БЪЛГАРСКИЯТ "ПРОРОК ИСАИЯ" ОТ ХI ВЕК
(Фолклорно-митологичните основания за избора)

(2)

Тодор Моллов

web | Мит - епос - история

Любопитни в този смисъл са преданията за превземането от нашественици (турци) на множество български крепости, което се датира в периода между Спасовден и Петдесетница (респ. Русалската седмица) или на Свети Дух.¹² В някои от тези (по същество квазиисторични) текстове завоевателите се приравняват с фолклорно-митологичните "вражалци" (и поради факта, че иноземците се осмислят като "долноземци"), чието нашествие бранителите виждали като прииждащи в нощта множество светлинки (а всъщност било стадо кози, овни или овце с залепени върху рогата запалени свещи).¹³ В основата на тези предания лежи вярата, че душите на мъртвите, които са временно сред хората (от Великия Четвъртък до Русалската Задушница преди Петдесетница¹⁴) могат да се превърнат във вредоносни в момента на прибирането си, откъдето произтича и квазиисторичното им отъждествяване с обитателите на Преизподнята - от вражалци или долноземци те могат да се превърнат в актуални етнични противници (последно - турци).

За народнохристиянското осмисляне на пасхалните календарни зависимости най-важни са обикновено първите и последни възможни дати на Великден (22 март и 26 апр.), а доколкото при втората дата (26 апр.) Великият Четвъртък се пада на Гергьовден (23 апр.), става ясно, че топосът "агнета /овце, овни, кози/ със залепени на рогата запалени свещи" от есхатологичните предания потвърждава широкото разпространение на обредната практика жертвените животни да се водят в църква (или към мястото на курбана) със запалени свещи на рогата (някъде ги "позлатяват", т.е. варакосват)¹⁵ и указва на пряката им връзка с култа към мъртвите (това важи и при ситуациите, в които Гергьовден съвпада с Великден, доколкото в литургичното действие тогава се "разбиват" вратите на Преизподнята).

Първата от посочените две възможни календарни обвързаности на есхатологичната Задушница (при Пасха на 22 март) се изяснява при по-подробния анализ на общобългарската коледна песен "Падане на царството на цар Константин". Макар че в коледната песен посичането на царя без съмнение продължава идеи и образност, познати на завареното автохтонно население (напр. по-ранните езически декемврийски Сатурналии), в българската традиция то най-вероятно попада и в матрицата на шаманската митология, която го ориентира към майската точка на най-ниско положение (надир) на Плеядите, белязано също с идеите за Смъртта (посичане) и Възраждането. При християнизацията и особено след балканизацията на българската фолклорна митология по този начин се "легитимирали" както 21 май (Константин и Елена), така и 11 май (денят на Константинопол). Последната дата била вече натоварена знаково от византийската имперска есхатология ("начало" и "край" на Константиновия град и държава), затова устойчивото за тоя мотив предричане на поп Никола за тридневно царуване на Костадин естествено се "датира" на 9 май (Летен Свети Никола).

В потвърждение на изложеното по-горе ще привлечем вариант на мотива от с. Ветрино, Провадийско, в който по странен начин се съвмещават връзките между 9, 11 и 21 май: поп Никола предрича на цар Костадин, че царстването му се е свършило - "твойто царство и мойто попство:/ аз ще попувам 13 дена,/ ти ще царуваш 3 дена" [СбНУ 7, с. 12, N. 15]. Ако пропадането на царството се датира чрез празника на Константин и Елена (21 май), то предричането е на 19 май, когато в Хасковско на празника "Боже име" се прави обход на землището, ориентиран към най-ниската точка на Плеядите [Калоянов, А., 1995, с. 67].¹⁶ От друга страна, срокът на Поп Никола подсказва, че в случая той снема чертите на Летен Свети Никола, доколкото от 9 до 21 май вкл. има 13 дни. Показателно е, че в два записа на посочената песен от с. Риш, Преславско, предизвестието (книгата от Бога)¹⁷ пада над Девненския манастир [сп. Искра (Шумен), I, 1888, с. 43; СбНУ 42 (Г. п. Иванов), N. 132]. Макар днес да липсват сведения за такъв манастир, трябва да отбележим, че по данни от възрожденската епоха сборът на с. Девня ставал на Летен Свети Никола [ИБЕ, 1, 1992, с. 374, 381], а името Делидушка за близкия силен карстов извор¹⁸ подсказва фолклорно-митологична персонификация на Русалската Задушница (която е 9 май при Великден на 22 март).¹⁹ Тук може би трябва да припомним, че в "Сказание за 12-те петъка" нашествието на квазиисторически обозначените (като "агаряни") вражалци се датира чрез петия петък (преди Петдесетница), който може да е 9 май при Великден на 23 март. При това и в двата случая тридневния предречен период за цар Костадин свършва на 11 май (в единия случай на тази дата е Петдесетница, а другия - Св. Дух, Духовден), като свързва знаменателно денят на Константинопол както с "началото" (респ. основаването на царството), така и с есхатологичния "край".

В Гевгелийско вярват, че Свети Никола държи ключовете на някакви 7 извора и по този начин предпазва света от потоп [Попов, Р., 1991, с. 48]. Макар че в "Сказание за 12-те петъка" потопът се отнася към четвъртия петък (преди Спасовден), след двете предложени интерпретации на легендата за Каябашкото блато може да се предполага, че фолклорно-митологичната представа за него е календарно обвързана с есхатологично осмисляната Петдесетница и (най-вече!) Свети Дух.²⁰ Че посоченият по-горе Свети Никола е Летният, личи от средновековните пасхални изчисления, в които 9 май е "ключ" за откриване на датата на Петдесетница (респ. и на Свети Дух) [Климишин, И. А., 1985, с. 87]. Посочените 7 извора (и есхатологичният край след разключването на "последния")²¹ напомнят вярването от Охридско, че Еремиите са 7 сестри, които се празнували през седмица [СбНУ 9, с. 561]. Доколкото броят им съответства на седмиците до Петдесетница, а първата е на 1 май (Прор. Иеремия), то фаталната последна е на 12 юни, когато при Великден на 24 апр. (срвн. по-долу за Ранополия) се пада Петдесетница - при това 11 юни (Вартоломей) е Русалската Задушница. Темата за "потопа" се свързва с Русалската седмица и в сведението от с. Говежда, Берковско, където четвъртъкът от нея се почита в памет на някаква си река Русаля, която на тоя ден някога се "разиграла" и потопила всичко [СбНУ 9, с. 548].²² Така есхатологичният плеяден мит се предава в два алтернативни варианта (респ. "кода") - като потоп (космизиран) и падане на царство (социализиран).²³

Особено ценно потвърждение на изложената връзка откриваме в песен от с. Локорско, Сф, според която "честният кръст Христов" бил издирен и открит не от Света Елена (майката на Свети цар Константин), а от Свети Никола - тогава евреите ("мърсна вера Евреина") се покръстили "от Евреин на Бугарин" [СбНУ 2, с. 13, N. 16]. Опитът да открием важните характеристики на пророк Исаия чрез познатото на фолклорната митология за (Летен) Свети Никола ни задължава да припомним, че при изследването на хронотопа и структурата в т.нар. "Български апокрифен летопис" се откроиха два основни текстови сегмента (които обозначихме като "цикли") - докато в първия пророк Исаия води по Божия повеля езичниците-кумани, третата част от които след кръщението ще се превърнат в българи, във втория след откриването на честния кръст цар Константин повторно населва българските земи, което въвежда определена изоморфност между персонажите и потвърждава посочената по-горе обвързаност между "поп Никола" ("наследникът" на прор. Исаия) и "цар Костадин".

>>>

БЕЛЕЖКИ:

12. По предание в двора на ман. Св. Спас (южно от с. Долна Баня и западно от с. Костенец) бил погребан падналият в бой срещу турците последен защитник на крепостта край с. Костенец - войводата Янул Черньо [Червенков М., 1990, с. 58]; по предание в местн. Русалски гробища на ок. 5 км южно от с. Мирково, Пирдопско (на Челопешкото възвишение - гол гребен с изкуствена могила, разделя същинското Златишкото поле от западния му, Мирковски, дял) са погребани войни, паднали в "последна" битка срещу турците през Русалската неделя [Петков Н., 1950, с. 203, бел. 2; според друго предание там са погребани падналите в бой между две русалски дружини на Русаля]; близостта на вр. Русалията (1227 м, в Плана планина) до креп. Урвич и Кокалянския манастир подсказва есхатологичната природа на последната битка, която води там "песенният" цар Ясен (на близкия вр. Манастирище, 1338 м, личат останките на стария железнички ман. Св. Дух, чийто празник още се тачи със събор) [Андреев Ал., 1982, с. 42]; по предание старото място на дн. с. Дълбок-дол, Троянско било в местн. Селището, под вис. Куклите (там, в местн. Поляната, има черковище-оброк на Летен Св. Никола); някога то било разсипано по време на голям празник (срвн. възможността Летния Св. Никола да съвпада с Русалската Задушница) - над хорото се извила някаква черна птица, която напразно се опитвала да привлече вниманието им, докато накрая сама откъснала главата си и паднала всред тях (това било предзнаменование за нашествие, а късната квазиисторизация ги обозначава като кърджалии) [Арх. КБЛ]; според предание от с. Острец (дн. кв. на гр. Априлци), Троянско, турското нашествие се свързва с голям празник през Русалската неделя, на който хората се веселели на едно равно място с много извори в Балкана; за да ги предупреди, една птичка започнала да пуска над главите им клечки, но те не й обръщали внимание дори когато си откъснала главата...; така били изненадани от турците, които избили и попленили много хора [Арх. КБЛ]; по предание креп. Батън/Бътън (край с. Микре, Ловешко) била превзета от турците по време на великденските празници, когато жителите играели хоро и не разбрали предупреждението на враните, които всячески се стремели да привлекат вниманието им (дори след като пуснали всред хорото конски фъшкии) [Арх. КБЛ (с времето отнесено към нашествието на кърджалиите)]; по предание край с. Склаве (или Славе - северно от Мелник) в памет на голям бой между българи и турци и до сега се прави тридневен панаир (сбор) на "Торица" (<Св. Тройца) [Кънчов В., 1970, 1, с. 156]. [обратно]

13. Този тип предания за падането на крепости са сравнително рядко фиксирани в историко-археологическите и краеведски издания, както и във фолклористичните архиви, поради което за пълнота ще отбележим всички, които са ни известни до тоя момент - 1) Калето Хърсул-град между с. Кипилово и с. Нейково, Котленско (нощем, стадо кози със залепени на рогата свещи) [Шкорпил Вл. и Кар., 1885, с. 51; Шкорпил Х. и К., 1898, с. 51; Божиков Вес., Н. Янков, 1999, с. 10]; 2) Ловешката крепост (облечен в бели дрехи белобрад старец се подпирал на тояга и водел стадо овни с залепени на роговете запалени вощеници) [Каракановски Б. К., 1930, с. 98]; 3) креп. на Куюн тепе, дн. Овча могила край с. Овчеполци, Пазарджишко (нощем, стадо овни със залепени върху рогата свещи) [Карапетров П. П., 1893, с. 129 (доколкото в близката местн. Росен срещу Русаля преспиват болни и недъгави, според преданието войводата на крепостта се уплашил, че срещу тях идат "живи и здрави" или "випири" /самодиви или душите на неестествено починали/ и избягал в близкия манастир, където бил посечен); Мутафчиев П., 1913, с. 75 (=1973, 1, с. 149; тук вм. овни - овце със запалени снопчета слама); Божиков Вес., Н. Янков, 1999, с. 12 (тук крепостта се обвързва с името на цар Константин; овце)]; 4) креп. Хисаря, Пловдивско (нощем, стадо кози със запалени свещи на роговете) [Мутафчиев П., 1913, с. 75 (= 1973, 1, с. 149)]; 5) крепост край с. Тъжа, Старозагорско (нощем, стадо овце с залепени върху рогата запалени свещи) [Арх. КБЛ]; 6) Калето над с. Крън, Старозагорско [Арх. КБЛ, инф. Мильо Иванов Чаков, р. 1901 г.; зап. Румяна Мирчева Овчарова, 1974 г. (край близкото с. Енина има разрушен ман. Св. Никола Летни)]; 7) креп. Хисаря, на левия бряг на р. Марица, североизточно от с. Хебибчево (дн. гр. Любимец), Хасковско (нощем, стадо кози със свещи върху роговете) [Арх. КБЛ]; 8) креп. "Калята" при с. Дрангово, Кърдж. и "Хисар алтъ" край с. Широко поле, Кърдж. (нощем, стадо кози или овце със залепени върху рогата им запалени свещи) [Каменов Г., 1979, с. 61-63; Каменов Г., 1987, с. 69, 72]. [обратно]

14. В старобългарския превод на апокрифните "Въпроси на Йоан Богослов към Авраам", четиво на Пасха, на въпроса "Докога (душата) ще бъде в тъмнината?" отговорът е: "Чедо, от Русалията до Велики четвъртък [ще бъде в тъмнината], а в светлината пребивава [от Велики четвъртък] до Петдесетница" [СБЕ, с. 75, вж. и с. 212, бел. 7 (по сб. от 1628 г., писан от етрополския книжовник йеромонах Даниил; има го и в Драголовия сборник)]. [обратно]

15. Маринов Д., 1981, 1, с. 607-608; Селищев А. М., 1929а (=1981, с. 63, 173, 202, 205), същото и в: Селищев А. М., 1929б (=1986, с. 265, 267-268); Колева Т., 1981, с. 76. [обратно]

16. Връзката на посочения мотив с календарния плеяден надир проличава особено ясно в алтернативния мотив "Кобен сън на кралица (царица) за падане на царството (на цар Костадин)", където в 7 (от 30 публикувани) варианта се споменават Власци, които "пропадат" (най-често във Влашко) - от с. Рила, Дупн.; с. Жилинци, Кюст.; с. Бърложница, Сф.; с. Върбница, Сф.; с. Суходол, Сф.; с. Красава, Брезнишко и с. Лешок, Положко (в 4 от останалите варианти пролетното скриване на звездния куп е представено като пропадане на "дребни звезди"). [обратно]

17. Напоследък има мнение, че в названието на една от най-значимите творби на руските духовни стихове (т.нар. "Голубиная книга") е отразено ранно смесване на няколко символични взаимозаменяеми образа (Божието послание като книга, Петокнижие : Свети дух : гълъб), произтичащо от осъзнаваната още в староеврейската епоха близост в названията [Архипов А. А., 1990, с. 68-98]. Доколкото в някои от преписите й се твърди, че била написана (а където "авторството" е на Йоан Богослов или Христос - прочетена, оповестена сред хората) от Исаия пророк [Бессонов П. А., 1861, вып. 2, N. 80, с. 25-27, N. 81, с. 29-30], можем да се замислим доколко в българската традиция поп Никола унаследява чертите на Свети Никола Летни и (в крайна сметка) същия пророк - впрочем, в посочената песен често книгата е пусната тъкмо от гълъб (галун). [обратно]

18. Срвн. и едноименните местности край Преслав и Панагюрище, както и персонажът Дели Душко в коледна песен от с. Аспарухово /Ченге/, Варн.-Провад. [обратно]

19. Според А. Калоянов [1995, с. 125, 132] Дели Душко е персонификация на Духовден, когато той се пада на 14 май (при Великден на 25 март, Благовещение) и Плеядите са "долу" - интерпретацията ни и тук показва фолклорно-митологичната вариативност, способна гъвкаво да пренастрои информацията с оглед различни календарни ситуации. [обратно]

20. 1. При Великден на 23 апр. (Гергьовден) "потопът" е на 12 юни (Света Троица при Петдесетница на 11 юни, Свети Вартоломей), а петъкът преди Спасовден е на 26 май [Моллов Т., 1992, с. 126-127]; 2. При Великден на 25 март (Благовещение) "потопът" е на 14 май (Света Троица при Петдесетница на 13 май), а петъкът преди Спасовден е на 27 апр. [Калоянов А., 1995, с. 116-117]. [обратно]

21. Топосът "двууст кладенец" във Вид. Дан., Тълк. Дан. и Сказ. Ис. вероятно е грешка от ранно първоначално "седмоуст" (в. оусть < з. оусть), както личи от преписи на апокрифния "Апокалипсис" на Йоан Богослов [СБЕ, 1993, с. 71] и "Откровение" от Псевдо-Методий Патарски - там той обозначава Преизподнята. На българска почва кодираните чрез числото 7 извор ("ключ", "кладенец") и дърво ("седмостълпо") са били разпознати в контекста на митопоетичната "плеядна" образност (срвн. названията стожери, седмостълпци), което ги прави специфични маркери в текстовете, снемащи бинарно ориентирания в календара плеяден хронотоп (обозначават динамично сменящите се център и периферия, начало и край). При това Исайевото "възнасяне" е било "разчетено" чрез клишето на есенния път "нагоре" през седемслойните небеса, докато кладенецът е негативно схващан като път "надолу" и намира място в есхатологичните "събития", за които повествува Исаия след завръщането си от Небето ("край" на българската държава и "посичане" на царя и/или войската в центъра на пространството). [обратно]

22. В Пиротско го наричат "Въртолом" [Качан., с. 8, 12], което е по-скоро следствие на осъзнаваната му връзка с градушката, доколкото 11 юни може е четвъртък преди Петдесетница единствено при Великден на 26 април - той обаче попада извън каноничния 35-дневен обсег на Пасхата (22 март - 25 април). [обратно]

23. В контекста на календарно мотивираната митологична представа за падането на царството на цар Константин особен интерес будят ония фолклорни предания за "Последното време", в които нашествието на вражалците (турците) се "датира" в деня на Св. Константин - тогава, например, били посечени монасите от един манастири с неговото име, разположен в местн. Черковището североизточно от вр. Св. Константин (1453 м.) върху вече известния ни с геоморфоложката си легенда западнородопски рид Каркария (за място на посичането се сочи близкия Костина могила или Костен вр., 1441 м) [Панайотов Ив., Конст. Страшимиров, 1982, с. 140]. [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.08.2002
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). Варна: LiterNet, 2002.

Други публикации:
Тодор Моллов. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992-1092-1492). В. Търново, 1997 (вариант).