3. ИНВАРИАНТНА СТРУКТУРА НА МОТИВА

Тодор Моллов

web | Песента за Болен Дойчин

Работата с множество варианти на една фолклорна творба поставя на по-различна плоскост проблема за представителността на различните извадки. Преди всичко се променя отношението към статута на вече публикуваните текстове. Известно е, че дълги години съществува определен "филтър на подбора" при публикуването на фолклорни антологии - за тая цел при наличието на няколко записа на една песен се подбират по-представителни варианти (по-пълноценни като фабула и по-художествени от съвременна гледна точка), а останалите (особено в сборниците с нотиран фолклор) нерядко са представяни само с началните стихове. В тази разработка обаче ние се стремим да представим всички известни ни записани варианти на мотива (публикувани и архивни, по-пълни или откъслечни), което неизбежно ни сблъсква с въпроса за съхранеността на всеки от тях. Това е продиктувано и от желанието ни да реализираме в пълнота познатата методологична препоръка фолклористът да познава и да използва при анализа т.нар. "география" на фолклорния текст (която може да се окаже и косвено свидетелство за неговата "история"). Така например, при изготвянето на една представителна извадка на именната система резултатите очевидно биха били съвсем различни, ако вместо само публикувани (или пък христоматийно-антологични) варианти използваме много по-голям брой нововъведени записи. Без съмнение, в такъв случай едно име би било представително за даден мотив дори да има по-малък брой представяния, т.е. по-малък процент от общия обем.

От споменатите по-горе български варианти на мотива по-нататък ще използваме почти всички публикувани текстове, достъпните ни архивни записи (от Архив КБЛ-ВТУ), а също така и прозаичните преразкази. Както е известно, всеки опит за индекс на фолклорните мотиви по същество предлага за всеки от тях кратък своден инвариант на творбата. В този случай при изреждането на типични топоси, формули и имена цитираните български селища са придружени с указания за тяхната административна принадлежност (по околии) освен в случаите, когато те са център на съответната околия (ако текстът е с неуточнено място на записа, това се отбелязва специално, а когато е наложително, се добавя името на събирача и годината на издаване на сборника); във всички останали случаи се посочва в границите на коя държава са днес (при липса на съответните клишета или при недостъпен текст песента не се цитира).²¹

3.1. ИЗХОДНИ ДАННИ:

а) ИМЕ НА ГЕРОЯ. Най-популярно за мотива, разбира се, е името Дойчин (58 вар.), към което може да се добавят и трансформации като Дойчил (1 вар.), Дойчо (2 вар.) и вер. Дончо/Тончо (2 вар.). На второ място по популярност е името Георги (общо 13 вар.), представено чрез формите Гьорги (5) и Геро (8). Интерес будят имената Първан (9 вар.), Бодучко/Будучко (6 вар.), Идакия (1 вар.), Даникия (1 вар.) и Ботушан (2 вар.). С по 2 варианта са имената Божил, Марко, Милан и Момчил, а с по 1 вариант са фиксирани имената Белчин, Бою, Дамян, Добри, Добруджан, Иванчо, Кольо, Мано, Николчо, Стоян, Тодорчо и Янко.

б) ИМЕ НА СЕСТРАТА. Най-популярно за мотива е името Ангелина/Ангелинка (33 вар.), следвано от Яна/Янка (13 вар.), Кантелена (във варианти - Кантелина/Канта/Кателена (12 вар.), Неда/Недка (8 вар.), Елена/Еленка (7 вар.) и Милица (6 вар.). С по 3 вар. е Марийка, Маринка/Маринчица, с по 2 вар. са имената Йонка, Калинка/Каля, Станка и Тодорка, а с по 1 вар. са фиксирани имената Бояна, Грозданчица, Гюргелена, Ефросия, Пена, Петкана, Петрана и Тодорка. В 12 вар. сестрата е неназована. Според А. Фоки в румънските записи се срещат Станка/Станча, Еленкуша, Иленуца, Илинка, Илинкуца, Магдалина, Смаранда, Каталина, Анчуца, Руксандра, Русандра, Лисандра (Fochi 1987: 203, бел. 270-281).

в) МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО И/ИЛИ ДВУБОЯ. Още след първите публикувани записи фолклористите започват да свързват устойчиво фигурата на Дойчин със Солун²². Днес, след появата на редица нови варианти, въпросът за мястото на действието в инварианта на песента се очертава като проблематичен, доколкото вариантите познават както Солун (23 вар.), така и Будин/ф (15 вар.), а в най-много записи стои уточнението "село" (или селяни решават коя мома да дадат на насилника) (40 вар.). С незначителен брой варианти са представени Косово (2 вар. - Ребърково, Врачанско; Кърчово - Гърция) и Прилеп (1 вар. - Добри дол, Кюстендилско). Отделно от тези топоси трябва да отбележим, че в аналитичното описание на румънските варианти от А. Фоки често (в 19 записа) се среща Цариград, което вероятно е белег за локално развитие на традицията - все пак същият автор не се съмнява, че песните за Дойчин са проникнали в Румъния по два пътя на културните контакти - от югозапад (от сръбските певци, а те съответно - от македонските) и от юг-югоизток (от български певци от Средна Северна България и от Северна Добруджа) (Fochi 1987: 197, бел. 77).

г) СРОК НА БОЛЕСТТА. Най-честите числителни за обозначаване дългогодишната болест на героя, представени тук във възходящ ред, са 3 (три години - 14 вар.), 3,5 (три и половина години - 1 вар.), 3-9 (три-девет години - 2 вар.), 9 (девет години - 53 вар.) и 10 (десет години - 1 вар.).

д) СЪСТОЯНИЕ НА БОЛНИЯ. Най-често в текстовете се срещат указания (клишета от типа), че той нито умира, нито оздравява/става (12 вар.), или скъсва/изгноява много постелки (14 вар.); често същото се крие във въпроса му към сестрата - дали не й е омръзнало да му сменя постилките, да го завива, най-общо - да се грижи за него и домакинството (26 вар.). Често именно от тоя фрагмент на песента са възможни по-кратки или по-разгърнати отклонения (или контаминации) в сюжета в посока към мотива "Катил Георги" (5 вар.).

3.2. ПОЯВА НА ПРОТИВНИКА И ПРИТЕСНЕНИЕ НА СЕСТРАТА. Почти повсеместно сестрата на героя е разтревожена, защото извън техния град (село) е отседнал Черен Арапин, който всяка вечер изяжда голямо количество храна и люби по една девойка, а сега е дошъл нейният ред; нерядко се посочва, че е дошло предизвикателно писмо от Противника до Болен Дойчин - да иде да се бият или сам да заведе сестра си (88 вар.). Често именно в този сюжетен блок се появяват най-ясните указания за контаминация с известната баладно-епична песен "Хан Татар". В нея се описва отсядането в полето пред селото на зловещия Хан Татар, който иска от първенците на селото обилни количества храна, пиене и мома за през нощта. Изпратената като изкупителна жертва мома е бедно сираче, което разпознава в Хан Татар своя брат, загубен (отвлечен) при по-ранни размирици (война, нашествие на противници).²³

3.3. НЕВЕРНИТЕ ПОБРАТИМИ ОТКАЗВАТ ПОМОЩ. Героят решава да спаси сестра си от лошата участ, и я изпраща до своите побратими - единият да подкове коня му (налбант), другият да наточи сабята му (ножар), третият да го обръсне (бръснар). Прави впечатление, че имената им издават съответна на тяхната "невярност" етно-религиозна "чуждост" (Али/Алия/Халил, Асан, Ахмед, Муса, Мустафа, Омер, Осман, Хасан, Юмер/Имер, Юсин, Юсмен). Сестрата ходи поотделно при тримата (епическа ретардация) (над 70 вар.), но се връща натъжена: почти повсеместно срещу услугата побратимите правят "неприлични предложения" на сестрата - като залог те искат да целуват/любят лицето, очите, веждите, снагата. В малък брой записи сестрата е изпратена при хлебар (за хляб и/или храна) и платнар (за него вж. по-долу) - единствено те се оказват "верни" и се отзовават на молбата за помощ.

3.4. ПОДГОТОВКА НА ЮНАКА ЗА БОЯ С ПРОТИВНИКА. Като разбира за реакцията на неверните си побратими, братът моли сестра си да му даде своето даровно (приготвено за сватбата) платно (някъде я праща да го купи от търговец/платнар), увива с него (а някъде с пояс) сам или с нейна помощ болното си тяло, после яхва некования си кон, взема ръждясалото си оръжие и отива на двубой извън града (селото). Най-много варианти отделят внимание на епизода, в който юнакът пристяга болно си тяло със сестриното платно (43 вар.). В редица записи сестрата е изпратена на пазара (на дюкяни) да помоли за (да купи) платно; най-често търговецът на платна (платнарят) се отзовава на молбата за помощ, а в някои варианти дори сам дарява платното за героя (14 вар.). В някои случаи юнакът се повива с пояс/опас вместо с платно (11 вар.).

3.5. ДВУБОЙ НА ЮНАКА С ПРОТИВНИКА. Като излиза от Солун, Будим/Будин или "своето село", юнакът се отправя най-често в посока "надолу" (спрямо мястото, което обитават със сестрата - град/село) (13 вар.), където открива Противника (в ливада, под дърво, до извор) и води с него двубой с променлив успех, но на финала убива насилника (81 вар.).

3.6. НАКАЗАНИЕ НА НЕВЕРНИТЕ ПОБРАТИМИ. Победителят се връща и посещава поотделно всеки от неверните си побратими под предлог да им плати за услугата, но вместо това ги убива (побива в земята), или отрязва ръка/крак (по-рядко извърта очите, стъпква с коня) за назидание (61 варианта). В няколко варианта от източно-българските краища, където фигурата на Арапина отсъства (поради посочената вече контаминация с мотива "Хан Татар"), гневът на победителя се стоварва само върху неверните побратими.

3.7. СМЪРТТА НА ЮНАКА. Героят-победител се връща вкъщи, а след като развива платното, тялото му се разпада и той умира (39 вар.).

3.8. ПРЕДАНИЯ ЗА БОЛЕН ДОЙЧИН. Една от характерните черти на традиционния южнославянски героичен епос е фолклорната му рецепция през призмата на "историчното". Вярата в достоверността на епическите сюжети и герои ги утвърждава като особен фолклорен "исторически реалистичен конструкт"²⁴, който от своя страна поражда немалко квазиисторически предания със силен етиологичен елемент. Едни от най-устойчивите предания, създадени въз основа на вече популярните песни за Болен Дойчин, са тези за селища, възникнали на мястото на двубоя с Черния Арап (от типа Арапово, Араплий/Араплии), и за реликтовите "веществени доказателства" от героя и/или Противника.

а) ДОМЪТ на Болен Дойчин: През 1891 г. Петър Драганов твърди, че в Солун близо до Чауш-манастир му показвали дома, в който лежал Болен Дойчин (Драганов 1894: 31; =Смирнов-ПЮС 1976: 433, бележка към песента на с. 92; срвн. и: Костић 1938: 104).

б) ГРОБЪТ на Болен Дойчин: 1) Според твърденията на П. Р. Славейков през 60-те години на ХІХ в. той е посетил Солун, видял гроба на Дойчин, превърнат от турците в тюрбе, и слушал за подвизите му както от българи, така и от турци: "Между другите достопаметности на Солун трябва да споменем и за гробът на Болен Дойчина, превърнат в турско тюлбе под име... Баба. (...) Той е бил на равно почитание както у българите, така и у турците, които в първите времена са имали този обичай да вземат под свое покровителство както живите, така и мъртвите, т.е. гробовете на юначните си сподвижници, както свидетелстват за това на разни места разните тюлбета и гробове с турски наименования." (Славейков 1898: 285). На същото място в бележка под линия Славейков допълва: "На 186- година, когато бях в Солун, българите ми разправяха за това и ме водиха на тюлбето на един малък мегдан пред едно турско кавене с зелени пармаклъци. На кафенето турците тоже приказваха за подвизите на Болен Дойчина под турското му наименование. Записките ми не съществуват и аз сега не помня мястото и турското название на Болен Дойчина. Също и разказите отде бил и де именно се подвизавал. За което аз подробно слушах от солунци турци и българи."; 2) През 1891 г. Петър Драганов твърди, че на Мисир-чаршия (Египетския пазар) в Солун се намира гробът на Дойчин, почитан и от мюсюлманите - на него постоянно горяла лампа, вярвало се, че пръстта от гроба е целебна (Драганов 1894: 31-32; =Смирнов-ПЮС 1976: 433, бележка към песента на с. 92; за същото вж. и БНПП 1/1981: 440); 3) "Отишъл сетне при Петре гостилничарче и се целунали и сложил там кости. Там му била гробница и там му палили кандило. И турците му палили кандило, оти бил много силен." (в бележка на записвача: "Дядо Нако сам видял гробницата на Дойчин в Солун - "оградена с пармаци, на Болен Дойчин гробнина. Турците го имаа като теке нещо. Тогай са българите повеляли още. Това е преди петстотин години." (Благоевград; инф. род. в 1878 г. в Кукуш - СбНУ 53/1971, № 189-проза); 4) Отделно от тези известия трябва да отбележим неясните податки за наличието на реални останки от Болен Дойчин, които били пренесени през османския период (около средата на ХVІ в.) от Солун в сръбския светогорски манастир Хилендар, където се пазели до първата третина на ХІХ в., времето на Гръцката Завера (вж. Сич 2007: 87). При липса на съществуващи документални свидетелства за канонизация (и, съответно, мощи) на Дойчин, приеман преди всичко като фолклорен образ, посоченото сведение буди съмнение за късна манастирска легенда, носеща следите на благородните патриотични мистификации, характерни за ранните фолклористични дирения не само на Балканите.

в) РЕБРОТО на Болен Дойчин: 1) Според Райко Жинзифов "в Солун още костите му висат на Демир-капия" (Братски труд, Москва, 1860, кн. ІІ, с. 45; =Жинзифов 1969: 130; =Жинзифов 1989: 178); 2) През 1891 г. Петър Драганов твърди, че са му показвали "ребро" на Болен Дойчин (Драганов 1894: 31; =Смирнов-ПЮС 1976: 433, бележка към песента на с. 92); 3) Според Ю. Смирнов, "почти одновременно с П. Драгановым собиратель К. Шапкарев сообщил, что ребро Арапа, похожее на кость кита (!), висело на западных воротах Солунской крепости." (Смирнов-ПЮС 1976: 433, бележка към песента на с. 92); 4) "на т.нар. Вардарска порта в Солун доскоро висяло реброто на Болен Дойчин, което било широко колкото педя" (Градобор-проза, Солунско - Милојевић 1921: 254); за същото споменават и други изследователи (Джуринский 1893: 17; Путилов 1971: 51; БНПП 1/1981: 440; Кметова 1993: 108-115, с. 108).

г) СЕЛИЩА, възникнали на мястото на двубоя: 1) "И там село се градело,/ и се викна Араплия,/ що ми стоит ден денеска." (Кукуш, Гърция - Миладиновци 1861, № 155); 2) По повод на един стих от песен, записана в Гевгелия, Солунско ("Разширил Стоян силно стадо/ ув Араплийско рамно поле") Кузман Шапкарев отбелязва: "Араплия - българско село 1/2 ч. към северозапад от г. Солун, прочуто по борбата на Болен Дойчина с църний Арапин, от гробът на когото зето е, види се, името на селото." (Шапкарев 3/1972, № 680); 3) "Там, където Арап падна,/ се издига там селото, / там селото Араплия." (Копривщица, Пирдопско - СбНУ 46/1953: 9, № 8); 4) "Разселил се Църна Арапина у Солунско поле, село Араплия." (Благоевград-проза; инф. род. в 1878 г. в Кукуш - СбНУ 53/1971, № 189-проза); 5) "черният Арапин отседнал на мястото, където сега е село Арапово (Арапли)" (Градобор-проза, Солунско - Милојевић 1921: 253); 6) Според Ю. Смирнов до балканските войни (1912-1913 г.) северозападно от Солун се намирало християнското село Араплия, което (според песните) бележи мястото, където е убит Черния Арапин (Смирнов-ПЮС 1976: 433, бележка към песента на с. 92).

д) ГРОБЪТ на Черния Арапин: 1) През 1891 г. Петър Драганов твърди, че Черният Арапин е погребан в корените на най-стария от петте чинара в известния крайградски парк "Беш-чинар", който единствен оцелял до края на ХІ в. (Драганов 1894: 32).²⁵ В първия петък на месец май местните християни празнували тук победата на Болен Дойчин, а мюсюлманите ("турецкие негри /арабы/") правели помен на Черния арапин с танци и песни. ²⁶

БЕЛЕЖКИ

21. Пълно описание на този раздел вж. в Приложение: 1-3. Инвариантна структура на мотива. [обратно]

22. Това име до такава степен се смята априорно свързано с песента, че дори добросъвестен записвач като Кузман Шапкарев го слага в заглавието на варианта от Щипско-Кочанско; в текста на песента обаче Солун не се споменава изрично (срвн. Шапкарев 2/1969, № 392 - "Болен Дойчин убива Арапина на Солунското поле, та избавя солунските жители от несносните му тегла"). [обратно]

23. Следите на тази контаминация се откриват по-ясно или приглушено в най-малко 9 варианта, главно от селища от Централна или Източна България (Гурково, Балчишко; Дулово; Войнягово, Карловско; Михилци, Карловско; Тертер, Кубратско; Новоселец, Новозагорско; Преслав; Селиминово, Сливенско; Налбант - Сев. Добруджа)). [обратно]

24. С времето тази специфика поражда силен "генеративен ефект", който настойчиво обновява историческия хоризонт на фолклорните певци, които се стараят да откроят в тока на историческото съвремие ония исторически реални личности и събития, които попадат във вече познатите (старинни) епически схеми. [обратно]

25. Интересно е, че с името "Беш-чинар" се свързват и няколко изобилни извори (Славейков 1958: 92), които може да се окажат и "причината" за локализиране там на Двубоя и (респ.) гроба на Противника. Името се среща и в една вероятно късна песен за трима юнаци (Дойчин, Сирак Янко и крал Марко), които пазят Солун - там акостира с гемията си "турски челебия" (търговец), който не иска да си плати митото в Солун (Миладиновци, № 156; за нея вж. и: Халанский 1890: 1-23). [обратно]

26. Срвн.: Смирнов-ПЮС 1976: 433, бележка към песента на с. 92; вж. още: Динеков 1959: 499; Богатырев 1959: 347; Путилов 1971: 51; БНПП 1/1981: 440). [обратно]

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.