Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МАРИАНЕ
web | Светлината
на света
Без люляк са косите ти, ликът ти е чисто стъкло.
От око към око плава облакът, като Содом към Вавилон:
като листак окършва кулата и вилнее край серния храст.
Тогава трепва светкавица около устните ти - онази урва с останки от цигулка.
С белоснежни зъби някой тегли лъка: О, по-красиво звучеше тръстиката!
Любима, и ти си тръстиката, а всички ние дъждът;
вино невиждано е твоето тяло, а ние с дузини отпиваме;
лодка сред житото е сърцето ти, с нея гребем към нощта;
каничка синева, тъй леко прескачаш над нас, а ние спим...
Пред шатрата крачи центурията, а ние, пирувайки, те отнасяме в гроба.
Сега по плочите на света ехти твърдият талер на бляна.
1945
© Паул Целан
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.11.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
|