ЛИЗА МОРОЗ

Георги Чобанов

web

Лиза Мороз е име, непознато на аудиторията извън Интернет. Тя не публикува другаде. За себе си споделя:

"Родена под знака на Везната в годината на Дракона. Със сложен произход и неизвестно бъдеще. Оптимист, но умерен. Песимист, но рационален. Не членувам в никакви организации, защото не обичам да се подчинявам. Но го правя - няма как. Това е поради рационалния песимизъм. Мечтите ми се свеждат до думата "свобода", но са практически непостижими. Свободен човек няма и слава богу. Въпреки това се опитвам непрекъснато, в резултат на което трупам болезнен жизнен опит. С това например мога да обясня опитите си да пиша. Не се вземам насериозно. Никого не вземам насериозно. Животът е твърде сериозен, за да бъде вземан насериозно."

Лиза Мороз страстно обича киното. Да го гледа. Да го преживява. Да го пише. И разказите й са такива. Динамични, остросюжетни. Разкази за отминали времена, за далечни земи и събития. Успява да влезе в героя, в ситуацията, емоционално да насити текста с присъствие. Един от първите й разкази, "Два катета и една хипотенуза", не случайно играе още в заглавието с прастарата тема за триъгълника - в любовта. Героите й напомнят бунтовете на младите в прозата и филмите на Владо Даверов. Цинични и романтични. Неистови и крайни. Романтичният поглед не е чужд за перото й /клавиатурата й/. Затова с успех посяга към приказките за деца - "Приказка за момчето от пустинята". Пише леко, четивно, с остър и бърз диалог. Иронично разиграва познати от старогръцката митология сюжети - "Из работния график на един зает бог".

Лиза Мороз изненадва. С пъстрото разнообразие на темите. С овладения почерк. С отделеността си от кресливата литературна стъгда.

Да пожелаем на младата авторка успех в трудното начинание.

© Георги Чобанов, 2001
© Издателство LiterNet, 08. 07. 2001
=============================
Публикация във в. Черноморие, бр. 155, 7-8. 07. 2001.