сп. Мост

Завърши конкурсът за есе на сп. “Мост” на тема “Тъгите ни”. Насловът, взет назаем от Димо Кьорчев, породи размисли в различни посоки и от различни ъгли върху днешната ни действителност - най-вече духовна и културна, но и социална и политическа.

С признателност към литературния и духовен предшественик Димо Кьорчев, отпечатваме финалния фрагмент от студията му, която онаслови нашия есеистичен конкурс.  

ТЪГИТЕ НИ

...До днес у нас няма ни една обител, ни един храм. Никой не търси родината и всеки живя: всички търгуват, желаят, правят сметки, очакват добрини и писателствуват, всички са грешници и лъжци. Нима не е лъжа да мислиш себе си за художник, а да не си шепнал молитви; колко страшна е измамата да мислиш, че вярваш в себе си, че чувстваш своето аз, без да знаеш кой те е родил и кому дължиш своята душа, без да чувствуваш, че тая земя, като част от вечността, е въплътила в тебе част от Бога! Какъв грях против безкрайното и любовта извършихте вие, български досегашни писатели, когато с малкото съзнание, що ви бе дадено да живеете, си послужихте за  ц е л и  и създаване на литература... Утешението ви е, че трябваше да бъдете грешници, да станете тор и земя. Вие правихте литература, а нам трябват молитви, трябват химни,  к а з а н и  н а  р о д е н  е з и к.

В тази земя до днес имаше злини. Доброто го няма, защото всичко пречи на мълчанието, любовта липсва, тъй като никой съзнателно не чувствува родината, а Бог е охулен и поруган. Не черквата или уличният държавник поругаха бога, а вие, български писачи, които пренебрегнахте душата, за да служите на цели, вие всички - писатели, лирици, драматурзи, публицисти и критици. Време е като зверове, усетили смъртта, да се заврете в пустите ущелия на тая бедна страна и отровните ви кости нека останат там.

Ние търсим Родината, предвечния баща, на който Исус извика от кръста: Боже, в твоите ръце предавам духа си; ние тъжим за тая Родина и ден, и нощ, и когато чуваме гърма на небесата, и когато звездите са мъдри и тихи - всякога и навсякъде. Затуй тъгите ни са в безредие и хаотичност, но да разбираш с душата си, значи да премахваш всяка рамка, всяка систематизация и накит. Само ординерната душа, която логизира нещата, търси ред и обикновеният ум, който не вижда вечността в гения, търси порядък и степенност.

Нашите тъги са пътят към Нирвана и изчувстване лекостта на абсолютното освобождение и абсолютната истина. 

август 1907 г.

Димо КЬОРЧЕВ,
Южни цветове. Тримесечен литературен алманах. 1907. 

Неизкушено да присъжда големи награди, да открива дарования, да провъзгласява отвисоко авторитетност, журито на конкурса на “Мост” в състав: Румен Стоянов (поет, преводач, есеист, публицист), Светлана Стойчева (литературен историк и критик) и Антоанета Ценева (поет, преводач, есеист, публицист) излъчи четири равностойни конкурсни текста, които ще бъдат отпечатани в тази и следващата книжка на списанието: “Тъгите ни” от Светла Дамяновска, “Дойди, Господи!” от Антоанета Богоева, ”Тъгите ми” от Иван Сухиванов и “След ланшния сняг до поредните кокичета” от Йордан Калайков. Авторите на тези текстове ще получат обещаните от редакцията подаръци (книги на български издателства, годишно течение на списанието, безплатен абонамент за следващата година и др.).

Журито отличи с поощрително отпечатване и още два текста от млади автори: “Познатата и непознатата тъга” от Роман Михайлов и “Тъга, без теб ще ми е тъжно!” от Виктория Христова, на които пожелава дълъг, добър и нелек път!

Честито на отличените! И добре дошли в есеистичната рубрика на “Мост”.

Обявяването днес на резултатите от този случил се, но неогласен конкурс, е част от парадоксите на културния ни живот. (бел. Г. Ч.).