Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

Лавров, П. А., Апокрифические тексты. - СбОРЯС, Т. 67, Ч. 3, СПб., 1899.

Лазарев, В. Н., Русская средневековая живопись. М., 1970; История византийской живописи. М., 1986.

Лев Диакон, История /Перевод М. М. Копыленко; статья М. Я. Сюзюмова; комментарий М. Я. Сюзюмова, С. А. Иванова; отв. ред. чл. корр. АН СССР Г. Г. Литаврин. М., 1988.

Лихачов, Д. С., Избранные работы в трех томах. Т. 1. Л., 1987.

Лома, Ал., Рани слоjеви хришhанских топонима на старосрпском тлу. - Ономатолошки прилози (ОПр.), ХI, Београд, 1990.

Лотман, Ю. М., Проблема "обучения культуре" как ее типологическая характеристика. - УЗТГУ, вып. 284 (ТЗС, Т. V.), Тарту, 1971; Поетика. Типология на културата. С., 1990; Изъявление Господне или азартная игра? (Закономерное и случайное в историческом процессе). - В: Ю. М. Лотман и тартуско-московская семиотическая школа. М., 1994.

Лотман, Ю., Б. Успенский, О семиотическом механизме культуры. - УЗТГУ, вып. 284 (ТЗС, Т. V.), Тарту, 1971; Миф - имя - культура. - УЗТГУ, вып. 308 (ТЗС, Т. VI.), Тарту, 1973.

Любенов, П. Цв., Сборник от разни умотворения из Кюстендилско. С., 1896; Баба Ега. Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи от Кюстендилско. Търново, 1887; Самовили и самодиви. С., 1891.

Мавродинов, Н., Старобългарското изкуство: Изкуството на Първото българско царство. С., 1959.

Маразов, Ив., Мит, ритуал и изкуство у траките. С., 1992; Митология на траките. С., 1994.

Маринов, В., Герлово. Областно географско изучване. С., 1936.

Маринов, Д., Описание на Кладнишкия манастир "Св. Николай" в Софийската епархия. - Религиозни разкази, 1896, N. 2; Избрани произведения. Т. 1. С., 1981; Т. 2. С., 1984.

Марчевски, Ив., Апокалиптичната перспектива от края на времената в светоотечески синтез. [б. м. (София)], 1994.

Мелетинский, Э. М., Время мифическое. - МНМ, Т. 1, 1981; Эпос и мифы. - МНМ, Т. 2, 1982.

Макушев, В., О некоторых рукописях Народной библиотеки в Белграде. - Русский филологический вестник, Варшава, 1882, кн. 1.

Манова, Ек., Върху някои иконографски черти на св. Георги в български стенописи от ХV век. - Археология, г. IV, 1962, N. 3.

Маслев, Ст., Едно неизвестно у нас изображение на Царевец във Велико Търново. - Археология, 1967, N. 2; Изображението на Царевец в Брашовския миней в светлината на ново проучване. - Векове, 1975, N. 1.

Мечева, Ан., Второто и Първото житие на Стефан Дечански. - Език и литература, 1985, N. 5.

Матанов, Хр., Представата за държавно устройство и царска власт в "Българския апокрифен летопис". - Държавностно-политически традиции по българските земи : Сборник с материали от Втората национална конференция на младите историци, 14-16 ноем. 1979. Велико Търново, ВТУ "Кирил и Методий", 1980.

Матанов, Хр., Р. Михнева, От Галиполи до Лепанто [Балканите, Европа и османското нашествие. 1354 - 1571 г.]. С., 1988.

Меджидиев, Ас., Град Дупница до Освобождението. Дупница, 1935.

Миков, Л., Обредът Герман в Михайловградско. - Български фолклор, 1982, N. 3; Изображения на ръка в българския пластичен фолклор. - Български фолклор, 1988, N. 1.

Милетич, Л., Дако-румъните и тяхната славянска писменост. II. Нови влахо-български грамоти от Брашов. - СбНУ 13 (1896).

Милчева, М., За обредните хлябове в Хасковско. - Векове, 1987, N. 6.

Милтенова, Ан., Апокрифът за борбата на архангел Михаил със Сатанаил в две редакции. - Старобългарска литература, кн. 9, 1981; Неизвестна редакция на апокрифа за борбата на Архангел Михаил със Сатанаил. - Литературознание и фолклористика. В чест на акад. Петър Динеков, С., 1983; Неофициалната книжнина през ХIII век в контекста на идейните и литературните тенденции на епохата. - Търновска книжовна школа, Т. 4. Културно развитие на българската държава в края на ХII-ХIV в., С., 1985; Към въпроса за сборниците със смесено съдържание като литературно явление през ХV-ХVII в. - Литература, общество, идеи. Изследвания на млади научни работници. С., 1986; Апокрифни пророчества в средновековната българска литература (ХI-ХIII в.). - Втори международен конгрес по българистика (23 май - 3 юни 1986 г.). Доклади: 11. Стара българска литература. Литература на Българското Възраждане. С. 1987; Новооткрит "близнак" на Беляковския апокрифен сборник. - Старобългаристика, г. ХIII, 1989, N. 3; Солунската легенда и нейните типологически паралели. - Годишник на Софийския университет, Научен център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", Т. 1, 1987, С., 1990; Цикълът от историко-апокалиптични творби в Драголовия сборник - произход, източници, композиция. - Старобългарска литература (София), кн. 25-26, 1991; "Видение на пророк Исаия за последните времена" - историко-апокалиптично съчинение от ХIII век. - Старобългаристика, г. XVI, 1992, N. 2; "Слово за Антихриста" - един малко познат български апокриф. - Старобългаристика, г. ХVII, 1993, N. 1.

Милтенова, Ан., М. Каймакамова, Неизвестно старобългарско летописно съчинение от ХI в. - Старобългаристика, г. VII, 1983, N. 4.

Miltenova, A., M. Kajmakamova, The uprising of Petar Delyan (1040-1041) in a new old Bulgarian source. - Byzantinobulgarica. 8, Sofia, 1986.

Милтенова, Ан., В. Тъпкова-Заимова, Виденията на пророк Даниил във Византия и в средновековна България. - Старобългаристика, г. ХIV, 1990, N. 4.

Минчева, А., Аспекти на формирането на нормите на старобългарския книжовен език. - Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985.

Михайлов, Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза "медно гумно". - ИНМ-Варна, Т. 23, 1987.

Михајловић В., Из наше митологије (здијаније: здухач). // Зборник Матице Српске за филологију и лингвистику; Нови Сад, XXV/2, 1982, 138-140

Младенов, М. Сл., Из българската диалектна лексика (II). - Език и литература, 1986, N. 4.

Младенов-Кодов - Тракийски сборник, кн. VI. Бит и език на тракийските и малоазийските българи. Част II. Език (от Ст. Младенов и Хр. Кодов). С., 1935.

Моллов, Т., Народният светец Димитър Басарбовски и обредите за дъжд. - Българска етнография, 1989, N. 1; Легендата за Каябашкото блато и българските космологични представи. - В: История и култура на Карнобатския край (Сборник научни материали). Том 2. С., 1992 За границите на смисъла в Шишмановата песен. - В: Алманах VI клас : Народни песни. Българска литература. Чужда литература (литературознание, език, стил, методика). В. Търново, 1994 [a]; Материали за фолклорното богатство и фолклористиката в Лясковец. - В: Лясковец в миналото. В. Търново, 1994 [b]; Фолклорно-митологични елементи в старобългарската литература ("Чудо на Свети Георги с българина"). - В: Палеобалканистика и старобългаристика: Първи есенни национални четения "Професор Иван Гълъбов". В. Търново: ВТУ, 1995; Легендите за Саръ Салтък и българските фолклорно-митологични представи за Летния Свети Никола. - В: Българите в Северното Причерноморие. Т. VI. В. Търново : ВТУ, 1997.

Мусакова, Е., Изображение на лъв върху керамичен съд от Преслав. - Изкуство, 1987, N. 7.

Мутафчиев, П., Няколко бележки за Хисаря и околността му. ­ Известия на българското археологическо дружество (София), Т. III (1912-1913), св. 1. С., 1913 (=Избрани произведения, Т. 1. С., 1973).

Неклюдов, С. Ю., Героический эпос монгольских народов: Устные и литературные традиции. М., 1984.

Наумов, Е. П., К истории летописного "Списка русских городов дальних и ближних". - Летописи и хроники. 1973 г. М., 1974; Болгарские топонимы "Российской географии ХIV века" (Некоторые текстологические вопросы "Списка русских городов дальних и ближних"). - Българско средновековие [Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев]. С., 1980; Положение болгарских земель в эпоху турецкого завоевания и русско-болгарские связи конца ХIV века. - Руско-български връзки през вековете. С., 1986.

Наумов, Ал., О црквенословенским апокрифима. - Прилози за књижевност, jезик, историjу и фолклор, књ. 53, св. 1-2, Београд, 1977; Апокрифите в системата на старата славянска литература. - Старобългаристика, г. IV, 1980, N. 2; Нови информации за балканското православиjе од почетокот на ХVII век. - Спектар, год. 11, 1993, бр. 21-22.

Николаев, С. Л., А. Б. Страхов, К названию бога-Громовержца в индоевропейских языках. - Балто-славянские исследования. 1985. М., 1987.

Николов, Н., и др. - Николов, Н., Голев, В., Рачева, В. Срещи с кометите. С., 1986.

Нинов, Л., Останки от лъв по българските земи. - Археология, 1989, N. 2.

Новаковић, Ст., Прилози к историjу српске књижевности - Гласник Српског ученог друштва (Београд), Т. ХХХI, 1871 [292-310: VI. Jеротеjа Рачанина пут у Iерусалим. 1704]; Prica o Antihristu. ­ Starine, U Zagrebu, 1884, XVI; Примери књижевности и jезика старога и српско-словенскога. 3 изд., Београд, 1904; Примери књижевности и jезика. Београд, 1909.

Новик, Е. С., Камлание шамана как драматизированное описание вселенной. - Сборник статей по вторичным моделирующим системам. Тарту, 1973; Обряд и фольклор в сибирском шаманизме. Опыт сопоставления структур. М., 1984.

Огнянова, Ел., Достигнало до нас. С., 1984.

Павлов, Пл., Иван Русина - български военачалник и политически деец от първата половина на ХIV в. - Известия на института за военна история (София), Т. 36, 1983; Бележки за прабългарите на Кубер, както и за присъствието на печенежки и кумански групи в днешна Македония (VII-ХIII в.). - Архив за поселищни проучвания (В. Търново), г. III, 1994, N. 3-4.

Павлов, Т., Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. С., 1931.

Павловић, Л., Култови лица код Срба и Македонаца (Историjско-етнографска расправа). Смедерево, 1965 [Народни музеj Смедерево. Посебно издање, књ. 1].

Панайотов, Ив., Конст. Страшимиров, Родопи. Пътеводител. С., 1982

Панайотова, Д., Иконата "Св. Георги на трон". - Археология, г. VIII, 1966, N. 4.

Папазян-Таниелян, С., Перуниката в българската народна култура. - Етнографски проблеми на народната култура. Т. 4. С., 1996.

Парпулова, Л., Баладата "Вградена невеста" (Кратки бележки относно структурата и семантиката й). - Български фолклор, 1983, N. 2; Към реконструкцията на отношенията между фолклор и религия на Балканите през средните векове (Въз основа на баладата "Вградена невеста"). - Българска етнография, 1989, N. 3-4.

Паскалева, К., Църквата "Св. Георги" в Кремиковския манастир. С., 1980.

Пенева, Ив., Отново за идентифицирането на Велика, епископската катедра на Климент Охридски в 893 г. - Исторически преглед (София), 1990, N. 11-12; За две тракийски имена в административния апарат на българската държава от края на IХ век: Таридин и Котокий. - Исторически преглед (София), 1992, N. 10.

Пенкова, П., 1977 ­ Българските преводи на Псевдо-Методиевия летопис през ХI-ХIV в. и разпространението им в Русия. ­ Старобългарска литература, кн. 2, 1977.

Петров, П., Образуване и укрепване на Западната българска държава. 1. Към хронологията на периода 966-986 г. - ГСУ, ФИФ, Т. 53, 2, 1959. С., 1960; Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба Комитопулов с Византией. - Byzantinobulgarica, 1, 1962; Образуване на българската държава. С., 1981.

Петканова-Тотева, Д., Дамаскините в българската литература. С., 1965; Апокрифна литература и фолклор. Апокрифната хдожествена проза и фолклорът. С., 1978.

Петков, Н., Могилите в Златишкото поле и в съответния дял на Средна гора. - Известия на археологическия институт (ИАИ), Т. 17, 1950.

Примовски, Н., "Байрако червен и зелен...": (Книга за хайдушките песни в Родопския край). Пловдив, 1979.

Пропп, Вл., Исторические корни волшебной сказки. Л., 1986.

Протасьева, Т. Н., Описание рукописей Чудовского собрания. Новосибирск, 1980.

Плисецкий, М. М., Взаимосвязи русского и украинского героического эпоса. М., 1963.

Подосинов, А. В., О принципах построения и месте создания "Списка русских городов дальних и ближних". - Восточная Европа в древности и средневековье. М., 1978.

Покровский, Н. В., Страшный суд в памятниках византийского и русского искуства. - Труды IV археолог. съезда в Одессе. Одесса, 1887, Т. III.

Полывянный, Д., К истории Видинского деспотства в ХIV века. - В: Българско Средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70 годишнината на проф. И. Дуйчев. С., 1980.

Попконстантинов, К., Новооткрит двуезичен надпис от Равна. - Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. С., 1984.

Попов, Ж. и др. - Бобов дол /Авт. кол.: Попов, Ж., Д. Митев, Б. Кастелов, Ст. Цветански, Хр. Недков. С., 1991.

Попов, Р., Характеристика на българските вярвания за змея. - Българска етнография, 1983, N. 1; Пеперуда и Герман. С., 1989; Светци-близнаци в българския народен календар. С., 1991.

Попова, Т. В., Византийский народный и книжный эпос. - Византийская литература. М., 1974.

Поповић, П., Четири раjске реке (Jедно место из Константина Философа). - Глас Српске краљjевске Академиjе, 171, (1936).

Порфирьев, И. Я., Апокрифические сказания о вехтозаветных лицах и событиях по рукописям Соловецкой библиотеки. СПб., 1877 (СбОРЯС, 1877, Т. 17, Ч. 1).

Радославов, Г., В. Дочев, Ковачевци. С., 1989 [Малка туристическа библиотека, 4].

Раковски, Г. С., Съчинения в четири тома. С., 1983-1988.

Рашев, Р., Старобългарски укрепления на Долния Дунав (VII-ХI в.). Варна, 1982.

Рыбаков, Б. А., Язычество древних славян, М., 1981; Язычество древней Руси. М., 1987.

Рыстенко, А. В., Легенда о св. Георгии и драконе в византийской и славянорусской литературах. Одесса, 1909.

Савов, С., Бележки към "Български апокрифен летопис". - Студентски проучвания на СУ. Т. 1. С., СУ, 1973.

Салюм, С., Българо-арабски отношения през средните векове. - ИПр., 1987, N. 2.

Сариа, Б., Археолошка испитувања у Jужноj Србиjи. - Старинар, III, 1923 (1925).

Сахаров, В., Эсхатологические сочинения и сказания в древнерусской письменности и их влияние на народные духовные стихи. Тула, 1879.

Серафимов, Н., Село Горна Липница. Исторически очерк. С., 1975.

Селищев, А. М., Полог и его болгарское население: (Исторические, этнографические и диалектологические очерки Северо-западной Македонии). С., 1929 [а]; Семейната служба "курбан" в България и Македония и сръбската "слава". - Македонски преглед, год. V, 1929, N. 2 [б] (=1986, с. 265-309); Приноси в българската диалектология и етнография /Състав. М. Сл. Младенов, Хр. Халиолчев. С., 1986.

Срезневский, И. И., Договоры с греками. - Изв. АН по отделению русского языка и словесности, Т. III, 1854 (=1986); Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. - Приложение к ХХIV-му тому Записок Имп. Акад. Наук, N. 4, СПб, 1874; Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. - Приложение к ХХХIV-му тому Записок Имп. АН, N. 4. СПб., 1879; Обозрение древнерусских списков Кормчей книги. - СбОРЯС, 1896, Т. 65, 2; Русское слово: Избранные труды. /Сост. Н. А. Кондрашов. М., 1986.

Срећковић, П., Зборник попа Драгоља. До сада наjстариjи зборник српске писмености прве четвртине ХIII века (Садржина и пророштва). - Споменик СКА, V, 1890.

Славова, Т., Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. - Кирилометодиевски студии, Кн. 6. С., 1989; Славянски митологически компилации. - Старобългаристика, ХVII, 1993, N. 3.

Сперанский, М. Н., Из истории русско-славянских литературных связей. Сборник статей. М., 1960.

Спиридонов, Т., Тракийският град Бине. - Векове, 1982, N. 1-2.

Спространов, Е., Буря (Пътни бележки). - сп. Цвят (Ред. Н. Начов и Г. Х. Бонев), г. I, 1897; Джеладин бей. - СбНУ 14, 1897.

Соколов, М. И., Материалы и заметки по старинной славянской литературе Матвея Соколова. Выпуск Первый. I-V. М., 1888 [Известия Историко-филологического Института княза Безбородко в Нежине, Т. ХI.]; Материалы и заметки по старинной славянской литературе Матвея Соколова. Выпуск Третий. VII. Славянская Книга Еноха Праведнаго. Тексты, латинский перевод и изследования. Посмертный труд автора приготовил к изданию М. Сперанский. М., 1910

Станковска, Л., Етимологииата на оикономите Дуне, Небрегово, Чепигово и Мажучишта // Лит. збор. - Скопие, 1985. год. 32, кн. 3, с. 57-65.

Станчев, Кр., Евтимиевата школа в контекста на европейското духовно развитие. - Старобългарска литература, кн. 11, 1982; Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985.

Станчева, М., Ст. Станчев, Боянският поменик. С., 1963.

Стефанов, П., Неизвестен препис от 1604 г. на Средецката служба на Иван Рилски. - Търновска книжовна школа, Т. 5. Паметници. Поетика. Историография. В. Търново, 1994.

Стоилов, А. П., Ръкописната фолклорна сбирка на Найдена Геров. - Сборник в чест и в памет на Луи Леже. 1843-1923. С., 1925.

Стойкова, Ст., Към проучването на една обща тема в българския и гръцкия фолклор (Песента за падането на Цариград). - Български фолклор, 1985, N. 3.

Стойнев, Ан., "Именникът на прабългарските ханове" като ранноисторическо описание. - Философски преглед, 1981, 8; Светогледът на прабългарите. С., 1986.

Стоянов, В. Д., Пролетна разходка от София до Кокалянский манастир. - Пер. сп. на БКД, кн. 40, 1892 [Отд. отп.: В. Д. Стоянов. Пролетна разходка от София до Кокалянский манастир с образи на крепостта Урвич и на Шишмановата сребърна чаша. С., 1892].

Стоjановић, Љ., Стари српски хрисовуљи, акти, биографиjе, летописи, типици, поменици, записи и др. ­ Споменик СКА, III, 1890 [VII. Апокрифи и друго (2. Као бугарски летопис)]; Каталог рукописа и старих штампаних књига. Збирка Српске Краљевске академиjе. Београд, 1901; Каталог Народне библиотеке у Београду, IV. Рукописи и старе штампане књиге. Београд, 1903; Стари српски родослови и летописи. Сремски Карловци, 1927.

Тасева, Л., Българска топонимия от гръцки и сръбски средновековни документи. С., РИК "Литера", 1998.

Тахов, Г., От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали. С., 1987.

Тихонравов, Н. С., Апокрифические сказания. - СбОРЯС, Т. 58, ч. 4, СПб., 1894; Сочинения Н. С. Тихонравова, Т. 1. Древняя русская литература. М., 1898.

Тихомиров, М. Н., "Список русских городов дальних и ближних". - Исторические записки, Т. 40. М., 1952; Русское летописание. М., 1979.

Толстой, Н. И., Из географии славянских слов (1. Дожд; 2. Саламандра). - Вопросы славянского языкознания. М., 1962, вып. 6; Избранные труды, Т. 1. Славянская лексикология и семасиология. М., 1997.

Толстые, Н. И. и С. М., Заметки по славянскому язычеству. 5. Защита от града в Драгачеве и других сербских зонах. - Славянский и балканский фольклор. Обряд. Текст. М., 1981.

Топоров, В. Н., О космологических источниках раннеисторических описаний. - УЗТГУ, вып. 308 (ТЗС, Т. VI.), 1973; Pujwn, Ahi Budhnya, бадњак и др. - Этимология. 1974. М., 1976; Об одном способе сохранения традиции во времени: имя собственное в мифопоетическом аспекте. - Проблемы славянской этнографии. Л., 1979; Древо мировое. - МНМ, Т. 1, 1981; Первобытные представления о мире (общий взгляд). - Очерки истории естественно-научных знаний в древности. М., 1982.

Thomson, F. J., The Slavonic Translations of Pseudo-Methodius of Olimpus' Apocalypsis. - Търновска книжовна школа, Т. 4. Културно развитие на българската държава в края на ХII-ХIV в., С., 1985; The myth a slavonic translation of Pseudo-Nonnus' Scholia mythologica in Orationes Gregorii Nazianzeni. - Старобългаристика, ХVIII, 1994.

Тотев, Т., Преславската художествена керамика. - 1100 години Велики Преслав. Т. 1. Шумен, 1995.

Траjковски, К., Брегалничката епископиjа во светлината на наjновите археолошки истражуваньа. - Светите Климент и Наум Охридски и придонесот на Охридскиот духовен центар за словенската просвета и култура (Прилози од науч. собир, одржан на 13-15 септ. 1993 г.), Скопjе, 1995.

Трайчев, Г., Манастирите в Македония [Македонска библиотека, N. 9]. С., 1933.

Трифонов, Ю., Беседата на Козма Пресвитера и нейният автор. - Сп. БАН, кн. 29, Клон истор.-филол. и филос.-общ. 16. С., 1923.

Трифонов, Ю., Към въпроса за византийско-българските договори с езически клетви. - Известия на българския археологическия институт (ИБАИ), 11, 1937.

Трифунович, Дж., Сръбска средновековна "слава" на балкански и южнославянски светци. - Старобългарска литература, кн. 14, 1983.

Турилов, А. А., О датировке и месте создания календарно-математических текстов-"семитысячников". - Естественонаучные представления Древней Руси: Счисление лет. Символика чисел. "Отреченные" книги. Астрология. Минералогия. /Отв. ред. Р. А. Симонов. М., 1988; Кичевский сборник с "Болгарской апокрифической летописью". - Старобългаристика, ХIХ, 1995, N. 4.

Тъпкова-Заимова, В., Les idees de Rome et de la Seconde Rome chez les Bulgares. - Da Roma alla terza Roma, I (Roma, Constantinopoli, Moska), Napoli, 1983; Търново между Ерусалим, Рим и Цариград (Идеята за престолен град). - Търновска книжовна школа, Т. 4. С., 1985; Византийская и болгарская государственная идеология в эсхатологической литературе и пророчествах. - Typologie rane feodalnich slovanskych statu. Praha, 1987; Свещени и несвещени царства и градове в пророчествата и есхатологичната литература. - Годишник на Софийския Университет "Св. Климент Охридски". Научен център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев". Т. 1. 1987. С., 1990; Владетельская идеология на Балканах (Опыт сравнительного изучения). - В: Раннефеодальные славянские государства и народности (Проблемы идеологии и культуры). С., 1991 [Studia Balcanica. 20].

Тъпкова-Заимова, В., Ан. Милтенова, Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С., Унив. изд., 1996.

Унджиева, Цв., Документи по българското Възраждане в съветските архиви. - Известия на института за литература (София), 1962, кн. ХII; Български автори в руския периодичен печат. 1854-1864. /Статии, дописки, очерци, бележки. Т. I. Издирила и подготвила за печат Цвета Унджиева. С., 1982.

Умленски, Ив., Научни и народни обяснения на селищни имена в Кюстендилско. - Български език, 1991, N. 6.

Успенский, Б. А., Historia sub specie semioticae. - Semeiotikh. Материалы всесоюзного симпозиума по вторичным моделирующим системам. I (5). Тарту, 1974 (=Historia sub specie semioticae. - Культурное наследие Древней Руси. Истоки, становление, традиция. М., 1976); Филологические разыскания в области славянских древностей (Реликты язычества в восточнославянском культе Николая Мирликийского). М., 1982; История и семиотика (Воспринятие времени как семиотическая проблема). Статья первая. - УЗТГУ, вып. 831 (ТЗС, Т. ХХII.), Тарту, 1988; История и семиотика (Воспринятие времени как семиотическая проблема). Статья вторая. - УЗТГУ, вып. 855 (ТЗС, Т. ХХIII.), Тарту, 1989.

Фасмер, М., Этимологический словарь русского языка. (изд. 2-е, стереотипное). Т. I-IV., М., 1986-1987.

Франко, Iв., Апокрћфи ћ легенди з украiнських рукописiв, Т. IV. Апокрiфи есхатольогiчнi, У Львовi, 1906.

Филиповић, М., Култ Стефана Дечанског на Овчем Пољу. - Хришћанско дело, Скопље, 1937 [отд. отп. - Скоплье, штамп. "Немања", 1937, 18 с.]; Бакарно или мjедено гумно. - Етнолошки преглед (Београд), 1959, N. 1; Einige Motive in der balkanischen Folklore. - Zeitschrift fur Balkanologie, III, 1965, N. 1-2.

Филов, Б., Старобългарското изкуство. С., 1924 (цит. по 2 изд. - С., 1993 [a]); Пътувания из Тракия, Родопите и Македония. 1912-1916. С., 1993 [b].

Цанева, В., Христо и Богомил Даскалови. С обич и мисъл за Трявна. Габрово: Луна, 1997.

Цанкова-Петкова, Г., Страници от българо-унгарските отношения през ранното средновековие. - Българо-унгарски културни взаимоотношения. С., 1980.

Цветкова, Хр., Някои специфични черти на обредите за викане на дъжд сред българските преселници в Бесарабия и Таврия. - Български фолклор, 1994, N. 1.

Цивьян, Т. В., Балада о "мертвом брате" в балканском фольклоре. - Тезисы докладов IV Летней школы по вторичным моделирующим системам. Тарту, 1970; Сюжет "Приход мертвого брата" в балканском фольклоре (К анализу сходных мотивов) - УЗТГУ, в. 308 (ТЗС, Т. VI.), Тарту, 1973; Балканские дополнения к последним исследованиям индоевропейского мифа о Громовержце. - Балканский лингвистический сборник. М., 1977.

Цонев, Б., Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. II. С., 1923.

Цончев, Д., Археологически паметници по южните склонове на Панагюрска Средна гора [Материали за археологическа карта на България, кн. IХ], С., 1963.

Чаjкановић, В., Мит и религиjа у срба, Београд, 1973; Сабрана дела из српске религиjе и митологиjе. Кнь. 1-5. Београд, 1994.

Червенков, М., Курортът ·Георги Димитров". С., 1990 [Малка туристическа библиотека].

Чанева-Дечевска, Н., Църковната архитектура в България през ХI-ХIV век. С., 1988.

Чешмеджиев, Д., Кирил и Методий - покръстители на българите? - Исторически преглед (София), 1992, N. 4.

Чилингиров, С., Пътни бележки и впечатления. С., 1929 (Библиотека за юноши, N. 4).

Чистов, К. В., Народные традиции и фольклор. Очерки теории. Ленинград, 1986.

Чолев, М., Ив. Панайотов, Баташка планина. Пътеводител. С., 1982.

Чолпанов, Б., Каменните щитове. С., 1989.

Шапкарев, К., За възраждането на българщината в Македония. С., 1984.

Шахматов, А. А., Корсунская легенда о крещении Владимира. - Сборник статей, посвященных почитателями академику и заслуженному профессору В. И. Ламанскому по случаю пятидесятилетия его ученой деятельности. Часть Вторая. СПб., 1908; "Повесть временных лет" и ее источники. - ТОДРЛ, Т. 4. Л., 1940.

Schreiner, P., Die bulgaren und die weissagungen des Sabbatios uber kaiser Leon V. - Сборник в чест на акад. Димитър Ангелов. С.: БАН, 1994.

Шиваров, Н., Библейска археология. С., Синод. изд., 1992.

Шиваров, Н., Сл. Вълчанов, Вечното в двата библейски завета (Сборник с материали по библеистика). В. Търново, 1993.

Шишков, Ст., Животните в мирогледа на родопските поселения. Народоучни бележки. - Родопски напредък, Пловдив, г. IХ, кн. VI, февр. 1912.

Шишманов, Ив., Принос към българската народна етимология. - СбНУ 9, 1893; Песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи. Ч. I. - СбНУ 13, 1896; Ч. II. - СбНУ 15, 1898.

Шкорпил, Вл. и Кар., Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия. Пловдив, 1885.

Шкорпил, Х. и К., Могили [Паметници из Българско]. Пловдив, 1898.

Шкорпил, К., Старобългарски паметници из Добруджа. Лагери. - Добруджа. География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение, С., 1918.

Штављанин-Ђорђевић, Љ., Присуство групе -ЛУ у српским рукописима ХIII века. - Методиjе Солунски. 885-1985. Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштења. 14/1. Београд, 1985.

Юхас, П., Тюркобългарската и унгарската легенда за чудния елен. - Литературна мисъл, 1981, 3; Тюрко-българи и маджари : Влияние на тюрко-българската култура върху маджарите. С., 1985.

Якобсон, Р., The Puzzles of the Igor' tale on the 150th Anniversary of Its First EditioN. - Selected writings, IV. Slavic Epic Studies. Mouton & Co. The Hague. Paris, 1966; Роль лингвистических показаний в сравнительной мифологии. - В: VII Международный конгресс антропологических и этнографических наук (Москва, 3-10 авг. 1964 г.), Т. V. М., 1970.

Янакиев, К., Литургичната чувственост като елемент от средновековното преживяване на света. - Социологически преглед, 1987, извънреден брой.

Янева, Ст., Българските обредни хлябове. С., 1989.

Янкова, В., Св. цар Петър и Св. Иван Рилски. История на един мотив. - Бог и цар в българската история. /Шуменски университет "Константин Преславски". Пловдив, 1996.

Яцимирский, А. И., Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературе. ХХI-ХL. СПб., 1902 (Отд. отп. от: Изв. ОРЯС, 1900, Т. 5, кн. 4, 1237-1271, 1902, Т. 7, кн. 1, 92-136); Григорий Цамблак. Очерк его жизни, административной и книжной деятельности. СПб., 1904; Библиографический обзор апокрифов в южнославянской и русской письменности (Списки памятников). Вып. I. Апокрифы ветхозаветные. Петроград, 1921.

Элиаде, М., Космос и история. Избранные работы. М., 1987.

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).