Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

Аверинцев, С. С., Греческая "литература" и ближневосточная "словесност". Два творческих принципа. - Типология и взаимосвязи литератур древнего мира. М., 1971; Об общем характере символики Раннего Средневековья. - Semeiotikh. Материалы всесоюзного симпозиума по вторичным моделирующим системам. I (5). Тарту, 1974; Порядок космоса и порядок истории в мировоззрении раннего средневековья (общие замечания). - Античность и Византия. М., 1975; Поэтика ранневизантийской литературы. М., 1977; Эсхатология. - Философский энциклопедический словарь. М., 1983.

Абрамзон, С., Фольклорные мотивы в киргизских преданиях генеалогического цикла. - Фольклор и этнография: Связи фольклора с древними представлениями и обрядами. М., 1977.

Alexander, P. J., Medieval Apocalypses as Historical Sources. - American Historical Review, 1968; Byzantium und the Migration of Literary Motif's. The Legend of the Last Roman Emperor. - Medievalia et Humanistica, N.s., 1971, v. 2; Псевдо-Мефодий и Эфиопия. - Античная древность и средние века. Свердловск, 1973, вып. 10; Historical Interpolations in the Zbornik Popa Dragolia. - Actes du XIVe Congres International des etudes byzantines, Bucarest, 6-12 sept., 1971, vol. III, Bucarest, 1976; Les debuts des conquetes arabes en Sicile et la tradition apocalyptique byzantino-slave. - Alexander, P. J., Religious and Political History and Thought in the Byzantine Empire [16 etudes en angl., fr. et russe. 1940-1974 avec pref., notes bibliogr. et index]. Londres, Variorum Repr., 1978, XIV [a]; The Medieval Legend of the Last Roman Emperor and its Messianie Origin. - Journal of Warburg and Courtauld Institute, 1978 [b]; The Byzantine apocalyptic tradition. // Ed. by Dorothy de F. Abrachamse. Berkeley - Los Angeles: University of California Press, 1985.

Акрабова-Жандова, Ив., Златна апликация с изображение на лъв от Преслав. - Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. С., 1984.

Ангелов, Б. Ст., Из старата българска, руска и сръбска литература. Кн. 2. С., 1967.

Ангелов, В., Българската монументална дърворезба. С., 1992.

Ангелов, Д., Б. Примов, Г. Батаклиев, Богомилството в България, Византия и Западна Европа в извори, С., 1967.

Ангелов, Д., Б. Чолпанов, Българска военна история : От втората четвърт на Х век до втората половина на ХV век. С.: БАН, 1989.

Ангелов, Д., Ст. Кашев, Б. Чолпанов, Българска военна история. От античността до втората четвърт на Х век. С., 1983.

Ангелов, Н., Към въпроса за старите изображения на средновековния град Търново. - Известия на окръжния музей - В. Търново. Варна, 1968, кн. IV.

Ангушева-Тиханова, Ад., Гадателните книги в старобългарската литература. С., 1996.

Андреев, Ал., Плана планина. С., 1982 [Малка туристическа библиотека].

Андреева, М. А., К истории византийско-славянских гадательных книг. - Byzantinoslavica, Praha, V, 1933-1934.

Аничков, Е. В., Язычество и Древняя Русь. СПб, 1914 (Записки Историко-филологического факультета Императорского С.-Петербургского Университета, Ч. 117).

Аполодор, Митологическа библиотека. С., 1992.

Ардзинба, В. Г., Ритуалы и мифы Древней Анатолии. М., 1982.

Арнаудов, М., Студии върху българските обреди и легенди. Част I-II. С., 1924 [Университетска библиотека, N. 38]; Баладни мотиви в народната поезия. 1. Песента за делба на двама братя. С., 1964; Пътешествие из Западна Македония. - В: Научна експедиция в Македония и Поморавието. 1916. С., 1993.

Архипов, А. А., Голубиная книга: wort und sache. - Механизмы культуры. М., 1990.

Атанасов, В., Урвич и Бистрица. Кокалянский монастир и Мала Света гора. Археологическо-исторически бележки. С., 1905.

Атанасов, Г., Сребърен медалион с образите на пророк Даниил и свети Георги от ранносредновековната крепост до село Цар Асен, Силистренско. - Археология, 1990, N. 3; Ранносредновековни оловни иконки със св. Георги-воин от Южна Добруджа. - Археология, 1992, N. 3.

Атанасов, П., Яков Крайков. Книжовник. Издател. График. ХVI в. С., 1980.

Афанасьев, А. Н., Поэтические воззрения славян на природу. Опыт сравнительного изучения славянских преданий и верований в связи с мифическими сказаниями других родственных народов. Ч. I. М. 1866; Ч. II. М., 1868; Ч. III. М., 1869.

Бадаланова, Фл., Кой е Свети Никола? (Фолклорните хипостази на един светец - материали от селата на българските преселници в Таврия). - Български фолклор, 1992, N. 3.

Бакалова, Е., Принос към изследване на царската идеология в средновековна България (стенописите в църквата "Св. Архангел Михаил" край Иваново). - Проблеми на изкуството, 1988, N. 3.

Балкански, Т., Овча купел. - Език и литература, 1986, N. 6.

Бараг, Л. Г., Сюжеты и мотивы белорусских волшебных сказок (Систематический указатель). - Славянский и балканский фольклор. М., 1971.

Barnea, I., St. Stefanescu, Din istoria Dobrogei. Vol. III. Bucuresti, 1971.

Беновска-Събкова, М., Етнокултурна специфика на змея като митически персонаж. - Единство на българската фолклорна традиция. С., 1989 [a]; Змеят в преданията и вярванията. - В: Фолклорната традиция на Сливенския край [Регионални проучвания на българския фолклор, Т. 2.]. С., 1989 [b]; Змеят в българския фолклор. С., 1992; Мотивът "Свети Георги убива ламята" в българския фолклор. - В: Епос - Етнос - Етос [Епосът във фолклорната култура на славянските и балканските народи]. С., 1995.

Бешевлиев, В., Прабългарски епиграфски паметници. С., 1981 [a]; Der stadtname Provadija. - Балканско езикознание, XXIV, 1981, N. 3 [b]; Началото на българската държава според апокрифен летопис от ХI век. - Средновековна България и Черноморието. [Сборник доклади от националната конференция, Варна, 1980 г.] Варна, 1982; Първобългари. История. С., 1984; Един приказен мотив в т.нар. "Български апокрифен летопис". - Български език, 1987, N. 5; Прабългари в Брегалница. - МПр, 1992, N. 1 [a]; Първобългарски надписи. Второ преработено и допълнено издание. С., 1992 [b].

Благоев, Н. П., Царувал ли е Аарон, братът на Самуила, и кога? - МПр, 1927, кн. 3-4.

Богданов, Б., Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991.

Богданов, Ив., Български твърдини (Книжовни огнища, крепости, манастири в София и Софийско). С., 1971.

Богдановић, Д., Стара српска рукописна књига и проблем реконструкциjе њених фондова. - Споменица, посвећена 130-годишњици живота и рада Библиотеке Српске Академиjе наука и уметности. Посебна издања САНУ, 476, Београд, 1974; Инвентар ћирилских рукописа у Jугославиjи. Београд, 1982.

Божиков, Вес., Н. Янков, Тайните съкровища в България. I. Трето допълнено изд. Изд. Сфера, 1999.

Божилов, Ив., Битолският надпис на цар Иван Владислав и някои въпроси от средновековната българска история. - Исторически преглед (София), 1971, N. 1; Българската средновековна историопис. - Предговор към: Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. С., 1983; Фамилията на Асеневци (1186-1460): генеалогия и просопография. С, 1985; OROS TWN BOULGARWN. - Старобългарска литература (София), кн. 25-26, 1991; Първобългарският надпис от Филипи. Нови теории и факти. - Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. В. Търново : ВТУ, 1993; Българите във Византийската империя. С., 1995.

Болотов, В. В., Михайлов день. Почему собор св. архистратига Михаила совершается 8 ноября. Эортологический этюд. - Христ. чтение, 1892, N. 11-12.

Бончев, Г., Мегалитни паметници в Сакар планина. - СбНУ 18, ч. I-II. С., 1901; Петрографско-минерални изучвания в Македония. - Сб. БАН, кн. ХIII. Клон Природо-математичен. 5. С., 1920.

Бончев, С., Принос към въпроса - имало ли е на Балканския полуостров ледници. - Годишник на Българското природоизп. дружество, г. II, 1897-1898, N. 3. С., 1898.

Боргояков, М. И., Гуно-тюркский сюжет о прародителе-олене (быке). - Советская тюркология (Баку), 1976, N. 3.

Брандес, В., Византийская апокалиптическая литература как источник изучения некоторых аспектов социальной истории. - ВВр., 1989, Т. 50.

Буслаев, Ф., Историческая христоматия церковно-славянскаго и древнерусскаго языков, составлена Ф. Буслаевым. М., 1861.

Вакарелски, Хр., Бит и език на тракийските и малоазийските българи. Част I. Бит (от Хр. Вакарелски). С., 1935 [Тракийски сборник, кн. V]; Български празнични обичаи. С., 1943.

Василиев, Ас., Черковно строителство в София до Освобождението. - Юбилеен сборник на Софийското българско благотворително образователно дружество "Иван Н. Денкооглу". С., 1940.

Венедиков, Ив., Първият брак на Гаврил-Радомир. - Сборник в памет на проф. Ал. Бурмов. С., 1973; Легендата за Михаил Каган. - Преслав. 2. С., 1976; Военното и административно устройство на България през IХ-ХI век. С., 1979; За старобългарския епос. - Българско средновековие [Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев]. С., 1980; Медното гумно. - Първи Международен конгрес по българистика. София, 23 май - 3 юни. Доклади. Българската култура и взаимодействието й със световната култура. 2. Етнография и фолклор. С., 1983 [a]; Медното гумно на прабългарите. С., 1983 [b]; Златният стожер на прабългарите. С., 1987; Прабългарите и християнството. С., 1995.

Венов, Ил., Аладжа мънастир. Пътни впечатления. Варна, 1909.

Веселовский, А. Н., Опыты по истории развития християнской легенды: I. Откровения Мефодия и византийско-германская императорская сага. - ЖМНП, 1875, Ч. CLXXVIII, апрель, с. 283-331 (1. Легенда о последнем императоре); ЖМНП, 1875, Ч. CLXXIX, май, с. 48-97 (2. Легенда о возвращающемся императоре); ЖМНП, 1875, Ч. CLXXIX, май, с. 97-130 (3. Легенды о скрывающемся императоре); Южно-русския былины. - СбОРЯС, Т. ХХII, Ч. 2, 1881; отд. отп. - СПб, 1881 [1. Михаил Данилович и младшие богатыри]; Разыскания в области русских духовных стихов. Вып. Четвертый. - СбОРЯС, Т. ХХХII, 1883, октябр, N. 4, с. 1-461 [Зап. Имп. АН, Т. XLV, июль, 1883, прил. N. 1]; Отд. отп. - СПб, 1883; Мелкие заметки к былинам. - ЖМНП, 1888, Ч. CCLII, май [V. Золотыя врата в Киеве и Царьграде].

Витанов, Г., Лечение с камък сред капанското население в Поповско (Предварително съобщение). - Попово в миналото. Сборник материали от научна конференция, проведена в град Попово на 10 юни 1993 година. Варна, 1994.

Войнов, М., Българската държавна приемственост и Самуилова България. - Исторически преглед (София), 1979, N. 6.

Вълчев, Д., Археоастрономическа интерпретация на скалния обект "Квачката" в Сакар планина. - Интердисциплинарни изследвания, Т. 18. С., 1991.

Габелић, См., Циклус Арханђела у византиjскоj уметности. Београд, 1991 [Српска Академиjа наука и уметности. Посебна издања, књ. DCX, Одељење историjских наука, књ. 16; Филозофски факултет у Београду - Институт за историjу уметности, студиjе 10].

Гальковский, Н. М., Борьба христианства с остатками язычества в Древней Руси. Харьков, 1916; Борьба христианства с остатками язычества в Древней Руси. Т. II. М., 1913 [Записки Императорскаго Московскаго археологическаго Института, Т. ХVIII].

Генов, М., Б. Ангелов, Стара българска литература в примери, преводи и библиография. С., 1922.

Генчев, Ст., Народна култура и етнография. С., 1984; Сватбата. С., 1986.

Георгиев, Ем., Литература на изострени борби в Средновековна България. С., 1966; Литературата на Втората българска държава [Първа част: Литературата на ХIII век]. С., 1977.

Георгиев, Вл., За името на с. Дървеница и за преименуването на градове и села у нас. - Български език, г. VI, 1956, N. 3; Трите фази на славянската митология. - Изследвания в чест на акад. Михаил Арнаудов. Юбилеен сборник. С., 1970.

Георгиев, П., Големият езически храм в Плиска. - Проблеми на прабългарската история и култура. С., 1989; Първобългарският надпис от Филипи в нова светлина. - Исторически преглед (София), 1990, N. 3; За столица Преспа след Йордан Иванов. - Известия на исторически музей - Кюстендил, Том IV. Кюстендил'92. С., 1996; Кръглата дървена постройка в Плиска. (Принос към изучаване на българския дворцов церемониал от началото на IХ в.). - Проблеми на прабългарската история и култура. 3. С., 1997.

Георгиева, Ив., Българска народна митология. С., 1983.

Герасимов, Т., Ново тълкуване на рисунката на Велико Търново от Брашовския ръкопис. - Археология, 1968, N. 1.

Гергова, Ив., Поп Пунчо от село Мокреш ­ виден представител на нашата ранна възрожденска култура. ­ От Тимок до Искър. Изследвания и материали [Регионални проучвания на българския фолклор. Том 1.] С., 1989.

Гергова, Ем., Борис-Михаил, Михаил Каган и Михаил Войн - литературно-просопографски наблюдения. - Старобългаристика, г. ХI, 1987, N. 3.

Гиндин, Л. А., Древнейшая ономастика Восточныых Балкан (Фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглоссы). София, 1981.

Горский, А. В., К. И. Невоструев, Описание славянских рукописей Московской Синодальной библиотеки. Отд. Вторый, Ч. 2. М., 1859; Описание славянских рукописей Московской Синодальной Библиотеки. Отд. Вторый. Писания Святых Отцев, Ч. 3. Разныя богословския сочинения (Прибавление). М., 1862.

Грашева, Л., Брегалницкая миссия Константина-Кирилла и Мефодия. - Проблемы изучения культурного наследия, М., 1985.

Греков, И. Б., Восточная Европа и упадок Золотой Орды (на рубеже ХIV-ХV вв.). М., 1975.

Груз. пред. - Грузинские народные предания и легенды. М., 1973.

Групчевич, К. ­ К. Групчевић, Охрид и Охридско jезеро. Цариград, 1900.

Гуревич, А. Я., Категории средневековой культуры. М., 1972 (2-е изд. - 1984); Проблемы средневековой народной культуры. М., 1981 [бълг. превод - Проблеми на средновековната народна култура. С., 1986]; Этнология и история в современной французской медиевистике. - Советская этнография, 1984, N. 5; Культура и общество средневековой Европы глазами современников (Exempla ХIII века). М., 1989.

Гълъбов, Ив., Старобългарски език с увод в славянското езикознание. С., 1980.

Делева, Ант., Прабългарската заемка в старобългарски капь (Проект за речник на прабългарските заемки в старобългарския речников фонд). - Медиевистика и културна антропология: Сборник в чест на 40-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. София: Мнемозина, 1998.

Делирадев, П., Витоша. С., 1926; Осогово. С., 1927; Пътувания из България, кн. II. С., 1944; Принос към историческата география на Тракия. С., 1953, Т. I-II; Пътувания из България /Второ доп. изд., С., 1989.

Димитров Б., Ант. Ханджийски, Каменните щитове на България. С., 1988.

Dimitrov, Str., The Bulgarian apocryphae chronicle and bulgarian ethnic history. - Etudes balkaniques, 1993, 4.

Динеков, П., Болгарская апокрифическая летопись. - Проблемы изучения культурного наследия. М., 1985.

Динчев, К., Юнаци още комити. Легенди и предания, записани и подготвени за печат от Костадин Динчев. [б. м.], 1993.

Добрев, Ив., Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. С., 1982 [a]; Нови вести за прабългарите в панегиричната литература. - Старобългарска литература (София), кн. 11, 1982 [b]; Старинни народни думи. С., 1987 (Библиотека "Родна реч омайна", кн. 27).

Добруджа - Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1974.

Добруски, В., Няколко историческо-археологически бележки. - СбНУ 3, 1890.

Дончева-Петкова, Л., Средновековни съдове с животински и човешки изображения. - Музеи и паметници на културата (София), г. Х, 1970, N. 2.

Дончева, Л., К. Попконстантинов, Апокрифна молитва от Х-ХI в. върху оловен амулет от с. Одърци, Толбухинско. - Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. С., 1994.

Драгова, Н., Старобългарските извори на житието за петнадесетте тивериуполски мъченици от Теофилакт Охридски. - Studia Balcanica. 2. Проучвания по случай II конгрес по българистика. С., 1970.

Драгоманов, М., Славянските сказания за рождението на Константина Великий. - СбНУ 2, 1890; Забележки върху славянските религиозно-етически легенди. - СбНУ 10, 1894.

Дринов, М., По що и откога сегашната българска столица е наречена София. ­ Светлина (Пловдив), г. IV, 1894, N. 2 (=Дринов, М., 1971, 2, с. 356-358); Медно (бакърно) гумно, меден ток в словенските и гръцките умотворения. - В: Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов, 1869-1899. С., 1900 (=Дринов, М., 1971, 2, с. 410-433); Избрани съчинения, Т. 2. С., 1971.

Дуйчев, Ив., Из старата българска книжнина. I. Книжовни и исторически паметници от Първото българско царство. С., 1940 [2 изд., С., 1943]; Из старата българска книжнина. II. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. С., 1944; Рилският светец. С., 1947; Българско Средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. С., 1972; Проучвания върху средновековната българска история и култура. С., 1981.

Дуйчев, Ив., Цв. Кристанов, Естествознанието в Средновековна България. Сборник от исторически извори. С., 1954.

Дякович, Б., Археологически излет в Крайдунавска България. - СбНУ 20, 1904.

Евсеев, И., Книга пророка Исайи в древнеславянском переводе [Ч. I: Славянский перевод книги пророка Исаии по рукописям ХII-ХVI в.; Ч. II: Греческий оригинал славянского перевода книги пророка Исаии]. СПб., 1897, 145 с.

Екзарх, Й., Шестоднев. /Превод от старобългарски, послеслов и коментар Николай Цв. Кочев. С., 1981.

Живков, Т. Ив., Фолклор и съвременност. С., 1981; Предговор към: А. Я. Гуревич, Проблеми на средновековната народна култура. С., 1986; Етнокултурно единство и фолклор, С., 1987; Етничният синдром, С., 1994.

Завоев, П., Град Щип. С., 1943.

Заимов, Й., За името на с. Дървеница, Софийско. - Български език, г. ХVI, 1966; Български именник. С., 1988.

Заимов, Й., В. Заимова, Битолски надпис на Иван Владислав (Старобългарски паметник от 1015-1016 г.). С., 1970.

Захариев, Й., Лазаруване в Каменица (Кюстендилско). - Известия на народния етнографски музей (София), г. Х-ХI, 1932.

Захариев, Ст., Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза с една харта и таблица на различни стари памятници. Виена, 1870 [Фотот. изд. - С., 1970].

Златарски, В. Н., История на българската държава през средните векове. Т. I. Първо българско царство. Ч. 1. Епоха на хунно-българското надмощие. С., 1918; История на българската държава през средните векове, Т. I. Първо българско царство [Ч. 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство]. С., 1927 (2 изд. - 1971); История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018-1187). С., 1934 (2 изд. - 1972); История на българската държава през средните векове. Т. III. Второ българско царство [България при Асеневци (1187-1280)]. С., 1940 (2 фотот. изд. - 1994); Избрани произведения. Т. I. С., 1972; Избрани произведения. Т. II. С., 1984.

Иванов, В. В., Восстановление первоначалного текста кетского мифа о разорителе орлиных гнед; Структура кетского мифа о разорителе орлиных гнезд; Параллелизм американских индейских и кетского мифов о разорителе орлиных гнезд. - Semeiotikh. Материалы симпозиума по вторичным моделирующим системам. I (5). Тарту, 1974; Связи фольклора и языков обско-угорских народов с кетским фольклором и языком. - Финно-угорские народы и Восток. Тарту, 1975; К проблеме следов древнейшего литературного языка у славян. ­ Славянское и балканское языкознание: История литературных языков и письменность. М., 1979; Культурная антропология и история культуры. - Одиссей. 1989, М., 1989.

Иванов, В. В., В. Н. Топоров, Славянские языковые моделирующие семиотические системы. М., 1965; К проблеме достоверности поздних вторичных источников в связи с исследованиями в области мифологии: (Данные о Велесе в традициях Северной Руси и вопросы критики письменных текстов). ­ УЗТГУ, вып. 308 (ТЗС, Т. VI.), Тарту, 1973; Исследования в области славянских древностей. М., 1974.

Иванов, Й., Северна Македония. Исторически издирвания. С., 1906; Рец. за: Ф. И. Успенский. О вновь открытых мозаиках в церкви св. Димитрия в Солуни. (ИРАИК, ХIV, 1909). - Известия на българското археологическо дружество (София), I, 1910 Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност. Второ, допълнено издание. С., 1917 [a] (Фотот. изд. - 1986); Свети Иван Рилски и неговият манастир. С., 1917 [b]; Богомилски книги и легенди. С., 1925 (Фотот. изд. - 1970); Български старини из Македония. Второ, допълнено издание. С. 1931 (Фотот. изд. - 1970); Жития на Св. Ивана Рилски. - ГСУ, ИФФ, кн. ХХХII, 13. С., 1936 (отд. отп.); Българските народни песни. С., 1959; Избрани произведения, Т. I. С., 1982.

Иванов, С. А., "Болгарская апокрифическая летопись" как памятник этнического самосознания болгар. - Развитие этнического самосознания славянских народов в эпоху зрелого феодализма. М., 1989.

Иванова, Р., Българската фолклорна сватба. С., 1984.

Иванова, Кл., За Хилендарския препис на първия Симеонов сборник. - Старобългарска литература (София), кн. 5, 1979; За един ръкопис с палимпсест от библиотеката на Йерусалимската патриаршия. - Palaeobulgarica, г. ХVIII, 1994, N. 2.

Иванова-Мавродинова, В., За украсата на ръкописите от Преславската книжовна школа. - Преслав. Сборник, Т. I. С. 1968.

Иванова-Мавродинова, В., А. Джурова, Асеманиевото евангелие. С., 1981.

Измирлиева, В., Една гледна точка към понятието "жанр" в старобългаристиката. - Старобългарска литература, кн. 25-26, 1991.

Иречек, К., Християнският елемент в топографическата номенклатура на българските земи./ Прев. Ст. Аргиров. - ПСп, кн. 55-56, 1898 , с. 223-269 [Притурки: II. Географските имена в българското видение на пророк Исая, с. 263-268]; Пътувания по България. С., 1974 (I изд., Пловдив, 1899).

Илиев, Ат., Растителното царство в народната поезия, обичаите, обредите и поверията на българите. - СбНУ 7, 1892.

Илиев, Цв., Овча купел [Наши курорти]. С., 1983.

Илчева, В., К. Попконстантинов, Старобългарски надпис от Х век от Хотница, Великотърновско. - Историко-археологически изследвания. В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. В. Търново, 1994.

Истрин, В. М., Откровение Мефодия Патарского и апокрифические видения Даниила в византийской и славяно-русской литературах. Исследования и тексты. М., 1897.

Иширков, А., Град София през ХVII в. С., 1912 (Материали за историята на София, кн. III).

Йорданов, Ст., Обичаят "свещена пролет" у прабългарите и механизмът на преселенията им в Северното Причерноморие и на Балканите. - Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Том Втори. В. Търново, 1993; За митологичната младост и миторитуалната ликантропия на прабългарския владетел: I. Цар Гордие-Чигочин от апокрифа "Сказание Исаево". - Историко-археологически изследвания: В памет на проф. д-р Станчо Ваклинов, В. Търново, ВТУ, 1994.

Каймакамова, М., Две старобългарски летописни съчинения от ХI век. - Исторически преглед (София), 1976, N. 5; Политическото утвърждаване на България през VII - IХ век според българската историко-летописна традиция. - България в света от древността до наши дни, Т. 1. С., 1979; Старобългарското историко-летописно творчество от средата на IХ век до началото на ХI век. - ГСУ, ИФ, Т. 72 (1978). С., 1982; "Български апокрифен летопис" и значението му за българското летописание. - Старобългарска литература, кн. 15, 1984; Българска средновековна историопис. С., 1990.

Калоянов, А., Български митове. С., 1979; Фолклорно-митологични представи в някои паметници на средновековното ни приложно изкуство. - В сб., с. 1300 години българска държава (Доклади и съобщения от научна конференция, проведена на 5 и 6 ноем. 1981 г. в чест на 1300-годишнината на Българската държава). В. Търново : ВТУ, 1982; Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор, В. Търново, 1986 (хабилитационен труд, ръкопис); 77-годишният цикъл във фолклорно-митологичните представи на българите. - Интердисциплинарни изследвания. Т. ХV. С., 1988 [а]; Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор (Черно море и бял Дунав). - Трудове на ВТУ "Кирил и Методий", 22, 1988, N. 1 [б]; Фолклорно-митологични представи в летописния разказ на поп Петър от село Мирково. ­ Проблеми на литературната наука, история и критика: В чест на проф. д-р Георги Димов. В. Търново, 1989 [а]; Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор (Влашка земя и Богданска). - Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989 [б]; Кой стои зад името Град в лазарската песен от Прилеп? - История и култура на Карнобатския край. Сборник научни материали, Т. 2. С., 1992; Верско-митичното и религиозно-езическото в две жътварски песни. - Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 2. С., 1994; Българското шаманство. С., 1995.

Калвокореси, П., Кой кой е в Библията и изображението му в изкуството [б. м.], 1995.

Каменов, Г., Предания от Кърджалийско за съпротивата на родопските българи срещу османското нашествие. ­ Векове, год. VIII, 1979, N. 1; Историческата истина във фолклора (С оглед на източнородопските предания). - Български фолклор, год. ХIII, 1987, N. 3.

Капанци - Капанци. Бит и култура на старото българско население в Североизточна България. Етнографски и езикови проучвания. С., 1985.

Каприев, Г., История и метафизика: Очерци по историческото мислене на западноевропейското средновековие. С.; СУ, 1991.

Каракановски, Б. К., Превземането на град Ловеч от турците в 1474 година. - Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание. Кн. II. С., 1930.

Карамзин, Н. М., История государства российского, Том I, М., 1989.

Каранов, Ефр., Историко-топографически бележки за Урвичский монастир (в Софийско). - Наука (Пловдив), 1881, N. 3 [=Каранов, Ефр., 1991 , с. 140-148]; Змеят (аждер) и змията (зъмя) в българската народна поезия. - ПСп., 1884, Кн. 9 [=Каранов, Ефр., 1991 , с. 73-77]; Материали по етнографията на някои местности в Северна Македония, които са смежни с България и Сърбия. - СбНУ 4, 1891 [=Каранов, Ефр., 1991 , с. 187-231]; Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. С., 1991.

Карапетров, П. П., Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893.

Каринский, Н., Язык Пскова и его области в ХV в. СПб, 1909.

Китка - Китка. Месечно литературно списание/ Ред. П. Ив. Радев, Ст. Попов, Хр. Карапетков. Хасково, г. I, 1893.

Клейн, И., "Слово о полку Игореве" и апокалиптическая литература: (К постановке вопроса о топике древнерусской литературы). - ТОДРЛ, Т. 31. Л., 1976.

Климишин, И. А., Календар и хронология. М., 1985.

Кожухаров, Г., Архитектура и строителство през Възраждането. - София през вековете. Т. I. С., 1989.

Кожухаров, Ст., Неизвестен препис на Солунската легенда. - Български език, г. ХVI, 1966; Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. - Търновска книжовна школа. 1371-1971. С., 1974; Служба за успението на Иван Рилски (новооткрита най-ранна редакция от ХIII в.). - Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев. С., 1979.

Койчев, Н., Два изчезнали града в Новозагорско: 1. Юленград; 2. Авли. - Архив за поселищни проучвания, г. II, 1938, N. 4.

Колева, Т., Гергьовден у южните славяни. С., 1981.

Коледаров, П., Климент Охридски, "първи епископ на български език" на драговитите в Солунско и на Великия в Западните Родопи. - Константин-Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100-годишнината от смъртта му. С., 1969; Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. С., 1979; Цар Петър I. - ВИСб, 1982, N. 4; Името Македония в историческата география. С., 1985.

Константинова, В., К. Попконстантинов, Апокрифна молитва от Х век върху оловна пластина. - Die Slavische sprache, Bd. 13, 1987.

Копыстенский, З., Палинодия или книга обороны кафолической. - Памятники полемической мысли в Западной Руси. СПб., 1878, Кн. 1.

Костов, Ст. Л., (Доклади на етнографите към армиите. Ст. Л. Костов, етнограф при Първа армия.) - Научна експедиция в Македония и Поморавието. 1916. С., 1993.

Коцева, Ел., Най-ранният кирилски препис от слова на Григорий Богослов. - В: Българско Средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70 годишнината на проф. И. Дуйчев. С., 1980.

Красавина, С. К., Трудът на Дука като извор за историята на антиосманската борба на народите от Югоизточна Европа. - Исторически преглед (София), 1988, N. 9.

Кръгла маса..., Кръгла маса "Византия и славяните на Балканите - типологическа съпоставка на културните модели". - Годишник на Софийския университет "Климент Охридски", Т. 84-85, Център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", 4. София, 1994.

Куев, К., Г. Петков, Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст. С., 1986.

Кънчов, В., Битолско, Преспа и Охрида (пътни бележки). - СбНУ 4 [=Кънчов, В., 1970, Т. I, с. 374-499]; Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. - СбНУ 10-13, 1894-1896 [=Кънчов, В., 1970, Т. I, с. 29-373]; Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало. - ПСп., г. ХI, 1898, кн. 55-56 [=Кънчов, В., 1970, Т. II, с. 7-181]; Орохидрография на Македония. /Издава Българското книжовно дружество в София, под редакцията на проф. А. Иширков. Пловдив, 1911; Избрани произведения. Т. I-II. С., 1970.

Кюлев, Ив., Народни песни от Неврокопско. С., 1977.

>>>

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).