Георги Герджиков - Категорията време като хиперкатегория (2)

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

2.3.2. Подобно на положението в системите от втория тип, и в разглеждания сектор е излишно да се опитваме да отъждествяваме категорията 'време' с една от двете групи опозиции, изразяващи съответно Д/М и М/К, защото това води до противоречия (оказва се, че категорията 'време' има различно съдържание в различните езици; оказва се, че една от двете предполагаеми категории не включва задължителния елемент Д и т.н.). И тук нито една от двете групи опозиции не може сама по себе си да изрази Д/К и да изчерпи съдържанието на категорията 'време'. Причината е в това, че и тук между двата крайни елемента на отношението, изразявано от категорията, се вмъква елемент-посредник (в случая М). Съответно и тук категорията се реализира като сложна категория и отговаря на опосредстваното отношение Д/М/К, а опозициите, изразяващи съответно Д/М и М/К, функционират като синкатегории. Първата от тези две синкатегории, формирана от опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност', ни е вече позната. Както видяхме, тя и сама по себе си може да изчерпи съдържанието на категорията 'време', поради което я нарекохме 'базисно време'. Обратно, опозицията по признак 'индиректност' формира несамостойна синкатегория, защото сама по себе си тя никога не може да изрази Д/К и да изчерпи съдържанието на категорията 'време'. В разглеждания сектор тя изразява М/К. Такова отношение изразява тя и там, където не само опозицията по признак 'перфектност', но и опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' са неутрализирани, срв. при простото условно: търпявам - търпяваше. И накрая, както ще видим, същото отношение изразява тази синкатегория и там, където хиперкатегорията включва, освен нея и базисното време, още и нешифтърното време, както е в българската темпорална система, взета в цялост. По такъв начин, за разлика от базисното време и подобно на нешифтърното време, разглежданата синкатегория е винаги несамостойна. От друга страна обаче, за разлика от нешифтърното време и подобно на базисното време в системите от първия тип (където то изразява Д/К), разглежданата синкатегория е шифтърна - тя винаги включва елемента К, срв. М/К.

По-горе ние видяхме, че синкатегорията 'нешифтърно време' изразява 'време по отношение на базисното време'. От друга страна, в сектора, който сега разглеждаме, базисното време показва дали Д е предходно, едновременно или следходно на М, а опозицията по признак 'индиректност' показва дали М предхожда или съвпада с К. В този смисъл въпросната опозиция показва времето на М, т.е. времето на прекия ориентир, спрямо който опозициите, изграждащи синкатегорията 'базисно време', изразяват предходност, едновременност или следходност на Д. Ето защо може да се каже, че опозицията 'директност' - 'индиректност' изразява 'отношението на базисното време към К' или фигуративно - 'време на базисното време'. Както се спомена по-горе, категорията 'време' в цялост може да се означи с Т, а синкатегорията 'базисно време' с Тў. Базисното време мени съдържанието си в системите от различен тип, но при отсъствието на други синкатегории се изравнява със самостоятелната категория 'време', т.е. там Т=Тў. В разглеждания сектор Т№Тў. Тук Т=Д/М/К, където Д/М отговаря на Тў. От това следва Т=ЅТўЅ : К. Производната формула показва, че ако трябва да определим опозицията по признак 'индиректност' не като отношение на елемент към елемент (М/К), а като отношение на елемент към основното отношение, изразявано от базисното време, тази опозиция отговаря на отношението на Тў към К, т.е. тя показва отношението на Тў към основния, към абсолютния ориентир на всички темпорални отношения. Ето защо, разглеждана в този аспект, въпросната синкатегория наистина представлява 'време на базисното време'. И доколкото в определен смисъл тази синкатегория се надстроява над синкатегорията 'базисно време', тя може да бъде наречена 'надстроечно време'.

2.4. Да се спрем сега на системите от типа на българската темпорална система, т.е. на системите, които включват и трите разгледани дотук синкатегории. В българската темпорална система опозицията между неперфектни и перфектни времена (т.е. синкатегорията 'нешифтърно време') показва дали Д е предходно или тъждествено спрямо А, т.е. изразяват Д/А. От своя страна, опозициите по признаците 'предходност' и 'следходност' (т.е. синкатегорията 'базисно време') показват тук дали А е предходен, едновременен или следходен на М, т.е. изразяват А/М. И накрая, опозицията по признак 'индиректност' тук показва дали М е предходен или тъждествен на К, т.е. изразява М/К. Следователно в разглежданата система отношенията, изразявани от хиперкатегорията в цялост, отговарят на формулата Д/А/М/К. По такъв начин и тук никоя от синкатегориите, изграждащи хиперкатегорията, не може сама по себе си да изрази Д/К и само като си сътрудничат, те изразяват тази категория по опосредстван начин. Причината е в това, че и в този случай отношенията между двата крайни елемента, които се включват в категорията 'време' задължително (т.е. присъщи са на тази категория във всеки език без оглед на това, дали тя е проста, или сложна, и без оглед на степента на нейната усложненост, поради което в Герджиков 1999 (с. 10) те бяха определени като конкретни облигаторни елементи), се изразяват опосредствано, тъй като между тях се включват елементи посредници. При това докато в системите от втория и третия тип беше налице само един елемент посредник (респективно А или М), тук са налице едновременно и двата споменати елемента посредници. Съответно тук базисното време отново променя съдържанието си и започва да изразява А/М. При това, докато в първата система базисното време изразява отношение между два елемента, които са задължителни за категорията, срв. Д/К, във втората и в третата система то изразява отношение между един задължителен елемент и един елемент посредник, срв. А/К и съответно Д/М, а в четвъртата система, за която сега става дума, то започва да изразява отношение между два елемента посредници. С това възможностите да се модифицират отношенията, изразявани от базисната категория (чрез вмъкване на елементи посредници), се изчерпват. По такъв начин докато несамостойните синкатегории в случая изразяват винаги едни и същи по характера си отношения между едни и същи елементи, в различните подсистеми (т.е. при различна организация на сложната категория) базисното време изразява едни и същи по характера си отношения (на едновременност, предходност и следходност) между различни елементи.

3. Различните реализации на хиперкатегорията могат да бъдат означени по следния начин. Реализацията, при която хиперкатегорията отговаря на Д/К, може да бъде назована базисна (проста) реализация; реализацията, при която хиперкатегорията отговаря на Д/А/К, т.е. при която тя включва базисно време плюс нешифтърно време, може да бъде наречена разширена в ляво реализация; реализацията, при която хиперкатегорията отговаря на Д/М/К, т.е. включва базисно време плюс надстроечно време, може да бъде наречена разширена в дясно реализация, и, накрая, реализацията, при която хиперкатегорията отговаря на Д/А/М/К, може да бъде наречена пълна реализация. В случая се отдава предпочитание на някои метафорични названия пред по-строги терминологични означения, за да се избегне претоварването на изложението с нова терминология. В случая насочеността на отношенията във веригата от темпорални ориентации (от абсолютното ориентирано Д към абсолютния ориентир - К) се съотнася с пространствените отношения по хоризонтал в посока отляво-надясно. Ако пък приемем, че отношенията от Д към К могат да се поставят в съответствие с пространствените отношения по вертикал в посока отдолу-нагоре, тогава може да се каже, че ако едната несамостойна синкатегория се надстроява над базисното време, другата несамостойна категория е подставена (подстроена) под него. Във връзка с това едната от тези синкатегории беше наречена надстроечно (суперстратно) време. Съответно другата несамо-стойна категория - нешифтърното време, може да се нарече още субстратно време. Ето защо може да се каже не само това, че българската темпорална система е съставена от три синкатегории, но още и това, че тя има тристепенен характер.

Категорията 'време' не е единствената хиперкатегория в езиците, т.е. не е единствената категория, която може да се реализира и като сложна категория. Както беше подробно обосновано на друго място (срв. Герджиков 1984, с. 47-70), съществува поне още една несъмнена хиперкатегория - глаголният модус. Нещо повече, без допускането, че категорията 'глаголен модус' е хиперкатегория, не е възможно според нас да се решат спорните въпроси, свързани с категориалната същност на опосредстваните начини на предаване на действието в различните езици и в частност не е възможно да се отговори на въпроса, защо категорията, която в нашите работи по въпроса се нарича 'модус на изказване', от една страна, има несъмнено модален характер, а, от друга страна, не е наклонение (последното се доказва в частност от това, че в езиците модусите на изказване се комбинират относително свободно с различните наклонения). Всъщност при глаголния модус оценката на онтологичната валидност на Д (оценката за характера на връзката между Д и реалността) може да се извършва от говорещия - Г, по пряк или по опосредстван начин - така в езиците, които разполагат само с категория 'наклонение', тази оценка се извършва по пряк начин, а в езиците, в които съществуват и модуси на изказване, тя се извършва по опосредстван начин (освен при максимално немаркирания удостоверителен модус) - тук Г оценява първо достоверността на първичната оценка (своя или чужда), направена в рамките на категорията 'наклонение', и по този начин в последна сметка по косвен път отново оценява онтологичната валидност на Д. Да означим чрез О1 първичния оценяващ, т.е. лицето (лицата), на което (на които) принадлежи първичната онтологична оценка на Д8. В такъв случай в езиците, в които съществува само категорията 'наклонение' (т.е. в които глаголният модус съвпада с наклонението), тази категория ще отговаря на формулата Г/До(в случая кръгчето при Д означава, че на Д се дава онтологична оценка, срв. Герджиков 1984, с. 133 и сл.). В езиците обаче, в които съществуват и модуси на изказване, глаголният модус ще отговаря вече на формулата Г : (О1/До)о. Тук първичният оценяващ - О1, дава първична оценка на Д в рамките на категорията 'наклонение', а актуалният говорещ - Г, отново подлага на оценка тази първична оценка и така по косвен път в последна сметка отново дава онтологична оценка на Д. Съответно при глаголния модус наклонението е самостойната, базисната синкатегория, а модусът на изказване е несамостойна, надстроечна синкатегория (срв. и Герджиков 1984, с. 79).

От гледна точка на типологията на категориите съществува определена разлика между категориите 'време' и 'глаголен модус' - така категорията 'време' има тристепенен характер, а категорията 'глаголен модус' в разглеждания тук обем - двустепенен, категорията 'време' се изгражда като верига от преки отношения между елементите, а категорията 'глаголен модус' съдържа отношение към отношение (отношение на Г към отношението между О1 и Д). В аспекта, който ни интересува тук обаче, двете категории са напълно сходни. Така и при категорията 'глаголен модус' съществува елемент посредник - О1, който представлява своеобразна модификация на един от крайните елементи - Г, и при нея базисният модус мени съдържанието си при различните реализации, и тук при разширената реализация никоя от синкатегориите не може да изрази сама по себе си отношението, характерно за категорията в цялост, и само като си сътрудничат, те изразяват това отношение. Както видяхме, над-строечното време (опозицията 'директност' - 'индиректност') може да бъде наречено фигуративно "време на времето". Съответно при глаголния модус надстроечният модус, т.е. синкатегорията 'модус на изказване', дава оценка на първичната оценка, поради което може да бъде наречен фигуративно "модус на модуса". Изобщо приликите в строежа на двете хиперкатегории отиват до най-големи подробности. Ето защо не е странно, че в езиците, при наличието на парадигматично взаимодействие между двете хиперкатегории, базисният модус взаимодейства с ненадстроечното време (базисно време плюс нешифтърно време), а надстроечният модус взаимодейства с надстроечното време. На тази основа в редица езици в съответните сектори на системата се създава удивително стройна организация (срв. Герджиков 1984, с. 169, 200, 201). Така, от една страна, във флективния български език, а, от друга страна, в аглутинативния турски език (както и в други тюркски езици) в рамките на маркираните членове на базисния модус (в рамките на маркираните наклонения) се неутрализират всички опозиции на ненадстроечното време (всички темпорални опозиции без 'директност' - 'индиректност'), а в рамките на маркираните членове на надстроечния модус (в рамките на маркираните модуси на изказване) се неутрализира надстроечното време (т.е. опозицията 'директност' - 'индиректност'). В резултат на това в даден сектор на парадигмата могат да бъдат представени чрез маркирани членове само една базисна (по-точно ненадстроечна) и една надстроечна категория, т.е. даден сектор може да бъде маркиран само откъм една ненадстроечна и една надстроечна категория. Това може да бъде представено по следния начин (фиг. 1).

ненадстроечно време		надстроечно време
A		B

C		D
базисен модус		надстроечен модус

Линията АВ отговаря на удостоверителния модус на индикатива, където е налице деветчленна темпорална система (чете, чел е, четеше и т.н.). В този сектор са представени чрез маркирани членове ненадстроечното време плюс надстроечното време. Линията AD отговаря на маркираните модуси на изказване на индикатива (С=И - четял, Б=БвМ - щял да чете, и т.н.). Тук са представени чрез маркирани членове ненадстроечното време плюс надстроечния модус. Линията СВ отговаря на удостоверителния модус на маркираните наклонения (срв. търпява - търпяваше). Тук са представени чрез маркирани членове базисният модус плюс надстроечното време. Линията СD отговаря на маркираните модуси на изказване на маркираните наклонения (срв. търпявал). Тук са представени чрез маркирани членове базисният модус плюс надстроечният модус. Пунктирните линии АС и BD отговарят на невъзможните комбинации. Така, както се каза, в рамките на маркираните членове на базисния модус (в рамките на маркираните наклонения) ненадстроечното време се неутрализира, а в рамките на маркираните членове на надстроечния модус (в рамките на маркираните модуси на изказване) надстроечното време се неутрализира9. Тези парадигматични взаимодействия са едно ярко, макар и косвено свидетелство за сходната стратификация на хиперкатегориите 'време' и 'глаголен модус'.

1 Наистина в немски език Futur I и Futur II могат да се изтълкуват и като модални категории. В такъв случай тук индикативът ще включва само опозициите 'непредходност' - 'предходност' и 'неперфект' - 'перфект', което с нищо не променя нещата от гледна точка на интересуващия ни въпрос. В случая няма да ни интересува и това, че в дадени немски говори перфектът измества претерита. Следва да се има предвид също така, че немските примери по-горе имат като съответствие в български език не само формите на несв.вид - питам, но и формите на неговата приблизителна видова двойка от св.вид - попитам.

2 Настоящата работа предполага познаване на изложените в Герджиков 1999 системи за формализирано описание на значенията на времената на различни равнища на абстракция (системи Ia, Iб и II).

3 Това положение имплицира съответно и допускането, че Д и Аў имат една и съща структура. Това допускане ще бъде подробно обосновано на друго място.

4 Тук не можем да обясняваме подробно тази формулировка. Най-общо казано, под „елементи от един и същи тип“ се разбира това, че напр. говорещият е частен случай на комуникативна роля, на комуникатор изобщо, а напр. агенсът и пациенсът като участници в глаголния процес могат да се обобщят в понятието партиципант.

5 В Герджиков 1984 с термина 'хиперкатегория' се означават само случаите, когато дадена категория се реализира като сложна. В общотеоретичен и в типологичен план обаче е целесъобразно с този термин да бъдат означени изобщо категориите, които по принцип могат да се реализират в дадени езици като сложни. В такъв случай категорията 'време' напр. поначало следва да се смята за хиперкатегория. При това положение употребата на термина 'хиперкатегория' само за означаване на реализациите на дадена категория като сложна също може да се допуска, но само като синекдоха (totum pro parte).

6 Наистина при неличните форми тя може да съществува и самостоятелно, но там тя не изразява Д/К, а изразява друго отношение, което може да бъде наречено 'зависимо време' (отношение на Д към времето на спрегнатия (опорния) глагол).

7 И в този случай това положение имплицира съответно, че Мў и К имат една и съща структура.

8 По определени причини (главно за да се осигури еднотипно описание на двете хиперкатегории - 'време' и 'глаголен модус') символът О1 е за предпочитане пред символа Гў, който се използва със сходно значение в Герджиков 1984.

9 Турският език дава още по-добра илюстрация на тези зависимости, тъй като там няколко косвени, т.е. маркирани наклонения се комбинират с маркирания модус на изказване. Не е случаен също и фактът, че в позиционната граматика на турския език, от една страна, ненадстроечното време и базисният модус и, от друга страна, надстроечното време и надстроечният модус заемат една и съща позиция (срв. Герджиков 1984, с. 156 и сл.).

Герджиков 1984: Г. Герджиков, Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984.

Герджиков 1999: Г. Герджиков, Темпоралните ориентации, които изграждат значенията на българските глаголни времена. - Български език и литература, XL, 1999, кн. 2-3.

Смирницки 1959: А. И. Смирницкий, Морфология английского языка. Москва, 1959.

© Георги Герджиков, 2000
© сп. Български език и литература, 2000
© Издателство LiterNet, 15. 04. 2001
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2000, кн. 1.