Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИЛОЖЕНИЕ

Тодор Моллов

web | Песента за Болен Дойчин

1-3. Инвариантна структура на мотива

Разбивката по-долу следва най-често срещащите се сегменти (сюжетно-фабулни звена) в песента. От всички известни досега варианти (публикувани и архивни) тук са направени извлечения само от достъпните ни варианти - 82 публикувани и 38 архивни песни (36 от Архив-КБЛ-ВТУ и 2 от Архив ИМ-БАН), както и 6 пълноценни прозаични преразказа (всички публикувани). Само в краен случай са привлечени данни за недостъпни архивни записи, които стоят в използваните описи.

Както е известно, всеки опит за индекс на фолклорните мотиви по същество предлага за всеки от тях кратък своден инвариант на творбата. В този случай при изреждането на типични топоси, формули и имена цитираните български селища са придружени с указания за тяхната административна принадлежност (по околии) освен в случаите, когато те са център на съответната околия (ако текстът е с неуточнено място на записа, това се отбелязва заедно с названието на сборника); във всички останали случаи се посочва в границите на коя държава са днес.

1. Юнакът лежи болен дълго време, а сестра му (по-рядко - съпругата) се грижат за него

а) Име на героя

Най-популярно за мотива, разбира се, е името Дойчин (59 вар.), към което може да се отнесат и трансформации като Дойчил (2 вар.), Дойчо (3 вар.) и вер. Дончо/Тончо (2 вар.):

◊ Име Дойчин: Благоевград-2; Благоевград-пр; Брежани, Благоевградско; Бабица, Брезнишко; Дунавци, кв. Гурково, Видинско; Ребърково, Врачанско; Горна Оряховица-1; Баничан, Гоцеделчевско-пр; Горска поляна, Грудовско; Григорево, Елинпелинско; Войнягово, Карловско; Тертер, Кубратско; Добри дол, Кюстендилско; Жиленци, Кюстендилско; Соволяно, Кюстендилско; неуточнено - Богоев 1842; Хайредин, Оряховско; Ветрен, Пазарджишко; Попинци, Панагюрско; Перник, кв. Даскалово; Ярджиловци, Пернишко; Копривщица-1, Пирдопско; Копривщица-2, Пирдопско; Кочово, Преславско; Горна Диканя, Радомирско; Жабляно, Радомирско; Банско, Разложко; Ковачевци, Самоковско; Гореме, Санданско; Илинденци, Санданско; Брезе, Свогенско; Лозен, кв. Горни Лозен, Софийско; Кокаляне, Софийско; Пролеша, Софийско; София, кв. Връбница-1; София, кв. Връбница-2; Странско, Старозагорско; Черни Вит, Тетевенско; Стамболово, Ямболско; Горно Броди - Гърция; Градобор - Гърция; Кукуш - Гърция; Кърчово - Гърция; Просеник - Гърция; Битоля-пр - Македония; Гостивар - Македония; Дебърско-неуточн. - Македония (2 вар.); Куманово; Лазарополе - Македония (2 вар.); Македония-неуточн. (Михайлов 1924); Прилеп - Македония; Русиново - Македония; Смоймирово - Македония; Струга - Македония; Щипско-Кочанско - Македония; Ореховка - Украйна; Преслав - Украйна. Според Фоки името се среща и в 3 сърбохърватски варианта (Fochi 1987: 204, бел. 313);

◊ Име Дойчил: Мустрак, Свиленградско; Налбант - Румъния (според Фоки името се среща и в 1 сърбохърватски вариант - Fochi 1987: 204, бел. 314);

◊ Име Дойчо: Ягнило, Новопазарско; Първомай, Петричко; Палат, Санданско;

◊ Име Дончо/Тончо: Мечка, Русенско (Дончо); Тончо (Преслав, Преславско).

На второ място по популярност е името Георги във варианти Гьорги (5) и Геро (8).

◊ Име Гьорги: Вакарел, Ихтиманско; Пазарджик; Бабово, Русенско; Видраре, Тетевенско; Дерекьой - Гърция;

◊ Име Геро: Благоевград-1, Дъбрава, Благоевградско; Марулево, Благоевградско; Селище, Благоевградско; Добринище, Разложко; Марица, Самоковско; Самоков; Шипочане, Самоковско.

Интерес будят имената Първан (9 вар.), Бодучко/Будучко (7 вар.), Ботушан (2 вар.), Даникия (1 вар.) и Идакия (1 вар.).

◊ Име Първан: Горна Оряховица-2, Лазарци, Еленско; Жеравна, Котленско; Омарчево, Новозагорско; Енево, Новопазарско; Лесичери, Павликенско; Разградско-неуточн. - Бончев 1884, Добромирка, Севлиевско; Победа, Ямболско;

◊ Име Бодучко/Будучко: Гостилица, Дряновско (Бадучко); Копривщица-3, Пирдопско; Брезово, Пловдивско; Калояново, Пловдивско; Розовец, Пловдивско; Яворово, Чирпанско; Лозница, Генералтошевско;

◊ Име Ботушан: Шумен; Котел-2;

◊ Име Даникия: Стефаново, Радомирско;

◊ Име Идакия: София, кв. Драгалевци;

С по 2 варианта са имената Божил, Марко, Милан и Момчил, а с по 1 вариант са фиксирани имената Белчин, Бою, Дамян, Добри, Добруджан, Иванчо, Кольо, Мано, Момчил, Николчо, Стоян, Тодорчо и Янко.

б) Име на сестрата

Най-популярно за мотива е името Ангелина/Ангелинка (34 вар.) и вероятно производното от него Яна/Янка (15 вар.), следвано от Кантелена (във варианти - Кантелина/Канта/Кателена/Ката (14 вар.), Неда/Недка (8 вар.), Елена/Еленка (8 вар.) и Милица (6 вар.):

◊ Име Ангелина/Ангелинка: Благоевград-1, Горна Оряховица-1; Горска поляна, Грудовско; Вакарел, Ихтиманско; Добри дол, Кюстендилско; Жиленци, Кюстендилско; Перник, кв. Даскалово; Копривщица-1, Пирдопско; Копривщица-2, Пирдопско; Жабляно, Радомирско; Банско, Разложко; Ковачевци, Самоковско; Марица, Самоковско; Шипочане, Самоковско; Гореме, Санданско; Илинденци, Санданско; Брезе, Свогенско; Пролеша, Софийско; София, кв. Горна Баня, София, кв. Връбница-2; София, кв. Връбница-2; Победа, Ямболско; Горно Броди - Гърция; Дерекьой - Гърция; Кукуш - Гърция; Кърчово - Гърция; Просеник - Гърция; Гостивар - Македония; Дебърско-неуст. (2 вар.) - Македония; Куманово; Лазарополе - Македония (Мажовски 1922); Папрадища, Велешко - Македония; Прилеп - Македония; Русиново - Македония; Струга - Македония, Щипско-Кочанско - Македония;

◊ Име Яна/Янка: Гостилица, Дряновско; Григорево, Елинпелинско; Войнягово, Карловско; Ягнило, Новопазарско; Хайредин, Оряховско; Копривщица-3, Пирдопско; Брезово, Пловдивско; Калояново, Пловдивско; Розовец, Пловдивско; Радомир; Самоков; Момково, Свиленградско - "сърмала гюмюш Яна,/ гюмюш Яна карагюзлю"; Странско, Старозагорско; Стамболово, Хасковско - "Алтън Яна Бояна"; Яворово, Чирпанско;

◊ Име Кантелина/Канта/Кателена/Ката: Благоевград-2; Брежани, Благоевградско; Дъбрава, Благоевградско; Марулево, Благоевградско; Селище, Благоевградско; Соволяно, Кюстендилско; Първомай, Петричко; Горна Диканя, Радомирско; Добринище, Разложко; Палат, Санданско; Лозен, кв. Горни Лозен, Софийско; София-Драгалевци; Македония - Смоймирово, Македония-неуточн. - Михайлов 1924;

◊ Име Елена/Еленка: Гурково, Балчишко; Лозница, Генералтошевско; Дулово; Тертер, Кубратско; Попинци, Панагюрско; Стефаново, Радомирско; Попина, Силистренско; Налбант - Румъния;

◊ Име Неда/Недка: Лазарци, Еленско; Жеравна, Котленско; Омарчево, Новозагорско; Енево, Новопазарско; Лесичери, Павликенско; Копривщица-1, Пирдопско; Мечка, Русенско; Добромирка, Севлиевско;

◊ Име Милица: Добрич; Преселенци, Генералтошевско; Котел-1; Котел-2; Коларово, Тутраканско; Шумен.

С по 3 вар. е Марийка, Маринка/Маринчица, с по 2 вар. са имената Йонка, Калинка/Каля, Станка и Тодорка, а с по 1 вар. са фиксирани имената Бояна, Грозданчица, Гюргелена, Дойчилица; Ефросия, Пена, Петкана, Петрана и Тодорка. В 12 вар. сестрата е неназована.

Според А. Фоки в румънските записи се срещат Станка/Станча, Еленкуша, Иленуца, Илинка, Илинкуца, Магдалина, Смаранда, Каталина, Анчуца, Руксандра, Русандра, Лисандра (Fochi 1987: 203, бел. 270-281).

в) Място на действието и/или двубоя

Село (в 41 вар.): Гурково, Балчишко; Благоевград-2; Брежани, Благоевградско; Марулево, Благоевградско; Селище, Благоевградско; Горна Оряховица-1; Горска поляна, Грудовско; Добрич; Дулово; Вакарел, Ихтиманско; Войнягово, Карловско; Михилци, Карловско; Тертер, Кубратско; Соволяно, Кюстендилско; неуточнено (Богоев/Богоров); Новоселец, Новозагорско; Енево, Новопазарско; Ягнило, Новопазарско; Ярджиловци, Пернишко; Първомай, Петричко; Преслав; Генерал Колево, Провадийско; Благоево, Разградско; Добринище, Разложко; Бабово, Русенско; Мечка, Русенско; Марица, Самоковско; Гореме, Санданско; Палат, Санданско; Мустрак, Свиленградско; Селиминово, Сливенско; София-1, кв. Връбница; Странско, Старозагорско; Черни Вит, Тетевенско; Старо село, Тутраканско; Стамболово, Хасковско; Просеник, Серско - Гърция; Смоймирово, Малешевско - Македония; неуточнено - Македония (Михайлов, № 363); Налбант - Румъния; Баничан-проза, Гоцеделчевско; срвн. и авторизирания текст на Н. Козлев.

Солун (25 вар.).: Благоевград-пр; Горна Оряховица-2; Лазарци, Еленско; Жиленци, Кюстендилско; Новоселец, Новозагорско; Копривщица-1, Пирдопско; Копривщица-2, Пирдопско; Мустрак, Свиленградско; Добромирка, Севлиевско; Попина, Силистренско; Кокаляне, Софийско; Горно Броди - Гърция; Градобор - Гърция; Кукуш - Гърция; Просеник - Гърция; Старо Ходжово-пр - Гърция; Дебърско-неуточн. (2 вар.) - Македония; Папрадища, Велешко - Македония; Карамани - Македония; Куманово - Македония; Лазарополе - Македония (Мажовски 1922); Прилеп - Македония; Русиново - Македония; Струга - Македония).

Будин/Будим (15 вар.): Бабица, Брезнишко; Перник, кв. Даскалово; Копривщица-3, Пирдопско; Розовец, Пловдивско; Жабляно, Радомирско; Стефаново, Радомирско; Ковачевци, Самоковско; Ярлово, Самоковско; Брезе, Свогенско; Лозен, кв. Горни Лозен, Софийско; Пролеша, Софийско; София, кв. Връбница-1; София, кв. Връбница-2; София, кв. Горна Баня; София, кв. Драгалевци).

С незначителен брой варианти са представени Дукатин (Момково, Свиленградско - срвн. "Дукатински ливади"), Косово (Ребърково, Врачанско; Кърчово - Гърция) и Прилеп (Добри дол, Кюстендилско).

г) Срок на болестта

три години (13 вар.) - Яврово, Асеновградско; Благоевград-1; Благоевград-пр; Брежани, Благоевградско; Горна Оряховица-2; Лазарци, Еленско; Копривщица-2, Пирдопско; Градобор - Гърция; Кукуш - Гърция; Просеник - Гърция; Солунско-Серско - Гърция; Гостивар - Македония; Карамани - Македония; Куманово - Македония; Лазарополе - Македония (Драганов 1894, № 8); Прилеп - Македония.

три и половина години (1 вар.) - Горна Оряховица-1.

три-девет години (2 вар.) - Жиленци, Кюстендилско; Дебърско-неуточн. - Македония.

девет години (56 вар.) - Дунавци, кв. Гурково, Видинско; Баничан-пр, Гоцеделчевско; Добрич; Дулово; Котел-2; Тертер, Кубратско; Енево, Новопазарско; Ягнило, Новопазарско - иносказателно: Дойчовица е "9 г. яловица"; Лесичери, Павликенско; Пазарджик; Попинци, Панагюрско; Ярджиловци, Пернишко - иносказателно: на деветата година от болестта "стряхата му прокапала" от сълзите на сестрата; Първомай, Петричко; Копривщица-1, Пирдопско; Брезово, Пловдивско; Розовец, Пловдивско; Жабляно, Радомирско; Радомир; Стефаново, Радомирско; Благоево, Разградско; Банско, Разложко; Добринище, Разложко; Бабово, Русенско; Мечка, Русенско; Самоков; Момково, Свиленградско; Брезе, Свогенско; Добромирка, Севлиевско; Попина, Силистренско; Кокаляне, Софийско; Лозен, кв. Горни Лозен, Софийско; Пролеша, Софийско; София-1, кв. Връбница; София-2, кв. Връбница; София-3, кв. Горна баня; Видраре, Тетевенско; Коларово, Тутраканско; Старо село, Тутраканско; Стамболово, Хасковско; Яворово, Чирпанско; Шумен; Победа, Ямболско; Ямболско-неуточн.; Богоев-неуточн.; Горно Броди - Гърция; Старо Ходжово-пр - Гърция; Битоля-пр - Македония; Лазарополе - Македония (Мажовски 1922); Папрадища, Велешко - Македония; Русиново - Македония; Струга - Македония; Щипско-Кочанско - Македония; М Македония-неуточн. - Михайлов 1924; Ореховка - Украйна; Преслав - Украйна; Козлев-авториз.

десет години (1 вар.) - Гурково, Балчишко. Тук не е излишно да отбележим, че в няколко варианта от Североизточна България неколкократно се среща указанието, че юнакът лежи девет години, а на десетата извършва своя подвиг - Дулово; Котел-1 (молба сестрата да препаше коня с девет колана, а с десетия да превърже юнака); Добромирка, Севлиевско; Коларово, Тутраканско; Шумен, кв. Дивдядово. И в този мотив, както и в други песни за ранен юнак се среща клише от типа "девет рани куршумени, десетата - с нож прободена" (Лозница, Генералтошевско; Стамболово, Хасковско).

д) Състояние на болния

Най-често в текстовете се срещат указания, че той нито умира, нито оздравява/става, или скъсва/изгноява много постелки; често същото се крие във въпроса му към сестрата - дали не й е омръзнало да му сменя постилките, да го завива (най-общо - да се грижи за него и домакинството).

Клишета от типа "нито умира, нито оздравява/става":

◊ "ни живее, ни умира" (Яврово, Асеновградско);

◊ "ни умира, ни станува,/ ни весело погледнува" (Благоевград-1); "ни оздравяш, ни умираш" (Горна Оряховица-1);

◊ "не умира, не оздравва" (Лазарци, Еленско); "ни умирал, ни оздравял" (Омарчево, Новозагорско);

◊ "не оздравям, сестро, не умирам" (Лесичери, Павликенско);

◊ "не умира, нето става" (Пазарджик);

◊ "не оздравва Иванчо, не умира" (Благоево, Разградско);

◊ "ни умира Дойчин, ни стануе" (Ковачевци, Самоковско);

◊ "ни умираш, ни оздраваш" (Видраре, Тетевенско);

◊ "ни умира, ни станува" (Горно Броди - Гърция);

◊ "не умира, не станува" (Просеник - Гърция);

◊ "ни умира, ни станува" (Щипско-Кочанско - Македония);

◊ "ни станвал, ни умирал" (Битоля-пр - Македония).

Клишета от типа "скъсва/изгноява много постелки":

◊ "Болен ми лежи Бадучко,/ болен ми лежи, ще умре -/ девет постелки изгнили/ и девет меки възглавнички." Гостилица, Дряновско);

◊ "девет постелки прогнои/ и девет килим възглаве" (Брезово, Пловдивско);

◊ "девет постели изгнои/ и девет шари възглаве" (Розовец, Пловдивско);

◊ "та изкина до девет постилки,/ и изкина до девет зглавници" (Стефаново, Радомирско);

◊ "девет годин ю душеци,/ ю душеци, под юргани" (Самоков);

◊ "изгнои девет постели/ и девет китени губера/ и девет пъстре възглаве" (Добромирка, Севлиевско);

◊ "девет годин на тежка зглавница,/ под мишки му трева изникнало, / низ уши му мраве излазяа" (Лозен, кв. Горни Лозен, Софийско);

◊ "девет постели изгнили/ и осем черги китени,/ и осем бели възглави" (Калояново, Пловдивско);

◊ "низ уши му врабци пропеяли,/ низ кости му трева проникнала" (Пролеша, Софийско);

◊ "девет постелки съдира,/ девет нови узглавници" (Видраре, Тетевенско);

◊ "девет дюшека изгнои/ и девет басма възглавки,/ и девет черги китени" (Яворово, Чирпанско);

◊ "девет дюшека изгнои/ и девет басмени лъгянца" (Шумен);

◊ "на девет педи постеля,/ на осемнайсе възгланици" (Ореховка Украйна);

◊ "та изгнои Дойчин, та изгнои/ девет ми ката постели/ и девет килима възглави" (Преслав - Украйна);

◊ "изгноил девет постелки,/ девет пъстри възглавници/ и девет китни губери" (Козлев-авториз.).

Косвени свидетелства в диалога със сестрата:

◊ "Дали ти се додеяло/ от моите болни кости,/ дигаеки, слагаеки" (Благоевград-2);

◊ "Дали ти е, дали ти е,/ дали ти е додеяло,/ дали ти е, мори, додеяло/ от моите, от моите,/ от моите болни кости,/ от моите, мари, болни кости,/ дигаеки, дигаеки,/ дигаеки, слагаеки,/ дигаеки, мори, слагаеки?" (Дъбрава, мах. Мутафчийска, Благоевградско);

◊ "да не ти се додеяло/ от моите болни кости,/ често кости вързуванье, / вързуванье и стеганье?" (Марулево, Благоевградско);

◊ "дали ти се й веке додеяло,/ дето лежа, сестро, три години,/ три години азе на постеля,/ ни жив, сестро, нито пък умрял,/ или ти се й веке додеяло/ студна вода, сестро, да ми носиш?!" (Горна Оряховица-2);

◊ "Дали ти язе омръзнах,/ да ме дигаш, да ме слагаш,/ да ми връзваш люти рани?" (Вакарел, Ихтиманско);

◊ "Дали съм ти ази додеял,/ дали мойте врани кони -/ да ги поиш, да ги зобиш; дали мойта тънка пушка -/ да я пълниш, да я хвърляш;/ дали мойта остра сабля -/ да я миеш, да я триеш?" (Войнягово, Карловско);

◊ "Не ти ли, сестро, омръзна/ ти мене болен да гледаш" (Котел-2);

◊ "Дали ти азе дотегнах/ раните да ми превързваш,/ или ти сестро омръзна/ кончето да ми наглеждаш? (Попинци, Панагюрско);

◊ "Дали ти се е додеяло/ от метене ле, от чистене?" (Палат, Санданско);

◊ "дали ти се додеяло/ от моята тежка къща,/ от мойо тежок измет?" (Илинденци, Санданско);

◊ "дали ти се е додеяло/ от моята тежка къща,/ тежка къща, тежок измет, джанъм,/ дигаеки, слагаеки,/ равни двори метееки? (Гореме, Санданско);

◊ "Дали ти е додеяло/ от моята тежка къща,/ дали ти е додеяло/ от моите дребни деца,/ от моята тежка болест,/ тежка болест тригодишна" (Брежани, Благоевградско);

◊ "дали ти е дотегнало/ да ме гледаш три години,/ три години на постеля?" (Копривщица-2, Пирдопско);

◊ "Дали ти се, дали ти се,/ дали ти се, мори, додеяло,/ мойте деца, мойте деца,/ мойте деца, мори, гледеейки,/ гледеейки, переейки?" (Първомай, Петричко);

◊ "дали ти се додеяло/ от мойте болни кости/ и от мойта тежка къща, / и от мойте малки деца?" (Добринище, Разложко);

◊ "та що ти е дотегнало -/ мене болен чуваеки,/ рано конче ранееки, / ели вода поееки?" (Марица, Самоковско);

◊ "дали ти вече дотегна/ батя си болен да гледаш? (Момково, Свиленградско);

◊ "Дали ги се, сестро, додеело,/ додеало лекове тражене,/ или ти се, сестро, досадило,/ досадило постилки постиляечи?" (София, кв. Горна баня);

◊ "Дали ти се додеало,/ защо лежам три години,/ три години на постеля?" (Кукуш - Гърция);

◊ "От що ти се додеяло:/ ил' от дигане, ил' от слагане,/ ил' от главица връзоване,/ от понуди подаване?" (Просеник - Гърция);

◊ "дали ти е додеяло от месене, дали от рани превързване или от готвене?" (Старо Ходжово - Гърция);

◊ "Ай ти сестро, Дилбер Вангелино,/ дали ти се домъчи измет чинещи, / дали ти се домъчи дворе метеещи?" (Дебърско-неуточн. - Драганов 1894, № 9);

◊ "Дали ти се тебе досадило/ постеле разменуванье,/ дека легам три години дена,/ низ постеля трева проникнала,/ низ коскье ми лудо е пролетеле?!..." (Куманово - Македония

◊ "Да не ти се тебе додеяло,/ переейки се ленени кърпи,/ миеейки мои люти рани?" (Папрадища, Велешко - Македония);

◊ "Дали ти се, сестро, додеяло,/ дигаеки, сестро, слагаеки,/ слагаеки, сестро, често постилаеки,/ или ти се додеяло/ од сиви крави мъзееки?" (Русиново - Македония);

◊ "дали ти се додеяло/ од братова тежка къща -/ месееки печееки, / ручоците готвееки -/ еден мрсен, други посен,/ еден дигни, други сложи - / сиви крави мъзееки,/ пресно млеко биееки,/ жълто масло вадееки?" (Смоймирово - Македония);

◊ "Дали ти е кукя тежка,/ или ти се додеало/ мене болен гледаеки?" (Щипско-Кочанско - Македония);

◊ "дали ти се додеяло/ мене болен да ме гледаш,/ гледайки ме три години,/ или ти се додеяло/ от моята тежка кукя?" (Македония-неуточн. - Михайлов 1924);

◊ "дали ти се й додяло/ брата си болен да гледаш,/ братово конче да храниш?" (Налбант - Румъния).

Често именно от тоя фрагмент на песента са възможни по-кратки или по-разгърнати отклонения (или контаминации) в сюжета в посока към мотива "Катил Георги":

◊ "Ей ти, Геро, стопанино,/ или умри, или стани,/ ил' ме прости да се главя,/ да се главя, да се женя!" (Благоевград-1);

◊ "Дай ми воля да се женя,/ да залибя друго либе,/ друго либе като тебе" (Горна Оряховица-1);

◊ "ни умирал, ни оздравял,/ ни на Недка прошка дава,/ да се жени, да се сгоди." (Омарчево, Новозагорско);

◊ "Ето тебе, буен Гьорги,/ веке ми се додея -/ девет годин болен лежиш,/ не умираш, нето ставаш;/ моля ти се, либе Гьорги,/ дай ми прошка да се женя,/ да залибя първо либе,/ първо либе - кралско чедо!" (Пазарджик);

◊ "Леле варе, Болен Гьорги,/ ни умираш, ни оздраваш,/ ни си мене прошка даваш,/ прошка даваш, да се женя." (Видраре, Тетевенско).

 

2. Поява на Противника и притеснение на сестрата

а) Имена на Противника

Арапин ~ арапче (Брежани, Благоевградско; Преселци, Генералтошевско; Войнягово, Карловско; Новоселец, Новозагорско; Ягнило, Новопазарско - "Арапина, баш манафина"; Генерал Колево, Провадийско; Разградско-неуточн. - Бончев 1884 - "Харапина, лоша манафина"; Добринище, Разложко; Бабово, Русенско - "харапче"; Мустрак, Свиленградско; Шумен - "Арапче, грозно манафче"; неуточнено - Богоев 1842; Старо Ходжово-пр - Гърция; Баничан-пр, Гоцеделчевско - "турчин арапин");

Черен Арапин ~ Черно арапче (Благоевград-2; Марулево, Благоевградско; Селище, Благоевградско; Бабица, Брезнишко; Дунавци, кв. Гурково, Видинско; Ребърково, Врачанско; Горна Оряховица-1; Горна Оряховица-2; Горска поляна, Грудовско; Добрич - "А. черен, омразен"; Лазарци, Еленско; Григорево, Елинпелинско; Вакарел, Ихтиманско; Добри дол, Кюстендилско; Жиленци, Кюстендилско; Соволяно, Кюстендилско; Енево, Новопазарско; Хайредин, Оряховско; Лесичери, Павликенско; Перник, кв. Даскалово; Ярджиловци, Пернишко; Първомай, Петричко; Копривщица-1, Пирдопско; Копривщица-2, Пирдопско; Копривщица-3, Пирдопско; Розовец, Пловдивско - черно арапче; Кочово, Преславско; Горна Диканя, Радомирско; Жабляно, Радомирско; Радомир; Банско, Разложко; Мечка, Русенско; Ковачевци, Самоковско; Марица, Самоковско; Самоков; Шипочане, Самоковско - "до три ми черни арапи"; Ярлово, Самоковско; Палат, Санданско; Момково, Свиленградско; Брезе, Свогенско; Добромирка, Севлиевско; Попина, Силистренско; Селиминово, Сливенско; Кокаляне, Софийско; Лозен, Софийско; Пролеша, Софийско; София, кв. Връбница-1; София, кв. Връбница-2; София, кв. Горна баня; София, кв. Драгалевци; Странско, Старозагорско - "хала халайхяна, черна арапина"; Черни Вит, Тетевенско; Коларово, Тутраканско; Старо село, Тутраканско - "черно харо, Чер арапин"; Стамболово, Хасковско; - "черен, грозен харапин"; Градобор - Гърция; Горно Броди - Гърция; Кукуш - Гърция; Кърчово, Демирхисарско - Гърция; Просеник - Гърция; Гостивар, Тетовско - Македония; Дебърско-неуточн. - Македония (2 вар.); Карамани - Македония; Куманово - Македония; Лазарополе - Македония (2 вар.); Папрадища, Велешко - Македония; Прилеп - Македония; Русиново - Македония; Смоймирово - Македония; Струга - Македония; Щипско-Кочанско - Македония; Македония-неуточн. - Михайлов 1924; Преслав - Украйна; неуточнено - Козлев-авториз.; Благоевград-пр; Битоля - Македония).

◊ В два случая при пълноценни сюжети се срещат необичайни за мотива лични имена, без съмнение производни от индивидуални певчески решения - Фильо Маджарин (Стефаново, Радомирско) и Дели Ферат (Солунско-Серско - Гърция)

В немалко от записите (главно на изток от ятовата граница), някои от които контаминирани с мотиви като "Катил Гьорги" и/или "Хан Татар" (или по ред причини са съкратени) фигурата на Противника отсъства или е трансформирана до по-прозаичните (и историзирани) татари, турци, везир и сеймени, чорбаджии, или е представена чрез неверните побратими (Яврово, Асеновградско; Гурково, Балчишко - "сеймени"; Благоевград-1; Дъбрава, Благоевградско; Лозница, Генералтошевско - хаджии и чорбаджии & "черни турци"; Дулово - "татари"; Михилци, Карловско - "турци залъме"; Жеравна, Котленско; Котел-1; Тертер, Кубратско - "татари"; Омарчево, Новозагорско; Ягнило, Новопазарско; Ветрен, Пазарджишко; Пазарджик; Брезово, Пловдивско, Преслав - "везир"; Гореме, Санданско - "клети турци"; Илинденци, Санданско - "клети турци"; Благоево, Разградско - паши с войска; Видраре, Тетевенско; Яворово, Чирпанско - "трима души хайдути"; Кюлевча, Шуменско; Победа, Ямболско; Ямболско-неуточн. - Янков 1908; Дерекьой - Гърция; Налбант - Румъния - "татари"; Ореховка - Украйна).

б) Описания на появата и исканията на Противника

◊ "В село сеймени приорляли,/ приорляли, бате, и искат/ дор девет пещи със хляб/ и девет бъчви със вино,/ и два тулума със сирене,/ една ми крава ялова/ и една ми мома хубава.../ Цяло се село събрало,/ събрало и всичко дало./ Ред като дошло за мома,/ един се за друг питали,/ коя си мома да дадат, / коя си майка да разплачат,/ и кой си баща да тъжи." (Гурково, Балчишко);

◊ "Прочул се е Църн Арапин,/ редом реди по селата,/ по селата, по малите,/ ред е дошло в нашто село,/ в нашто село, в нашта къща./ На ден яде фурна леба/ и по крава яловица,/ и си пие бочва вино,/ на нощ люби по девокя,/ мене, братко, ке залюби." (Благоевград-2);

◊ "арапин оди по селото,/ ем арапин, ем албатин,/ та е дошел в наше село./ На ден яде фурна леба/ и си пие бъчва вино,/ на нощ люби по девойка. / Думата е - ке да дойде/ и по нашата маала./ Кой ке е жив да дочака!?" (Брежани, Благоевградско);

◊ "прочул се е по селото,/ по селото Чер арапин,/ на ден люби по девойки,/ на нощ губи по юнака,/ ред е дошло да си дойде,/ да си дойде в нашта къща,/ мене млада да залюби,/ тебе младо да погуби." (Марулево, Благоевградско);

◊ "прочул се е църн Арапин,/ църн Арапин, църн татарин,/ редом оди по козите,/ редом оди по селата,/ по селата, по къщите,/ на ден яде фурна леба/ и по крава яловица,/ на ден либи по девойка./ Ред е дошло в наше село, / в наше село, нашта къща." (Селище, Благоевградско);

◊ "Посили се църна Арапина,/ та си люби на ноч по една девойка, / редом реди по Будима града,/ редък се дошъл до нас -/ дошел до Болнога Дойчина." (Бабица, Брезнишко);

◊ "писмо имаш от Черни Арапин,/ че ти пише за бой да се дигаш,/ море, че ти иде на бой да се бийте." (Дунавци, Видинско);

◊ "Усилил ми се е, бре, Черн Арапина -/ на ден си, бре, яде, по три фурни леба,/ по три фурни леба, три крави ялови,/ яла на вечеря по мома хубава./ Вечер да я люби, заран да я губи./ Редом е по ред момите изредил -/ дошло е ред и за Йонка хубавица,/ Йонка хубавица, Дойчинова сестра;/ па е писмо писал Черн Арапина,/ та е писмо пратил на Болен Дойчина,/ да заведе Дойчин негова сестрица,/ негова сестрица, Йонка хубавица." (Ребърково, Врачанско);

◊ "Най ми е, бате, додяло/ от туй ми пусто арапче -/ вечер с моми замръква,/ сутрин си булки осъмва." (Преселци, Генералтошевско);

◊ "Чер арапин, чер манафин,/ хабер прати зарад тебе -/ че да станеш, да отидеш -/ или селям да му дадеш/ и крака му да целунеш,/ или борба да се бийте!..." (Горна Оряховица-1);

◊ "Излягъл е, леле, Чер арапин,/ Чер арапин, леле, чер манафин, / (излягъл е, леле, по Солунско),/ по Солунско, леле, равно поле./ Глава има колкот един казан,/ уши има колкот два танура,/ очи има колкото две крини, / джуни има колкот един каик./ Че си простря все бели чадъри,/ че си свика старци и попове,/ на ден иска по една пълна фурна,/ по една пълна фурна топъл лебец,/ на ден иска по две бъчви вино,/ и им иска по буре ракия,/ на ден иска три крави ялови/ и по една хубава невяста,/ пък за нощя хубава девойка. / Ред редило сета Солун града,/ ред редило от къща във къща,/ ред е дошло за млада Грозданка,/ за млада Грозданка мизимчица." (Горна Оряховица-2);

◊ "нито ме е любе оставило,/ нито ме е младо парясало,/ ам се прочу, бате, чер арапин,/ на ден сака бъчва благо вино,/ на нощ сака по една девойка, / по девойка, бате, нелюбена./ Че изрело, бате, сички села,/ че е дошъл, бате, в наше село,/ че изреди сичките девойки,/ ред е дошъл, бате, и за мене,/ как да ида, бате, аз при него?!" (Горска поляна, Грудовско)

◊ "най си хабер получих,/ в село Арапин пристигнал,/ Арапин черен, омразен,/ от къща на къща ходи,/ вечер с мома той замръква,/ а сутрин с булка осъмва./ Таз вечер в нази ще дойде,/ в нази, бате, при мене." (Добрич);

◊ "Вчера татари дойдоха,/ две пещи хляб поискали,/ и две ми крави ялови./ Селяни, бате, им дали./ И една мома искали,/ берат се, бате, селяни, / берат се, бате, чудят се,/ коя ли мома да дадат -/ хайде ти, Еленка да дадем, / Еленка е клето сираче,/ тя няма баща да плаче,/ тя няма майка да черни." (Дулово);

◊ "Че се й зачул Чер арапин,/ Чер арапин, чер манафин/ на Солунско равно поле;/ ах, че си ходи из Солуна града./ Ах, че си взима Чер арапин/ за обяда по една крава,/ по една крава яловица;/ още си взима Чер арапин/ за обяда по момиче,/ пък за пладне - клета вдовица,/ за вечеря - жена бездетница... / Та е дошло реда и до тънка Неда." (Лазарци, Еленско);

◊ "усили се Черна Арапина,/ на ден яде два вакли овнове,/ на два пие с руйно вино,/ на нощ люби по една девойка./ Ред дошло Дойчиновата сестра," (Григорево, Елинпелинско);

◊ "Посили се Чер арапин,/ Чер арапин, чер касапин,/ ред си реди по селото,/ по селото, по момите,/ Ред е дошло и до назе,/ и до назе, и до мене,/ до Гьоргова добра сестра,/ добра сестра Ангелина." (Вакарел, Ихтиманско);

◊ "От тук Арапче ще мине,/ от село по човек взема;/ я тия, байне, думаха:/ "Айде да дадем Янчица,/ тя няма нийде никого,/ тя няма майка, ни баща,/ тя няма сестри, ни братя,/ че ми й Янчица сираче" (Войнягово, Карловско);

◊ "Дошли са турци залъме/ да искат мома робиня,/ па нема коя да дадат./ Събрали са се селяни,/ селяни, все селски кметове,/ едни си други думаха,/ всеки му мило чедото,/ всеки му мило и драго./ - Дайте да дадем Тодорка,/ че е Тодорка сираче,/ сираче от пеленаче,/ че няма майка да плаче, / и няма тейко да жале,/ току си има Тодорка,/ едного братец Тодорчо,/ и той ми лежи, умира,/ на постеля дюшемяна,/ на възглаве ремизяно." (Михилци, Карловско)

◊ "в село татари ще влязат,/ че искат, байно, че искат,/ дор девет пещи кисел хляб,/ дор девет бъчви със вино/ и една крава ялова,/ и буре върла ракия,/ и една мома за диван./ Сичко са дали, наддали,/ момата няма откъде. / Селяните се сбирали,/ сбирали и си думали:/ "Хайде да дадем Еленка, / Еленка й клето сираче,/ тя няма майка да плаче/ и няма баща да тъжи,/ сал един братец Дойчина..." (Тертер, Кубратско);

◊ "Посили се Църна Арапина,/ посили се по Прилепа града,/ та не дава млади да се женя.../ Храна му е, Бог да го убие,/ храна му е девет фурни леба!/ Манджа му е, Бог да го убие,/ манджа му девет крави ялови!/ Вечер люби три красни девойки./ Редом реди по Прилепа града,/ редом реди око не оставля./ Я що беше млада Ангелина,/ она има братец Болен Дойчин./ Дошло ред до млада Ангелина/ да я люби Църна Арапина." (Добри дол, Кюстендилско);

◊ "Посили се, посили се църна Арапина,/ посили се по Солуна града -/ на ден руча крава яловица/ и си руча по две фурни ляба,/ и пие по две бочви вино,/ и третята люта ракия;/ ношкем люби мома и невеста,/ ношкем люби, денеска ги губи./ Редом реда по Солуна града,/ се редом редок изредило,/ ред е дошел до Дойчинова сестра." (Жиленци, Кюстендилско);

◊ "Прочул се е, братко, Църн арапин,/ на ден яде, братко, фурна хлеба,/ и по крава, братко, яловица,/ и си пие, братко, бъчва вино./ Редом реди, братко, по селата,/ по селата, братко, по къщите./ На ден люби, братко, по девойка,/ на нощ люби, братко, по невеста./ Ред е дошло, братко, в наше село,/ в наше село, братко, в наша къща./ Сега мене, братко, че залюби,/ че залюби, братко, че погуби." (Соволяно, Кюстендилско);

◊ "Арапин ходел по села,/ и в Марково село отишъл,/ в Марково село, баш в общината,/ и там на кмета тъй е продумал:/ - Кмете бе, още кехая,/ ядене да ми намерите,/ ядене, сладко пиене,/ обеда, още вечеря,/ и едно младо девойче,/ с ръчица непохванато -/ при мене то да нощува,/ при мене диван да седи,/ долуджак да ми налива." (Новоселец, Новозагорско);

◊ "Тогиз във село кондисал/ един ми грозен Арапин,/ ката си вечер той искал/ по една крава ялова/ и по две пещи хлябове/ и по една мома хубава. / Всички се, холан, изреждат,/ до тънка Неда ред дошло,/ и тя при Арап да иде,/ с Арапо да пренощува..." (Енево, Новопазарско);

◊ "В село дошла Арапина,/ Арапина, баш манафина,/ че поиска ройно вино,/ ройно вино тригодишно,/ баш ракия петгодишна./ Събраха се селяните, / намериха ройно вино,/ ройно вино тригодишно,/ баш ракия петгодишна./ Той поиска млада булка,/ млада булка яловица./ Събраха се селяните,/ чудеха се, маеха се/ де да найдат млада булка,/ млада булка яловица./ - Ай да дадем Дойчовица,/ Дойчовица хубавица,/ хубавица тенка Янка -/ девет годин яловица!" (Ягнило, Новопазарско);

◊ "Леле, варай, братко Болен Дойчин,/ леле, варай от Църна Арапина, / заробил ми три синджира роби,/ първи синджир все млади девойки,/ втори синджир все отбор юнаци,/ че заробил три велики води,/ Сава и Морава, тихи бели Дунав, / че не дава птичка да прехвръкне,/ камо ли юнак да премине./ Вечер люби по една девойка,/ вечер че я люби, сутрин че я губи./ Дошло е ред, братко, и на мене,/ тази вечер ще ме люби, утре ще ме губи..." (Хайредин, Оряховско);

◊ "Появил ми се Чер арап,/ Чер арап, турски изедник./ За обед искал Чер арап/ четири пещи топъл хляб, (2)/ четири крави ялови./ За вечер искал Чер арап/ Недка в ливади сама да иде,/ да иде да го посрещне,/ конче да му разведе/ и целувка да му даде." (Лесичери, Павликенско);

◊ "Откога се Дойчин поболи,/ от тогай се Арап посили -/ на ден яде по две фурни леба/ и си пие по две бъчви вино,/ по две вино, а чебер ракия, / на нощ люби мома и невеста./ Редом реди из Будина града,/ ред е дошло Дойчинови двори." (Перник, Пернишко);

◊ "Отка се е Дойчин поболело,/ оттогай се Арап посилило,/ та не дава млади да се женя,/ та не дава сватба да се прави./ На день яде до две вурни леба/ и си яде крава яловица,/ и си пие до две бъчви вино,/ трети гюдюм жежена ракия,/ на ноч либи мома и невеста./ Ред си реди от село до село,/ ред си дойде Дойчиново село./ Ред си реди от къща на къща,/ ред си дойде Дойчинова къща." (Ярджиловци, Пернишко);

◊ "Църн Арапин, леле, село шета;/ на ден яде, на ден яде,/ на ден яде, леле, една крава,/ една крава, братко, яловица,/ а на вечер, а на вечер, / на вечер му й по девойка,/ по девойка, братко, хубавица./ Тая вечер, тая вечер,/ тая вечер, братко, й ред на мене!" (Първомай, Петричко);

◊ "Ей че дойде Чер арапин,/ та си дойде в Солун града,/ заран иска по невеста,/ по пладнина по вдовица,/ на вечеря по момица./ Та изходи всички Солун града;/ реда дойде и до тънка Неда,/ тънка Неда - Дойчинова сестра." (Копривщица-1, Пирдопско);

◊ "най е дошъл черен юнак/ от Солунско равно поле,/ па си иска всяка вечер/ една крава яловита,/ една бъчва руйно вино,/ една булка да го черпи.../ Ред дошел е и до мене,/ затуй плача, сълзи роня." (Копривщица-2, Пирдопско);

◊ "Де се намери, намери/ това ми Черно Арапче/ във Будинските чаири / на студените извори -/ не дава булка да иде/ водица да си налее./ Арапче ще я пресрещне,/ ще й водата то напий,/ ще й дюлбена подигне,/ по чело ще я целуне." (Копривщица-3, Пирдопско);

◊ "дето ме, братко, изпрати/ в Будинските чаири,/ на студените извори,/ та ме арапче пресрещна/ и лоши ми думи продума./ Много се, батко, усрамих." (Розовец, Пловдивско);

◊ "Черен Арапин върлува,/ върлува, бате, царува./ Той всяка вечер си иска/ по една мома хубава/ с нея да си нощува./ Таз вечер е реда на мене / с Арапина да си нощувам!..." (Кочово, Преславско);

◊ "Снощи ми везир пристигна,/ там долу в чешлъците./ Разперил бели чадъри/ хабер по хабер изпраща/ до село, селски чорбаджий/ за една крава ялова/ и една мома хубава./ Кравата, батьо, за буля,/ момата мене ще вземат!..." (Преслав);

◊ "Едно мий милно и жално -/ из село ходи арапче,/ вечерята му, бате ле,/ дор девет фурни хлябове/ и една крава ялова,/ и една мома хубава. / Таз вечер у нас ще дойде,/ затуй съм грижна кахърна./ Чудя се, бате, мая се/ какво да правя, да сторя?!" (Генерал Колево, Провадийско);

◊ "посили се Църна Арапина,/ посили се по бугарска земня,/ носили се, т.нар. до души./ На ден яде девет фурни леба,/ и си яде крава яловица, / и си пие девет бъчви вино,/ девет вино, десета ракия./ На нощ люби мома и невеста,/ нощем люби, денем ги копая./ Ред е дошло до наши дворове/ де че люби мене и снахата." (Горна Диканя, Радомирско);

◊ "Бог да бие църна Арапина!/ Редом реди по Будима града,/ ред си дойде на наши двори,/ та затова я толко жално плачем -/ на нощ люби по моми гиздави/ и си яде крава яловица,/ и си пие девет бочви вино." (Жабляно, Радомирско);

◊ "посили се Филя Маджарина,/ посили се по Будина града,/ та си яде до две фурни леба,/ та си яде крава яловица./ Та си дойде реда до тебека / да си даваш до две фурни леба,/ да си даваш крава яловица." (Стефаново, Радомирско);

◊ "седем паши кондисали/ с по седемдесе юнака,/ със седем бели байрака./ Наред селото редели/ всяка вечер да носят/ по девет пещи хлябове / и една крава ялова/ и една млада девойка -/ диван им чапраз да седи,/ черно им кафе да вари.../ Наред селото редили,/ сал една къща остала -/ Тодорка, клето сираче." (Благоево, Разградско);

◊ "Излезла е църна Арапина,/ опел чадър на поле широко./ Цяла пещ ляп на ден му не стига/ и си яде по крава ялова,/ и изпива цяла бъчва вино, / и си люби по едно девойче./ Излюбил е турки и каурки -/ ред е дошел и до Ангелина." (Банско, Разложко);

◊ "Зачуло се Арапина,/ ред се реди по селата,/ по селата, по къщите, / по къщите, по момите./ Ред е дошло в нашто село,/ в нашто село, в нашта къща." (Добринище, Разложко);

◊ "Сега й Харапче слязло/ долу във росни ливади,/ слязло и курдисало, / че е селяни събрало,/ селяни селски чорбаджии,/ събрало и казало:/ - Ако ли вие искате/ да не ви правя золуми,/ всяка ми вечер носете/ по една пещ топли хлябове,/ по една крава ялова/ по ведро вино червено,/ по една мома девица./ Всички му на ред носили,/ всички са моми ходили/ ред дойде и до Петкана./ Петкана, Гьоргевата сестрица." (Бабово, Русенско);

◊ "черно харо в село слезе,/ не кондиса в селото,/ ам' кондиса под селото,/ че й изреди цяло село/ по една мома да му ходи -/ денем да слугува, / нощем да нощува./ Ред е дошло и до мене,/ ден да слугувам,/ нощ да нощувам." (Мечка, Русенско);

◊ "усилил се Църнио Арапин,/ на ден яде девет фурни леба/ и си яде крава яловица,/ и си пие девет бъчви вино,/ нощя люби мома и невеста, / нощя люби, деня ги копая./ Ред е дошло, дружко, и до тебе,/ и до тебе, и до твоя снаа." (Ковачевци, Самоковско);

◊ "Посилил се Църн Арапин/ сред селото у хорото -/ на ден пие бъчва вино,/ на нощ либи по девойкя./ Сичко село прередило,/ ред е дошло до Герова, / до Герова мила сестра,/ и нея кье да залиби." (Марица, Самоковско);

◊ "Прочул се е Църн Арапин,/ на ден яде фурна леба,/ фурна леба, яловица;/ на ден пие бачва вино,/ бачва вино, малка мома;/ ред доходи и до мене!" (Самоков);

◊ "прочуле са се, прочуле/ до три ми черни арапи,/ секъде са преодиле / и навамо преминале,/ на ден яле фурна леба,/ на ден пиле бачва вино,/ нощ любиле две девойки,/ две девойки, две невести,/ де да найда фурна леба,/ да да найда бачва вино,/ де да найда две девойки,/ две девойки, две невести?" (Шипочане, Самоковско);

◊ "Бог да бие Черна Арапина,/ нощем люби мома и невеста,/ нощ ги люби, денем ги копая./ Ред е дошло Момчилова сестра,/ Момчил сестри и негово любне/ да ги люби Черна Арапина." (Ярлово, Самоковско);

◊ "Тръгнали са клети турци, брату,/ клети турци по селата,/ по селата да потурчват./ Ред е дошло до нашето, брату,/ до нашето мило село, / мило село да потурчат..." (Гореме, Санданско);

◊ "Отдолу идват клети турци;/ мене, брату, ке ме фанат,/ турци мене ке ме земат." (Илинденци, Санданско);

◊ "Кренал ми е црън арапин/ по селата, по раята,/ да събира млади моми/ млади моми и невести./ Ред е дошло до нашето село/ и до нашата, ле, брату, къща." (Палат, Санданско);

◊ "Знаиш ли, бате, ил не знайш -/ както си болен ти легнал,/ ся стана до три години,/ нали са, бате, появи/ един ми черен харапин/ долу в Дукатински ливади./ Сяка вечер арапин излиза,/ навред момите присряшка,/ сладка хми вода напива,/ в красно ги лици целува./ Таз вечер реда на мени / арапин да ме посрещне,/ водата да ми напий,/ в лицето да ме целуне./ Чудя са, бате, мая са/ как ще да срама претърпя." (Момково, Свиленградско);

◊ "Снощи съм за вода ходила,/ през село, любе, минала;/ селото, любе, се сбира,/ селяни, любе, кметове,/ чудят се, любе, маят се.../ Из село ходил арапин/ със черно конче харапче;/ от всяко село той зимал/ по една крава ялова/ и една мома хубава./ Чудят са, любе, маят са/ коя мома, любе, да дадат./ Та че са, любе, решили/ мене за мома да дадат,/ че аз съм била хубава,/ още съм деца нямала,/ пък ти си болен, ще умреш." (Мустрак, Свиленградско);

◊ "Посили се Църна Арапина,/ посили се по Будина града:/ на ден яде по две фурни леба/ и си яде крава яловица,/ и си пие по две бъчви вино; / на нощ либи гиздава девокя -/ нощем либи, заран я погуби./ Редом реди по Будина града,/ ред му дойде у Дойчин да иде." (Брезе, Свогенско);

◊ "под зелените явори/ чер грозен Арап кондисал.../ За сутрин, бате, изисква,/ изисква жена мъжница,/ за обед бате, изисква,/ изисква жена вдовица,/ за вечер бате, изисква,/ изисква млада девойка,/ при нея да си вечеря,/ при нея да си нощува./ Таз вечер на мен ред дойде,/ аз при Арапа да ида,/ при него да си вечерям." (Добромирка, Севлиевско);

◊ "снощи си писмо получих/ от Солун, от черен Арапин,/ край него да отида,/ с мене да си поиграй..." (Попина, Силистренско);

◊ "Арапин хабер проводи/ до карловските чорбаджии -/ да колят крави ялови,/ да готвят гозб всякакви,/ да пекат в пещи хлябове,/ една мома да му приготвят,/ с нея да се забавлява -/ времето си да прекарва./ Карловски пусти чорбаджии/ клали са крави ялови,/ готвили гозби всякакви,/ пекли са в пещи хлябове./ Чудят се, още маят се/ от къде да му мома приготвят -/ всеки му е свидно чедото./ Най-подир те са решили/ Маркова сестра да изведат,/ Маркова сестра - Маринка,/ тя няма от никъде никого." (Селиминово, Сливенско);

◊ "Посили се Черна Арапина,/ посили се по Косево поле,/ поби копье Солунско ливадье,/ па си сбира солунски кметове/ да му готват гозби нанасити -/ на ден яде една фурна леба,/ на ден пие девет бъчви вино,/ девет вино, десета ракия,/ на нощ либи мома и невеста,/ нощя либи, а заран ги гроби./ Редом реди по Солуна града,/ ред е дошло до Дойчин юнака." (Кокаляне, Софийско);

◊ "Усили се Черна Арапина,/ усили се по Будина града,/ се е либил будински девойки -/ нощя либи, а деня ги гроби./ Ред е дошло Дойчинева сестра, / ред е дошло нея да залиби." (Лозен, Софийско);

◊ "Посили се Черна Арапина,/ посили се по Будина града,/ на ден яде по две вурни леба,/ и си яде по крава ялова,/ и си пие по две бъчви вино, / а третата таз люта ракия,/ на нощ люби мома и невеста./ Редом редило по Будина града,/ ред е дошло Дойчинова сестра,/ ред е дошло Дойчиново либе." (Пролеша, Софийско);

◊ "посили се Църна Арапина,/ посили се у Будина града,/ днеска руча крава яловица,/ и па руча една фурия леба,/ и па пие по бъчва ракия, / и си пие една бъчва вино,/ на една нощ люби мома, хем невеста,/ кое люби, живо не остае./ Редом реди по село големо,/ ред дооди, брайно, и при мене. / Сношка ми е абер достигнало,/ че да дойде Църна Арапина/ да му печем крава яловица,/ да му готвим една фурня леба,/ да му купим и бъчва ракия,/ друга бъчва със червено вино,/ да му готвим мома и невеста." (София, кв. Връбница-1);

◊ "(Църна Арапина) посили се по Будина града;/ золум прави по Будина града -/ на ден яде по три фурни леба/ и си коля по крава ялова/ и си пие до три бъчви вино,/ а четвърта със бистра ракия,/ на нощ либи моми и невеста. / Редом реди по Будина града,/ ред дооди Дойчинова сестра." (София, кв. Връбница-2);

◊ "Посили се Църна арапина,/ посили се по Будина града,/ на ден яде крава яловица/ и яде девет вурни леба/ и си пие девет бъчви вино,/ а десета той люта ракия,/ на нощ либи мома и невеста./ Редом реди по Будина града,/ ред е дошло Момчилови двори." (София, кв. Горна баня);

◊ "Посили се Църна Арапина,/ посили се по Будина града,/ та не дава венчане да има,/ ни венчане, нито па кръщене./ Щото беа момци за женитба, / станали са старци белобради,/ щото беа деца за кръщене,/ станали са момци за женитба./ На ден яде една фурна леба,/ на ден пие една бъчва вино,/ на нощ либи гиздава девойкя./ Ред е дошло Идакева сестра..." (София, кв. Драгалевци);

◊ "Най е в село дошла (2)/ хала халайхяна -/ черна арапина; (2) / по една мома взема,/ взема и изяжда (2)/ и сега е дошла/ мене тя да вземе!..." (Странско, Старозагорско);

◊ "Явила се черна арапина,/ явила се в Жалинското поле,/ та завладяла дунавските друми/ и застрашила дунавските пътища,/ та не смее пиле да премести. / На ден яде девет пещи хляба,/ на ден яде крава ялова,/ нощем спи със руса девойка,/ нощем спи, сутрин я убива./ Редом се бе, село изредило,/ ред бе дошло до болен Дойчин -/ да си готви девет пещи хляба,/ да си готви и крава ялова/ и да дава милата си сестра,/ милата си сестра Йонка,/ Йонка хубавица, / Йонка гиздавица." (Черни Вит, Тетевенско);

◊ "Най се е, бате, зачуло/ едно ми Черно Арапче -/ редом по света ходило,/ на ден по мома вземало./ И към нас, бате, пристигна,/ и за мене, бате, ред дойде,/ ред дойде мене да взема..." (Коларово, Тутраканско);

◊ "Зачула се й черно харо,/ черно харо, Чер арапин./ Как се й чуло и тъй е дошло,/ накрай село кондисало,/ кондисало, заптисало/ девет пещи топли хляба,/ девет ведра руйно вино/ и една мома, Боюм сестра,/ Боюм сестра, Маринчица." (Старо село, Тутраканско);

◊ "в село е дошъл/ черен, грозен харапин,/ омразен селски душманин. / Дене взима все млади невести,/ кротко да му шетат,/ хизмета да му правят. / За вечер взима по млади девойки,/ хизмета да му правят,/ кротко да му шетат. / Селският кехая/ от къща на къща ходи,/ къща не подмина,/ сира не сбърква. / Таз вечер е сирът/ на алтън Яна-Бояна,/ на болен Дойчина,/ милната сестрица -/ при харапин да иде,/ хизмет да му прави." (Стамболово, Хасковско);

◊ "Чул ми се й, батьо, и прочул/ един ми грозен Арапин,/ вредом по света той ходи,/ де има моми хубави,/ и той си реди момите./ До мене й, братко, ред дошло -/ вчера ми й хабер проводил/ аз да му къща натруфя,/ и постилка да му променя." (Шумен);

◊ "Чуло се е и прочуло,/ и прочуло в тае земе,/ в тае земе бре Арапска;/ де е дочул цар Арапин,/ ке погине Дойчин юнак./ Завело е цар Арапин / три хиляди се Арапи,/ кондисало под Солуна,/ под Солуна на чаире,/ опънало бели чадер./ На града е гюмрук клало:/ редом реди по къщите,/ редом реди, таин зима:/ по три пещи чиста леба,/ по две бачви руйно вино./ и по една баш ракия./ И е клал на Вардар капия/ девет Църни Арапини -/ кой ке влезе 'ав Солуна града,/ кой ке влезе и излева,/ музрак да залюби, алтън да ми кладе. / Кой ке има таин да донесе,/ ке ми седи на Солун града;/ кой ми нема таин да донесе,/ та го зима Църна Арапина,/ на аскере измет да му прави./ Кладе Петър таинджиче,/ да ми сбира таинето./ Ред е дошло и Дойчина,/ (и Дойчина) таин да ми даде." (Горно Броди - Гърция);

◊ "Тук' е дошол Църн Арапин,/ Църн Арапин дудаклиа/ во Солунско рамно поле;/ отворил е бели чадър,/ таин зема от Солуна,/ п' една фурна бял пексемит,/ по една крава ялова,/ п' една бочка благо вино/ и по една малка мома/ да го служи благо вино." (Кукуш - Гърция);

◊ "Излял ми е цар Харапин,/ цар Харапин, цар Удавин,/ на Косово рамно поле./ Събрал ми е тежък аскер,/ побол ми е три байрака -/ един зелен, други цървен,/ я до третия валян,/ борец тера да се бори./ Борец му е Дойчин юнак,/ и то си ми болен лежи./ Книга дойде на Ангелина,/ да си иде юнак Дойчин, / да си иде да се бори." (Кърчово - Гърция);

◊ "Де излезе Църн Арапин,/ 'ав Солуна Солун града,/ борба тера да се бори,/ нема борец спроти нето./ Телал личи, ем ми тера,/ по една крава яловина,/ по една фурна чиста леба,/ и по една добра девойка на вечер,/ рет по редом на селото./ Редо дойде Болен Дойчин,/ да му зготви една фурна,/ една фурна чиста леба,/ да му зготви една крава яловина,/ и милна сестра Ангелина." (Просеник - Гърция);

◊ "Дели Ферат се мънчи мене да откради,/ и ката нокь дохожда на наште порти,/ и не мога за вода да пода." (Солунско-Серско - Гърция);

◊ "Кондисал Чер арапин по поле широко,/ разпостла белите чадъри, / разписали тежките верисии/ кому двеста, кому триста гроша,/ на ден ядат по една фурна хляб,/ и ми искат крава яловица,/ и ми пият по три бъхви вино, / и ми любят по една мома млада,/ ред му падна Болен Дойчина,/ да си даде сестра Ангелина." (Гостивар - Македония);

◊ "Много ми се, брате, здодejало:/ кондисала Църна Арапина,/ кондисала под Солуна града,/ на дењ jада по две фурни леба,/ на дењ пила по две бочви вина,/ бочви вина и бочва ракиjа;/ на дењ jада крава jаловица,/ на дењ любил девоjка й невеста./ Со рет ми го Солун изредило,/ рет ми падна денес и на мене,/ и на мене и на твоjа люба,/ твоjа люба млада Доjчиница." (Дебърско-неут. - Македония; Ястребов 1886/1889);

◊ "Бог го убил Църна Арапина,/ що е дошъл от Арапска земя,/ та кондисал под град Солун,/ под град Солун под зелена ливада,/ па разпънал зелени чадъри,/ а коня вързал пред зелени чадъри./ Страшен бил, Бог да го убиет - / горна устна до очи му стигат,/ долна устна над гърди му висит./ Повикал е Солунски първенци,/ наредил им таин да му носят -/ на ден ядет по пет оки хлеба,/ на ден ядет овца яловица,/ на ден пиет по пет ведра вино,/ на вечер любит хубави невести,/ на пладне любит млади вдовици./ Всички се в Солун изредили, / ред му дойде Болен Дойчину,/ па казал моме Ангелине,/ да се мома добре пременит, / друга вечер при Арапа ще идет." (Лазарополе, Дебърско - Македония; Мажовски 1922);

◊ "Имало един Црън Арапин,/ той живял в някой град/ и на ден ял по една фурна хляб/ и по една крава яловица,/ и пил по една бочва вино./ Той нямал пари да яде/ и рекол: - Хайде да ве редам/ цели от град по една вечер/ да ми давате храна./ Како го су реди се си от град,/ дошло ред до Болен Дойчин" (Лазарополе, Дебърско - Македония; Драганов 1894, № 8);

◊ "Подсили се църна Арапина,/ засели се на Солунска града;/ си пособра све Солунска града,/ си раздели голема вергия -/ на торговци по ялова крава,/ а фурнаджию по фурна леба,/ меанджию по ордало вино,/ сиромасу по едно девойче./ Ред се реди све Солуна града,/ падна редот на Болена Дойчина -/ да я любит Дилбера Вангелина." (Дебърско-неуточн. - Македония; Драганов 1894, № 9);

◊ "Посилела църна Арапина,/ посилела у Солуна града,/ таин гимра, таин сака/ по една фурна леб,/ по три бъчве вино/ и по една лепа девойка. / Све е редом оно изредило,/ дошло реда до Болен Дойчина." (Куманово - Македония);

◊ "Бог да бие църна арапина,/ що кондисал под Солуна града,/ под Солуна, солунски ливади, -/ на ден ядет леб по една фурна,/ фурна леба, крава яловица;/ на ден любит хубава невеста,/ на нокь любит хубава девойка,/ ем 'и любит, ем 'и млади губит./ Сиот Солун на ред го изреди,/ ред ни падна до нашата кукя." (Папрадища, Велешко - Македония);

◊ "Що ми дошол Църна Арапина,/ що кондисал под Солуна града,/ под Солуна долу в ливагьето;/ глава имат колко еден казан,/ уши имат колко два таруна,/ очи имат колко два шиника./ Той ми сакат голема тахина,/ на ден сакат п' една фурна леба,/ и им сакат по две бочви вино,/ и им сакат по бочва ракия,/ и им сакат по три крави ялой,/ и п' една девойка за любенье./ 'Сите ми се со ред наредиле,/ ред ми дойде до Болен Дойчина." (Прилеп - Македония);

◊ "Излегол е Църна Арапина,/ Солун касаба плен ке я плени./ На ручок изяжда по фурна леб/ и по една крава яловица/ и по бочва вино изпива; / на ден люби по една добра невеста,/ иа нощ люби по сдиа малка мома -/ деня люби, вечер я копая,/ ношка люби, заран я копая./ Редом реди по села, по къщи, / реда дойде на Дойчинова сестра." (Русиново - Македония);

◊ "Прочул се е Църн Арапин,/ Църн Арапин - Църн Татарин,/ ред си реди по селата,/ ред е дошло на нашето,/ на нашето пусто село./ На ден яде фурна леба/ и по крава яловица,/ и си люби по девока,/ по девока църноока, / по невеста чакарлия./ Язе ке сам од момите,/ снаа ке е од невести." (Смоймирово - Македония);

◊ "Попаднала Църна Арапина,/ попаднала солунски ливаге,/ ми удрила белана чадара;/ таин сакат от Солуна града,/ леб им сакат по две фурни леба / и им сакат крава яловица,/ и им сакат по бочка ракия,/ и им сакат по две бочки вино;/ на ден сакат п' хубава невеста,/ на нокь любит п' една малка мома,/ ми 'и любит и ми 'и загубвит./ Сите ми се редум изредиа,/ ред падна на млада Ангелина." (Струга - Македония);

◊ "Па се прочу Църн Арапин/ со золуми, даванини:/ на ден му са девет бочви,/ девет бочви благо вино,/ на нокь му е по девойче,/ по девойче за любенье!/ Сите моми изредило,/ изредило, полюбило,/ ред му дошло Ангелина, / Ангелина, мила сестра,/ мила сестра Дойчинова." (Щипско-Кочанско - Македония);

◊ "прочул се е црън Арапин,/ редом реде по селата,/ по селата, по куките,/ ред е дошло наше село,/ наше село, наша кукя./ Той си яде фурна леба,/ яде крава яловица/ и си пие бочва вино/ и си любе мала мома;/ това ми е много мъчно!" (Македония-неуточн. - Михайлов 1924);

◊ "В село татари са дошле,/ че поискали, искали,/ девет бъчви ройно вино/ и девет пещи кисел хляб,/ и три бъчви ракия,/ и една крава ялова,/ и една мома хубава./ И селяни им дадоха/ девет бъчви ройно вино,/ и девет пещи кисел хляб,/ и три бъчви ракия/ и една крава ялова./ И па се чудо чудеха: / "Коя мома да дадем?/ Ай да дадем Еленка,/ тя няма баща да плаче/ и няма майка да тъжи!" (Налбант - Румъния);

◊ "вчера ти хабер довтаса/ от чер и грозен Арапин:/ "Де да е Дойчин, да дойде,/ юнашки да се поборим -/ ако ми Дойчин надвие,/ Арапска глава да вземе;/ ко аз Дойчину надвия,/ ази Дойчину ще взема,/ хубаво конче, хранено,/ невяста дудум мънина,/ мънина дудум хубава!" (Преслав - Украйна);

◊ "Под явора ми е кондисал/ черен грозен Арапин./ Разпрял ми е там зелен чадър,/ до чадъра ален байрак./ Голям залъм на село струвал -/ всяка вечер в тайно време/ по девет пещи искал хлеба,/ по девет крави ялови / и по една малка мома,/ малка мома непозната./ Всяка сутрин на ранина/ искал жена мъжетница,/ а за пладне млада вдовица./ Всички е къщи редом редил -/ дошло реда до тънка Неда." (неуточнено - Козлев-авториз.);

◊ "Разселил се Църна Арапина у Солунско поле, село Араплия. Ред редил по една фурна хлеб и по една крава яловица и по една мома изметчийка секи ден. Дошло ред до Болен Дойчин." (Благоевград-пр);

◊ "Турчин Арапин заптисал адна чешма и рекъл на людето ката вечер да му носят ядене и пу адна мома да му докарват. Кой няма мома, жената пускал. / Дошло ред на Болън Дойчин." (Баничан-пр, Гоцеделчевско);

◊ "Тогава дошел един арапин и кондисал в Солунско поле. Като се установил, повикал попа, коджабашията, първенците. Казал им така:/ "Искам на ден да ми давате една фурна хляб, една ялова крава, една бъчонка вино, една бъчонка ракия и една невеста на ден. А вечер - една девойка. Ако това не сторите, всички ще ви туря под нож и града ще ви изгоря!" (Старо Ходжово-пр - Гърция);

◊ "во градот негов му дошол еден църна Арапина, и ядел по три вурни леб на ден и по три бочви винои по една чупана вечер. Дошло време, ке я яди на Болена Дойчина сестра му." (Битоля-пр - Македония).

 

3. Неверните побратими отказват помощ

Героят решава да спаси сестра си от лошата участ, и я изпраща до своите побратими - единият да подкове коня му, другият да наточи сабята му, третият да го обръсне... Сестрата ходи поотделно при тримата (епическа ретардация), но се връща натъжена - в замяна на услугата те желаят от нея (иносказателно) плътска любов (да я целунат/прегърнат; искат очите, лицето, снагата). В малък брой записи сестрата е изпратена при хлебар (за хляб и/или храна) и платнар (за него вж. по-долу) - единствено те се оказват "верни" и се отзовават на молбата за помощ.

а) Имена на налбанта

Али/Алия/Халил (Жеравна, Котленско - Али; Дерекьой - Гърция - Алия; Омарчево, Новозагорско - Халил);

Асан (Кокаляне, Благоевград-пр);

Ахмед (Бабово, Русенско);

Гюро (София, кв. Връбница-1; София, кв. Връбница-2);

Ибишил албатин (Куманово - Македония)

Иван/Иванчо (Ягнило, Новопазарско; Налбант - Румъния; Котел-1; Победа, Ямболско; Шумен; Коларово, Тутраканско);

Кольо (Горна Оряховица);

Муса (Перник, кв. Даскалово; Дебърско-неуточн. - Македония);

Мустафа (Просеник - Гърция);

◊ Никола (Горна Диканя, Радомирско);

Омер (Горно Броди - Гърция);

Петър (Добри дол, Кюстендилско; Жиленци, Кюстендилско; Радомир; Банско, Разложко; Брезе, Свогенско; София, кв. Горна баня; Бабица, Брезнишко; Мустрак, Свиленградско);

Руси (Нови пазар);

Стоян (Котел-2; Пролеша, Софийско; Попинци, Панагюрско);

Страхил войвода (Григорево, Елинпелинско);

Юсин (Горска поляна, Грудовско; Щипско-Кочанско - Македония);

Яно (София, кв. Драгалевци, Стамболово, Хасковско - "Еньо базиргянин").

неназован (Благоевград-1; Благоевград-2; Ребърково, Врачанско; Горна Оряховица; Гостилица, Дряновско; Лазарци, Еленско; Вакарел, Ихтиманско; Енево, Новопазарско; Копривщица-1, Пирдопско; Копривщица-3, Пирдопско; Пазарджик; Ветрен, Пазарджишко; Розовец, Пловдивско; Стефаново, Радомирско; Благоево, Разградско; Разградско-неуточн. - Бончев 1884; Добринище, Разложко; Ковачевци, Самоковско; Самоков; Ярлово, Самоковско; Добромирка, Севлиевско; Видраре, Тетевенско; Яворово, Чирпанско; неуточнено - Богоев 1842; Кърчово - Гърция; Македония-неуточн. - Михайлов 1924; Дебърско-неуточн. - Македония, Драганов 1894, № 9); Папрадища, Велешко - Македония; Прилеп - Македония; Русиново - Македония; Гостивар - Македония; Ореховка - Украйна; Преслав - Украйна; Баничан-пр, Гоцеделчевско; Битоля-пр - Македония).

б) Имена на ковача (ножар, бичакчия, бучакчи, калъчлия, калъкчия)

Ангел (Жиленци Кюстендилско);

Георги (Стамболово, Хасковско - Г. чилингирин);

Димитър/Митър (Добри дол, Кюстендилско; Банско, Разложко; Горно Броди - Гърция);

Иван/Иванчо (Коларово, Тутраканско);

Илия (Ковачевци, Самоковско; Кокаляне, Софийско);

Мартин (София, кв. Горна баня);

Михаил (Пролеша, Софийско);

Осман (Бабово, Русенско);

Павел (Бабица, Брезнишко);

Петър (София, кв. Връбница-1; София, кв. Връбница-2; Ребърково, Врачанско; Горна Диканя, Радомирско);

Рустем бичакчия (Куманово - Македония);

Стоян (Брезе, Свогенско);

Хасан (Просеник - Гърция);

Църна Гуптина, т.е. циганин (Дебърско-неуточн. - Македония, Драганов 1894, № 9);

Юмер/Умер (Горска поляна, Грудовско; Щипско-Кочанско - Македония - Юмер; Струга - Македония - Умер);

Юсмен (Горна Оряховица);

Янкул (Момково, Свиленградско).

неназован (Ярлово, Самоковско; Благоевград-1; Благоевград-2; Баничан-пр, Гоцеделчевско; Благоево, Разградско; Копривщица, Пирдопско; Добромирка, Севлиевско; Видраре, Тетевенско; Вакарел, Ихтиманско; Енево, Новопазарско; Копривщица, Пирдопско; Розовец, Пловдивско; Добринище, Разложко; Дебърско-неут. - Македония; Русиново - Македония; Прилеп - Македония, Битоля-пр - Македония; Македония-неуточн. - Михайлов 1924).

в) Имена на бръснаря (берберина)

Иван (Попинци, Панагюрско);

Михо (София, кв. Връбница-2);

неназован (Благоевград-1; Горна Оряховица-1);

Юмер/Имер (Горна Оряховица-2 - Юмер; Прилеп - Македония - Имер).

г) Молба на юнака към сестрата (респ. на сестрата към побратимите)

Предвид неколкократното повторение на еднотипни молби към всеки побратим с оглед неговите умения, тук представяме само една, с която очертаваме модела на искането:

◊ "закарай си врано конче,/ закарай го на албанте/ да подковат врано конче,/ да подковат, оседлаят." (Яврово, Асеновградско);

◊ "я си иди на берберин,/ на берберин, на побратим,/ да ми бричи руса глава;/ ако умра - да ми прости;/ ако стана - ке му плата!" (Благоевград-1);

◊ "я си земи врана коня,/ откарай я на налбатин/ да подкове врана коня./ Ако стана, ке му плата,/ ако умра, да ми прости." (Благоевград-2);

◊ "да подкове врани коня,/ врани коня, на вересия./ Ако жива, ке му платя,/ ако умра, да прощава." (Брежани, Благоевградско);

◊ "Да улезнеш у добри яхъре,/ да изведеш коня босатина,/ да га водиш Петру албатину -/ Божа вересия да га кове./ Да улезеш у ладни зевници, / да узмеш саблю рджавицу,/ и да носиш на моега побратима -/ да подостри Божа вересия." (Бабица, Брезнишко);

◊ "но си иди, сестро, в ладни яхъри,/ изведи ми конче, конче доралия! / Па иди при младо, при младо албатче,/ конче да ми кове на юнашка вера,/ на юнашка вера, вера, вересия./ Че на бой ще ида, бой да се, бре, бия,/ бой да се, бре, бия, с чърн Арапина -/ кога ще се вратя, тога ще му плата!" (Ребърково, Врачанско);

◊ "хайде конче ми заведи/ на побратима налбантче -/ да ми кове враня коня/ на юнашка вересия,/ кат' оздравям, ще му платя!..." (Горна Оряховица-1);

◊ "Я извади ми, сестро Грозданчице,/ извади ми сабя френгияна,/ три години дето й небутана,/ не бутана, сестро, неточена,/ занеси я Юсмен бучакчия,/ да наточи сабя френгияна;/ ако стана, скъпо ще му платя,/ ако умра - халал да ми стори..." (Горна Оряховица-2);

◊ "Ой те тебе, сестро Ангелинко,/ Ангелинко, росна детелинко,/ ти да влезеш у наши обори,/ та улови конче Шарколия,/ девет годин, сестро, нековано,/ нековано, още не яхано,/ заведи го, сестро, на Юсина,/ на Юсина налбантина,/ да подкове конче Шарколия/ на юначка, сестро, вересия./ Ако стана, аз ще да му плата,/ ако умра, той ще да ми прости." (Горска поляна, Грудовско);

◊ "Сестро ле, сестро Янчице,/ я иди долу в яхъри,/ и ми кончето изкарай,/ че го при налбантин закарай/ да му подкови подкове/ на вяра, на вересия! (Гостилица, Дряновско);

◊ "Я го изкарай, та го закарай,/ та го закарай при ламбантина,/ при ламбантина, въз побратима,/ да ми подкове средното конче,/ (...) на юнашка вересия -/ аз кога се вратя, дваж ще му платя!" (Лазарци, Еленско);

◊ "я си влезни у нови яхъри,/ та изведи мое врано конче,/ заведи го при Страхил войвода -/ да подкове мое врано конче/ със златни клинци, сребърни подкови,/ на юнашка, сестро, вересия." (Григорево, Елинпелинско);

◊ "Я ми хвани врана коня,/ закарай я на налбатин,/ да го кове налбатина." (Вакарел, Ихтиманско);

◊ "Ой та тебе, бяла Недо,/ я изведи хранен коня,/ със бял ориз назоби го,/ с руйно вино напои го,/ закарай го при Алито,/ при Алито налбантина, / да ми кове хранен коня." (Жеравна, Котленско);

◊ "батьово конче изведе/ да го Иванчо подкове/ със алтънени петали, / я със сребърни мъхове,/ на вяра, на вересия,/ без пара, без половина." (Котел-1);

◊ "пък ти си, сестро, отвори,/ отвори тъмни яхъри,/ изкарай коня хранена,/ при Стояна го закарай -/ да ми го Стоян подкове..." (Котел-2)

◊ "я улезни у ладни земници,/ та отвори златни, бре, сандъци,/ извади ми сабля тупетина,/ та я носи Димитру ковачу/ да поточи сабля тупетина! / Ако станем, скупо че му платим,/ ако умрем - божа вересия!" (Добри дол, Кюстендилско);

◊ "улезни си у ладни яхъри,/ та извади моя добра коня,/ девет годин тимар не чинена,/ девет годин вода не поена,/ девет годин коня некована./ (...)/ Па си пойди низ Солуна града -/ коня води Петър налбатину,/ да ти кове коня вересия;/ ако станем, скъпо че му платим,/ ако умрем - алал да ми чини!..." (Жиленци, Кюстендилско);

◊ "Ой, та тебе, бяла Недо,/ бяла Недо, Първанице,/ да влезеш в тъмен яхър,/ да извадиш хранен коня,/ хранен коня, черен Арап,/ да го заведеш в Цариград,/ в Цариград, в чаршията,/ при Халила, ламбантяна,/ да ми кове хранен коня/ на юнашка вересия,/ кога си ази оздравея,/ ще му платя коването." (Омарчево, Новозагорско);

◊ "я ти си зъмни кончето,/ и се на конче покачи,/ я ти си зъмни саблята/ и при налбантин да идеш,/ и на налбантин да кажеш:/ "Много ти здраве от бате,/ от бате, батьо Първан,/ кончето да ми подковеш!/ От легло батьо кат' стане,/ той ще ти, холан, заплати."" (Енево, Новопазарско);

◊ "Марийке, сестро Марийке,/ ти иди, сестро Марийке,/ на балтаджийски дюкяни,/ при майстор Руси балтаджи/ долу у долната махала,/ ти кажи, сестро, във Русе -/ саблята да ми наточи/ от ляво рамо до дясно..." (Нови пазар);

◊ "Изведи ми ранен коня,/ заведи го на Иванчо,/ на Иванчо ламбантчето -/ да ми кове ранен коня/ на юначка вересия..." (Ягнило, Новопазарско);

◊ "Изпрати ме Дойчин млад юнак/ да ми подковеш млада коня,/ да го подковеш на вересия./ Като стане Дойчин юнак,/ ше ти плати пребогато." (Ветрен, Пазарджишко);

◊ "я иди си при налбатин,/ при налбатин, побратима,/ на налбатина продумай:/ - Налбатине, побратиме,/ пратил ме е буен Гьорги/ да му ковеш врана коня,/ да му туриш сребро плочи,/ сребро плочи, злато клинци/ на юнашка вересия -/ ако умре, ще му простиш,/ ако стане, ще ти плати!..." (Пазарджик);

◊ "Сестро Еленке, Еленке,/ я иди, сестро, извикай/ побратим Иван бръснарин,/ та мене да си обръсне/ и на Ивана ще кажеш:/ ако си мене премине / два пъти ще му заплатя,/ три пъти ще го наградя./ Ако ли случка да умра / за Бог да прости ще остане. (Попинци, Панагюрско; същото и за налбанта);

◊ "Изведи ми коня некована,/ изнеси ми сабя неточена./ Карай оня Муса налбантина/ да ми кове коня версия./ Ако станем, я нему че платим;/ ако умрем, он мене че прости." (Перник, кв. Даскалово);

◊ "Извади ми враня коня,/ извади го из яхъре,/ девет години невадено; / заведи го при налбантин,/ да ми кове враня коня/ на юнашка вересия -/ га се вратя, да му платя!" (Копривщица-1, Пирдопско);

◊ "извади конче хранено,/ та го заведи, заведи/ при мил побратим ламбатин,/ кончето да ти подкове/ на вяра, на вересия!/ Га се назаде повърна, / кончето ще му заплатя." (Копривщица-3, Пирдопско);

◊ "изкарай конче от яхъри,/ та го на налбантин закарай,/ да ми подковите тури/ на вяра, на вересия." (Калояново, Пловдивско);

◊ "я иди при побратима,/ побратима ламбантен/ кончето да ми подкове / на вяра, на вересия./ Кога Бодучко оздравей,/ двойно ще му се наплати." (Розовец, Пловдивско);

◊ "я изведи коня Пеливана,/ отведи го Никола налбатче,/ да ми кове коня вересия./ Ако станем, скапо че му платим,/ ако умрем и он че прощава!" (Горна Диканя, Радомирско);

◊ "и ми земи моя добра коня,/ та го води на Петре налбатин/ да го кове, богме, вересия -/ "Ако стане, браток че ти плати,/ ако умре, че му простиш!" (Радомир);

◊ "че улезнеш у ладна кошара,/ че изведеш коня некована,/ че го водиш у младо налбанче/ да си кове коня вересия./ Ако станем, скапо че му платим,/ ако умрем, просто да ми бъде!" (Стефаново, Радомирско);

◊ "Да станеш, сестро, да идеш,/ кончето да ми заведеш/ налбантче да го накове/ на юнашка вересия -/ кога се назад повърна,/ парите ще му занеса..." (Благоево, Разградско);

◊ "я да ми извадиш раненото конче,/ че го заведи на налбантина, / на налбантина, на побратима,/ ах, да му кове четирите крака -/ яз кат' се вратя, тогаз ще му платя!" (Разградско-неуточн. - Бончев 1884);

◊ "изведи ми коня от пайване,/ та го води на Петър налбатин -/ да ми кове коня вересия,/ ага стана, ке да му поплатя!" (Банско, Разложко);

◊ "откарай ми врано конче,/ врано конче на налбатин,/ да подкове врано конче,/ врано конче вересия./ Ако стана, ке му платя,/ ако умра, ке упрости." (Добринище, Разложко);

◊ "я отвържи конче хранено,/ хранено не яздено,/ нито пък е ковано. / Че го заведи, Петкано,/ при Ахмед налбантина,/ на вяра да го подкове,/ че като аз оздравея/ ще му, Петкано, платя." (Бабово, Русенско);

◊ "Бог помага, млада налбатино,/ да ми ковеш коня вересия./ Ако стане бая Болен Дойчин,/ ако стане, скапо че ти плати,/ ако умре, ти че да прощаваш!" (Ковачевци, Самоковско);

◊ "Я влезни си у яхъри,/ па извади врана коня,/ девет годин неяздена, / неяздена, некована,/ та го карай на налбатин,/ да подкове врана коня,/ конь, на вера, конь без вера,/ на юначка вересия:/ ако станем - ке му платим, / ако умрем - да прощава!" (Самоков);

◊ "я си хвани моя врана коня,/ отведи я на младо албатче/ да ми кове коня вересия./ Ако стане Момчил, че му плати,/ ако умре Момчил, че прощава." (Ярлово, Самоковско);

◊ "Я улезни у ладни яхъре,/ изведи ми коня некована,/ заведи го Петър албатино,/ да ми кове коня вересия -/ да му тури плочи оканици,/ да му тури клинци литреници." (Брезе, Свогенско);

◊ "че ми кончето изведи,/ изведи, сестро, напои/ със бял го ориз назоби,/ със руйно вино напои,/ през Солуна го преведи,/ при налбанта го заведи,/ на налбанта да кажеш/ кончето да ми подкове/ с петстотин кила подкови / на юнашка вересия,/ на Първанова доверия -/ кога са вратя, ще платя!..." (Добромирка, Севлиевско);

◊ "Янке ле, сестро най-малка,/ бърже ми кончи заведи/ долу в налбантска чаршия/ при Янкул баш налбантина,/ при моя верен приятел,/ кончето да ми подкове/ на вяра и вересия./ Гато са върна, ще платя!" (Момково, Свиленградско);

◊ "Дойчилце, булка хубава,/ аз имам конче ранено./ Иди го, любе, подкови/ във Солун града голяма/ на Генов, на аратлика./ Кончето, любе, заведи / и го от мене поздрави,/ кончето да ми подкове/ на юнашка вересия./ Ако ли аз оздравея,/ двойно ще му го заплатя;/ ако ли, любе, почина,/ нека му бъде за душа!" (Мустрак, Свиленградско);

◊ "Я изведи конче низ яъре,/ заведи го Асану налбатче/ да ми кове коня вересия./ Като станем, скъпо ке му платим,/ ке му платим и ке му надплатим, / ако умрем господ да прощава." (Кокаляне, Софийско);

◊ "я улезни у ладни яъри,/ та изведи тая добра коня,/ що девет годин не е разяздена,/ разяздена, не е подкована,/ та я води Стоян налбатина, / да ми кове коня вересия,/ ако станем, скъпо че му платим,/ ако умрем, просто нека му е." (Пролеша, Софийско);

◊ "я улезни у ладни яхъре,/ та заведи моя добра коня,/ та го води Гюро налбатину/ да ми кове коньо вересия;/ ако станем, я че да му платим, / ако умрем, он че да ми прости!" (София, кв. Връбница-1);

◊ "я улезни у ладни яхъре,/ та извади коня некована,/ девет годин, що не е ковано/ ни ковано, нито па гледано,/ ни па згода вода напоено./ Та я води Гюро налбатина,/ нека кове коня вересия./ Аку станем, скъпо че му платим, / и два ката чем да му надплатим./ Ако умрем, просто нека му е!" (София, кв. Връбница-2);

◊ "я улезни у ладни яхъре,/ та изведи коня некована,/ да го водиш Петру налбатину/ да ми кове коня вересия./ Ако станем, скъпо че му платим, / ако умрем божа вересия!" (София, кв. Горна баня);

◊ "и си ойди Яно налбатина/ да ми кове моя врана коня,/ ка се врънем, язе ке си платим,/ ако умрем, просто да ми чинат." (София, кв. Драгалевци);

◊ "Па я прати при налбанта/ да подкове враня коня." (Видраре, Тетевенско);

◊ "я ми влез в оная кошара,/ та извади мойта врана коня,/ девет години ни е купувана,/ нито е почесана;/ заведи я в буйна чаршия,/ при башго налбантина,/ башго налбантина, моего побратимо" (Черни Вит, Тетевенско);

◊ "И привлез в тъмни дамове,/ изведи конче хранено,/ право у Иванчови да отидеш,/ у Иванчови, у ламбантина/ да ми кончето подкове/ и да ми сабя наточи." (Коларово, Тутраканско);

◊ "да идеш, сестро,/ в Докатина града,/ при Еня базергена,/ коне да ми кове,/ на юнашка вересия." (Стамболово, Хасковско);

◊ "я иди, батем, я иди,/ при моя приятел ламбантин,/ кончето да ми подковат/ на вяра, на версия;/ когато, Янке, оздравея,/ двойно ще им заплатя!..." (Яворово, Чирпанско);

◊ "Мър, къде й, мамо, Марийка,/ мър, мойта сестричка,/ тя да ми сабля занесе/ на Липча балтажията,/ на Липча ножарина,/ саблята да ми наточи, / саблята, сабля френгия,/ ах, на юнашка вересия?" (Кюлевча, Шуменско);

◊ "Милицо, мойта сестричке,/ ти иди, иди, Милице,/ в мойто тъмно яхъри,/ изведи конче хранено,/ че й (го) поведи, заведи/ пазаро на чаршията. / Там има, сестро, там има,/ едно ми младо налбатче,/ Иванчо, младо налбантче; / кат си кончето заведеш,/ и много здраве занеси/ от твоя братец Ботушан." (Шумен);

◊ "Ой те тебе, милна сестро,/ изведи ми ранен коня,/ заведи го у налбант Иван,/ да ми кове ранен коня,/ кога оздравя, ще му платя." (Победа, Ямболско);

◊ "я ми кончето изведи/ от мойте темни ахъри,/ кончето храненичето; / девет е годин станало,/ не ми е конче ковано,/ че го заведи, заведи,/ на побратима ламбантин,/ да ми кончето подкове/ със девет оки подкови/ и с девет оки гоздове -/ на юнашка вересия." (Ямболско-неуточн. - Янков 1908);

◊ "Невесто, дудум, хубава,/ поди, ми кончето заведи/ на побратимчето налбанта -/ кончето да ми подкове/ с девет оки подкови/ и деветстотин гвоздове / за триста черни грошове,/ ил юнашка вересия." (неуточнено - Богоев 1842);

◊ "Извади ми, Дойчинице,/ извади ми коня некована,/ закачи ми сабя неточена;/ иди, любе, на долна чаршие,/ на онойго Омер налбатино,/ ди ми кове коня вересия;/ ако Господ живо ме остави,/ ке му платя и надплатя!" (Горно Броди - Гърция);

◊ "Ой, сестро, сестро,/ сестро Янгелино,/ откарай ми конче/ на ламбант Алия,/ да ми кове конче,/ конче вересия, (2)/ арман тутасия." (Дерекьой - Гърция);

◊ "Ангелино, първо любо,/ закарай ми бърза коня,/ откарай го на налбатин,/ поплати му да го кове." (Кърчово - Гърция);

◊ "Я изкарай бърза коня,/ три године некована,/ некована, невидена, / я да идеш на мой побратим/ мой побратим Мустафа,/ да ми кове бърза коня / на юначка вересия." (Просеник - Гърция);

◊ "да я прати в нова чаршия,/ да му кове нови коня вранца коня, / да му точи сабя потаксана,/ да му вземе триста аршина платно." (Гостивар - Македония);

◊ "Не ли поjди в темна коњушница,/ да извадиш коња крилатнего,/ да ми поjеш у Муса Колокчиjа,/ да подковет коња вересиjа/ за нашето верно побратимство." (Дебърско-неуточн. - Македония; Ястребов 1886/1889);

◊ "Ай ти, сестро, моя мила сестро,/ пойди долу в конюшницата/ да земиш коня шестокрила,/ да подковаш на нова налбата!" (Дебърско-неуточн. - Македония; Драганов 1894, № 9)

◊ "земи коньа, сестро, шарен' нога,/ однеси я до младо налбатче, / да подкови коньа, да прикови,/ ко кье станам яска, кье му платам,/ на ситички и кье му преплатам." (Карамани - Македония);

◊ "Ай ти тебе, сестро Ангилино,/ ти извади тая бърза коня,/ отнеси го при млади налбатин,/ да ти ковет коня вересия!" (Папрадища, Велешко - Македония);

◊ "Извади ми моя бърза коня,/ три години коня незобано,/ ни гле'ано коня, ни чешано,/ ни па 'арно вода напоено,/ однеси го при млад налбантина, / па подкоит коня вересия,/ ког' станам, ке му платам, надплатам." (Прилеп - Македония);

◊ "Одведи го, сестро, на налбатин,/ мой побратим коне да подкове. / Ако остана жив, ке му плата,/ ке му плата и ке му надплата;/ ако умра нека ме прощават/ и просто да е." (Русиново - Македония);

◊ "и влези ми темни конушници,/ да изваиш моя бърза коня;/ носи я у Митре Поморянче,/ налбатина, верна побратима,/ да ми коит коня вересия; / ако станам, скъпо кя му платам,/ кя му платам жълтици дукади." (Струга - Македония);

◊ "Изведи ми врана коня,/ три години некована,/ некована, ни яхна, / отведи го на Юсина,/ на Юсина налбатина,/ да подкове врана коня/ на юначка вересия;/ ако станам - ке му платам,/ ако умрам - да ми просте!" (Щипско-Кочанско - Македония);

◊ "Земи, сестро, моя коня,/ ни ранена, ни кована,/ откарай го у албато,/ да подкове добра коня./ Ако станам, ке му платам,/ ак' умра алал да чине!" (Македония-неуточн. - Михайлов 1924);

◊ "право на Иван да идеш,/ на Иван, на налбантчето,/ на Ивано, на ковачето,/ да ти кончето подкове,/ на вяра, на вересия,/ на юнашка виринтия..." (Налбант - Румъния);

◊ "На мойто конче хранено,/ хранено и още алено,/ кви му са тънки крачката,/ ква му и кругла снагата,/ как му щъкат юшити,/ как му играят очите, / ти го, Калинке, заведи/ на побратима Лаламбо/ да ми и конче подкове/ със девет педи подкови/ и със осем маргъри,/ да кажи ква ще му й платата." (Ореховка - Украйна);

◊ "Я ми кончето изведи,/ та ми го, холам, заведи/ на Ламбанти, на побратима,/ да ми кончето подкове/ със девет оки подкови/ и със дванайсе гвоздове/ за триста черни грошови,/ на вяра, на вересия,/ на юнашка доверия, / дорде си Дойчин оздраве." (Преслав - Украйна);

◊ "Иди ми конче извади,/ скоричко го ти заведи/ побратиму налбантину. / Много му здраве от мене,/ нека ми конче подкове/ с трийсет оки подкови/ за триста кара-грошове/ на юнашка вересия -/ кога се вратя, ще му платя,/ ще му платя двойно и тройно!" (неуточн. - Козлев-авториз.);

◊ "Земи сива кобилица, носи я на Асан налбант, носи остра сабя на Осман ковач да я точи!" (Благоевград-пр);

◊ "Нараней коня хубаво, по-хубаво от напреж. Откарай го при налбантина да го подкове. Речи му "Болин Дойчин ко оздраве, шъ ти плати, ко умре - няма кой да ти плати!" (Баничан-пр, Гоцеделчевско);

◊ "вземи вранята коня, подковите отнеси на налбантина, моя побратим, да ги кове на вересия. Ако остана жив, ще му платя, ако умра - за здравето му да е." (Старо Ходжово - Гърция);

◊ "Оди при налбато да ти го подковит коньот, кога ке се врата ке му плата." (Битоля - Македония).

д) Условия на побратимите срещу услугата (неприлични предложения)

◊ "ку заложиш тънка снага,/ ку заложиш бело лице" (Яврово, Асеновградско);

◊ "ако дадеш бело лице,/ бело лице на заменка,/ църни очи на залога!" (Благоевград-1);

◊ "ако дадеш да ти люба,/ да ти люба бело лице!" (Благоевград-2);

◊ "Ако дадеш своето беле лице" (Бабица, Брезнишко);

◊ "ако си заложиш твойто бело лице,/ (...) ако си заложиш твойта равна снага" (Ребърково, Врачанско);

◊ "Ой те тебе, Ангелино,/ лице имаш като сиренце,/ силен вятър не го й веял,/ ясно слънце не го й гряло;/ ако даваш твойто лице,/ (...) / ако даваш твойте очи,/ твойте очи, черни очи!/ (...)/ Ако даваш твойта снага,/ твойта снага ти въз мойта!" (Горна Оряховица-1);

◊ "ако даваш твойто бяло лице,/ (...)/ ако даваш твойте вити вежди, / твойте вити вежди кат гайтани,/ (...)/ ако даваш твойте черни очи,/ черни очи, черни като въглен" (Горна Оряховица-2);

◊ "ако дадеш твойто бело лице,/ (...)/ ако дадеш тия черни очи" (Горска поляна, Грудовско);

◊ "тънка Неда ще кердосва,/ ще кердосва, ще файдосва!..." (Лазарци, Еленско);

◊ "Янчице, гюмюлджанчице,/ аз ще си конче подкова,/ ако ми, Янке, харижеш/ твоето лице хубаво!..." (Гостилица, Дряновско)

◊ "заложи си черни очи,/ (...)/ заложи си тънка снага" (Вакарел, Ихтиманско);

◊ "най ти иска бела Неда" (Жеравна, Котленско);

◊ "Ако ми дадеш, Милице,/ в челото да те целуна,/ в челото между веждите" (Котел-1);

◊ "ако дадеш твое бело лице,/ твое бело лице на залога!" (Добри дол, Кюстендилско);

◊ "Ако даваш твое бяло лице" (Жиленци, Кюстендилско);

◊ "ще ти кова, ще ми платиш/ с твоята тънка снага,/ тънка снага тополова,/ с твоите вити вежди,/ вити вежди гайтанови,/ с твоите черни очи, / черни очи черешови." (Омарчево, Новозагорско);

◊ "за твойта снага тънинка,/ (...)/ за твойто бялото лице" (Енево, Новопазарско);

◊ "Марийке, моме хубава,/ ще ти саблята наточа,/ ако ми млада пристанеш, / докат' си млада и глупава,/ додет' си двама прил'чаме!..." (Нови пазар);

◊ "ко заложиш бяло лице" (Ягнило, Новопазарско);

◊ "Заложи си черни очи,/ заложи си тънки вежди,/ черни очи за клинците, / тънки вежди за плочите." (Ветрен, Пазарджишко);

◊ "ако дойдеш една вечер/ ти у назе на гости." (Пазарджик);

◊ "Мома хубава Еленке,/ ази у вази ще дойда,/ ако ми дадеш Еленке / два пъти да те прегърна,/ един път да те целуна,/ без пари ще го подкова!" (Попинци, Панагюрско);

◊ "но да дойдеш тая вечер,/ да прележим двама с тебе!..." (Копривщица-1, Пирдопско);

◊ "ако си лице рехим оставиш,/ (...)/ ако си снага рехим оставиш" (Копривщица-3, Пирдопско);

◊ "ако ми, Янке, обещаеш/ твоето лице пембяно" (Калояново, Пловдивско);

◊ "ако дюлбеня повдигнеш,/ в лице да те погледна" (Розовец, Пловдивско);

◊ "Дай си, мари, лице на залога" (Горна Диканя, Радомирско);

◊ "ако дадеш твое бело лице,/ (...)/ оно сака черни очи на залога" (Радомир);

◊ "ако си ми тизе под залога" (Стефаново, Радомирско);

◊ "за твойто бялото лице,/ (...)/ за твойта тънката снага" (Благоево, Разградско);

◊ "ако дадеш твое бело лице,/ (...)/ ако дадеш твои църни очи" (Банско, Разложко);

◊ "Остави ми бело лице,/ бело лице на залога,/ (...)/ Остави ми тенки вежди,/ тенки вежди на залога,/ (...)/ Остави ми черни очи,/ черни очи на залога" (Добринище, Разложко);

◊ "ако дадеш да те прегърна/ и бяло лице целуна" (Бабово, Русенско);

◊ "ако дадеш лице на залога" (Ковачевци, Самоковско);

◊ "Ако дадеш черни очи,/ черни очи да целивам" (Самоков);

◊ "ако дадеш снага на залога,/ на залога, лице на замена" (Ярлово, Самоковско);

◊ "Ако си лице заложиш,/ кончето ще си подкова/ на вяра, на вересия." (Момково, Свиленградско);

◊ "Дойчилце, булка хубава,/ как ще ми бъде за душа,/ като си толкоз хубава -/ на лице бяла й червена,/ на снага тънка й висока!..." (Местрак, Свиленградско);

◊ "да заложиш твое бело лице,/ да заложиш твои цръни очи,/ (...) / Да цаливам твое бело лице,/ да цаливам твои цръни очи" (Брезе, Свогенско);

◊ "за твойто лице бяло,/ (...)/ за твойта снага тънката" (Добромирка, Севлиевско);

◊ "ако дадеш твойто бело лице,/ (...)/ ако дадеш твойте черни очи" (Кокаляне, Софийско);

◊ "Да заложиш твое бело лице,/ твое лице, твоя тънка снага.../ (...)/ Да заложиш твои черни очи,/ черни очи, твоя тънка снага" (Пролеша, Софийско);

◊ "ако даваш твое бело лице,/ ако даваш мене на залога" (София, кв. Връбница-1);

◊ "ако даваш снага на залога,/ (...)/ ако даваш лице на залога, / (...)/ ако даваш очи на залога" (София, кв. Връбница-2);

◊ "ако даваш църни очи,/ ако даваш на залога,/ (...)/ ако даваш бело лице,/ бело лице на залога" (София, кв. Горна баня);

◊ "ако дадеш бело лице" (Видраре, Тетевенско);

◊ "но ще дадеш да целуна/ твоето бяло лице,/ (...)/ ако дадеш да ти кърша/ твойта тънка половина" (Черни Вит, Тетевенско)

◊ "Като даде тебе на мене/ така ще му конче подкова,/ така ще му сабя наточа" (Коларово, Тутраканско);

◊ "ако си заложиш/ твоето бяло лице" (Стамболово, Хасковско);

◊ "и батю си да попиташ/ ще ли те жени таз зима,/ тебе на мене да даде" (Кюлевча, Шуменско);

◊ "ти ще ми дадеш, Милице,/ една хубава целувка" (Шумен);

◊ "ако заложиш тънка снага" (Победа, Ямболско);

◊ "за твойто бялото лице" (Ямболско-неуточн. - Янков1908);

◊ "аз ти кончето ковавам/ за твоето бело лице -/ девет години станало, / та го вятър не й повяло,/ и слънце не й го огряло" (неуточнено - Богоев 1842);

◊ "дай ми твоя половина" (Горно Броди - Гърция);

◊ "Аз не кова конче,/ конче вересия,/ ярман тутасия,/ ами си го ковам/ за една шафталия" (Дерекьой - Гърция);

◊ "не ща скъпо да ми платиш,/ лю дай лице да ти полюбам" (Кърчово - Гърция);

◊ "Да ми дадеш църни очи" (Просеник - Гърция);

◊ "ток посака мене бело лико" (Дебърско-неуточн. - Македония; Ястребов 1886/1899);

◊ "А за нови плочи - твои църни очи,/ а за клинци - твое бело лико! (...) Църна Гуптина сабя не остри,/ й поиска нейно бело лико." (Дебърско-неуточн. - Македония; Драганов 1894, № 9)

◊ "тук го сакам твойто бело лице,/ еднаш тебе яс да те целунам" (Карамани - Македония);

◊ "Кя ти ковна коня вересия,/ ак' ми даеш твое бело лико!" (Папрадища, Велешко - Македония)

◊ "Църни очи сакат калакчиа,/ (...)/ налбантина бело лице сакат, / (...)/ ак' ми даваш твое бело гърло" (Прилеп - Македония);

◊ "заложи твоя равна става,/ (...)/ заложи твое бело лице" (Русиново - Македония);

◊ "Ако дааш твое бело лице,/ твое лице, како ясно сънце,/ твоите вежи, как' морски пияици,/ твоите очи, како църно грозье" (Струга - Македония);

◊ "Ако дадеш църни очи,/ (...)/ ако дадеш бело лице" (Щипско-Кочанско - Македония);

◊ "ако дадеш бело лице,/ бело лице за залога,/ (...)/ ако дадеш църни очи,/ църни очи за залога" (Македония-неуточн. - Михайлов 1924);

◊ "да кажеш ква ще му й платата./ И той й казваше:/ "Неговото булче хубаво." (Ореховка - Украйна);

◊ "/ за твойто бялото лице,/ за твойте черните очи" (Преслав - Украйна);

◊ "за твоето бяло лице,/ (...)/ за твоята тънка снага" (неуточн. - Козлев-авториз.);

◊ "посакал й Асан бело лице да я целива" (Благоевград-пр);

◊ "Дай да те прегърна за тънкото кръстче,/ (...)/ дай да те целуна по бялото лице" (Старо Ходжово-пр - Гърция);

◊ "Ако ми остайш твоето бело лице залог./ (...)/ Ако ми остайш твойте църни очи залог." (Битоля-пр - Македония).

 

4. Подготовка на юнака за боя с противника

Като разбира за реакцията на неверните си побратими, братът моли сестра си да му даде своето даровно (сватбено) платно (някъде я праща да го купи от търговец/платнар), увива с него (а някъде с пояс) сам или с нейна помощ болното си тяло, после яхва некования си кон, взема ръждясалото си оръжие и отива на двубой извън града (селото).

Най-много варианти отделят внимание на епизода, в който юнакът пристяга своето болно си тяло с платното на сестра си.

а) В 42 варианта юнакът използва даровното платно на сестрата

◊ "Извадила Кантелена/ до деветдесет аршина,/ деветдесет тънко платно,/ вързала му болни кости,/ качила го на враната коня." (Благоевград-2);

◊ "Извади си бело платно,/ бело платно, ален пояс,/ та ми стегни болни кости" (Марулево, Благоевградско);

◊ "Да улезнеш, сестро, у ладни зевници,/ да изнесеш бобучерне платно, / бобучерне платно деветдесет аршина,/ да овъртем мои болни кости." (Бабица, Брезнишко);

◊ "я отключи пъстри сандъци,/ извади платно тънено,/ тънено и копринено / и още ибришимено,/ да ми ти рани усучеш -/ деветях рани куршумови,/ десетата - с нож мушната." (Лозница, Генералтошевско);

◊ "Мила сестро Ангелино,/ имаш ли платно, имаш ли/ снагата да си завия,/ да не я вятър повее,/ да не я слънце напече?/ Че излезе Ангелина, / че изнесе тънко платно,/ тънко платно, ех, ленено,/ девет години белено, / на чемшир стана изтъкано,/ в чемшир сандъци държано./ Че си зави Болен Дойчин, / че си зави болна снага -/ вятър да не я повее,/ слънце да не я напече." (Горна Оряховица-1);

◊ "Я ми отвори маджар сандъци,/ че извади деветдесе лакти,/ деветдесе лакти бяло платно,/ да завържа, сестро, девет рани,/ девет рани, сестро, от куршуми,/ от куршуми, сестро, от теляни." (Горна Оряховица-2);

◊ "Ой те тебе, сестро Ангелинко,/ ти разключи майчини сандъци,/ та изкарай най-малкото търбо,/ най-малкото - от триста аршини,/ триста аршини копринено платно./ Да опаша, сестро, мойта болна снага,/ болна снага, сестро, гнили меса,/ че да ида, сестро, да му плата." (Горска поляна, Грудовско);

◊ "Я си земни китка ключове,/ та си отключи пъстри сандъци,/ че си извади тънкото платно,/ тънкото платно, лененото,/ дето си го прела и тъкала, / прела и тъкала три годинки,/ триста лакти на дължина,/ че ми препаши тънкото кръстче,/ тънкото кръстче, болното сърце." (Лазарци, Еленско);

◊ "Я ми додай девет платна,/ да завържем люти рани." (Вакарел, Ихтиманско);

◊ "я иди, сестро, отвори/ отвори пъстри сандъци,/ извади платна тънени,/ раните да ми превържеш" (Енево, Новопазарско);

◊ "Марийке, сестро Марийке,/ съблечи твойта премяна,/ ще ида, сестро, ще ида/ саблята да ми наточи..." (Нови пазар);

◊ "Отиде Недка в маза дълбока,/ отключи ракли шарени,/ шарени ракли, мамини./ Извади платно ленено,/ ленено, бюрюнджучено./ Че отиде Недка при Първан./ Първан на Недка думаше:/ - Недке ле, сестро, Недке ле,/ я ми тялото с платно обвий/ и ми костите събери,/ здраво ме, сестро, завържи!/ Недка му тяло обвила/ и му е кости събрала." (Лесичери, Павликенско);

◊ "Сестрице, мила сестрице,/ я ми раните превържи..." (Попинци, Панагюрско);

◊ "Изнеси ми тоя ален пояс,/ ален пояс - деветдесет лакти,/ да препашеш мои люти рани." (Перник, кв. Даскалово);

◊ "А що била нему мила сестра,/ отворила шарени сандъци,/ та изнела платно бубучерно,/ бубучерно платно двеста лакти./ Па си стана Дойчин добър юнак,/ та препаса нему гнили кости,/ препаса ги Дойчин, увърза ги." (Ярджиловци, Пернишко);

◊ "Ей те тебе, мила сестро!/ Извади ми девет тръби,/ девет тръби бяло платно,/ да си завия около кръстът,/ да си стегна болно тело." (Копривщица-1, Пирдопско);

◊ "Послуша го Ангелина,/ па си влезе във одаи,/ изнесе му тънко платно,/ тънко платно копринено,/ превърза му тежки рани," (Копривщица-2, Пирдопско);

◊ "Янке ле, мила сестрице,/ я вземи тънки ножички,/ че иди в хладни одаи/ и вземи китка ключове,/ разтвори маджар сандъци,/ извади платно ленено, / ленено и копринено,/ та си платнот.нар. жи,/ раните да ми превържеш./ Янка бате си послуша,/ че взема тънки ножици,/ взема и китка ключове,/ отиде в хладни одаи,/ разтвори маджар сандъци,/ извади платното ленено,/ ленено хем копринено/ и при брата си отиде,/ че си платнот.нар. за/ и му раните превърза." (Розовец, Пловдивско);

◊ "Я улезни у ладни зевници,/ та изнеси платно бубачерно,/ да повезем мой гнили кости!" (Горна Диканя, Радомирско);

◊ "Я ми дай, сестро, платно бабочерно,/ да умотам това клето сърце, / и да справим това добър кон./ Кога додала му платно бабочерно,/ опаса се юнак, отегна се,/ па си стана, та си справи своя добра коня" (Жабляно, Радомирско);

◊ "Чуеш мене, моя мила сестро,/ я улезни у ладни зевници,/ та изнеси платно бобучерно,/ да увием тия гнили кости." (Радомир);

◊ "Чуеш мене, Елено невесто,/ я си земи тия ситни ключи,/ та отвори той ладни зимници/ и изнеси това тънко платно,/ тънко платно седемдесе лакти, / да увържем тия гнили кости,/ да увием тия люти рани!" (Стефаново, Радомирско);

◊ "Ой ле, сестро, сестро Ангелино,/ а донеси девет лакти платно, / собери ми кости и кокале!" (Банско, Разложко);

◊ "Ой ле, Канто, мила сестро,/ я земи си дребни ключи,/ дребни ключи от зевници,/ та извади бело платно,/ бело платно, черен гайтан./ С платното ми кости завий,/ с гайтаня ми ги престегни." (Добринище, Разложко);

◊ "Отвори пъстри сандъци/ бяло си платно извади,/ болна ми снага пристегни" (Бабово, Русенско);

◊ "я си влезни у зимници,/ отвори си сандъците,/ та изкарай бело платно,/ замотай го окол мене,/ да ми стегнеш мои гърди" (Илинденци, Санданско);

◊ "Фала, сестро, фала, Ангелино,/ я улегни у ладни земници,/ па изнеси това бело платно/ и отмери деветдесет лахти,/ да увръжеш мои кошчурини!" (Брезе, Свогенско);

◊ "бръкни у майчин пъстър сандък,/ че извади девет лафтя майчино платно,/ че ми го дай на кръсто да го навия" (Попина, Силистренско);

◊ "Я улезни, сестро Ангелино,/ та разтърси шарени ковчедзи,/ та извади това бело платно,/ бело платно седемдесет лакти,/ та утегни моя гнила снага" (Пролеша, Софийско);

◊ "Леле варай, моя мила сестро,/ я улезни у ладни земници,/ та отвори шарени ковчадзи,/ та изнеси това бело платно,/ та увежи мои болни кости" (София, кв. Връбница-1);

◊ "Бога тебе, сестро Ангелино,/ я улезни у ладни зевници,/ та изнеси седемдесе лакти платно,/ да увиеш мои ситни кости." (София, кв. Горна баня);

◊ "Та си върза болен Дойчина,/ овърза го от пети до глава,/ та си запаса сабя ръждавица,/ удари си пушка бойнишка/ и седна в добрия кон, / и отиде в Софийско поле/ да ми търси черна арапина" (Черни Вит, Тетевенско)

◊ "Невесто, дудум, хубава,/ имаш ли платно ленено,/ девет години белено,/ на чемшир стан изтъкано,/ в чемшир сандък държано -/ снагата да си завия,/ деветгодишна боляла,/ на девет педи постеля,/ лежала да не нагнила, / да я вятър не повее,/ да я слънце не огрее?!..." (неуточнено - Богоев 1842);

◊ "Иди, любе Ангелино,/ та порукай моя сестра,/ премерите това платно,/ това платно бубакерно,/ бубакерно триста лакте;/ стегните ми болни кости,/ качите ме на бърза коня!" (Горно Броди - Гърция);

◊ "Ангелино, първа любов!/ Извади ми триста лакти,/ триста лакти тенко платно,/ да пресбирам болни коски" (Кукуш - Гърция);

◊ "Ангелино, мър, невясто,/ извади ми триста лакти,/ триста лакти бяло платно./ Кат' го чула Ангелина,/ ни стояла, ни гледала,/ извадила треста лакти,/ триста лакти бяло платно./ Та го обзе юнак Дойчин,/ та си уви болни кости" (Кърчово - Гърция);

◊ "Я побръкни сандуците/ да изкараш тенко платно,/ да запаша половини, / да си стегна болни коски./ Послуша го Ангелина,/ та побръкна сандуците, / та изкара тенко платно,/ тенко платно триста лакти;/ запаша си половини, / та си стегна болни коски" (Просеник - Гърция);

◊ "Ейди сестро, злата Ангелино!/ Изва'и ми триста лакти платно, / да престегнам моя половина,/ веке ми се коски раскостеле" (Прилеп - Македония);

◊ "Имаш ле, сестро, платно бубакерно?/ - Имам, брату, имам триста аршина -/ платно бубакерно./ Собрал си е Болен Дойчин коски -/ неговите коски." (Русиново - Македония);

◊ "ай отвори шарена ковчега,/ да изваиш триста лакти платно,/ триста лакти платно бамбакерно,/ да извързиш рани от анджари" (Струга - Македония);

◊ "Да ми дадеш триста лакти,/ триста лакти бело платно,/ да опашам половина,/ три години нестегната!/ Изнесе му Ангелина,/ изнесе му триста лакти,/ триста лакти бело платно./ Па шчо беше Болен Дойчин!/ Взема Дойчин, опаша си,/ опаша си половина,/ опаша си, престегна си" (Щипско-Кочанско - Македония);

◊ "Да извадеш, Кантелено,/ да извадеш свилно платно,/ свилно платно триста лакти,/ да увързам болни коски" (Македония-неуточн. - Михайлов 1924);

◊ "Невясто, пръвна пръвнино,/ има ли платно ленено,/ във чемшир стана тъкано,/ във разбой сандък държано?/ Я го, невясто, извади,/ снагата да си пристегна/ и люти рани привържа" (Преслав - Украйна);

◊ "Най земни китка ключове,/ отвори пъстри сандъци,/ извади ми триста лахтя,/ триста лахтя тънко платно,/ тънено платно ленено,/ да си снагата обвия -/ девет години боляла,/ боляла, сестро, линяла..." (неуточн. - Козлев-авториз.);

◊ "Айде, сестро, дай ми тридесе лакти платно, дето си го ткала, да увием дребни коске" (Благоевград-пр);

◊ "Иди на дюкяня и земи девет растяга американ да ми вързеш раните и кокалету!/ Донела тя платното, стегнала му кокалето" (Баничан-пр, Гоцеделчевско);

◊ "Марко я изпраща да вземе един "вилар" (<гр. 'руло, топ') платно да му завие 'трупа'." (Бобощица-пр - Албания);

◊ "вземи платното от триста аршина, що го имаш за сватбата, омотай ми кокалите" (Старо Ходжово-пр - Гърция);

◊ "Нема нешчо околу триста аршини платно?/ Сестра му му рече:/ - Има, брате!/ Той зеде платното и се завитка яко" (Битоля-пр - Македония).

б) В други 15 варианта сестрата е изпратена на пазара (на дюкяни) да купи платно; най-често търговецът на платна (платнарят) се отзовава на молбата и дори дарява безвъзмездно платното за героя

◊ "Но си иди, сестро, Йонке хубостнице,/ но си иди, сестро, при младо бакалче,/ та му сакай, сестро, триста лакти платно/ на юнашка вера, вера, вересия,/ че ще на бой да ида, бой да се, бре, бия,/ бой да се, бре, бия със чърн Арапина;/ кога ще се вратя, тога ще му платя!/ Скоро е отишла Йонка хубавица,/ скоро е отишла при младо бакалче,/ па си дума Йонка, Йонка хубавица,/ па си дума Йонка на младо бакалче:/ - Ой те тебе, младо, младо, бре, бакалче,/ много ти здраве от Болен Дойчина,/ ида да му дадеш триста лакти платно,/ на юнашка вера, вера, вересия,/ да овърже Дойчин гнилите си кости, / че ще на бой да иде, бой да се, бре, бие,/ бой да се, бре, бие с чърн Арапина; / кога ще се врати, тога ще ти плати!/ Що да рече, бре, младото бакалче!/ То на Йонка дума, дума, отговаря:/ - Леле варе, Йонке, Йонке хубавице,/ за такъв приятел как не ще му дам?!/ Па си отмерило младото бакалче,/ па си отмерило триста лакти платно,/ та го взела Йонка, Йонка хубавица,/ та го даде Йонка на Болен Дойчина,/ та овърза Дойчин гнилите си кости" (Ребърково, Врачанско);

◊ "Иди, сестро, при младо еврейче,/ оно седи у тесни сокаци,/ и му сакай триста аршин платно,/ да увие мои ситни коски!" (Добри дол, Кюстендилско);

◊ "Иди, сестра, у Солунска чаршия,/ ойди си при млади чифутин,/ донеси триста лакти платно,/ да постегнем мои гнили кости!/ И ойде Дойчинова сестра,/ ойде си у Солунска чаршия,/ ойде при млади евреин,/ та зема триста лакти платно -/ она сака триста лакти,/ оно даде триста и триесе.../ Стегна Дойчин, бре, гнилите кости" (Жиленци, Кюстендилско);

◊ "я иди на платнарин,/ на платнарин побратим,/ та поискай до три топа,/ до три топа бяло платно/ на юнашка вересия -/ да си сбера дребни кости; / ако умра, ще ми прости,/ ако стана, ще му платя!/ Послуша го гюл Бояна, / гюл Бояна, гюл фидана,/ та отишла на платнарин,/ та платнарину проговаря: / - Платнарино, побратиме,/ пратил ме е буен Гьорги/ да му дадеш до три топа, / до три топа бяло платно/ на юнашка вересия -/ ако умре, ще му простиш,/ ако стане, ще ти плати!.../ Послуша я платнарина,/ платнарина, побратима, / та й даде до три топа,/ до три топа бяло платно." (Пазарджик);

◊ "Ой ле, сестро, ой ле, сестро,/ ой ле, сестро, мори, сестро Канто, / тизе иди, тизе иди,/ тизе иди, мори, на дукяна,/ та ми купи, та ми купи, / та ми купи четирсе метра,/ четирсет метра тънко платно./ Па ми купи, па ми купи,/ па ми купи четирсе й пет,/ четирсе й пет тънко въже./ Да превръзеш, да превръзеш,/ да превръзеш мойте ребра./ Та отиде, та отиде,/ та отиде, мори, сестра Канта,/ та отиде на дукяна,/ та си купи, та си купи,/ та си купи четирсе й пет,/ четирсе й пет тънко въже./ Та се върна, та се върна, / та се върна, мори, сестра Канта,/ при незина, при незина,/ при незина, мори, болен брата,/ та превръза, та превръза,/ та превръза неговите,/ неговите, неговите,/ неговите, мори, болни ребра." (Първомай, Петричко);

◊ "Ти иди, любе, във Солун,/ в Солуна града голяма,/ в Солуна главна чаршия./ Там имам, любе, аратлик, ./ аратлик, жълто еврейче./ Иди му, любе, поискай/ четири метра жълта басма./ Ако ли аз оздравея,/ двойно ще му го заплатя;/ ако ли, любе, почина,/ нека му бъде за душа./ Дойчилца стана, отиде / във Солун града голяма,/ във Солун, главна чаршия,/ че си еврейче намери: / - Добър ден, жълто еврейче,/ много ти здраве от Дойчил./ Заръча Дойчил, поръча/ ти да му дадеш, отдадеш/ жълта басма четири метра./ Ако Дойчил оздравее, / двойно ще ти го заплати;/ ако Дойчила почине,/ нека ти бъде за душа./ Еврейче дума Дойчилца:/ - Нека Дойчила оздравей,/ аз не му искам парите./ Че си еврейче отряза/ четирси метра жълта басма/ и на Дойчилца продума:/ - Със здраве да си отидеш,/ здраве на него да занесеш,/ басмата даром му давам./ Дойчилца назад са върна/ и на Дойчила разправи. (Мустрак, Свиленградско);

◊ "Я си ойди жълтото еврейче/ да ти даде платно мерикана/ и да опашем моя болна снага/ и си ойди Яно налбатина/ да ми кове моя врана коня, / ка се врънем, язе ке си платим,/ ако умрем, просто да ми чинат./ Ка си ойде сестра Кателена,/ ка си ойде жълтото еврейче,/ премери й платно мерикана, / та й даде седемдесе лакти,/ Яно несте коня да му кове./ Увръза си Болен Идакия,/ увръза си нему болна снага" (София, кв. Драгалевци);

◊ "Запрати я при платнаря,/ да му даде малко платно,/ малко платно, девет лакте,/ да си стегне тънка снага/ и увие бело лице./ Па отиде Гьоргювица, / отиде си при платнаря/ и платнарю проговаря:/ - Пратил ме е Болен Гьорги / да ми дадеш малко платно,/ малко платно девет лакте,/ девет лакте тънко платно./ А платнар й нищо не зе,/ но й даде девет лакте,/ девет лакте тънко платно./ Повърна се Гьоргювица,/ та отнесе тънко платно./ та си стегна Болен Гьорги,/ Болен Гьорги тьнка снага./ И си уви бело лице,/ с тънко платно, девет лакте." (Видраре, Тетевенско);

◊ "Леле-варе, Йонке хубавице,/ триста искаш, шестотин ти давам, / та й отряза триста лакти платно." (Черни Вит, Тетевенско);

◊ "Я, иди ми, Яно,/ в Докатина града,/ при Дима, верен артлик, / да отмери, Яно,/ платно копринено,/ платно копринено,/ четирийсе аршина. / - Ой, те тебе, батьов/ верен аратлико,/ верен аратлико,/ Димо бакалина, / батьо каза да отмериш/ платно копринено,/ четирийсе аршина./ Той метъра взима/ и платното реже,/ и си Яна дума:/ - Още, ако трябва,/ още да дойдеш да вземеш./ Яна платно занесе./ Станал болен Дойчин./ Месата му падали/ като летни дъждове./ Увил ми се Дойчин/ с платно ленено/ четирийсе аршина" (Стамболово, Хасковско);

◊ "Ходи на лудо Еврейче, мои базиргянче,/ той да ти даде един топ платно,/ да си привръза мойта болна снага./ Отиде сестра му бела Петра,/ та му купи топ платно/ от лудо Еврейче, негов базиргянче./ Та си пристегна сирак Кольо/ негова деветгодишна болна снага" (Солунско-Серско - Гърция);

◊ "Ай ти тебе, сестро Ангелино,/ ти отиди при млади бакалин/ да ти дает триста лакти платно,/ да завия мои люти рани." (Папрадища, Велешко - Македония);

◊ "Ка извика я сестра Ангелина/ при Болен Дойчин,/ да я прати в нова чаршия,/ да му кове нови коня вранца коня,/ да му точи сабя потаксана, / да му вземе триста аршина платно." (Гостивар - Македония);

◊ "ти поjди ми у млади преметар,/ да ти даjет триста лакти платно. / Ми отиде сестра Анђелина./ - Преметарче, верно побратимче!/ Мене прати Болена Доjчина,/ да ти даjеш триста лакти платно/ за вашето верно побратимство./ И jе даде триста лакти платно./ От си доjде сестра Ангелина,/ топи платно в смоли и катрани,/ го завиjе Болена Доjчина." (Дебърско-неуточн. - Македония; Ястребов 1886/1889);

◊ "И си я пущи нейни брата/ да си отиде при младо Базиргянче,/ да й даде двесте петдесет ендези платно./ И я пита младо Базиргянче:/ - Ай, девойко, бре, млада девойко,/ за кого е толко много платно?/ И му велит млада девойка:/ - Сие платно за Болена Дойчина./ Тога рипна младо Базиргянче:/ - Колко сака по'аче да даде,/ ок Бог даде, той да стане,/ и мен пари ще ми надплати!/ (...)/ Ай ти, сестро, Дилбер Вангелино,/ препаши ми това бело платно,/ препаши ми на моя тенка снага." (Дебърско-неуточн. - Македония; Драганов 1894, № 9);

◊ "Ой ти сестро, руса Ангелино,/ я отиди, сестро, ти до пазар,/ да ми одиш при младо платнарче,/ да ти даде, сестро, триста лакти,/ триста лакти, сестро, бело платно,/ да извързиш мойте коски, сестро./ Ми отишла сестра Ангелина,/ ми отишла кай младо платнарче:/ - Добро утро ти младо платнарче! / - Що е ново, мори, од Дойчина,/ да не ми е, бре, Дойчин умрело?/ - Ой ти тебе, ти младо платнарче,/ не е уще, бре, Дойчин умрело,/ голем поздрав имаш од Дойчина,/ да ми дадеш триста лакти платно,/ да го врзам, бре, да го соберам, / коски яс на Дойчин да искупам./ Тогай ми платнарче проплакало:/ - Еве ми ти сестро шесто лакти./ И му даде шестотини лакти./ Ошла сестра и го превързала" (Карамани - Македония);

◊ "Да си идеш младо безригянче,/ да ти даде триста лакти платно, / да завию мои дробни коске!/ Отиде си младо безригянче:/ - Ме прата Болна Дойчина/ да му дадеш триста лакта платно,/ кат' ке се врати, ке ти плати! / Извади си младо безригянче чрубе от магазе,/ брои, брои, па и неброено дава. / Отнесе му триста лакта платно./ Завитка си тия дробни коске" (Куманово - Македония).

в) В 10 варианта юнакът се повива с пояс/опас вместо с платно

◊ "Извади си бело платно,/ бело платно, ален пояс,/ та ми стегни болни кости" (Марулево, Благоевградско);

◊ "Я ми извади девет опаса/ да се завия отгоре до долу/ да не ми се разпилеят кокалите,/ аз да ида при черно харо,/ да му отплатя на черно харо." (Мечка, Русенско);

◊ "Извади ми шарен пояс,/ препаши ми болни кости" (Ягнило, Новопазарско);

◊ "Изнеси ми тоя ален пояс,/ ален пояс - деветдесет лакти,/ да препашеш мои люти рани." (Перник, кв. Даскалово);

◊ "Леле, сестро, жална Янгелино,/ я изнеси мойо свилен пояс/ да омотам мои болни кости!/ Па изнесе сестра Янгелина,/ па изнесе негов свилен пояс,/ на изнесе негов свилен кожух,/ та загърна нему болни кости." (Ковачевци, Самоковско);

◊ "извади ми свилен пояс,/ да препаша рамна снага,/ да укрепим болни кости" (Марица, Самоковско);

◊ "Я си влезни у земници,/ та отклопи севли зандъци,/ та извади свилен пояс,/ свилен пояс девет лакти,/ девет лакти на ширина,/ петнаесе на дължина,/ да препашем болна снага" (Самоков);

◊ "Ангелинко чернооко,/ намери ми свилен пояс,/ да увържа болна глава" (Шипочане, Самоковско);

◊ "Леле, сестро, леле, мила сестро,/ я ми дайте девет лакти пояс / да превържем мой ситни кости" (Кокаляне, Софийско);

◊ "па отвори твои шарен ковчаг,/ та извади мои свилен пояс,/ свилен пояс деветдесет лахти,/ та превържи мой гнили кости" (Лозен, Софийско);

◊ "Фала тебе, сестро Ангелино,/ я изнеси тоя мораф пояс,/ мораф пояс деветдесет лахте,/ да овием тънка поливинка,/ ега ми се кости не разнише." (София, кв. Връбница-2).

 

5. Двубой на Юнака с Противника

Като излиза от Солун, Будим/Будин или "своето село", юнакът се отправя най-често "надолу", в ливади, където открива Черния Арапин и води с него двубой с променлив успех, но на финала убива насилника.

а) Указания за ориентир - най-често с посока "долу" или "под село"

◊ "под Солун" (Горно Броди - Гърция; Лазарополе, Дебърско - Македония (Мажовски 1922); Дебърско-неуточн. - Македония (Ястребов 1886/1889); Папрадища, Велешко - Македония; Прилеп - Македония; Струга - Македония);

◊ "под Будим" (София, кв. Връбница);

◊ "под село" (Мечка, Русенско);

◊ "под зелени явори" (Добромирка, Севлиевско);

◊ "в долно росно ливаде" (Лесичери, Павликенско);

◊ "долу ми в росно ливаде" (Благоево, Разградско; Бабово, Русенско)

◊ "долу в широко поле" (Първомай, Петричко); "долу в чешлъците" (Преслав).

б) Среща и двубой с Противника (Черен Арапин; Арапче, турци, паши)

◊ "Прекръсти се Болен Дойчин,/ па си крена низ поле широко,/ насреща му Църна Арапина,/ па замая със острата сабя,/ отсече му руса глава." (Благоевград-2);

◊ "Та си стана Болен Геро,/ та си взема тънка пушка/ и намери остра сабя,/ та си ойде на друмове,/ начака си Арапина,/ та си махна и премахна, / та си фърли и удари/ у негово клето сърце." (Марулево, Благоевградско);

◊ "Укачил се Дойчин на доброга коня,/ пай тогай разигра доброга коня,/ разигра низ Будима града,/ и рекъл: - Камо те, църна Арапина?/ Айде на старе белеге,/ айде бой да правим сеги!/ И станули на старой белег./ Рекъл Дойчин: - Църно Арапино,/ върляй на Дойчина болнога,/ фърляй лека бъздованя, / щото има деветдесе ока!/ Фърлил църна Арапина,/ фърлил тежка бъздованя, / Болен Дойчин го у руке дочекал./ - Па се чекай, църна Арапино,/ я фърлям тежка бъздованя!/ Офърлил Дойчин болен,/ та га накарал у земи,/ накарал девет аршина;/ Тага е пришел Дойчин юнак,/ та му отсякъл русу главу,/ и ю турил коню у зобници." (Бабица, Брезнишко);

◊ "Па си качи конче, конче нековано,/ па си узе сабя, сабя неточена, / па си узе тежка, тежка боздугана,/ па отиде Дойчин на Косово поле,/ да си чака, Дойчин, чърн Арапина -/ да му даде Дойчин своята сестрица,/ своята сестрица, Йонка хубавица.../ Йете Арапина оттатък че иде,/ па на Дойчин дума, дума проговаря: / - Ой те тебе, болен, Болен, бре, Дойчине,/ войдиш ли ми твойта, твойта сестра Йонка,/ твойта сестра Йонка, Йонка хубавица?/ Отговаря болен, Болен, бре, Дойчина:/ - Ой те тебе, чърно, чърно Арапине,/ я не давам моя сестра хубавица, / сестра хубавица за теб да отиде!/ Разсърди се, бре, чърн, чърн Арапина,/ па си фърли със тежка, със тежка боздугана,/ да удари болен, Болен, бре, Дойчина. / Дойчин си посега със десната ръка,/ та улови тежка, тежка боздугана./ Проговаря Дойчин, Болен, бре, Дойчина:/ - Ой те тебе, чърно, чърно Арапино,/ заложи се тизе, тизе, бре, насреща,/ да ти върна тежка, тежка боздугана./ Нали се излъга чърн Арапина,/ той се, бре, залага среща Болен Дойчин./ Па си фърга болен, Болен, бре, Дойчина,/ па си фърга с тежка, с тежка боздугана,/ та удари Дойчин чърн Арапина,/ удари го Дойчин между двете очи -/ та му главата на две, бре, разлупи!" (Ребърково, Врачанско);

◊ "Будучко юнак хайдутин,/ той са на конче възкачи,/ със тънка сабя френгия,/ а че си турци посрещна/ и къс ги по къс насече,/ и тъй си Еленка отърва/ от черни турци, омразни." (Лозница, Генералтошевско);

◊ "Пусна конче Болен Дойчин,/ ала конче не играе./ Попита го Болен Дойчин:/ - Ой те тебе, мило конче,/ защо, конче, не играеш,/ не играеш, не подскачаш;/ дали те мойта невяста/ сутрин рано не чешеше,/ вечер рано не поеше?/ Даде Господ, конче дума,/ конче дума и продума:/ - Ой те тебе, Болен Дойчин,/ сутрин рано ме поеше,/ вечер рано ме зобеше,/ ала мене ми заръча / (...)/ Болен Дойчин тихо дума:/ - Конченце ле, мило братче,/ бир да ти е заръчала,/ я ми, конче, ти поиграй,/ ти поиграй и подскачай./ Щом издума Болен Дойчин,/ врано конче ясно цвилна,/ ясно цвилна и подскочи./ Като се Дойчин изправи/ на зенгия позлатена,/ та че се ясно провикна,/ та че си топуз подхвърли -/ девет сахата отважда,/ та че го с конче стигаше/ и го с ръка хващаше./ Че отиде въз Арапин,/ въз Арапин, въз манафин./ Кат' го видя Болен Дойчин,/ че хукна Дойчин да бяга,/ че погна го Чер арапин,/ Чер арапин, чер манафин,/ и засука с тежък топуз/ Болен Дойчин да удари./ Завчас легна Дойчин с коня,/ тежък топуз го задмина./ Горе скочи Болен Дойчин,/ че захвърли с тежък топуз,/ та си перна Чер арапин,/ че извади остра сабя,/ отряза му черна глава,/ черна глава, ех, Арапска!..." (Горна Оряховица-1);

◊ "Че завърза девет люти рани,/ че препаса сабя френгияна,/ че задигна тежка топузина/ и възседна коня Дорияна -/ право тича на Солунско поле.../ Ех, че се провикна Болен Първан,/ провикна се колкот сила има:/ - Де си, бре, Арапин, чер манафин,/ да излезеш на юнашко поле,/ да те видя, леле, че си юнак!/ Че излезе, леле, Чер арапин:/ - Чакай, чакай, жълта восъчино, / с един юмрук душа щ' ти извадя!/ Та че грабна тежка боздугана,/ та помери Боляна Първана,/ та го мери право във главата,/ и замахна с тежка боздугана... / Завчас легна коня Дорияна,/ завчас легна на черната земя;/ коня легна, боздуган премина.../ Бърже скочи горе Болен Първан:/ - Чакай, чакай, Черна Арапино, / чакай да видиш тежък боздуган,/ тежък боздуган, деветстотин оки!.../ Взе да мери Болен Първан,/ че не мери ни горе, ни долу,/ най си мери коня във челото,/ бърже хвърли с тежка топузина./ Завчас легна коня Арапинки,/ завчас легна на черната земя,/ ала нищо коня не помогна -/ боздуган удари Чер арапин, / удари го между двете очи,/ че му пръсна тази черна глава,/ че му изкочиха двете очи..." (Горна Оряховица-2);

◊ "Сбута конче Дойчин до дюкена,/ дето беше Чер арапин,/ дето беше и там да пиеше,/ и пиеше бъчва черно вино./ Че отиде Дойчин и повика:/ - Ой те тебе, черна арапино,/ я излез ми тука да те видя,/ ти ли искаш моми нелюбени?!/ Че отсека и неговата глава,/ и я отсека, на сабя я наби!..." (Горска поляна, Грудовско);

◊ "Портите се похлопаха,/ ето Арапин пристигна,/ Божил си на крака стана/ и си сабята той взема/ и със сабя се завъртя,/ и му главата отряза." (Добрич);

◊ "че си възседна Болен Първан,/ че си възседна средното конче, / че си отиде на Солунско,/ на Солунско равно ми поле./ Мари, как го видя Чер арапин,/ отдалеч го позна, че й Болен Първан,/ отдалеч го позна, три сахати... / Че си хвърли Чер арапин,/ че си хвърли злат боздуган,/ че си удари Болен Първан./ Ах, че си пое Болен Първан,/ ах че си пое злат боздуган,/ не му са видя на Болен Първан,/ не му са видя злат боздуган,/ най му са видя ръжена сламка./ Че си хвърли Болен Първан,/ че си хвърли злат боздуган,/ ах, че удари Чер арапин,/ че го удари в черното чело,/ че го накара в черната земя, / в черната земя девет педи." (Лазарци, Еленско);

◊ "Па си хвана Чер арапин,/ Чер арапин, чер касапин,/ парче по парче го нарезал." (Вакарел, Ихтиманско);

◊ "Лесно се със Арап разправил" (Добри дол, Кюстендилско);

◊ "Па си пойде низ Солуна града -/ огън свети низ солунска калдарма / от ща коня, коня некована.../ Й проговори Дойчин болен юнак:/ - Я излезни, църно Арапино,/ църно Арапино, биволешко лайно!/ Й отговори църна Арапина: / - Назад, назад, суо сушенице!/ Немаш кръв сабля да напоиш,/ немаш месо куршум да нараниш!.../ Проговори Дойчин болен юнак:/ - Не тужи Бога, църна Арапино! / Излезнала църна Арапина./ Проговори Дойчин болен юнак:/ - Я, ти фърляй, църна Арапино,/ я, ти фърляй, я че да фърлям!/ Фърлило е църна Арапина,/ фърлило е с лека боздугана -/ Дойчин го дочека със зенгия./ Й проговори църна Арапина:/ - Чекай, Дойчино, ощ еднъж,/ ощ еднъж да гаджам!/ Проговори Дойчин болен юнак:/ - Чекай, църна Арапино,/ ти си фърлял, па я че фърлям!/ Фърлил е Дойчин болен юнак,/ удари го с лека боздугана,/ удари го у първото сърце -/ падна Арапин от враното коне./ Й проговори църна Арапина:/ - Удри, Дойчине, удри, още душа има!/ Й проговори Дойчин болен юнак:/ - Еднъж мрем, еднъж съм родил!/ Тогай пукна църна Арапина." (Жиленци, Кюстендилско);

◊ "Подала му, море, остра сабя,/ улезнал е, море, Църн арапин,/ отрезал му, море, църна глава." (Соволяно, Кюстендилско);

◊ (Марко се преоблича като сестра си и отива при Арапина) "Тогаз Марийка отива,/ на Арапин чаша налей,/ а тя две изпий./ Тогаз Арапин извика: / - Каква си мома, Марийке,/ на мене чаша налееш,/ а пък ти две изпиеш?!... / Марко покрай Арапин минава/ и го по рамо натисва./ Арапин грозно изревал / и си на Марийка продумал:/ - Марийке, моме Марийке,/ я си махрама разбради, / в лице да те погледна!/ Като Марийка махрама хвърлила,/ що Арапин да види -/ не било мома Марийка,/ най било Марко войвода./ Като го Арапин видял, / той на Марко продумал:/ - Я сядай, Марко, на стола/ аз да ти диван отстоявам, / долуджак да ти наливам!/ Марко Арапин продумал:/ - Не съм дошъл диван да ми отстояваш,/ не съм дошъл долуджак да ми наливаш,/ най съм дошъл борба да се борим!/ Арапин няма що да стори,/ че се със Марко сборили,/ като го е Марко подхванал/ и го в земята ударил,/ и все на Арапи станало..." (Новоселец, Новозагорско);

◊ "Болен се й Първан подигнал/ и се на конче покачи,/ и че си Първан отиде/ с Арапа бой да се бий./ Първановото конченце,/ то било хитро и разумно -/ като Арапин стреляше,/ и то си, холан, клечеше/ и си куршума замина./ На Арапина кончето,/ то било младо-глупаво,/ то си на нишан застава./ Като си Първан стреляше,/ Арапин в чело удари./ Първан си слазя от конче/ и му алтъне прибира." (Енево, Новопазарско);

◊ "Извади ми, сестро, конче дари, Яно,/ изнеси ми сабя дипленица, / дет се дипли дор дванайсет пъти,/ изнеси ми тежка боздугана,/ тежка боздугана шестиперек,/ че ще идем битка да се бием,/ битка да се бием, борба да се борим, / да освободим три синджира роби,/ да избавим и теб, сестро, от Църна Арапина." (само закана) (Хайредин, Оряховско);

◊ "Първан си конче изкоманди,/ на колене да коленичи,/ че се на конче покачи/ и на конче продума:/ - Хайде, конче, в долно росно ливаде./ Кат' го виде Чер арап,/ той на Първана продума:/ - Ти що щещ тука, Първане? / тук пътник не минава,/ тук птиче не прехвръква?/ Първан Арап думаше:/ - Аз всичко зная за това./ Ази съм дошъл при тебе,/ залог да се заложа,/ кончето да си обуча./ Станало е девет години,/ все съм болен, не оздравям,/ не оздравям, не умирам./ Ази се залог залагам:/ Ако ме скочиш, надминеш,/ аз ти харизвам / сестра си, Недка хубава./ Ако пък аз те надмина,/ не ща ти нищото./ Че се зарадва Чер арап/ и се заложи Чер арап/ Първан да го прескача./ Първан си конче скоманди,/ при Арапин на колене да падне./ Конче му го добре разбра. / При Арапин кога стигна,/ на колене коленича./ Първан сабя извади,/ Арапска глава отряза,/ на сабя я забива,/ а език й му говори:/ - Първане, юнак над юнаците,/ не е само да си юнак със сила,/ но и юнак да бъдеш и със ум." (Лесичери, Павликенско);

◊ "Къга Дойчин коня уянало,/ та си ойде при студени извор,/ тамо найде Църна Арапина,/ де си лежи под бели шатора./ Пай що беше Дойчин добър юнак,/ па извади сабля дипленица,/ та погуби Църна Арапина,/ та отсекъл на Арапин глава./ Па у тури у конската торба,/ отнесе я дома на дворове" (Ярджиловци, Пернишко);

◊ "Та си идва, та си идва,/ та си идва, мори, Църн Арапин,/ да си пита, да си пита,/ да си пита, мори, защо не е,/ защо не е, мори, излезнала, / излезнала мома Канта,/ та да иде, та да иде,/ та да иде, мори, тя при него. / Отговаря, отговаря,/ отговаря, мори, Болен Дойчо:/ - Ой, Арапин, ой, Арапин, / ой, Арапин, море, Църн Арапин,/ не я пущам, не я пущам,/ не я пущам, мори, мойта сестра,/ та да дойде, та да дойде,/ та да дойде она при тебе!/ Я излевам, я излевам,/ я излевам, мори, с теб да се боря./ Отговаря, отговаря,/ отговаря, мори, Църн Арапин:/ - Айди д'идем, айди д'идем,/ айди д'идем, мори, Болен Дойчо,/ ай да идем доле, доле,/ доле, във широко поле,/ ай да идем да се борим!/ Па са слезли, па са слезли,/ па са слезли, мори, доле, доле,/ доле, мори, във широко поле./ Тамо са се двама били,/ били са се до три дена,/ до три дена, мори, и три нощи./ Та е надвил, та е надвил,/ та е надвил, мори, Болен Дойчо./ Та отсекал, та отсекал,/ отсекал е Болен Дойчо,/ на Арапа църна глава." (Първомай, Петричко);

◊ "Па си стегна враня коня/ и си взема боздугана,/ па отиде във полето,/ във полето на чадъре,/ та разигра враня коня,/ та погуби Арапина, / па му узе руса глава" (Копривщица-1, Пирдопско);

◊ "Дойчин конче оседлава/ и през полето препуска./ Щом го зачу Черен Арап,/ из колиби е обажда,/ той си кончето възседва,/ към Дойчина си отива,/ но Дойчин го изпреваря./ Той си фърми боздуганя,/ униши го във челото -/ падна Арап на земята!" (Копривщица-2, Пирдопско);

◊ "Будучко ми се разсърди,/ оседла конче хранено/ и взема сабля френгия,/ та си отиде Будучко/ на Будинските чаири,/ на студените извори. / От далеч го Арапче видя/ и хукна далеч да бяга./ Щом го Будучко съгледа, / три годишна си кашлица закашли/ и три годишна храчка изхрачи./ Три дена Арапче търси/ във тригодишната храчка -/ на трети ден го намери/ и си Арапче попита:/ - Защо си с сестра тъй сторил?/ Арапче Будучко думаше:/ - Аз го на шега направих!/ Тогаз Будучко продума:/ - Аз ще на шега посегна!/ Та му главата отряза." (Копривщица-3, Пирдопско);

◊ "Като Бодучко пристигна/ в Будинските чаири,/ черно го арапче пресрещна/ и на Бодучко продума:/ - Ой, ми та тебе, болен Бодучко,/ как смееш оттук да минеш?/ Станало е девет години/ откакто аз тука вардя./ Не давам пиле да хвръкне,/ та камо ли човек да мине./ Я си главата наведи,/ по-лесна да ти е смъртта!/ Бодучко на арапче продума:/ - Ние ще се душмански сбориме. / Ако ли ти надвиеш,/ сестра ми Янка ще вземеш,/ ако ти аз надвия/ черна глава ще отрежа./ Че се душмански сбориха -/ дето хванеше арапче,/ от Бодучко парцали късаше,/ дето хванеше Бодучко,/ от арапче черни кърви течаха./ Най-подир Бодучко арапче измами/ и го в земята удари,/ и си саблята извади/ и на арапче продума:/ - Дей, гиди, черно арапче,/ дей, гиди, глава опалена,/ на моята сестра ли намери/ сърцето да наскърбиш?/ И му главата отряза" (Розовец, Пловдивско);

◊ "Я мълчи Станке не плачи,/ хубаво ми кончето нахрани,/ нахрани и го оседлай,/ аз ще ида при Арапин!/ Че си Дойчин отива/ и му главата отрязва." (Кочово, Преславско);

◊ "Че стана Тончо отиде/ и при везира пристигна/ Тончо си кафе поиска/ везир си кафе вареше./ Кога се везир наведе/ Тончо му глава отсече." (Преслав);

◊ "Станке ле, милна батьова,/ не бой се, сестро, не се кахъри,/ като е батьо ти при тебе!/ Едно ще те замоля -/ като арапче дойде/ да седне да яде, да пие,/ ти да ми, Станке, помогнеш/ да си топузи издигнем,/ и да си арапче ударим.../ И Станка го послуша,/ та си топузи издигат/ и си арапче удариха." (Генерал Колево, Провадийско);

◊ "Па си взема, море, Болен Дойчин,/ па си взема сабля неострена / и си яна коня некована,/ та си ойде код Чер арапина,/ та погуби Черна Арапина" (Горна Диканя, Радомирско);

◊ "па си излезна на росна ливада./ Съопази га църна Арапина -/ па си рипна църна Арапина,/ па си яна своя добра коня;/ отдалек се юнаци поздравиа. / Побягнал е Дойчин добър юнак,/ фърлил се църна Арапина,/ ударил е Дойчина добра юнака,/ ударил е у десно, у зенгия;/ повърна се Дойчин добър юнак,/ та удари църна Арапина,/ удари га меджи двето очи -/ веднъг се очи изпръснали." (Жабляно, Радомирско);

◊ "Бутна коня, веднъг се назаде върнало,/ и си сретна църна Арапина -/ продума му веднаг болен юнак:/ - Бог те уби, църно Арапино,/ що ми мене тизи говораше?/ Очеш с мене ти бой да правиш?/ И Арапин му дума продумуе: / - Очем! рекъл Арапин./ Продума му Демян болен юнак:/ - Бог те уби, църно Арапино,/ я съм увил тия гнили кости,/ тизи фърли с лека боздугана./ Арапи е фърлило с лека боздугано,/ Демян пружи тая десна нога/ и повърна лека боздугана. / И тогай си веднъг оно продумуе:/ - Бог те уби, църно Арапино,/ я ми стани тизе на белега -/ я че фърлям с лека боздугана.../ И си фърли, и си го накара / три-девет лакти у земи." (Радомир);

◊ "Чуеш мене, Елено невесто,/ я изведи коня некована,/ я че идем на ладни механи,/ че си тражим Филя Маджарина,/ че го тражим по Будина града. / Па си ойде на ладни механи,/ па си дума младо механджийче:/ - Добро утро, младо механджийче?/ - Дал бог добро, непознат делийо!/ - Та где си е Филя Маджарина?/ - Та това е Филя Маджарина,/ де си оди по Будина града./ Разврте се Болен Даникия,/ развърте се налево, надесно,/ та погуби Филя Маджарина." (Стефаново, Радомирско);

◊ "Иванчо конче възседна/ право въз паши отиде./ Пашите кат го видели,/ тий си Иванча викали:/ - Я седни, Иванчо, при нази,/ да ядеш, Иванчо, да пиеш!/ Иванчо се люто разсърди/ и си сабята извади,/ че се наляво завъртя, / дорде се сключи надясно,/ сал един паша остана;/ и нему главата отряза, / че я на сабя набичи..." (Благоево, Разградско);

◊ "Ах, разсърди се болен ми Първан,/ ах, възкачи си раненото конче, / не оседлано, не обюздано./ Ах, че отиде въз Харапина,/ въз Харапина, лоша манафина;/ ах, че отряза русата му глава" (Разградско-неуточн. - Бончев 1884);

◊ "Та си стана Дойчин болен юнак,/ та си яхна коня некована,/ да си узе сабя неострена,/ та отиде на поле широко,/ та си рукна Дойчин, та си викна:/ - А, излези, църна Арапино,/ а, излези вънка на мегдане,/ да видиме чия сестра искаш!/ Та излезе църна Арапина,/ та излезе вънка на мегдане,/ та си рукна църна Арапина:/ - Надзад, надзад, жълта корешнице,/ ке ке фърля с тежка боздугана,/ ке те удря мегю двете очи,/ очи ке ти на земя паднаха, / ке пропаднаха девет педи в земя.../ Та си фърли Дойчин болен юнак,/ та си фърли тежка боздугана,/ та удари църна Арапина,/ удари го мегю двете очи; / очи му са на земя паднали,/ девет педи в земя пропаднали." (Банско, Разложко);

◊ "Та го качи на кончето,/ та отиде Болен Геро/ да си чака Арапина. / Оттам иде Арапина/ и на Геро проговаря:/ - Ой ле, Геро, Болен Геро,/ и ти си дошел при Арапина!/ Врано конче като чуло,/ като чуло Арапина,/ изправи се на краката./ Болен Геро сабя вади,/ сабя вади, с сабя маха,/ на Арапа глава отрязва." (Добринище, Разложко);

◊ "Препусна конче хранено/ като вихрушка пристигна;/ като го видя Харапче,/ малко се поизплаши/ и си на Георги продума:/ - Буюром, Георги, буюром/ по едно кафе да пием!/ Георги Харапче думаше:/ - Къде кафе тук има -/ да има, от коня ще го изпия./ Че се Харапче залови/ кафе да си направи. / Георги си сабя извади,/ докато се Харапче усети/ той му главата отсече/ и се назад повърна." (Бабово, Русенско);

◊ "аз да ида при черно харо,/ да му отплатя на черно харо!" (само закана) (Мечка, Русенско);

◊ "Па се качи на враната коня/ и си взема тая остра сабля,/ па си ойде у Будина града,/ та погуби Църнио Арапин" (Ковачевци, Самоковско);

◊ "па се качи рано конче,/ па си ойде на хорото./ Полете си Църн Арапин,/ па на Геро отговаря:/ - Ти ли кье ми юнак бъдеш?/ Развърте се Болен Геро,/ Арапин глава отсече" (Марица, Самоковско);

◊ "Па си ойде при налбатин,/ отсече му руса глава;/ па си ойде при Църн Арапин,/ извади си тънка сабля,/ та си уби Църн Арапин!" (Самоков);

◊ "като дойдат в рамни двори/ ти изчукай, ти извикай,/ язе, моме, ще излезна/ сас Арапи да се бия." (само закана) (Шипочане, Самоковско);

◊ "Па си рипна на нодзе юнашки,/ па излезе среде сред селото./ Насреща му Черна Арапина./ Па почнаа борба да се бора./ Борили се три дни и три нощи,/ па победи млад Момчил войвода,/ та отреза нему черна глава." (Ярлово, Самоковско);

◊ "Право ми Момчил замина/ за Дукатински ливади,/ при Дукатинско кладенче./ Де го арапин видява,/ арапско конче възседна,/ веднага Момчил присрещна/ и си на Момчил извика:/ - Как смеиш, чичо, да бродиш/ из това мойто бранище!/ Момчил се болен досети,/ сабята бърже изтегли./ Колко ми силно замахна,/ арапска глава отряза,/ не можа сабя да задържи/ и девет бука събори." (Момково, Свиленградско (СбНУ 62/2009, № 1500);

◊ "Първо харапче намери/ и му главата отряза,/ та селата освободи / и си булчето оттърва." (Мустрак, Свиленградско (СбНУ 62/2009, № 1499)

◊ "Разигра го по Будина града,/ та си сретна Църна Арапина -/ удари го с топуз шестопери,/ та упадна у цръната земя,/ накара го деветдесет лахти!" (Брезе, Свогенско);

◊ "Първан си конче възседна,/ право под зелените явори отива,/ при черен Арап застава./ Като го видя Арапа,/ отдалече му се молеше,/ отблизо му се кланяше./ Първан му молба не мина,/ той си сабята извади/ и му главата отряза." (Добромирка, Севлиевско);

◊ "На конче подсмръкна, конче му подхвръкна/ у Солун отиде, за черен Арапин пита:/ - На къде е черен Арапин, край мене да дойде/ двама да се поборим / да видим кой ще навали./ Казвали на черен Арапин/ край Стояна дошъл и на Стоян казал:/ - Що си ме викал, млад Стояне?/ Стоян му отговаря:/ - Искам двама да се поборим/ да видим кой ще навъли./ Черен Арапин гръмнал, Стоян да убий/ Стоян зад конче са навел/ не можал да го убий,/ че гръмнал веднъж, два пъти/ у Черен Арапин, че уби Черен Арапин./ Черен Арапин като изревал / целият Солун потреперал" (Попина, Силистренско);

◊ (Марко преоблечен като сестра си) "Арапин мома посреща/ и за ръка я улови,/ улови и й продума:/ - Много си, моме, хубава!/ Що ти са ръцете грапави -/ на мъжки ръце приличат?/ Марко си гневно догневя,/ че си Марко премяна хвърли,/ мустаци отвърза -/ мустаци му две овенски руна,/ че си Арапин улови,/ високо той го издигна,/ в земята го удари,/ че си селото отърва/ от този черен Арапин!" (Селиминово, Сливенско);

◊ "па си ойде Солунско ливадье,/ та погуби Черна Арапина." (Кокаляне, Софийско);

◊ "Зададе се Черна Арапина./ Измана се Дойчин болен юнак,/ измана се със десна десница,/ та отсече Арапската глава" (Лозен, Софийско);

◊ "Па си стана Дойчин добър юнак,/ та си яхна нему добра коня,/ що девет годин не е разяздена,/ и си взема сабя денемеския,/ девет годин у ръка неванета./ Кон разигра по Будина града,/ та погуби Църна Арапина" (Пролеша, Софийско);

◊ "Излезнаа под Будина града./ Провикна се Дойчин болен юнак:/ - Хей ти, бедо, хей ти, Арапине,/ дека да си, код мене да дойдеш,/ язе идем тебе на белега!/ Ка го дочу Църна Арапина,/ страшен беден, Бог да го убие! / Кога дойде код Дойчин юнаку,/ с нога бие, та бразда изкопа./ Фърля топуз Църна Арапина,/ а Дойчин го у ръкя прихвана./ Проговори Църна Арапина:/ - Фала теб, Дойчине юначе,/ стой, почекай, още веднъж да фърлим!/ А Дойчин си на Арапин дума:/ - Бог те убил, бедна Арапине,/ я не можем на конь да се държим, / а ти сакаш ишалък да чиниш!/ Фърля топуз Дойчин болен юнак./ Ка удари Църна Арапина,/ девет лахте у земи пропадна/ и десето се бело каменье./ Рита коня Дойчин болен юнак,/ та отиде Арапови двори,/ погубил е Арапово любе/ и погуби Арапово дете,/ натовари пет мъски иманье." (София, кв. Връбница-1);

◊ "Тогай стана Дойчин болен юнак,/ та си пойде през Будина града, / та затражи Църна Арапина./ Казали го на ладни механи,/ дето пие до три бъчви вино/ и четвърта със бистра ракия,/ Бог да бие Църна Арапина,/ яхнал бъчва с това църно вино,/ та си пие вино троегодско!/ Потокна Дойчин болен юнак: / - Бог те убил, Църна Арапино,/ аде язе за тебе съм дошел,/ уготвих ти претопли вечери/ и ти послах шарени постилки,/ я излази низ ладни механи!/ Арапин му тогай отказуе:/ - Фала тебе, Дойчин болен юнак,/ имаш време при мене да дойдеш!/ Я ти пращам вечера да готвиш,/ и твоята сестра Ангелина/ да постиля шарени постилки,/ довечера нагости че дойдем./ Ти си дошел с мене бой да биеш, / почекай ме коня да си стегнем!/ Силен ветър лраи какво носи,/ така тебе са че те понесем,/ и твоята сестра че да либим!/ Разсърди се Дойчин болен юнак:/ - Бог те убил, Църна Арапино,/ я излази низ ладни механи,/ дерман немам од коню да слазим,/ че съм лежал девет годин дена!/ Арапин това не дочува, / па си стега тая добри коня./ Разсърди се Дойчин болен юнак,/ кога везе тежка топузина,/ та завъртя налево, надесно,/ та съсипа тая ладна мена,/ и Арапин на мегдан остана./ Като търгна сабля димиския,/ щото били сабля неточена, / девет годин що не е точена,/ ка завъртя налево, надсено,/ отсече му тая църна глава,/ та погуби Църна Арапина." (София, кв. Връбница-2);

◊ "Па си стана Момчил болен юнак,/ та си яхна коня некована/ и запаса сабля неострена,/ па си ойде накрай Будин града,/ па си ока Църна Арапина: / - Излезни, Църна Арапине,/ излезни си мало на белега!/ Излезнал е Църна Арапина,/ излезнал е мало на белега,/ та си става Дърва Арапина,/ па си стана мало на белега./ И говори Църна Арапина:/ - Чуеш мене, Момчиле юначе,/ чекай язе мало да потвърлем,/ да потвърлем със медна топуза!/ Тогай застана Момчил болен юнак,/ застана си мило на нишан./ Потвърли си Църна Арапина,/ потвърли си той медна топуза,/ та удари Момчил у гърбина./ А Момчил си тио одговара: / - Леле Боже, леле мили Боже,/ дал ме бие юнак със топузи,/ ил ме апа летни муи./ Па си ока Момчил болен юнак:/ - Чуеш мене, Църна Арапине,/ я си стани па ти на нишан,/ да си върлим па я с топузе!/ Кога върли Момчил с топузе, / та удари Църна Арапина,/ удари го у равна гърбина,/ три лакти го у земи накара,/ на триж си е земе изфърлило,/ и погуби Църна Арапина." (София, кв. Горна баня);

◊ "Дума дума Църна Арапина:/ - Я сам турчин, я напред ке фърлям! / Застана си Болен Идакия,/ застана си на белег юначки,/ па си фърли Църна Арапина,/ па си фърли тежка боздугана,/ нали е коня у бой улазила,/ врана коня на колена копна,/ надмина го тежка боздугана./ Дума дума Църна Арапина: / - Я сам турчин, ощ еднъж ке фърлям!/ Дума дума Болен Идакия:/ - Нас ни майкя по еднъж раждала,/ по еднъж ке и ний да фръляме!/ Па застана Църна Арапина, / па застана на белег юначки./ Ка си фърли Болен Идакия,/ ка си фърли тежка боздугана,/ та Арапин у глава удари,/ от кон скокна, глава му отреза" (София, кв. Драгалевци);

◊ "Като се зададе в Софийско поле,/ там бе белия чадър,/ край чадъра на черна арапина,/ вързан добрия кон./ И на чадъри свири кръстатото поле, / вечер пиле свири - арапин приспива,/ заран пиле свири - арапина буди./ Като отиде болен Дойчин,/ кръстатото пиле на арапин вика:/ - Ставай, ставай, черна, черна арапина,/ че по Софийско поле идва,/ от жътва българина,/ та, ще те издедне,/ на сан глава да ти вземе./ Събуди се черна арапина:/ - Леле-варе, българино,/ дали си чул, че мен тук ме няма,/ или си чул, че съм загинал, / та, ми идваш за добрия кон,/ за белия чедър и кръстатото пиле./ Провикнал се болен Дойчин:/ - Нито съм чул, че теб те тук няма,/ нито съм чул, че си загинал,/ но съм разбрал, че си добър юнак,/ та си идвам с теб да се преборям. / Та се борили от обяд до пладне,/ и конете се хванали да се борят./ Боленго Дойчина черни кърви текат,/ а черна арапина бели пени текат/ Дойчиновия кон бели пени му пени текат,/ арапинския кон черни кърви текат./ Па се провика болен Дойчин:/ - Леле-варе, черна арапиньо,/ как беше ясно, как се заоблачи. / Едва арапина погледна право нагоре,/ боленго Дойчин бръкна/ в деснате чизми, / та си извади тайно оръжие,/ та прободе черна арапина/ в клетото сърце./ Та, му взела русата глава,/ та, му взели белите чадъри/ и кръстатото пиле, / на добрия кон." (Черни Вит, Тетевенско);

◊ "Облече дрехи юнашки,/ препаса сабя френгийка,/ нарами пушка бойлийка/ и право в гората отиде./ Там си Арапче намери,/ та му главата отряза" (Коларово, Тутраканско);

◊ "Че излезе Болен Бою,/ Болен Бою накрай село -/ насреща му черно харо./ Той наляво завъртя се/ и за дясно не остана..." (Старо село, Тутраканско);

◊ "излезе на юнашката поляна,/ и си виком, извикал:/ - Да дойде черен грозен харап,/ силите си да опитаме!/ Ага излязал черен грозен харап, / от далече глава върти/ и си сабя дигал./ Болен Дойчин като го хванал,/ над глава го дигнал/ и в земята го праснал,/ и селото отървал." (Стамболово, Хасковско);

◊ "Ботушан, млада войвода,/ доде из пазар ходеше,/ и си Арапче съгледа,/ Арапче, грозно манафе./ Като го Ботушан съгледа..." (недовършена) (Шумен);

◊ "Отгде го видя Арапин,/ той си кончето извади,/ черна ми коня Арапска,/ та че ми Дойчина напиня -/ хукна ми Дойчин да бяга.../ Той го Арапчето застигна,/ та с малян топуз го засука,/ засука да го удари,/ да удари Болен Дойчина;/ кончето на колена клекна -/ мален го топуз надхвърли.../ Като се Дойчин повърна,/ с бързо го конче надскокна,/ че се изясно провикна,/ с мален го топуз удари,/ та че го от кончето повали;/ извади и сабя мъненка,/ (мъненка), дванадесет педи,/ та че му люта глава отряза,/ черна ми глава Арапска,/ та че я на кончето закачи./ Сама ми глава не стои -/ ялахи й денкът закачи - / седемдесет и пет оки бял камен." (неуточнено - Богоев 1842);

◊ "Пак излезе по чаире,/ право иде на бел чадър,/ като иде и он рука:/ - Давран, Църна Арапина!/ Отговори крал Арапин:/ - Назад, назад, Болен Дойчин,/ сабя ке махна, не ще има кръв/ да я наквасим!/ Налюти се Болен Дойчин, / пресече му бел чадъра./ Тога стана цар Арапин,/ коня яхна, сабя взема/ да погуби Дойчин юнак./ Сабя махна цар Арапин,/ да пресече Болен Дойчин./ Хитра беше Дойчинова,/ (Дойчинова) бърза коня,/ та ми легна по колена,/ по колена на земята,/ сабя го е разминала./ Замахова Дойчин юнак/ тежка сабя неточена,/ та погуби цар Арапин./ Де се пусна цар Арапин/ пак без глава да го гони./ Повърна се Дойчин юнак,/ та го стори на парчета,/ пак отиде на бел чадер,/ товарова девет товара,/ девет товара тежка хазна." (Горно Броди - Гърция);

◊ "Като чува, че Дойчин идва към него, Арапинът се разпенва от яд. По време на двубоя първо Арапинът хвърля своя боздуган, а конят на Дойчин приклеква, после Арапинът иска да хвърли втори път, но Дойчин му казва, че човек се ражда веднъж на света, т.е. има само един шанс; после Дойчин хвърля боздугана си и убива Арапина." (Градобор-пр - Гърция);

◊ "Право тегне на бел чадър,/ от далеко се провикна:/ - Е, Арапин, Църн Арапин,/ Църн Арапин дудаклиа!/ Е, излези, Църн Арапин,/ да те видим що юнак си!/ Как го дочу Църн Арапин,/ та е грабнал боздугана/ и си вяхвал бърза коня,/ и излегол на мегдана,/ и фърлил си боздугана./ Дойчинов кон хунерджиа/ си паднал во коленици;/ изварвела боздугана/ и пак коня е рипнала, / и Дойчин се предвикнало,/ боздугана е фърлило,/ в гърди го е погодило,/ в църна земя закопало." (Кукуш - Гърция);

◊ "Повърна се премлад Дойчин,/ та си яхна бърза коня,/ и си яхна, та отиде,/ та отиде на Косово,/ на Косово рамно поле,/ да се бори с цар Харапин. / Отдалеч му аскер издроби,/ цар Харапин с ръки фати,/ та в земята го удари, / та в земята той потънал" (Кърчово - Гърция);

◊ "Тръга коньо бинекташи,/ те си вяхна Болен Дойчин,/ та отиде 'ав Солуна,/ 'ав Солуна Солун града./ И га гледа Църн Арапин/ под бела чадера: / тамо яде и си пие,/ малка мома диван стои./ Как го фати Болен Дойчин/ та го удри девет педи,/ девет педи 'ав земята." (Просеник - Гърция);

◊ "Уде дойде дели Ферат тамо,/ и утеднож на кавга се фатиха./ Сирак Кольо му присече главата" (Солунско-Серско - Гърция);

◊ "Ка пристигна на поле широко,/ ка извика преболен Дойчина:/ - Я излез, Черни Арапино,/ кой е юнак над юнака!/ Ка извади преболен Дойчина, / ка извади сабя потаксана,/ ка удари на лево и десно./ Ка излязъл Черни Арапин: / - Добре дошъл, преболен Дойчине!/ Що не даваш сестра Ангелина,/ що не даваш крава яловица,/ що не даваш до три бъчви вино,/ що не даваш една фурна хляба! / Кога махна преболен Дойчина сабя потаксана,/ му отряза глава като на яре, / и на триста метра отхвръкнала." (Гостивар - Македония);

◊ "От отиде под Солуна града./ - Нел' излези, Църна Арапино!/ Шчо си jало по две фурни леба,/ шчо си jало крава jаловица,/ шчо си пило по две бочви вино,/ бочви вино и бочва ракиjа,/ и лубило девоjка й невеста./ Се си Солун со ред изредило,/ и си дошло до сестра Анђелина,/ Ангелина и млада Доjчиница,/ нел' излези да се обидеме!/ Отговори Църна Арапина:/ - Оди, Кањо, оди жлта дуњо,/ излежана три-девет годнни!/ Ал со тебе каршилок ћа права... / Изговори Болена Доjчина:/ - Слези в поле, Църна Арапино!/ Миjе да се в поле обидеме,/ ак' су лежан три-девет години./ От излезе църна Арапина./ Кога го фати Болена Доjчина,/ от го фати, аман му не даде,/ и му зеде њему руса глава." (Дебърско-неуточн. - Македония; Ястребов 1886/1889);

◊ "И си стана юнак на нозе,/ и си зеде сабя неострена,/ и си явна коня некована,/ и отиде при църна Арапина./ И му рече на църна Арапина:/ - Излези 'аму, курвино копиле!/ И му рече църна Арапина:/ - Бегай таму, Болена Дойчино,/ ако фърлам с тежка боздугана,/ шче те паднам от бърза коня!/ И му казва Болена Дойчина:/ - Не се плаши юнак от сбор -/ изпадни 'аму да се обидиме!/ Си изпадна църна Арапина,/ си му рече Болену Дойчину:/ - Фърли напред с тежка боздугана!/ Па си фърли първо църна Арапина,/ па си фърли с тежка боздугана,/ си я пречака Болена Дойчина,/ си я пречака во левата ръка. / Па си фърли Болена Дойчина,/ си я падна църна Арапина,/ си я падна от сивата коня./ Болен Дойчин летна да бега,/ па си търча църна Арапина,/ па си търча по Болена Дойчина,/ па си търча три черека место,/ не го втаса Болена Дойчина, / падна Арап и си умре." (Дебърско-неуточн. - Македония; Драганов 1894, № 9);

◊ "Отиде си у Солунско поле./ Туй си виде зелена ливада,/ и зелена чадъра опната,/ под чадъра църна Арапина./ Извикна си Болна Дойчина,/ па изкочи църна Арапина:/ - Таин да ти даду!/ - Бре, айде от туй, Болна Дойчина, / немам саблю да кърваву!/ Извикна си Болна Дойчина:/ - Бре, изкочи, църна Арапино,/ да видиш юнак како бива!/ Налюти се църно Арапино/ и изкочи из зелена чадъра./ Па си зема тежка боздугана,/ си фърли Болна Дойчина -/ оно га е у зенгие дочекало/ и га назад вратило.../ Па си вика Болна Дойчина./ Па си фърли Болна Дойчина,/ криво си е фърлило, право си е удрило -/ и га е удри мегю църни очи,/ утера га три сажне у землю." (Куманово - Македония).

◊ "па е минал низ сред Солун града -/ от калдарми силен огън скачет, / кон от уста силен пламък пущат,/ от носа ю силен ветър веет!/ Изминал е низ Солуна града,/ та е ошъл Арапу на чадър/ па извикал Болен Дойчин:/ - Стани, страшна Църни Арапино,/ да юнашки мегдан поделиме!/ Дигнал глава Арап из под чадър,/ та погледнал Болен Дойчина./ Арап яхнал коня бедевиа,/ опасал е тая остра сабя/ и си вдигнал тежка боздугана,/ па изкочил на юнашки мегдан. / Дойчин стоял срещу Арапина./ Арап хвърлил тежка боздугана,/ Дойчин с ръка боздуган дочакал./ Сетне Дойчин боздуган хвърлил,/ та ударил Арапа сред чело -/ мъртав Арап наземи паднал,/ нему Дойчин глава отсекъл,/ та я вързал коню на телкия..." (Лазарополе - Македония; Мажовски 1922);

◊ "и 'сиот град бил затворен,/ а 'анот бил отворен./ Кога поминал цръна Арапина,/ и видел само 'анот бил отворен,/ и рекол Арапина:/ - Кому е живот отмилело,/ шчо седит во 'анот./ И Марко Кралевич (sic) го напил конот вино (sic)/ и се качил на конот и рекол:/ - Постой и почекай, цръна Арапино / да видиш юнак над юнака!/ И Арапин ов зел едно дръво/ и врълил на Марка Кралевича (sic)/ и го удрил по ногата./ И зел Марко Кралевич (sic)/ едно дръво и го удрил по главата/ и се разделила на две." (Лазарополе - Македония; Драганов 1894, № 8);

◊ "Да шо беше болена Дойчина,/ ми извади коня некована,/ ми запаша сабя неострена,/ ми се качи на бързата коня,/ ми отиде под Солуна града,/ под Солуна - солунски ливади,/ и го дайде църна арапина./ Да шо беше църна арапина -/ ми разтегнал зелена чадора./ Ми извикна болена Дойчина:/ - Ай ти тебе, църна арапино,/ ти излези надвор на мегданот/ да ти дада фурна бела леба,/ бела леба, крава яловица,/ да ти дада хубава невеста,/ да ти дада хубава девойка! -/ Да шо беше църна арапина:/ - Ай ти тебе, море жълта дуньке, / даль со мене ти мегдан кя правиш? -/ Да шо беше болена Дойчина,/ си извади сабя неострена,/ му пресече тая църна глава,/ се зачуди болена Дойчина:/ трупот скакат до девет ми боя!/ Го разпара болена Дойчина/ и му найде до девет ми сърца:/ осомте ми сърца уше спале,/ само едно било разбудено .../ Тръгнал Дойчин дома да си одит,/ с коньот търчат во Солуна града,/ по калдърма конь ми искри пушат./ Цел ми Солун на сокак излегол,/ мегю себе сите си говорит: / - Таков юнак пред девет години/ ми е било и пак сега ми е! (Папрадища, Велешко - Македония (Църнушанов 1989, № 749);

◊ "пра'у търчат кай Църни Арапин./ Ето стига кай бела чадора,/ пищи, викат колко гласье имат:/ - Я излези, Църна Арапино!/ Я излези, курвино копиле!/ Я излези, гламно опалена!/ Излези оба да с' обидиме,/ ти да видиш юнак от юнака!/ Си излезе Църна Арапина,/ туку врескал како некой аждер:/ - Чекай, Дойчин, жълта височина!/ Чекай, чекай, море, боздуганов/ мало тежит седумдесет ока./ Арап фърли тежка боздугана,/ я пречека Дойчин во десница. / - Чекай, чекай курвино копиле!/ Църн Арапин, гламна опалена,/ ти да видиш кой е Болен Дойчин!/ Чекай моя жълта боздугана,/ мало тежит тристотини ока. / Кога джитна жълта боздугана,/ го погоди мегю двете очи;/ се разглоби глава Арапинска,/ как дъп печен тога той се спружи,/ той се спружи на сурова земя." (Прилеп - Македония);

◊ "Па си вяхна Болен Дойчин/ негова добра кона и пойде/ во Солун касаба./ Къде одеше, силен пламен се дигаше,/ коне ка биска, пламен му излазаше од уста./ Излезнал си Болен Дойчин/ на Солунско поле,/ па гледа дека е Църн Арапин,/ па си виде Църн Арапин дека е./ Ойде си Болен Дойчин,/ одговори на Църн Арапин:/ - Стани, Църн Арапин,/ да поиграме наш'те добри конье!/ Църн Арапин одговори на Болен Дойчин:/ - Болен Дойчин, жълта курешко,/ девет години не си станал од постела,/ с тебе ле ке стана коне да проиграм!/ - Стани, стани, Църна Арапина,/ и язе малко да се разшена!/ Станала е Църна Аралина, / яхнала е негова добра кона,/ пущия й по Солунско Поле -/ Болен Дойчин е надбързил Църн Арапин./ Одговори Болен Дойчин на Църн Арапин:/ - Да надфърламе топузьето,/ да видим кой ке надфърли!/ Надфърлали са топузьето,/ Болен Дойчин я надфърлил./ Одговори Болен Дойчин на Църн Арапин:/ - Удри напреде, Църна Арапина,/ отепай ме, стига да се мача!/ Замайнала Църна Аралина по Болен Дойчин, / Дойчинова добра коня е свила нозете на земя,/ не могла е да удари Болен Дойчин. / Одговори Църна Арапина:/ - Още еднъж, Дойчине, ке маана./ Болен Дойчин одговори: / - Еднъж ме е майка раждала,/ еднъж ти по мене мааш,/ сега си е реда на мен. / Та си маана Болен Дойчин по Църна Арапина,/ давет аршина в земя е накарал. / Па си спадна Болен Дойчин:/ отсече на Църн Арапин главата,/ та я однесе фоф Солуна града." (Русиново - Македония);

◊ "право одит под града Солуна,/ право одит на бела чадара;/ и ми слезе от бързего коня,/ ми изваде сабя-дипленица,/ ми загуби Църна Арапина / и со него жълта Евреина./ И си явна своя бърза коня,/ глава кладе на коня пред себе/ и ми вървит по среде Солуна." (Струга - Македония);

◊ "та отиде при Арапин./ Отдалеку се провиква:/ - Я излези, църпа Арапино,/ да те видям шчо юнак си,/ да ти дадам девет бочви,/ довет бочви благо вино,/ да ти дадам мойта сестра,/ мойта сестра Ангелина!/ Пресече му руса глава!" (Щипско-Кочанско - Македония);

◊ "Та си сретна Църн Арапин./ Проговаря црън Арапин:/ - Назад, назад, жъта дуня!/ Болен Дойчин извади си/ тая ми ти остра сабя,/ погубил си црън Арапин" (Македония-неуточн. - Михайлов 1924);

◊ "От чардак гледа Арапче,/ каква е тази гидия,/ дето си в пътя идеше,/ вий-прахове вдигаше,/ не е ли царска делия?/ Арапче слезе от чардак, / че си портите подключи,/ Дойчин си стигна до порти./ от конче порти поритна, / среди ги двори отхвърли,/ от конче Дойчин посегна,/ Арапска глава отряза, / та че си я денк направи/ със неговия боздуган." (Преслав - Украйна);

◊ "Първан се на конче метнал./ Хвръкнало е конче кат' птица,/ дигнало е димни прахове/ кат' силни бурни вихрушки,/ че си тропна болен Първан/ в зелено росно ливадье,/ че се ясно той спровикна:/ - Ой те тебе, Арапино,/ Арапино, черна чумо,/ я ставай ти, посрещни ме/ да те питам аз ида/ какво искаш за вечеря,/ какво обичаш за сутрин/ и що желаеш за пладня?/ Кат' го е зачул Чер арапин,/ на крака скочи юнашки,/ въздъхна си и си каза:/ - Йоще ли си бил жив, клет Първане,/ не си ли още умрял?/ Че си коня той извадил, / обседлал го, обюздал го,/ с девет го колани опасал/ и с две го юзди обюздал. / Препасал си тънка сабя,/ грабнал си тежък боздуган,/ възседнал си врана коня,/ че ми се ясно спровикнал:/ - Ето ти, ида, болен Първане,/ жълта бледна вощенице,/ да ти обадя какво искам,/ какво искам за вечеря,/ какво обичам за сутрин/ и що желая за пладня./ Искам, Първане, желая,/ тази вечер жълта ти глава/ на остър кол сред ливади;/ за сутря бледна ти снага/ на зелен явор да виси;/ за пладня да съм стопан/ на всичко ти имане;/ а за вечер, а за вечер -/ с тънка Неда на дюшеци!.../ Спровикна се болен Първан,/ от вика му поле заеча,/ пръпнаха птички от дръве/ и конче му страшно поцвили,/ с крака земя ровеше,/ до пояс ринеше трапища.../ Отговори му Първан сърдито: / - Ой те тебе, анатемо,/ не си нося глава за кол,/ ни снага за зелен явор, / нямам имане за тебе,/ не ти прилича да лежиш/ с тънка Неда на дюшеци!/ Най ти прилича, грознико,/ глава ти бостан да пази,/ снага ти на явор да виси, / да я кълват черни врани!.../ Готов ли си, песи сине,/ ако не си - приготви се!/ Видя-щем сега що искаш/ и какво ти се пада!/ Разсърдени два юнака/ кипнаха им в силни снаги,/ в силни снаги люти сърца,/ люти ми сърца юнашки. / Впуснаха коне хранени,/ хранени коне юначни,/ и двата люти, огнени./ Развъртяха ги на кушия,/ кушия дълга и широка/ по се росно там ливадье,/ че ги на бой те извиха,/ на бой страшен, та кръвнишки./ Зазвънтяха тънки саби,/ зацвилиха добри коне -/ саби трещят, поле ечи,/ коне реват, доле ехти!/ Били се те, що се били,/ малко ми време, не много,/ тъкмо ми три дни и три нощи,/ не можели да се надвият,/ ни кръвнина там да свалят.../ Че се назад повърнали. / Арап, люто разгневен,/ ясно си се спровикна:/ - Ой ми те, болен Първане, / чакай, гявура сабя не сече,/ него го боздуган бие!/ Че се изстъпа на зенгии, / на зенгии позлатени,/ че замахна силно, хвърли/ тежък ми стален боздуган / от седемдесет оки тежина./ Право мери, криво удари./ Първана конче бе умно, / падна ниско, поколеничи,/ боздуган мина, замина.../ Скочи конче пак на крака, / че си ясно то поцвили,/ цвилом си Първану говори:/ - Ой те тебе, Първане, / Първане, мили стопане,/ гледай добре, ниско мери,/ че и арапско конче хитро, / да някак не излъже!/ Че се изстъпна болен Първан/ на зенгии посребрени, / че замахна силно, хвърли/ тежък си нелек боздуган -/ тъкмо деветесет оки. / Криво мери, право удари/ Арапина в черни гърди./ Падна Арап, душа даде, / кон му цвилна, та побягна/ по все росно там ливадье,/ че се впусна болен Първан,/ извади си тънка сабя -/ Арапу глава отряза,/ отпред я седло покачи, / а черна му грозна снага/ на зелен явор повеси,/ че се ясно спровикна:/ - Ой ви вази, черни врани,/ черни врани, сиви орли,/ сбирайте се от вси страни, / от вси гори там високи,/ и от все поле широко -/ тлъст ви курбан аз днес сложих,/ яжте вий и благувайте,/ и Първана поменувайте./ Че завърна добра коня,/ добря коня дорияна,/ та се впусна след арапска,/ след арапска черна врана./ Кат' го стигна, и замахна,/ с боздуган го в плещи удари,/ кон изрева, покол'ничи,/ по вси ноздри сълзи оброни/ и се смири като агне.../ Че го хвана болен Първан/ за прескъпа злата юзда,/ поведе го, заведе го/ под клонат ми зелен явор./ Че си влезе в ален чадър,/ та извади тежко имане -/ бяло сребро със сакули,/ жълто злато със дисаги./ Че нат'вари арапова,/ арапова врана коня/ колкот може той да носи./ Отпред му на седло покачи -/ от една страна боздуган,/ а от друга - арапска глава./ Че го Първан покара,/ прекара го през Солун града,/ Солуна града голяма." (неуточн. - Козлев-авториз.);

◊ "и заминал за Араплийско поле./ Догледал го Църна Арапина:/ - Е, бре, българино, що търсиш тука? Я не давам пиле да прехвръкне през мойто место!/ - Я сам дошъл да си премериме юначеството./ Тогай кажал Арапино:/ - Айде сега да се метаме с боздуган, с буйното копье! Яз ке метам по-напреде. / На Болен Дойчин кобилицата била много учена - като хвърлил Арапина, кобилицата ударила на колене и боздугана прелетел над главата му./ Кажал Арапина:/ - Чекай, бела бугарино, още веднъж да хвърлим!/ Болен Дойчин му кажал:/ - Еднаж ме е родила майка, два пъти не ме е родила, да метнеш още еднаж!/ Болен Дойчин не мерел в Арапско чело, а мерил в конски гърди, а го улучил в Арапско чело. И му отрежал главата. Единът му додак по земня се влачил, а другио на седло завиено." (Благоевград-пр);

◊ "отишъл Болън Дойчин на чешмътъ да съ бие ас турчина. Пишин хвърлил Арапина боздугана си, ама не улучил. Туга Болън Дойчин гу провалил ас негувия и гу утрепал." (Баничан-пр, Гоцеделчевско);

◊ "качва се на коня, взема калъчката и отива право при арапина. Като го вижда, арапина му казва:/ - Е, Дойчине, жълта въшко, сега мене не ме е страх вече от тебе, защото ти си свършил. Сега ще ти покажа какво има.../ Добре, ама Дойчин не губил време, рипва с коня на два скока, отрязва му главата. И я взима на самара зад него." (Старо Ходжово-пр - Гърция);

◊ "и отиде при църна Арапина и вати да му 'и сечит ортомите от чадоро, къде седеше, и църни Арапина му излезе и му рече:/ - Ела, да се обидиме! / И се ватиа да се борат. Болена Дойчина си го вати арно църна Арапина и го закачи до гуша в земи." (Битоля - Македония).

 

6. Наказание на неверните побратими

Победителят се връща и посещава поотделно всеки от неверните си побратими под предлог да им плати за услугата, но вместо това ги убива (побива в земята), или отрязва ръка/крак (по-рядко извърта очите, стъпква с коня) за назидание.

Подобни звена присъстват в 65 варианта: Благоевград-2; Бабица, Брезнишко; Ребърково, Врачанско; Горна Оряховица-1; Горна Оряховица-2; Горска поляна, Грудовско; Гостилица, Дряновско; Лазарци, Еленско; Вакарел, Ихтиманско; Котел-1; Добри дол, Кюстендилско; Жиленци, Кюстендилско; Омарчево, Новозагорско (само закана); Енево, Новопазарско; Нови пазар; Ягнило, Новопазарско; Ветрен, Пазарджишко; Пазарджик; Попинци, Панагюрско; Копривщица-1, Пирдопско; Копривщица-3, Пирдопско; Розовец, Пловдивско; Горна Диканя, Радомирско; Радомир; Благоево, Разградско; Разградско-неуточн. - Бончев 1884 (само закана); Банско, Разложко; Добринище, Разложко; Бабово, Русенско; Момково, Свиленградско; Мустрак, Свиленградско; Ковачевци, Самоковско; Самоков; Брезе, Свогенско; Добромирка, Севлиевско; Кокаляне, Софийско; Пролеша, Софийско; София, кв. Връбница-1; София, кв. Връбница-2; София, кв. Драгалевци; Видраре, Тетевенско; Черни Вит, Тетевенско; Коларово, Тутраканско; Кюлевча, Шуменско; Шумен, кв. Дивдядово; Победа, Ямболско; Ямболско-неуточн. - Янков 1908; неуточнено - Богоев 1842; Горно Броди - Гърция; Градобор-пр - Гърция; Дерекьой - Гърция; Просеник - Гърция; Гостивар - Македония; Папрадища, Велешко - Македония; Дебърско-неуточн. - Македония (Ястребов 1886/1889 и Драганов 1894); Карамани - Македония; Куманово - Македония; Русиново - Македония; Струга-1 - Македония; Струга-2 - Македония; Щипско-Кочанско - Македония; Македония-неуточн. - Михайлов 1924; неуточнена - Козлев-авториз.; Благоевград-пр; Бобощица-пр - Албания; Старо Ходжово-пр - Гърция; Битоля-пр - Македония.

Само във вариантите, където единственият верен побратим е търговецът на платна (платнарят) или хлебарят (фурнаджията), Дойчин го възнаграждава за добрината. В няколко варианта от източно-българските краища фигурата на Арапина отсъства, доколкото сюжетът е трансформиран (най-често под влиянието на песента за Хан Татар) - по тая причина единствено неверните побратими изпитват гнева на болния юнак.

 

7. Смъртта на юнака

След победата героят се връща вкъщи, а след като (сестрата) развива платното, тялото му се разпада и той умира.

◊ "Па си ойде на дворове,/ кости му се разнижале/ и душа му излезнала." (Благоевград);

◊ "Па тага отиде дома Дойчин,/ та размота деветдесет лакта платно, / щото беше на негови болни кости/ и се с душо разставило..." (Бабица, Брезнишко);

◊ "Та че слезе от кон Болен Първан,/ та че легна на меки постели, / колкот лежи на меки постели,/ по-лошаво и по-зле му става./ И излезе душа Боляна Първана..." (Горна Оряховица-2);

◊ "Че ми слега Дойчин от кончето,/ че разпаса Дойчин тънко платно, / костите му се пръснали -/ млад Дойчин от душа се раздели... (Горска поляна, Грудовско);

◊ "Седна да отдъхне, доде отдъхне,/ доде отдъхне, и си издъхна..." (Лазарци, Еленско);

◊ "Па си ойде Дойчин на дворове,/ развърза си Дойчин бяло платно, / и душа му начаса излезнала" (Жиленци, Кюстендилско);

◊ "Дорде си дума издума,/ и се от душа раздели" (Енево, Новопазарско);

◊ "Първан се от душа отдели,/ но си сестрата отърва/ от тез турски изедници" (Лесичери, Павликенско);

◊ "Па развърза девет тръби,/ девет тръби бяло платно/ от негово болно тело,/ та се тогаз с душа раздели" (Копривщица-1, Пирдопско);

◊ "Па си ойде дома на дворове,/ ка сопаса платно бубачерно,/ кости са се тогай разнизале/ и си умре, море, Болен Дойчин!" (Горна Диканя, Радомирско);

◊ "Па си ойде Дойчин добър юнак,/ па си ойде дома на дворове,/ па слезна от своя добра коня,/ па си улезна на своя постелкя -/ съопасал е платно бабочерно,/ и веднъг се с душо разставило" (Жабляно, Радомирско);

◊ "Ой ле Канто, мила сестро,/ свали брат си от кончето,/ та ме качи на чардаци,/ развържи ми черен гайтан,/ черен гайтан, бело платно!/ Та го свали Кантелина,/ та го свали от кончето,/ качила го на чардаци,/ развързала черен гайтан,/ развила му бело платно -/ тогай Геро душа даде." (Добринище, Разложко);

◊ "Като го Петкана развила -/ кокалите му се разпилели/ и се от душа раздели" (Бабово, Русенско);

◊ "Тогаз са Момчил завърна./ Негова сестра най-малка/ на двор е Момчил срещнала/ и го от коня свалила./ Докат го вкъщи занесе,/ Момчила млада войвода,/ той се със душа раздели." (Момково, Свиленградско (СбНУ 62/2009, № 1500 );

◊ "Че се надзаде повърна,/ и си въвкъщи отиде,/ и на Дойчилца продума:/ - Дойчилце, булка хубава,/ ази си, любе, отивам,/ с душа се вече разделям,/ тебе те млада оставям./ Не искам, любе, не искам/ докрая с черно да ходиш,/ да ходиш, меня да жалиш./ Лика си, любе, намери,/ отново да се ожениш. (Мустрак, Свиленградско (СбНУ 62/2009, № 1499);

◊ "Па се връна на негови двори,/ та развръза болни кошчурини,/ па си Дойчин от болес оздраве." (нелогично) (Брезе, Свогенско);

◊ "Като си вкъщи той влезе,/ и си леглото полегна,/ и Богу душа предаде" (Добромирка, Севлиевско);

◊ "Па си ойде дома на дворове/ и Дойчин се със душа раздели. (Кокаляне, Софийско);

◊ "Кога сестра пояс му свалила,/ сам си Дойчин на нодзе застанал." (нелогично) (Лозен, Софийско);

◊ "и тогай се с душа разделил" (Пролеша, Софийско);

◊ "Леле варай, сестро Гюргелено,/ я ми слезни от високи чардак, / че отвежем това тънко платно,/ че отвежем от моята снага!/ Сестра бега от високи чардак,/ от отвеза това тънко платно./ Се му кости низ кожа паднаха / и он сам се със душа разтана!" (София, кв. Връбница-1);

◊ "Това си е на сестра приказал./ и зорле си от коня па слезнал, / та си легна шарени постилки./ Беше грешен Дойчин болен юнак,/ това лежал девет годин време./ И като си Арапин погуби,/ и Господ му греовете прости, / и веднъга са с душа разтанал./ Се са сбрали из Будина града,/ закопаха Дойчин болен юнак." (София, кв. Връбница-2);

◊ "Фала сестро, дилбер Ангелино,/ я ми развий мои ситни кости!/ Ка му разви нему ситни кости./ и тогай се Момчил з'душа разтави!" (София, кв. Горна баня);

◊ "Развеза си нему болна снага/ и веднага с душа се растана." (София, кв. Драгалевци);

◊ "Мене веке не требова/ да царувам на Солуна;/ требова ми три аршине,/ три аршине на мен земя./ До там беше, издъхна,/ душа даде на Господа." (Горно Броди - Гърция);

◊ "Подвърна се Болен Дойчин,/ той отиде дури дома;/ сопаша си остра сабя,/ сопаша си болни коски,/ тогай душа даде." (Просеник - Гърция);

◊ "Го одвиjе Болена Доjчина -/ на постели коски испађаjе,/ душу даде, коски се сториjа." (Дебърско-неуточн. - Македония);

◊ "Сестра брата радостно срещнала./ Тога Дойчин Богу душа дал,/ оставил е спомен да се пеет." (Лазарополе - Македония; Мажовски 1922);

◊ Па отиде своите рамни дворье,/ си извика сестра Ангелина:/ - Айде, моя сестро Ангелино,/ църн арапин веке не те плаши./ Отвързи ми триста лакти платно,/ отвързи ми тия люти рани,/ отвързи ми, душа да си зема,/ веке-душа мочна кя предада. -/ Изтърчала сестра Ангелина,/ развила му триста лакти платно, / отвориле ми се люти рани,/ кървта сета от нив му изтекла,/ кърв изтекла, душа му излегла. (Папрадища, Велешко - Македония (Църнушанов 1989, № 749);

◊ "Одвай дойде при своите дворье,/ така Дойчин легна и си умре." (Прилеп - Македония);

◊ "Па си ойде Болен Дойчин дома,/ слегла од негова добра коня./ Дури да тури сестра му зоба на коне,/ кога се е върнала - Болен Дойчин починал." (Русиново - Македония);

◊ "Го прегърна млада Ангелина,/ го отнесе в шарена одаа./ Колку легна на мека постеля,/ търгна душа Болена Дойчина;/ дури сестра му запали свеща,/ даде душа Болена Дойчина./ Се собрае старци и попове,/ ми кладое свирци, дабоани,/ що ми бие три дни и три ноке." (Струга - Македония);

◊ "Па отиде дури дома,/ па разпаша бело платно,/ бело платно триста лакти -/ коски му се разнижаа." (Щипско-Кочанско - Македония);

◊ "И тогай се дома върна,/ разпашал е свилен пояс,/ тогай си е душа предал." (Македония-неуточн. - Михайлов 1924);

◊ "Че се обърна болен Първан/ към сестра си тънка Неда,/ че й дума той думаше:/ - Ой те тебе, мила сестро,/ я иди, сестро, отвори/ горни ми стаи големи,/ големи стаи светливи,/ та ми меко там постели./ Отишла ми е тънка Неда,/ отворила горни стаи,/ горни ми стаи светливи,/ че му е меко тя послала/ червени китни губери;/ по-меко му е подложила/ перяни пъстри възглавници,/ все със лебедови пухове./ Че ми седнал болен Първан/ като чутен добър юнак,/ та си Неда ука учил,/ с умилни й думи дума:/ - Ой те тебе, мила сестро,/ нещо ще да те поуча -/ наука ми да послушаш!/ Да се ожениш, мъж да вземеш,/ най си гледай да избираш/ на мене той да прилича,/ да може кон ми да язди,/ както го, сестро, аз яздих;/ да може сабя да върти,/ както, сестро, аз въртях;/ да може да си хвърля той/ моят тежък боздуган,/ както го, сестро, аз хвърлях,/ за да н' ми, сестро, дом падне/ под игралка на душмана!... / Че си легна болен Първан/ на пухова там постелка,/ пухова от пух лебедов; / кат' си легна, душа даде,/ душа даде като юнак,/ като юнак над юнаци" (неуточнено - Козлев-авториз.);

◊ "Отишъл сетне при Петре гостилничарче и се целунали и сложил там кости. Там му била гробница и там му палили кандило. И турците му палили кандило, оти бил много силен." (Благоевград-пр);

◊ "Отишъл си Дойчин дома, легнал и умрял." (Баничан-пр, Гоцеделчевско);

◊ "Като се завърнал в дома си, Марко разпасва платното, костите му се изронили и той умира" (Бобощица-пр - Албания);

◊ "Взема, развързва му платното. Паднали му костите и Дойчин войвода умира." (Старо Ходжово-пр - Гърция);

◊ "и си отиде, се прости со сестра си и си умре." (Битоля-пр - Македония);

◊ "Па си явна коня шестокрила,/ си отиде в негови конаци,/ си го причака негова мила сестра:/ - Ай ти, сестро, Дилбер Вангелино,/ разпаши ми моя тенка снага!/ Си го разпаша Дилбер Вангелина,/ си му се турия кости от раменя./ И пак говори Болена Дойчина:/ - Алол чини ми, моя мила сестро,/ алол ти е като майкино млеко.../ И си умре и Болена Дойчина." (Дебърско-неуточн. - Македония (Драганов 1894, № 9);

◊ "Па си отиде негови дома,/ разпаса си триста лакта платно,/ разсипа си тия дробни коске,/ и си оно Богу душу даде..." (Куманово - Македония).

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.