря, че това не е неин проблем. Независимо от фантазиите на мъжете, че зърната се втвърдяват от възбуда, това изключително рядко се случва на публично място. Най-често зърната се втвърдяват от студ или по хормонални причини. Например една седмица преди мензиса й зърната й са постоянно твърди. Така че проблемът е в чуждите фантазии, а не неин. Междувременно не само, че неудържимо й се пуши, но е започнала и сериозно да огладнява. Впрочем какво имаше предвид комисията, като каза, че процедурата може да продължи по-дълго от очакваното? Отговориха й, че комисията не е имала предвид нищо повече от вече казаното. Т.е., че ако тя си е представяла един период от време, в който да продължи процедурата, то процедурата ще продължи повече от този период.

После й показаха две ябълки, този път еднакви. Избра дясната, попитаха я защо. Отговори, че човек може да избира и от отегчение. Отегчението може да се превърне в инат. И така 20 пъти, 30 пъти, 50 пъти. Впрочем, каза, предишният номер с олющената ябълка беше твърде елементарен. Отговориха й, че и собственият й избор е бил не по-малко елементарен.

Показаха й отново две ябълки. Избра дясната. По същите причини, обясни. Отегчението може да се превърне в инат. Инатът в пълно неучастие. Скоро може да започне да хвърля стотинка, за да избира. Отговориха й, че комисията е виждала какво ли не. Човек може да избира и от отчаяние, и от страх, и от опит за сътрудничество, и от опит за умилостивяване, и от нов прилив на отчаяние, и от самоунижение, и от паника, и от истерия, и в пристъп на лудост дори. А що се отнася до нейното огладняване, за това в процедурата са предвидени малки прекъсвания. Ще бъде сервирана закуска.

Комисията се надява, че тя не е уговаряла нещо сериозно за близкото бъдеще. Това е причината, поради която предпочитаме сътрудничество с хора, разполагащи с изобилие от време. Така наречените упражняващи свободни професии.

Не е препоръчително да напускате сградата. По коридора вдясно, до тоалетните, има място за пушене. Ще продължим след 15 минути. Благодаря.

 

 

© Яна Букова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.04.2006, № 4 (77)

Други публикации:
Литературен вестник, бр. 27, 20-26.07.2005.
Яна Букова. К като всичко. София: Стигмати, 2006.