КАТЕГОРИЯТА ВРЕМЕ КАТО ХИПЕРКАТЕГОРИЯ

Георги Герджиков

web

Може да се приеме, че категорията 'време' винаги изразява прякото или косвеното отношение на действието (Д) към акта на комуникацията (К). Както следва от това определение обаче, в едни езици това отношение се изразява пряко, а в други езици между Д и К се включват елементи посредници.

Нека да приемем чрез израза „S:C/U“ да означаваме 'категорията S изразява пряко отношение на елемента C към елемента U', а чрез израза „S:C/U/Z“ да означаваме 'категорията S изразява отношение на елемента C към елемента U и на елемента U към елемента Z'. Да приемем също така чрез израза „S:C/U“ да означаваме 'категорията S изразява пряко или косвено отношение на елемента C към елемента U'. В такъв случай може да се каже, че, макар и в дадени езици категорията 'време' да изразява Д/К, в езиците изобщо тя отговаря на формулата Д /К.

2.1. Да започнем с най-простия случай, т.е. с езиците, които различават само опозицията 'непредходност' - 'предходност' (както е напр. в готски) или тази опозиция плюс опозицията 'неследходност' - 'следходност' (както напр. в руски език в границите на несвършен вид). В тези случаи въпросните опозиции изразяват отношението Д/К, т.е. сами по себе си, без помощта на други опозиции изчерпват съдържанието на категорията 'време'. Съответно тук между Д и К не съществува елемент посредник, т.е. тук категорията се свежда до прякото изразяване на отношението Д/К.

2.2.1. Да минем сега към системите, които, наред с разглежданите дотук опозиции, включват и опозицията 'неперфект' - 'перфект'. Такова е напр. положението в немски език. Така тук неперфектните времена са съответно Praesens, Preterium и Futur I, срв. съответните форми от глагола fragen (питам): er fragt (той пита), er fragte (той пита и той питаше), er wird fragen (той ще пита). От друга страна, всяко от тези времена има и своя перфектен корелат: Perfekt, Plusquamperfekt и Futur II, срв. с пример: er hat gefragt (той е питал), er hatte gefragt (той беше питал), er wurde gefragt haben (той ще е питал)1. При това положение тук неперфектните времена също изразяват предходност, едновременност или следходност на Д спрямо К. При перфектните времена обаче положението е друго - при тях се явява посредник между Д и К. Този посредник е периодът след приключването на Д. При това тук опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' съотнасят с К вече не Д, а именно този период. В по-ранна работа (срв. Герджиков 1999)2 този елемент, характерен само за перфектните времена, беше наречен 'актуализационен период на перфектните времена' и беше означен с Аў. При това положение може да се каже, че в системите от разглеждания тип опозицията между перфектни и неперфектни времена, взета сама по себе си, показва само предходност на Д спрямо Аў или липса на отношение на Д спрямо Аў, което означава пряко отношение на Д спрямо К. Що се отнася до опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност', в системите от този тип те изразяват вече отношение на Д (при неперфектните времена) или на Аў (при перфектните времена) спрямо К. Така в разглеждания случай претеритът, сегашното и бъдещето време изразяват съответно предходност, едновременност и следходност на Д спрямо К, а миналият, сегашният и бъдещият перфект изразяват съответно предходност, едновременност и следходност на Аў спрямо К.

При това трябва да се има предвид следното. Въпреки че в подобни системи неперфектните времена също изразяват пряко отношение на Д спрямо К, тяхната системообусловена стойност (тяхната значимост) не съвпада със стойността на съответните времена в системите от първия тип, които не познават опозицията 'неперфект' - 'перфект'. Така напр. стойността на сегашно време в руски език може да се определи като 'едновременност (т.е. не-предходност и неследходност) на Д спрямо К', докато стойността на сегашно време в немски трябва да се определи като: 1) 'отсъствие на отношение на Д спрямо Аў, което имплицира пряко отношение на Д спрямо К', и 2) 'едновременност на Д спрямо К'; стойността на претерита в руски език е просто 'предходност на Д спрямо К', докато стойността на претерита в немски следва да се определи като: 1) 'отсъствие на отношение на Д спрямо Аў, което имплицира пряко отношение на Д спрямо К', и 2) 'предходност на Д спрямо К' и т.н. Или, ако използваме въведената в Герджиков 1999 (с. 8-10) система на описание Iб, може да се каже, че в руски език С има значение Д-К, докато в немски то има значение Д~Аў, Д-К; в руски претеритът има значение Д>К, докато в немски той има значение Д~Аў, Д>К и т.н.

Тази ситуация може да бъде описана още по следния начин. Чисто теоретично погледнато, можем да приемем, че липсата на отношение към даден ориентир е също вид отношение - отношение на тъждественост. Съответно можем да смятаме, че при перфектните времена Д предхожда актуализационния период, а при неперфектните времена Д съвпада с него3. При това положение понятието 'актуализационен период' разширява своя обем и става приложимо и към неперфектните времена. В Герджиков 1999 (с. 11-13) това разширено понятие беше означено с А. След извършената модификация описанието става по-компактно - така вече не се налага да говорим, че в системите от разглеждания тип опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' изразяват отношението на Д (при неперфектните времена) или на Аў (при перфектните времена) спрямо К. При новия начин на описание може да се каже, че в системите от разглеждания тип опозицията 'неперфект' - 'перфект' изразява предходност или тъждественост на Д спрямо А, а опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' изразяват отношение на А към К. По такъв начин дори само съображенията за удобство и компактност на описанието вече ни подтикват да въведем абстрактните облигаторни елементи, т.е. да въведем система на описание II, без което разкриването и разясняването на особеностите на организацията на хиперкатегорията е силно затруднено. След казаното в Герджиков 1999 (с. 10-13) обаче е ясно, че удобството на този метаезик не е случайно - по този път всъщност ние проникваме по-дълбоко в същността на хиперкатегорията, защото така в описанието се включва експлицитно и облигаторното за хиперкатегорията отношение.

2.2.2. И така, в системите от разглеждания тип опозицията 'неперфект' - 'перфект' ('непредварителност' - 'предварителност') изразява само отношение на Д към А, т.е. изразява Д/А, а вече опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' изразяват отношението на А към К, т.е. изразяват А/К (и според това А се определя като предходен, едновременен или следходен на К). Съответно разглежданата система в цялост изразява Д/А/К. По такъв начин тук опозициите на признаците 'предходност' и 'следходност' променят своето съдържание спрямо съдържанието на съответните опозиции в по-простите системи от първия тип, каквато е напр. руската темпорална система - докато в системите от първия тип тези опозиции изразяват Д/К, тук те изразяват вече само А/К.

Поставя се въпросът как в системите от втория тип следва да се разглежда категорията 'време' - като тъждествена на отношението Д/К, като тъждествена на отношението А/К или като тъждествена на сложното (съставно) отношение Д/А/К.

Ако приемем, че категорията 'време' отговаря на едно от двете отношения, изграждащи сложното отношение, изразявано от системата в цялост, възникват въпросите, първо, с кое от двете отношения Д/А и А/К следва да се отъждестви категорията 'време', и, второ, към каква категория следва да се отнесе второто от тези две отношения. Така ако допуснем, че за категорията 'време' най-съществени са опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност', би трябвало да смятаме, че тук тя е тъждествена на отношението А/К, а отношението Д/А би трябвало да се обособи в някаква отделна категория (срв. опитът на А. И. Смирницки да обяви аналогичното отношение за категория 'временна отнесеност', вж. Смирницки 1959, с. 274-316). При това положение обаче се оказва, че в системите от типа на немската категорията 'време' има различно съдържание в сравнение със съдържанието, което тя има в системи от типа на руската. А всъщност граматическите категории именно затова са категории (т.е. пределно широки лингвистични обобщения), защото имат едно и също значение в различните езици. Освен това, както ще видим, в системи от трети тип разглежданите опозиции вече изразяват Д/М, а в системи от четвърти тип - А/М. А това означава, че ако отъждествяваме категорията 'време' с въпросните опозиции, тя неколкократно би променила своето съдържание. И накрая, всички глаголни категории (без актантните) включват като задължителен елемент Д, а при отношението А/К подобен елемент отсъства, което още веднъж показва несамостойния характер на това отношение. До подобни и дори още по-големи трудности и противоречия ще стигнем и ако допуснем, че в системи като немската категорията 'време' е тъждествена на отношението Д/А, а отношението А/К трябва да се разглежда като някаква друга категория. По такъв начин анализът води до безусловния извод, че в случая категорията 'време' отговаря на сложното отношение Д/А/К.

И така, в системите от втория тип нито един от двата сектора, изразяващи съответно Д/А и А/К, не може да изрази сам по себе си Д/К и да изчерпи съдържанието на категорията 'време'. Причината е в това, че тук между елементите Д и К се вмъква елемент посредник (А), поради което отношението, характерно за категорията 'време' - Д/К, се разбива на две несамостойни отношения Д/А и А/К. Ето защо може да се смята, че докато в системите от първия тип категорията 'време' се реализира като проста категория, в системите от втория тип тя се реализира като сложна категория, състояща се от две синкатегории (срв. Герджиков 1984, с. 70-87). Простата категория се характеризира с това, че дори и да е многочленна и изградена от повече опозиции, всички нейни опозиции изразяват различни отношения между едни и същи елементи или отношения между елементи от един и същи тип4. Така в нашия случай при простата категория 'време' опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' изразяват съответно предходност, едновременност или следходност на Д към К, т.е. изразяват различни отношения, но между едни и същи елементи Д и К. Много категории, дори и когато са многочленни, се реализират само като прости категории (срв. напр. число, род, клас, падеж). Други категории обаче се реализират в едни езици като прости, а в други езици - като сложни. Нека да наречем такива категории хиперкатегории5. Разгърната реализация е такава реализация на хиперкатегорията, при която между крайните елементи на отношението, изразявано от съответната проста категория, се вмъкват един или повече елементи посредници (срв. в нашия случай А), при което съответното отношение започва да се изразява по опосредстван начин. Съответно сложните (съставните) категории се разчленяват на две или повече синкатегории, които изразяват отношения между даден краен елемент на категорията и елемента посредник или дори между два елемента посредници. Характерно за елементите посредници е това, че, за разлика от задължителните за категорията елементи, те не са налице във всички реализации на дадена категория, а в рамките на конкретните системи, отговарящи на дадена реализация, те не са налице при всички членове на системата (те отсъстват при членовете, немаркирани по съответния признак).

Нека да обърнем внимание още върху следното. Синкатегориите не са равноправни - една от тях може да се нарече самостойна или базисна, защото опозициите, които я изграждат, и сами по себе си изчерпват съдържанието на съответната категория в случаите, когато тя се реализира като проста категория в дадени езици. Така в нашия случай опозициите 'непредходност' - 'предходност' и 'неследходност' - 'следходност' и сами по себе си могат да изразяват отношение Д/К и да изчерпят съдържанието на категорията 'време', когато тази категория не включва други опозиции (срв. положението в руски). Ето защо съответната синкатегория може да бъде наречена 'базисно време'. Обратно, опозицията 'неперфект' - 'перфект' никога не може да изчерпи сама по себе си отношението Д/К и съответно никога не може да изчерпи сама по себе си съдържанието на шифтърната категория 'време', функционираща при спрегнатите глаголни форми6. Както ще видим, такова е положението и при синкатегорията, формирана от опозицията 'директност' - 'индиректност'. Ето защо съответните синкатегории са несамостойни.

И така, в рамките на категорията 'време', характерна за спрегнатите глаголни форми, синкатегорията, основана върху опозицията 'неперфект' - 'перфект', е несамостойна. Освен това тя изразява нешифтърни отношения, докато базисното време, както и синкатегорията, основана върху опозицията по признака 'директност' - 'индиректност', изразяват шифтърни отношения. Ето защо синкатегорията, формирана от опозицията 'неперфект' - 'перфект', може да бъде наречена 'нешифтърно време'.

Нека да отбележим още следното. Вече видяхме, че в системи от типа на немската, това дали А е предходен, едновременен или следходен на К,се определя изцяло от опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност', т.е. от базисното време. Именно тези опозиции очертават и фиксират по оста на времето определен темпорален период, съотнесен с К, а опозицията 'неперфект' - 'перфект' показва единствено дали Д е предходно или тъждествено на така очертания период. Ето защо може да се каже, че синкатегорията 'нешифтърно време' изразява 'отношението на Д към базисното време', или фигуративно - 'време по отношение на базисното време'. Да означим категорията 'време' без оглед на начина на нейната реализация в различните езици с Т, а синкатегорията 'базисно време', която мени съдържанието си в системи от различен тип, но винаги се оформя от признаците 'предходност' и 'следходност', с Тў. При това положение нещата могат да се изразят по следния начин. В системи от първия тип, както се каза, Т не се различава от Тў и отговаря на Д/К, т.е. имаме Т=Тў=Д/К . В системите от втория тип обаче, както видяхме, Т№Тў . Тук Т=Д/А/К, където А/К отговаря на Тў, от което следва Т= Д : ЅТўЅ. Тук скобите показват, че Тў е производен символ, който отговаря на отношение между дадени елементи, т.е. той замества съответните първични, непроизводни символи и сам подлежи на заместване от тях. Производната формула показва, че ако трябва да определим нешифтърното време не като отношение на елемент към елемент (Д/А), а като отношение на елемент към дадено основно отношение, то отговаря на отношението на Д към Тў, т.е. то наистина пред-ставлява 'време по отношение на базисното време'.

2.3.1. Да разгледаме сега положението в системи, които освен опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' включват и опозицията по признак 'индиректност' ('относителност' в ревизирано значение). Както изглежда, такива системи не съществуват в самостоятелен вид, защото в типологичен план опозицията 'директност' - 'индиректност' по всяка вероятност имплицира и наличието на опозицията 'неперфект' - 'перфект'. По-близо до интересуващите ни отношения е положението в някои редуцирани сектори на системата - така в български език в рамките на двойно маркирания пасив опозицията по признак 'перфектност' се неутрализира, поради което тук се запазват само опозициите по признаците 'предходност', 'следходност' и 'индиректност', срв. С=П - четен е, Ао - четен биде, Б=Бпр - ще е четен, И=Пл - беше четен, БвМ=БпрвМ - щеше да е четен (срв. Герджиков 1984, с. 238-241). В случая обаче синкретичните членове могат да изразяват - макар и неексплицитно, а под влияние на контекста - не само значението 'неперфектност', но и значението 'перфектност'. Ето защо тук ще разгледаме интересуващата ни теоретична възможност в рамките на неперфектните времена на актива, като се абстрахираме от перфектните времена и оттам - от опозицията по съответния признак. В разглеждания сектор Ао (чите), С (чети) и Б (ще чете) изразяват съответно предходност, едновременност и следходност на Дспрямо К, а И (четеше) и БвМ (щеше да чете) изразяват съответно едновременност и следходност на Д спрямо миналия момент - Мў (в някои езици е възможно и време, което изразява предходност на Д спрямо Мў, срв. Герджиков 1999, с. 4). При това положение тук опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' отново променят своето съдържание както по отношение на системите от първия тип, така и по отношение на системите от втория тип - в системите от третия тип, които разглеждаме, тези опозиции започват да изразяват предходност, едновременност или следходност на Д или към Мў (при индиректните времена), или към К (при директните времена). Що се отнася до опозицията по признак 'индиректност', тя, взета сама по себе си, показва само дали действието се отнася пряко към К или към Мў, който, от своя страна, се съотнася като минал спрямо К. При това и тук трябва да се отбележи, че системообусловеното значение на директните времена (С, Ао и Б) не съвпада със системообусловеното значение на съответните времена в езици, които притежават само опозиции по признаците 'предходност' и 'следходност', но не и по признак 'индиректност'. Така ако в руски език С означава само 'едновременност (т.е. непредходност и неследходност) на Д спрямо К', в разглеждания сектор на българската темпорална система С означава: 1) 'отсъствие на отношение на Д към Мў', което имплицира значението 'пряко отношение на Д към К', и 2) 'едновременност на Д спрямо К'; ако в руски език Б означава 'следходност на Д спрямо К', в разглеждания сектор на българската темпорална система Б означава: 1) 'отсъствие на отношение на Д към Мў', което имплицира значението 'пряко отношение на Д към К' и 2) 'следходност на Д спрямо К' и т.н. Това следва от факта, че в разглеждания сектор на българската темпорална система директните времена се противопоставят на индиректните и получават системопридобито значение 'отсъствие на отношение на Д към Мў', което означава 'отсъствие на опосредствано отношение на Д към К', т.е. 'пряко отношение на Д към К'. Или, ако използваме система на описание Iб, може да се каже, че докато в руски С има значение Д - К, в български то има значение Д ~ Мў, Д ё К, докато в руски Б има значение Д<К, в български то има значение Д ~ Мў, Д<К и т.н.

И тук разглежданата ситуация може да бъде описана още по следния начин. Можем да приемем, че при директните времена отсъствието на отношение на Д към миналия ориентационен момент - Мў, е също вид отношение - отношение на тъждественост на ориентационния момент на тези времена спрямо К. При това положение понятието 'ориентационен момент' разширява своето значение и става приложимо и към директните времена. В Герджиков 1999 (с. 10-13) това разширено понятие беше означено с М. Съответно може да се каже, че опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' изразяват отношение (на предходност, едновременност и следходност) на Д спрямо М, а опозицията по признак 'индиректност' показва дали М предхожда К или съвпада с К7. При новия начин на описание вече не се налага да се говори, че опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' показват отношение на Д или спрямо Мў (при индиректните времена), или спрямо К (при дирек-тните времена). При новия начин на описание тези опозиции винаги изразяват отношението Д/М, а вече опозицията по признак 'индиректност' изразява отношението М/К. Съответно разглежданите отношения в цялост отговарят на формулата Д/М/К. Както се вижда, и тук въвеждането на новото понятие и съответния символ прави описанието много по-просто, компактно и удобно. И тук това удобство на метаезика не е случайно, а идва от факта, че така всъщност се преминава към система на описание II, която вече изразява експлицитно и облигаторното за хиперкатегорията отношение.

Продължение >>>

© Георги Герджиков, 2000
© сп. Български език и литература, 2000
© Издателство LiterNet, 15. 04. 2001
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2000, кн. 1.