|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УСПЕНИЕТО И ПАДЕНИЕТО НА ИКАР ГУБЕЛКИЯН Борислав Пекич web | Успението и падението... VII. Защото всичко е суета, казва Проповедникът, суета над суетите. Суетата накара Протектора на Областта Арним фон Саксендорф да ми изрази уважението и възхищението си преди заминаването на фронта, където ще бъде удушен на 8 август 1944 година с ръждясал тел с достоверното всъщност, обвинение, че години наред е участвувал в заговор против своя Главнокомандуващ Адолф Хитлер. Суетата ме караше да се боря против него, против единствения може би човек, който не заслужаваше не само моята, но ничия омраза или който поне се опитваше да се изкупи от нея. Суетата накара Освободителите да ме освободят от обвинението за колаборация (официалното, разбира се) и да не ме изправят пред Съда на националната чест, макар че моето положение едва ли би позволило това. Суетата, най-после, ме кара да диктувам тази суетна изповед на частната сестра Валерия, чиято нежна грижа и неизмеримо търпение поддържат надеждата у мене. Суета над суетите е и това, че вече година и половина, лежейки във врялото гипсово корито, което стяга счупения ми гръбнак, мечтая да изпълня своя "ПОЛЕТ НА ИКАР", този път успешно, и че в мислите си, защото не мога да помръдна крайниците си, усъвършенствувам движенията, които ще ми осигурят този успех. Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето, щом като съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е еднаква: както умират едните, така умират и другите и всичко е суета. Суета над суетите. Но все пак под защитата на свети Лудвин моите жилави мисли упорито репетират. Белград, май 1967
© Борислав Пекич Други публикации: |