БОРИС ЙОЦОВ
=============================

Борис Йоцов е роден във Враца на 08.11.1894 г. Завършва славянска филология (1913-1916) и право (1918-1920) в Софийския университет. Гимназиален учител (1920-1923). Специализира славянска филология в Прага (1923-1925), във Варшава и Виена (1926-1927). Д-р на Пражкия университет (1925). Асистент (1926), доцент (1929) и професор (1935) в Софийския университет. Завежда Катедрата по Българска и славянска литература (1935-1944). Декан на Историко-филологическия факултут (1935-1936). Дописен член на БАН и на Славянския институт в Прага. Директор на Народния театър в София (1936-1937). Главен секретар на Министерството на народното просвещение (1940-1942). Осъден е от Народния съд на смърт и убит на 01.02.1945 г. С решение №172/26.08.1998 на Върховния съд присъдата е отменена. Публикувал е многобройни изследвания върху историята на българската култура и обществено-политическия живот в списанията “Златорог” и “Отец Паисий”. Автор на книгите: "Йосиф Доброволски в България" (1931), "Братя Миладинови в Чехия" (1934), "Български страдания и борби за свобода в славянската поезия" (1935), "Паисий Хилендарски" (1937), "Записките на Захари Стоянов" (1940), "Славянството и Европа" (1992).

ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ